Теорията за така наречените "лунарни съботи" е сравнително нов начин да се отрече седмичната събота от Сътворението и опит да се докаже, че днешният седми ден от седмицата, събота, не е този, който Бог е постановил за освещаване. Тази теория претендира, че седмичната събота всъщност се определя от фазите на луната и от лунарният месец и всеки месец съботите се падат на точно определени дати, а не следват непрекъснат седемдневен цикъл. След завършване на лунарния месец и настъпване на новия, тази подредба стартира отначало. По този начин съботите от нашия календар и "лунарните съботи" се разминават, като "лунарните съботи" могат да се паднат във всеки един ден от нашата седмица.
Главният проблем на теориите, които се опитват да свържат произхода на седмицата с фазите на луната е това, че лунарният месец има 29.5 дни. Невъзможно е да се раздели един лунарен месец на точен брой седмици, всяка с по седем дни. За да се заобиколи този основен проблем, поддържниците на теорията правят следното: Приемат продължителността на някои месеци да бъде 29 дни, а на други - 30 дни. Как обаче се заобикаля проблема, че тези 29 или 30 дни не могат да се групират в точен брой седмици от по седем дни.
Ето как.
Първият ден на месеца е наречен "новолуние"и не се брои, след това всеки седми ден - 8 -ми,15 -ти ,22 -ри и 29 -ти е наречен "събота". Тридесетия ден, когато съществува, също не се брои. Какво става тогава с първия и тридесетия ден. Тези дни се празнуват като продължение на съботния ден, или с други думи, празнува се "събота" от два дни, а в дългите месеци, от три дни.
Дори между проповядващите тази теория няма единно мнение. Съществува втора група поддържници на тази теория, които пък определят "лунарните съботи" в други дни - 7 -ми, 14 -ти, 21 -ви и 28 -ми.
Първият проблем на тази теория е, че никъде Библията не заповядва почивка и освещаване на "новолуние", освен на седмия месец - "празника на тръбите" (вероятно Амос 8:5 се отнася точно за това "новолуние"). Също така, заповедта да не се работи в деня "новолуние" се отнася само за определен вид работа, а не за всякаква работа. Има случаи в Библията, когато в деня на "новолуние" се извършва строителство (Изход 40 гл.) и пътуване (Ездра 7:9). Това означава, че през първия и тридесетия ден на месеца може да се работи определен вид работа. Тогава, ако предната събота е била на 29 -тия ден, то следващата ще се падне на деветия ден, ето така - събота,30,1,2,3,4,5,6,7,събота. От събота до събота ще има осем работни дни, а не шест, което явно противоречи на заповедта.
Теорията за лунарната събота прилага три текста от Библията в своя подкрепа:
"И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;" Бит. 1:14
Ако погледнем внимателно, ще видим, че стихът никъде не споменава "седмицата", като период, определен от "светилата на небесния простор". Споменати са дните и годините, но седмиците отсъстват от стиха.
Аргументът тук е, че луната е създадена за да показва "времената".
Еврейската дума "моедим" означава "определено време". Коментарът на Стронг дава следните значения, употребени на други места в Библията: определено време, определен срок, определен знак, период от време, специален празник, определено годишно време, сезон, среща или събиране, място за среща, сигнал и др.
Движението на небесните тела, слънцето и луната, оказват влияние върху цикъла на развитие на животинския и растителен свят (Пс. 104:19, Еремия 8:7), както и покават времето на различните годишни религиозни празници (Захария 8:19), селското стопанство, навигацията и други човешки професии в древността. Този текст не говори за седмичната събота като време.
Вторият текст:
"Господ още говори на Моисея, казвайки:
Говори на израилтяните, като им кажеш: Господните празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са следните:
Шест дена да се работи; а седмият ден е събота за тържествена почивка, за свето събрание: в нея да не работите никаква работа; във всичките ви жилища е събота Господу." Левит 23:1-3
"Празници" - "моедим". Аргументът е, че седмичната събота е включена към тези празници. И щом определянето на останалите праници зависи от лунарните месеци, то и определянето на седмичната събота би трябвало да зависи от луната.
