Продължение на статията: "Лунарните съботи - библейски източници"
Историческите сведения може да ни бъдат полезни ако се опитваме да изясним нещо, което не е достатъчно ясно обяснено в Свещеното Писание. Въпреки, че Библията е достатъчно ясна относно освещаването на всеки седми ден като "събота", то погледът към историческите данни може би ще помогне на онези, които все още не са убедени.
Защитниците на теорията за "лунарните съботи" обичат да цитират няколкото светски енциклопедии, които обясняват, че най-вероятно произходът на седмицата е свързан с фазите на луната и лунния месец.
Но истината е, че подобни източници са обикновено твърде остарели и отразяват атеистичното разбиране, че Библията е сбор от митове и легенди и се разминава с научната истина. Хората, съставили тези енциклопедии, не вярват в Бога и считат всичко написано в Библията за измислица. И тъй като не вярват в Бога, те не приемат разказът за Сътворението и божествения произход на съботата. Според тях евреите са взаимствали седмицата и съботата от вавилонците или от други древни народи.
Когато обаче проучваме историческите данни относно съботата, не е нужно да отиваме твърде далеч. Достатъчно е да погледнем времето, в което живя Исус. Ние със сигурност знаем от Библията как Исус освещаваше съботата, също и останалите евреи по това време:
"И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете." Лука 4:16
Учениците от първите векове правеха същото:
"И по обичая си Павел влезе при тях, и три съботи наред разискваше с тях от Писанията" Деяние 17:2
Затова въпросът "Има ли достатъчно свидетелства, които да ни докажат дали съботата е лунарно обвързана или с непрекъснат цикъл" може да получи съвсем ясен исторически отговор.
За да открием този недвусмислен отговор ще изследваме сведения от Талмуда, свитъците от Мъртво море, Йосиф Флавий, както и няколко историци и писатели от това време.
1. Талмуд
Преди всичко трябва да кажем, че ние не изследваме и не приемаме Талмуда като боговдъхновено слово, ръководство и истина за християнската вяра и живот. Просто ще използваме сведенията, записани в него, за да открием отговора на нашия въпрос. А като такъв документ, Талмуда е доста добър и сигурен източник на исторически сведения.
Талмуда е съставен от две части, Мишна и Гемара. В първата част са събрани вярванията на евреите от първи век. Той представлява коментар на двама еврейски учители, Шамай и Хилел. Това са лидерите на две съществуващи по това време школи, често противопоставящи се една на друга. Шамай и Хилел са живяли между 50 г.пр.Хр. до 50 г.сл.Хр.
Както ще видим, няма нищо в коментарите на Талмуда, което да води до идеята, че съботата е лунарно зависима и евреите по това време са спазвали "лунарни съботи".
В първия пример се разискват становищата на двамата учители за случая когато "новолуние се пада в съботен ден"
"Ако новолуние се пада в съботен ден, Бет Шамай постанови: Той трябва да рецитира осем молитви в благословението си. А Бет Хилел постанови: Седем. Това наистина е трудно" - Talmud - Mas. Eiruvin 40b
Ако евреите по времето на Исус са спазвали "лунарно определени" съботи, то според тази теория "денят на новолуние" никога не може да се падне в съботен ден. Цитатът от Талмуда обаче показва, че има случаи, когато новолуние може да се падне в съботен ден.
Следащият пример показва какво трябва да направи свещеникът с частите от пасхалното агне, ако "шестнадесети се падне в съботен ден".
"Костите, сухожилията на пасхалното агне трябва да се изгорят на шестнадесети. Ако шестнадесети се падне в събота, то те трябва да бъдат изгорени на седемнадесети, защото това не отменя съботата или празника." - Talmud - Pesachim 83a
Ако "лунарната теория" е вярна, то шестнадесети никога не може да се падне в събота. Тези примери показват, че по времето на Исус евреите не са спазвали, нито са имали и най-малка представа от "лунарни съботи", а са спазвали Божията заповед за непрекъснатост на седемдневния цикъл на съботния ден.
