Няколко думи в Битие, описващи първите дни на Сътворението са създавали сериозни противоречия през годините. Една от тези думи е думата „raqia“, описваща създаването на небето над Земята и преведена на български с „твърд“ или „простор“.

"И рече Бог: Да бъде твърд посред водите, и да разлъчи вода от вода.
И направи Бог твърдта; и разлъчи водата която беше под твърдта от водата която беше над твърдта; и стана така.
И нарече Бог твърдта Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори." Битие 1:6-8

Езикът на Писанието не е научен, а популярен, и той отразява популярната разговорна реч. По този начин ние четем, че Слънцето изгрява и залязва, небесните звезди падат на земята, и други подобни.

Еврейската дума „raqia“ всъщност означава "шир, разширение, разпростиране, протежение, ширина, нещо опънато, разпростряно около земята“.

В статия, в която обсъжда думата "твърд" от Битие 1: 6-8, Gary Workman отбелязва, че тази дума е "жалък превод", защото "не само е неточна, но също така е насърчила несправедлива критика, че Библията погрешно и наивно описва небето над земята като твърд купол". Строго погледнато, разбира се, "твърд" (на английски “firmament”) всъщност изобщо не е превод на „raqia“, а по-скоро транслитерация (т.е. заместване на буквените знаци на един език с еквивалентни буквени знаци на друг език) на споменатия "жалък превод". Какво означава това.

Септуагинтата (превод на еврейските писания на гръцки, направен от еврейски учени в трети век преди Христос по заповед на египетския фараон, Птолемей Филаделф) превежда „raqia“ на гръцки като „stereoma“ – „твърда конструкция“, което загатва за нещо фиксирано, твърдо, неподвижно. Очевидно е, че преводачите на Септуагинтата са били повлияни от популярното тогава египетско виждане за космологията и астрономията (в края на краищата те са правили превода в Египет за египетския фараон). За съжаление, тези еврейски учени са избрали да преведат „raqia“ чрез гръцката дума „stereoma“, като така внушават идеята за една солидна, твърда структура. По този начин гръцката конотация (субективно, повлияно от културата възприятие) повлиява Ероним до такава степен, че, когато той издава своя превод Вулгата на народен латински, отразява тогавашните езически вярвания, като използва думата „firmamentum“, която означава „силна, непоклатима опора“. От тази латинска дума е транслитерирана и английската дума „firmament“ (преведена на български с „твърд“).

Докато "firmament" произлиза от латинската „firmamentum“, което означава твърдост или укрепване, то еврейската дума „raqia“ няма такова значение, а означава просто "простор" или "нещо, което се простира", "шир". Освен това, самата субстанция на „простирането“ не е присъщо на думата. Например, Числа 16:38 свързва „raqia“ и „pahim“ (плочи), което се превежда буквално "разстилане на плочи". Тук "плочи" посочва действителния материал, участващ в разпростирането. В Битие, "небесата", а не някаква твърда материя, са дадени като субстанцията на разпростирането (Битие 1:8,14,15,17,20). Затова оригиналният контекст, в който „raqia“ се използва, не означава някакъв вид твърд купол над Земята.

Библията поставя знак за равенство между "простора" и "небесата" (Псалм 19:1), използвайки дори съчетанието "небесният простор" (Битие 1:14,15,17). Бог дава правилното определение на думата на втория ден на Сътворението, когато Той "нарече простора Небе" (Битие 1: 8). Думата е описана по-нататък, когато Исая казва, че Господ "простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене" (Исая 40:22). Думата "небеса" винаги е двойствена в еврейския и, като цяло, се отнася за "височините", пространството над Земята. Като в тази връзка, има три конкретни приложения на думата в Писанието. Прилага се за атмосферното небе (Еремия 4:25), звездното небе (космоса), където планетарните тела пребивават (Исая 13:10), и небето на Божието собствено обиталище (Евреи 09:24). В зависимост от контекста, "firmament" (свод, твърд, простор) може да се използва по отношение на всяка една от тези три места. Казва се, че птиците летят над Земята "по небесния простор" (атмосферните небесата, Битие 1:20). Слънцето, Луната и звездите са поставени в "простора на небето" (звездните небеса, Битие 1:17) и псалмистът говори за Божието "светилище", като намиращо се "в простора" (Псалм 150: 1).

Във връзката и контекста на употребата на думата „простор“ с „небеса“ може да се изясни дали това се отнася за атмосферата, космоса или Божието обиталище.

В контекста на Битие 1: 6-8,14-22 става ясно, че намерението на Мойсей е неговите читатели да разбират „raqia“ (простор) като небето, атмосферата, простора над Земята. Когато една дума има повече от едно значение (както думата „firmament“ очевидно има – свод, твърд, простор), контекстът, в който думата се използва, е от решаващо значение за правилното разбиране на смисъла и.

В Битие 1: 6 „простора“ включва пространството, което прониква и се разпростира между масата от вода, която покрива Земята, като я разделя на две, по-ниски (или сухоземни) и горни (или атмосферни) води. Просторът, който се е образувал при издигането на водната пара представлява атмосферата, която се разпростира около Земята и прави възможно съществуването на последващите растения и животни. В Битие 1: 8 на простора е дадено името "небе" (samayim), по-добър превод на което би било „атмосфера". (Псалом 85:11; Притчи 30:19)

И накрая, внушението, че библейските автори смятат Земята за плоска едва ли заслужава коментар. Вместо да описват плоска Земя, тези автори всъщност изобразяват нашата планета като кръгла сфера. Исая каза, когато говори за Бога, "Той е, Който седи над кръга (евр. „chuwg“) на Земята" (Исая 40:22). Значенията на думата „chuwg“ са: "окръжност, сфера, арка или свод на небето; кръга на земята“. Всички тези преводи споделят общата мисъл на закръгленост, а не на плоскост. Обвинението, че Библията представя достоверна концепция за плоска Земя е безпочвено, и представлява нищо повече от пожелателно мислене от страна на критиците на Добрата Книга.

По материали от www.apologeticspress.org