Тук проблемът на тази теория е, че годишните празници са ясно разграничени в стиховете от седмичната събота. Седмичната събота не е включена към "Господните празници" - "моедим", а се споменава отделно.
"Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден,
освен Господните съботи, и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси които давате Господу." Левит 23:37,38
Еврейската дума, употребена за седмичната събота и за годишните празници - съботи, е различна. Думата за седмичните съботи е “Shabbat” и има различно значение от думата “shabbatone”, употребена за годишните празници.
Има разлика и в начина на празнуване. На седмия ден, събота е забранено да се върши всякаква работа, докато на годишните празници е забранен определен вид работа, а не всяка работа.
"И седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу; на седмия ден е свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите." Левит 23:8
Третият текст:
"Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва." Пс. 104:19
Употребена е същата дума "моедим".
С други думи аргументите са следните:
1. Луната е създадена да показва времената - "моедим".
2. Седмичната събота е празник - "моедим".
3. Следователно луната трябва да се използва за определяне на седмичната събота.
Нека да отбележим, че тази логика не се гради на разбирането, че луната е създадена да показва само някои от "времената" - "моедим". Тази логика се гради на разбирането, че луната е създадена да показва всички времена - "моедим". Важно е да се разбере разликата.
Тогава, ако в Библията има пример на събитие - "моедим", което не е определено от луната, тогава няма основание да приемем, че всички събития - "моедим" се определят от луната, и в случая - седмичната събота.
Ето такъв пример:
"А Израилевите мъже бяха определили знак с ония, които бяха в засадата, да направят да се издигне от града голям стълб дим." Съдии 20:38
Думата "знак" е същата дума "моедим" (определен знак). Очевидно луната няма нищо общо с определяне на този знак, запалване на огън от мъжете.
Още един пример:
"Заповядай на израилтяните, като им кажеш: Внимавайте да Ми принасяте на определеното им време Моите приноси, хляба Ми за благоуханна чрез огън жертва на Мене.
И кажи им: Ето приносът чрез огън, който ще принасяте Господу: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за всегдашно всеизгаряне.
Едното агне да принасяш заран, а другото агне да принасяш вечер;" Числа 28:2-4
Тук "определеното време" - "моедим" се отнася за сутрешната и вечерната жертва. Очевидно няма как фазите на луната да определят времето на сутрешната и вечерната жертва. Това много ясно показва, че луната е създадена да показва "определени времена" - "моедим", но не всички "определени времена" - "моедим" се определят от луната.
"Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва." Пс.104:18,19
Ако погледнем непосредствения контекст на стиховете и следваме логиката на поддържниците на тази теория, можем да направим следния извод.
Ако луната е създадена за да показва всички "определени времена" - "моедим", то тогава и предните стихове трябва да се разбират по този начин. Всички диви кози живеят по високите планини, всички зайци по канарите и никъде другаде не живеят нито диви кози, нито зайци. Това разбира се е смешно, но показва погрешната логика на тази теория.
Затова трябва да сме внимателни при разглеждането на подобни въпроси. Всеки може да извади няколко стиха от контекста и да защити всякаква странна теория. В Библията няма никаква заповед или дори указание, че луната трябва да се ползва при определяне на седмичната събота.
Вторият аргумент на тази теория са местата в Библията, които споменават седмичната събота и тя съвпада с някой от дните, които според поддържниците на тази теория би трябвало да са лунарни съботи.
Не е ясно защо това би трябвало да е аргумент, тъй като така или иначе във всяка календарна година съществуват седмични съботи, които биха се паднали на някой предварително определени дни от месеца, без това да има нещо общо с луната.
Съществуват две места в Библията, където посочената седмична събота съвпада с определен от тази теория "лунарен съботен ден" в месеца.
"Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя ...
... А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.
А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете настрана каквото остане, да ви стои за утре."