Ето още един пример:
"Човек може да принесе 60/10 принос от храна в един съд, ако човекът каже принасям за себе си 60/10 то той може да го принесе в един съд. Но ако той каже аз принасям 61/10 части, то той трябва да принесе 60 части в един съд и една част в друг съд, тъй като обществото принася в първия ден на Празника на шатрите 61/10 части принос от храна, ако този ден се падне в събота. Пиносът от храна за един човек е достатъчно да бъде 1/10 част по-малко от този на обществото." - Talmud - Menachoth 103b
Тези примери са от времето, когато храмът все още съществува и обществото принася приноси. Ако теорията за "лунарните съботи" е вярна и евреите са спазвали "лунарно определени съботи", то първия ден от Празника на шатрите никога не може да се падне в друг ден освен 15 -ти, който според теорията винаги е събота. Цитатът от Талмуда, обаче показва, че е възможно "първия ден от Празника на шатрите" да не се падне в съботен ден, което означава, че нормално 15 -ти не винаги е събота.
Всички тези примери показват, че идеята за "лунарни съботи" е била неизвестна на евреите от времето на Исус. Те са спазвали ясната Божия заповед да освещават всеки седми ден от седмицата в един непрекъснат цикъл.
Ако проучите Талмуда по-подробно не може да не забележите, че там се дебатират всевъзможни въпроси от закона и религиозния живот, от важни до най-незначителни и се дават многобройни напътствия. Липсата на какъвто и да е дебат относно това кога е събота и връзката и с фазите на луната говори красноречиво, че подобна теория е съвсем непозната за евреите.
2. Свитъците от Мъртво море и Йосиф Флавий
Свитъците, намерени край Мъртво море се предполага да са авторитетни писания на сектата на есеите, живяли през първи век в Ерусалим. В тези свитъци има множество небиблейски писания, които помагат да се хвърли светлина върху религиозния живот и обичаи на живялите по това време евреи. Разбирането какво са вярвали и практикували евреите по това време би показало дали те са освещавали "лунарни съботи" или съботи с непрекъснат седемдневен цикъл.
Всеобщо признат и неоспорим факт, дори и от поддържниците на теорията за лунарните съботи е, че тези евреи не са освещавали "лунарни съботи". Напротив, намерените календарни свитъци показват, че евреите по това време са освещавали съботи с непрекъснат седемдневен цикъл, независимо от лунарния месец.
Разбира се на това поддържниците на "лунарните съботи" ще кажат, че есеите са били странна секта и са имали погрешно познание относно съботния ден.
Проблемът е, че Йосиф Флавий, известен еврейски историк пише подробно за сектата на есеите и за това с какво тя е по-различна в своята вяра и практика от останалите евреи. Дали той показва факта, че есеите са спазвали различни съботи от другите евреи? Нищо подобно, дори напротив, той потвърждава, че есеите са спазвали същите съботи, както и останалите евреи.
"Нещо повече, те са дори по-стриктни от всеки друг юдеин в почивката от трудовете си в седмия ден, защото те не само приготвят храната си от предния ден, за да не бъде нужно да палят огън в този ден, но те няма да преместят дори някой съд в този ден нито ще хвърлят отпадъците." Юдейската война 2:147
Няма никакъв намек, че есеите са спазвали друг ден, определян по техен начин, вместо седмия ден, както всички останали. Йосиф Флавий отбелязва факта, че и есеите и останалите евреи са почивали в един и същи ден, седмия.
Ако есеите са почивали в друг ден, то той не би могъл да каже, че те почиват в седмия ден, както всички останали.
На друго интересно място Йосиф Флавий говори за една от големите кули, построени в Ерусалим.
"последната е издигната на върха на Пастофория, където един от свещениците стои и дава предварително сигнал с тръба при започването на всеки седми ден в здрача на вечерта, както и вечерта при завършването му, като уведомява хората кога да прекратят работа и кога могат да започват отново." Юдейската война 4:582
Съвсем ясно Йосиф Флавий заявява, че свещеникът свири с тръбата "всеки седми ден", който очевидно е събота и ден за почивка.
Йосиф Флавий пише също, че един от древните историци, Агатарчидес, живял II век пр. Хр. споменава нещо интересно.
"Има хора, наречени евреи, които живеят в един град, най-силният от всички други градове, които жителите му наричат Ерусалим и имат обичай да почиват всеки седми ден, като тогава те не ползват ръцете си, не се грижат за нищо друго от живота, но с вдигнати ръце в светите места се молят до вечерта.
И сега стана така, че когато Птоломей, син на Лагос, дойде с войската си, тогава тези хора, спазвайки този техен ненормален обичай, вместо да бранят града, пожертваха страната си, за да представят себе си жерва на жесток бог, като така доказват, че се подчиняват на един глупав закон." Против Апион 1:208
Птоломей е един от пълководците на Александър Велики. От записа разбираме, че евреите не са отбранявали града в съботен ден, който според записа се пада "всеки седми ден".
