Римляни 10:4

"Христос сложи край на закона, за да стане праведен всеки, който вярва." - Съвременен превод 2004
"Понеже Христос е целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва." - Протестантски 1940

Сложи ли Христос край на закона и премахна ли Христос оправданието чрез дела? Свободни ли са християните от изискванията на закона? Краят на закона ли е Христос, както ни казва Съвременният превод или Христос е целта на закона, както казва Протестантският превод?

Истината е, че гръцката дума "telos", употребена тук може да има и двете значения. Ако не беше така, нямаше да се среща в различните Библии в различен превод. Употребата на думата със значение "цел, план, намерение" е срещано както в класическата гръцка литература, така и в превода на седемдесетте. Това значение се е запазило и в някои сложни думи, например "телефон" -уред с цел произвеждане на звуци, "телескоп" - уред с цел наблюдение от разстояние и други. В тези думи частицата "теле" показва цел, а не край.

Смисълът на употребата на тази дума в Римляни 10:4 се разбира ясно от контекста.
Значението, което се влага - "Христос прекратява закона", води до задънена улица, защото означава, че ако нарушаваме закона не сме виновни повече и можем спокойно да вършим престъпления.

Не това обаче казва контекста. В главата Павел не противопоставя закона и вярата, а противопоставя човешкия начин на спасение чрез дела и Божият начин, чрез вяра.
Другият момент е, че думата "закон" в Библията също има различен смисъл, по-тесен и по-широк. Понякога това са Десетте заповеди, понякога церемониалните наредби, понякога цялото Петокнижие.
Тук смисълът и контекстът на стиховете е законът в по-широк смисъл, разбиран като всичко писано в Стария завет,което е намерило и изпълнило своята цел в Христос. Чрез Христос вярващите преживяват правдата показана в закона.

Предните стиховe говорят, че "грешката" не е закона, а законническия стремеж на евреите към правда чрез дела, а не чрез вяра:
" а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.
Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела." Римл. 9:31
"Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога" Римл. 10:3

Със следващия стих Павел продължава обясненията като казва:
"Понеже Христос е целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва"

Думичката "понеже" предполага връзка на стиха и продължение на предните. В предните стихове Павел обяснява, че неуспехът на израилтяните се дължи не на несъвършенството на закона, а на това, че евреите не са познали в Писанието Христос като обещания Месия, който е целта и същността на закона. Те "не стигнаха до такъв закон" за придобиване на правда чрез Христос и "се спънаха о камъка, о който хората се спъват". Гледаха на закона като на средство за придобиване на правда, а не като "детеводител" при Христос, разкриващ Божията благодат, милост и правда.

Павел не отрича закона, а критикува погрешната представа и злоупотреба на евреите със закона. Те не постигнаха обещаната от закона правда, защото го превърнаха в инструмент за лични постижения. Искаха да постигнат собствена правда, а не да приемат правдата, Христос, разкрита от Бога в закона. Не успяха да разберат, че Христос, а не тяхната правда е целта на закона.

Тук няма противопоставяне на Христос и закона. В предните стихове Павел обяснява, че ако евреите бяха повярвали в Христос, "камъкът", а не бяха го отхвърлили, те със сигурност щяха да придобият правда.
Идеята за Христос, правдата, като цел на закона се потвърждава и от сравнението, което се прави със състезание и преследване на цел. Думата употребена като "търсене" означава преследване на дадена цел, а изразът "спъване" е употребен в смисъл на спъване в препятствие по време на състезание.

Тълкуванието, че Христос е сложил край на закона като средство за спасение е в противоречие с ясните учения на Библията, и на самия Павел, че спасението е невъзможно чрез спазване на някакъв закон. Няколко глави по напред в посланието си Павел заявява недвусмислено, че Авраам и другите старозаветни герои са оправдани чрез вяра, а не чрез спазване на закони.

Стихът в Римл. 10:4 е логично продължение и кулминация на всички по-предни разсъждения на Павел, а именно, че Христос е целта на закона, защото въплъщава правдата, обещана от закона на всеки, който вярва. Езичниците са придобили тази правда, защото са повярвали, а много от евреите са предпочели да постигнат собствена правда, вместо да приемат правдата чрез Христос посочена в закона.

По нататък, за да подкрепи изказването си, че Христос е целта на закона, Павел използва два текста от Писанието, Левит 15:8 и Второзаконие 30:12-14
Дали тези цитати имат за цел да представят двете средства за постигане на правда, правда чрез дела по закона и правда чрез вяра?

Това тълкувание се основава на две погрешни предположения. Първото е, че двете частици "защото" и "а" служещи за връзка между 5 и 6 стих са използвани, за да предадат контраст между двата вида правда. На еврейски обаче, частицата, която е преведена като "а", не е тази, която се използва за създаване на контраст. Частицата използвана тук в гръцкия език служи за връзка на двата стиха, като смисълът е: "защото ... и", а не "защото ... но". Павел използва двете частици не като начин на противопоставяне, а като начин на свързване и допълване на двата аспекта на правдата.

Второто погрешно предположение е, че използваните от Павел цитати са противоположни и говорят за два вида правда. Това не може да бъде вярно, защото ако Павел цитира Лев. 18:5 като текст, в който се говори за праведност чрез дела, не би имал право да обвинява евреите, че са търсили праведност чрез дела. Те всъщност биха правили точно това, което закона иска от тях. Това обаче противоречи на Павловото обвинение, че евреите не са разбирали Писането и са търсили праведност чрез дела, а не праведност чрез вяра.

Всъщност в оригиналния си контекст и двата цитата казват едно и също. Израил трябва да спазва Божиите заповеди не за да придобие правда, а за да се радва на благословения в този живот.

Павел, а и никой друг библейски писател, няма обичай да търси противоречия в Писането и да противопоставя едни текстове на други. Това показва, че той гледа на двата текста като взаимно допълващи се, а не като противопоставящи се.
В Римл. 10:4 Павел заявява, че Христос е целта на закона, тъй като дава правда на всеки, който вярва, в стих 5 прави кратко обобщение на правдата чрез закона. Тъй като фарисеите са превърнали закона в тежко бреме и труден за изпълнение, Павел в стихове от 6 до 8 изяснява този погрешен възглед, за да покаже, че Божият закон не е труден за изпълнение. Това, което трябва да направим е просто да откликнем със сърцето си: "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти". Онова, което Павел иска да каже с това допълнение е, че за да се живее правдата, разкрита от закона, не са необходими свръхчовешки усилия, "Кой ще се възкачи на небето" или "Кой ще слезе в бездната". С тези сравнения всъщност Павел показва погрешният и невъзможен начин за постигане на правда със собствени дела, който евреите опитвали. За разлика от този погрешен начин, правдата изисквана от закона се постига чрез Словото, което е в "сърцето и в устата".
Споменаването на този Старозаветен текст всъщност свързва Божията благодат, разкрита в закона и Божията благодат чрез Христос. Коментарът му върху тези стихове показва, че за него, Христос е същността както на закона, така и на евангелието.

Христос не е краят, а целта и същината на закона.
Той е целта, към която е насочен целия закон, така че обещанието за правда да бъде преживяно от всеки, който вярва.
Той е целта на закона, защото в Неговата личност са изпълнени обещанията, символите и жертвите.
Той е целта на закона, защото единствен е изпълнил неговите изисквания.
Той е целта на закона, защото помага на вярващите да живеят в съгласие с изискванията му.

"за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух" Римл. 8:4