На петнадесетия ден израилтяните пристигат на мястото. На шестнадесетия ден Бог започва да им дава манна и им казва да съберат двойно на шестия ден, който би трябвало да е 21 -вия ден на месеца. Съботата ще се падне на 22 -рия ден от месеца, което съвпада с една от изчислените "лунарни съботи". И какво от това? Както вече казахме, всяка година седмичната събота би се паднала поне два пъти на 22 -рия ден от месеца, което не доказва нищо.
Напротив, теорията има сериозен проблем когато се разгледат стиховете. Бог казва да събират двойно на шестия ден. Ако това са лунарни съботи, то тогава след шестия ден, на 29 -тия ден от месеца е събота, която продължава на 29, 30 и 1 следващия месец. Тогава не трябва ли да събират тройна порция манна, за да им стигне за три дни? Или за да се нахранят, трябва да събират и на деня "новолуние"? Но това би противоречало на Божията заповед да го събират шест дни и на шестия да съберат двойна порция.
Следващото място в Библията с подобно съвпадение на седмична събота с "лунарно определената" е Йоан 19:30,31
"А Исус като прие оцета рече: Свърши се, и наведе глава, и предаде дух.
И понеже беше Приготвителният ден, то, за да не останат телата на кръста в съботата, (защото оная събота беше голям ден), юдеите помолиха Пилата да им се пребият пищялите, и да ги дигнат оттам."
Исус беше разпънат по време на Пасхата, която е на 14 -тия ден от месеца. Следователно следващият 15 -ти ден на месеца е събота. Но както вече споменахме такова съвпадение на седмичната събота в определен ден от месеца е напълно нормално и не доказва нищо.
Текстове от Библията, посочващи времето на истинската събота.
Главният пролем на теорията за "лунарните съботи" е липсата на ясно обяснение и конкретно указание за такъв начин на определяне на съботите никъде в Писанието. Можеше да има известно колебание или съмнение, ако се намереха два неясни стиха по въпроса за съботата, които привидно си противоречат и се налагаше да се приема едното или другото разбиране. Но проблемът на тази теория е, че няма нищо в Библията, което да внася неяснота или погрешно разбиране по въпроса за седмичната събота.
Не вярвам който и да е, четейки заповедта за съботата в Изход или Второзаконие да достигне до разбирането за "лунарните съботи". Не намирам в Библията подобна заповед:
"След първия ден на новолуние на всеки месец да работиш шест дни, а седмият е събота на Господа. Това трябва да правиш четири седмици. След това в зависимост от дължината на месеца ще си изброиш един ден или два дена, през които пак няма да вършиш никаква работа. Накрая, при следващото новолуние ще рестартираш отново цикъла."
Разбира се няма такава заповед, но всъщност това е заповедта, която поддържниците на теорията за "лунарните съботи" спазват. А щом подобна заповед няма в Библията, то това не е нищо друго, освен човешка заповед.
Ако Бог е искал хората да спазват подобна заповед с прекъсване на седемдневния цикъл и със сложно определяне на съботния ден, то Той непременно е трябвало да го обясни някъде.
Ако обаче Бог е установил непрекъснат седемдневен цикъл, то е достатъчно онова, което е вече казано в Словото. Няма необходимост от допълнителни сложни обяснения:
"Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;
защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети." Изх.20:9-11
"Шест дена да вършиш работите си; а в седмия ден да си почиваш, за да се отмори волът ти и оселът ти, и да си отдъхне синът на слугинята ти и чужденецът." Изх.23:12
"Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви." Изх.31:15
"То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои." Изх.31:17
"Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш." Изх.34:21
Просто и ясно!
Ако подходим към стиховете непредубедено и без предварително нагласени теории, то не може и да има място за съмнение, че тук става въпрос за един повтарящ се непрекъснат седемдневен цикъл.
Сега нека се върнем към времето на Сътворението и първата събота, която Бог сам установи.
"И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.
И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил." Бит.1:2,3
А четвъртата заповед казва:
"Помни съботния ден, за да го освещаваш.
Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти;
защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети." Изх.20:8-11
Сега отбележете нещо много важно. Бог благослови и освети един ден от седмицата. Два пъти този ден е наречен "седмият ден" и два пъти "съботния ден". Фактът, че Господ благослови и освети един и то точно определен ден, ясно показва непрекъснатост на цикъла. Ако към този цикъл се прибавят допълнителни дни (както е според теорията за "лунарните съботи"), то този точно определен, седми ден, изчезва.
Ако Господ искаше да благослови 7-мия, 15-тия, 22-рия и 29-тия ден, то Той ясно би заявил, че освещава и благославя точно определени дни от месеца, а не от седмицата. С други думи щяха да бъдат изброени конкретни, точно определени дни от лунарния месец. Фактът, че е посочен точно определен ден от седмицата ясно показва, че седмицата не може да бъде прекъсвана.
Сега нека се върнем назад и да погледнем нещата през очите на Адам.
Бог току що е създал света и е осветил първата събота. Следващият ден очевидно е първият ден, през който Адам трябва да изпълни заповедта за "шест дни работа" в градината. След тези шест дни настъпва отново седмият и Адам си почива, според Божията заповед. Следващите шест дни Адам отново работи и седмият отново е ден за почивка. Това е съвсем очевидно и не е трудно да бъде разбрано.
Да приемем сега, че Бог е установил заповед за спазване на "лунарни съботи". След първата събота са преминали още три седемдневни цикъла, Адам е почивал в точно определения седми ден и след това преминава и последния, четвърти седемдневен цикъл с последния "точно определен", според Божията заповед, седми ден, лунарна събота.
И на следващият ден какво?
Тук дори и поддържниците на тази теория си противоречат.
Едни казват, че Адам трябва да почива и на осмия ден от четвъртата лунарна седмица, а ако новолунието все още не е настъпило, то той трябва да почива и на деветия ден от четвъртата лунарна седмица. Но поради каква причина? Това почиване в два или три последователни дни не се вмества в никоя Божия заповед. Божията заповед казва, че Бог освети един единствен ден и то точно определен ден от седмицата. Да си разрешим да прекъснем седмичният цикъл означава да нарушим ясната Божия заповед да освещаваме един единствен ден от седмицата и то точно седмият ден от седмицата.
Други казват, че в осмия и деветия ден Адам не трябва да се въздържа от всякаква работа, а само от такава, свързана с печелене на пари, купуване и продаване. Проблемът е, че в дните на Адам е нямало никой, който да се навърта наоколо и да предлага стоки за продан. Според логиката на това приемане Адам би работил в градината осем или девет дни след четвъртата събота и би почивал след това на осмия или деветия ден, а не на седмия. Това тотално би нарушило дадената от Бога заповед да се работи шест дни и да се освещава и почива в седмия.
Истината е, че Бог не си почива нито два, нито три дни при Сътворението. Той не заповяда и да се почива в последвалите един или два дни след четвъртата събота на месеца. Всичко това са човешки заповеди и учения.
Бог благослови и освети един точно определен ден и то само един ден. Той твори шест дни и си почина на седмия. Това е примерът и заповедта, която трябва да следваме.
Стиховете казват:
"защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети." Изх.20:11
Отбележете, че стиховете не казват: "Бог благослови седмия ден, а понякога и осмия и понякога и деветия, в зависимост от това дали вече е настъпило новолуние или не."
Стиховете ясно казват, че Бог благослови само един ден и то точно определен ден от седмицата. Няма такова нещо като осемдневна седмица или деветдневна седмица.
За да заобиколят този проблем, някои поддържници на теорията за лунарните съботи дори достигат до там да заяват, че осмия и деветия ден след последната лунарна събота не се броят за дни. С други думи това реално изобщо не са дни.Те са просто нищо. Разбира се, те не могат да кажат нещо друго по-смислено.
Ние обаче знаем от Битие първа глава, че денят се състои от вечер и от утро. Дните в края на лунарния месец също имат вечери и утрини и са реални дни, независимо колко упорито се опитвате да ги игнорирате. Ако преминат две или три вечери и утрини, просто са преминали два или три дни, не един. Не можем просто да си заровим главата в пясъка и да се правим, че тези дни не съществуват, за да продължаваме да оправдаваме заблудата, в която вярваме.