Ако някой е искал да опише практиката да се спазват "лунарни съботи", то той никога не би употребил израза "всеки седми ден". Вместо това, той би използвал изрази като, "месечни съботи" или "съботи, които са в определени дни от месеца".
3. Римски историци и писатели
Съществува тенденция сред привържениците на "лунарните съботи" да се отнасят с хората приемащи седмия ден от седмицата за събота като към пазещи "деня на Сатурн", с идеята, че тези хора спазват деня на Сатурн от езическата римска седмица.
Истината е, че древните евреи никога не биха допуснали святата събота да бъде свързвана с езическия "ден на Сатурн". Името "ден на Сатурн" е дадено от езичниците, а не от евреите. Евреите винаги са се отнасяли към седмия ден от седмицата като "събота" и са я свързвали със седмия ден от Сътворението.
Въпреки това, когато трябва да проучим дали евреите от първи век са спазвали "лунарни съботи", както привържениците на тази теория твърдят, или седмичните съботи в непрекъснат цикъл, то писанията на ранните римски историци и писатели може да са ни от помощ.
Дори и пазителиите на "лунарните съботи" признават, че ясният исторически доклад говори, че римляните не са следвали фазите на луната при определяне на седмиците или дори месеците в календара.
Тогава можем да проучим съчиненията на римските писатели от това време и да видим дали те свързват еврейските съботи със съботите от ремския календар - деня на Сатурн. Ако това е така, то означава, че еврейската и римската седмица са следвали един и същи повтарящ се седемдневен цикъл.
Както ще видим, няма съмнение, че римските иисторици и писатели изрично и многократно свързват времето на еврейските съботи с техния седми ден от седмицата, "деня на Сатурн", като повтарящ се седемдневен цикъл, независимо от фазите на луната.
70-84 г.сл.Хр.
Фронтинус, римски войник, живял от 40 г.сл.Хр. до 103 г.сл.Хр. е написал книга в 84 г.пр.Хр., наречена Strategematicon. В нея той пише:
"Божественият Август Веспасиан атакува евреите в деня на Сатурн, ден, в който е грешно за тях да вършат някаква работа." Frontinus Stratagem 2.1.17
Първоначалната латинска версия на тази книга е "Saturnis" ("отнасяща се за Сатурн"), което потвърждава, че римляните свързват еврейската събота с деня на Сатурн, седмия ден от тяхната седмица.
Тъй като тази книга е написана 14 години след унищожаването на Ерусалим от Веспасиан (Тит), то това е силно доказателство от очевидец, който свързва съботата с повтарящ се седемдневен цикъл.
63 г.пр.Хр. - 229 г.сл.Хр.
Касиус Дио, римски историк, използвайки исторически анали на Римската империя, пише за три битки на римляните и евреите.
Първата битка е по времето на Хирканус II и Аристобулус II, двама братя, потомци на Макавеите, спорещи за това, кой да управлява. Римляните идват и решават спора чрез Помпей, като вземат страната на Хиракунус. Когато се говори за битката на Помпей, се споменава за съботата. Годината е 63 г.пр.Хр.
"Защото той (градът) е на високо място и е укрепен със собствена стена, така че ако те го защитаваха през всички дни еднакво, то той (Помпей) не би могъл да го завладее. Обаче те копаеха в дните, които се наричат "ден на Сатурн", защото в тези дни не вършеха никаква работа и оставяха римляните да разбиват стената.
Последният (Помпей), като научи за това суеверно благоволение не предприемаше никакви сериозни усилия през останалата част от времето, но само в тези дни и когато достигна напредък, нападна ги най-енергично.
Така защитниците били заловени в деня на Сатурн без да окажат никаква съпротива и цялото богатство било ограбено." Cassius Dio Roman History 37.16.1-4
Римляните използвали като предимство това, че евреите не работели в събота. Кога били еврейските съботи? Текстът казва, че това са дните на Сатурн, седмият ден от седмицата по римския календар.
Втората битка, спомената от Касиус Дио се е случила през 36 г.пр.Хр. и довела до идването на власт на цар Ирод I.
"Евреите наистина са направили много вреди на римляните, но и те самите са пострадали много повече.
Първите, които бяха заловени, бяха онези, които се биеха около храма на своя бог, а останалата част в деня, още тогава наричан "ден на Сатурн". Привързаността им към религията беше толкова голяма, че първата група затворници, заловена около храма получи позволение от Сосиус, когато отново дойде деня на Сатурн, да отиде в храма и да извърши всички обичайни ритуали, заедно с останалата част от хората." Cassius Dio Roman History 49.22.4-6
Забележете, че Касиус Дио пише за обичаите на евреите в храма в деня, "дори още тогава наричан ден на Сатурн". Това показва, че съботата не е наречена "ден на Сатурн" в негово време, а още във времето на 36 г.пр.Хр., далеч преди Исус да се роди във Витлеем.
След това той докладва, че Ерусалим е унищожен през 70 г.сл.Хр. в събота, която още веднъж нарича "деня на Сатурн".
70 г.сл.хр. - 229 г.сл.Хр.
"Така и Ерусалим е унищожен в самия ден на Сатурн, който и до днес евреите почитат най-много." Cassius Dio Roman History 65.7.2
Неговият исторически доклад е, че евреите пазят съботата в "деня на Сатурн" от 63 г.пр.Хр. до най-малко 229 г.сл.Хр.
100 г.сл.Хр.
Историкът Корнелий Тацит (56 г.сл.Хр. - 117 г.пр.Хр.), след като прави предположение, че евреите спазват съботата от мързел, също я свързва с римския бог Сатурн.
"Те казват, че са се посветили на седмия ден като ден за почивка, защото той слага край на техните проблеми. По-късно, намирайки това безделие за съблазнително, те определиха и седмата година за ленност.
Други твърдят, че те правят това в чест на Сатурн или защото техните религиозни принципи са извлечени от Идаеи, които се предполага да са изгонени от Сатурн и станали предци на евреите или поради седемте съзвездия, които определят живота на хората и защото звездата Сатурн се движи в най-горната орбита и упражнява особено влияние и защото повечето небесни тела се движат около своите курсове кратни на седем." From The Histories, Book V
Още веднъж, фактът, че езичниците свързват еврейската събота със Сатурн показва, че римският седми ден, денят на Сатурн е същият седми ден, събота, от еврейската седмица. Тацит е очевидец от първи век и той няма съмнения по това кога е денят събота. Той пише това повече от 30 г. след разрушаването на храма в Ерусалим.
28 г.пр.Хр. до 1 г.пр.Хр.
Тибулус, латински поет, който живее между 54 г.пр.Хр. и 19 г.пр.Хр. споменава съботата в една от своите елегии.
Поетът е цитиран от Дж. Хю Майкъл в неговата статия озаглавена "Еврейската събота в писанията на латинските класици". Там той казва:
"Тибулус отново ни обръща погледа върху влиянието на съботата върху римляните. Поетът, болен в чужда страна се оплаква, че е самотен, без майка или сестра, които да се грижат за него, нито Далия, която моли всички богове да му разрешат да напусне града. Поетът казва:
Всички обещават завръщане, но все още не са направили нищо по това тя да бъде в сълзи поглеждайки назад към моето пътуване. Да, дори аз нейният утешител, след като платих цената на нашата раздяла, стоя в безпокойство за причините за моето забавяне. Дали небесни птици или думи на зла поличба или святия ден на Сатурн са причина да бъда задържан. (Book I, Eleg. iii 13-18 in Postgate's translation in the Loeb Classics.)
Денят, за който поетът говори е разбира се еврейската "събота", в която не се работи никаква работа. Връзката е ясна, нежеланието да се предприема пътуване в съботния ден не е било нещо необичайно сред жителите на Рим." (The Jewish Sabbath in the Latin Classical Writers. J. Hugh Michael Victoria College, Toronto, Canada. The American Journal of Semitic Languages and Literatures, Vol. 40, No. 2. (Jan., 1924), pp. 117-124.)
Интересно е как римляните биха имали изобщо някакви задръжки по отношение на пътуване в събота. Дж. Хю Майкъл цитира друг източник, поета Овидий, живял от 43 г.пр.Хр. до 17 г.сл.Хр.:
"Още по-впечатляващо е свидетелството на Овидий. В Арс Аматория той съветва млад римлянин, който желае да намери обект на чувствата си, къде да го търси. Търсенето не трябва да го отведе далеч от Рим, защото и там не липсват подходящи момичета.
Поетът дори определя точно къде в Рим той може да се увенчае с успех. Той не трябва да пренебрегва "Адонис, плачещ за Венера и седмия ден, спазван като свят от сирийските евреи." (The Jewish Sabbath in the Latin Classical Writers. J. Hugh Michael Victoria College, Toronto, Canada. The American Journal of Semitic Languages and Literatures, Vol. 40, No. 2. (Jan., 1924), pp. 117-124 )
Източникът, към който Дж. Хю Майкъл насочва внимането ни е "Арс Аматория", писан в 1 г.пр.Хр. От цитираното е очевидно, че дори римляните са свързвали еврейската събота със седмия ден от римската седмица. Дали наистина празнуването на съботата е била толкова тясно обвързано с римската култура?
119 г.сл.Хр.
Еврейската събота изглежда наистина е била тясна преплетена със седмичния цикъл на римляните от първи век. Това е видно и от писанията на Светоний (69 г.сл.Хр. до 130 г.сл.Хр.). Светоний е римски историк, който написва "Животът на дванадесетте цезари" в 119 г.сл.Хр. Докато описва животът на Тиберий Цезар, той пише:
"Граматикът Диоген, който изнася лекции всяка събота в Родос, не призна Тиберий, когато той дойде да го чуе в различен ден, но изпрати съобщение по своя роб, и отложи срещата за седмия ден." Suetonius The Life of Tiberius 32.2
Родос е основен център на образованието за римските семейства. Интересното е, че седмият ден е посочен като "събота" в римската литература, още повече, че това е писано от езически историк и то секретар на императора.
Всички тези цитати показват, че седмият ден, събота, е много по-тясно свързан с римското общество, отколкото повечето хора осъзнават. Вероятно това е една от причините Йосиф Флавий да казва:
"Много народи отдавна са показали желание да възприемат нашите религиозни ритуали. Не е само един град, гръцки или варварски или само една нация, в която нашия обичай да се въздържаме от работа в седмия ден да се е разпространил и където нашият пост, палене на лампи и много от нашите забрани по отношение на храната, да не се спазват." Apion 2:282-283
След разглеждане на всички тези исторически факти, не е нелогично да се направи извода, че римляните са възприели седемдневната седмица от евреите, а не от някой друг. За около пет и повече века римляните са имали осемдневна "седмица" с имена на дните букви от азбуката от "A" до "H". Те не са спазвали седемдневна седмица, докато не дошли в близък контакт с евреите в първите векове преди Христос.
Очевидния въпрос, към поддържниците на теорията за "лунарните съботи" е: Ако евреите през първи век са пазели "лунарни съботи" и едва по-късно са приели това, което наричаме "римска седмица", то защо писателите и историците от първите векове продължават да наричат еврейската събота "денят на Сатурн"?
Очевидният отговор на този въпрос е, че евреите от първи век, включително Исус Христос и учениците Му са спазвали един и същ повтарящ се седемдневен цикъл на седмицата, както римляните. Исторически факт е, че същата седмица и същият седемдневен цикъл се е съхранил и до нас днес. Бог е запазил святата си събота непроменена.
Заключение:
Поддържниците на теорията за "лунарните съботи" вярват, че евреите от първи век са пазили "лунарни определени съботи", но тази практика е изгубена в годините след разрушаване на Ерусалим. Но дори и да пренебрегнем всички останали доказателства за противното, то изглежда очевидно невъзможно всички пазители на "лунарните съботи", пръснати по целия свят, да изчезнат, както и да изчезне всяка следа от спазване на подобен обичай при такава драматична промяна. Напротив, исторически факт е, че евреите от първи век са спазвали същота събота, в същия седемдневен цикъл, така както го правим ние днес.
Може да прелистите цялата Библия от Битие до Откровене, но няма да намерите и най-незначителна наредба или заповед, да се спазват "лунарно определени съботи". Така както Бог гарантира, че нищо от Неговото слово няма да бъде изгубено, така Той запази и Своята свята събота. Адам я освещаваше, Ной я освещаваше, Авраам, Исаак и Яков я освещаваха. Божиите пророци я освещаваха, знаем, че Христос и апостолите я освещаваха. Бог е запазил святата си събота и за нас днес.
Не желаете ли да оставите всички човешки учения и да последвате примера на Бог, който Той ни е оставил още при Сътворението?