Истината е, че удължена седмица, състояща се от осем или девет дни не се среща никъде в Библията. Всъщност тази идея директно противоречи на Писанието. На еврейски числото "седем" и "седмица" произлизат от един и същи корен, който просто означава "седем". Думата "shabuwa", "седмица", се среща около 350 пъти в Библията и навсякъде е преведена като "седем".
Съвсем ясно е, че седмицата не може да бъде разделена от числото седем. Причината седмицата да е наречена "shabuwa" (седмица) е, че тя винаги съдържа седем дни. Буквално преведено "седмица" означава точно "седемдневен период", "нещо, разделено на седем части". Би било глупаво да употребяваме израза "деветдневна седмица", което буквално би означавало "седем дневен период от девет дни".
Колкото и да се стараят поддържниците на теорията за лунарните съботи да игнорират тези допълнителни дни и да не ги считат реално за дни, то Библията съвсем ясно ги отброява като реални дни и ги нарича "дни".
"Във втората година на цар Дария, в шестия месец, на първия ден от месеца, Господното слово дойде чрез пророк Агея към управителят на Юда Зоровавел Салатииловия син, и към великият свещеник Исус Иоседековия син и рече" Агей 1:1
Истината е, че ако към седмицата се добавят един или два дни, това пракъсва седемдневния цикъл. Събота вече не настъпва след седем вечери и утрини, а след осем или девет и това противоречи на ясната Божия заповед да се работи шест дни и да освещава всеки седми ден. Съботата не би била повече "седмият ден".
В Левит 25:1-11 се намира описание на юбилейната година, състяща се от седем годишни съботни цикли. Народът трябваше да обработва земята шест години, а на седмата, "съботната" година, земята трябваше да си почива. Тук връзката със седемдневния непрекъснат цикъл на седмицата е толкова очевиден, че няма нужда от коментар. Стиховете отиват дори по-далеч. След седем цикъла от седем "годишни" съботи идваше времето на юбилейната петдесета година. Трябваше да се преброят седем седмици от години (7x7=49 години) и петдесетата година беше юбилейна. Това по безспорен начин доказва седемдневния непрекъснат цикъл на седмицата. Едва ли някой и при най-голямо въображение може да свърже седем годишните "седмици" с фазите на луната. Всичко това потвърждава факта, че седмицата се състои от седем дни в непрекъснат цикъл.
Ако седмицата зависеше от фазите на луната и трябваше да се рестартира на всяко новолуние, това означава, че след като Бог е създал земята, създал е слънцето и луната, е трябвало да изчака първото новолуние, да остави да премине първия ден от лунарния месец и тогава да стартира седмицата.
Но луната дори не беше създадена, когато вече бяха преминали три дни от седмицата. Бог създаде луната едва в четвъртия ден. Дотогава нямаше нито слънце, което да дава светлина, нито луна, която да я отразява, така че да образува фази, по които да се определят дните на месеца. Ако Бог определяше съботата по фазите на луната, то първата събота трябваше да настъпи седем дни след създаването на луната. Съботата обаче настъпи три дни след създаване на луната, и на седмия ден от началото на творческото дело, който ден всъщност беше седмия ден от първата седмица. Това е още едно неразрешимо противоречие в теорията на "лунарните съботи".
Бог даде примера на освещевене на седмия ден, събота, без да се влияе от луната, нито от нейните фази. Божият пример беше "шест дена да се работи, а седмия да се освещава". И този седемдневен цикъл е независим и самостоятелен и е утвърден по конкретна Божия заповед, а не по някакви астрономически причини.
Седмичната събота е паметник на Сътворението, докато празниците в точно определени дни от месеца са символи и паметници на други събития от живота на евреите.
Проблемът с Петдесятница.
Друг, твърде очевиден проблем е проблемът на противоречие на теорията за "лунарните съботи" със заповедта на Бог да се празнува празника Петдесятница. От първия ден след съботата на "движимия принос" трябва да се изброят седем седмици (периоди от по седем дни) и да се празнува следващият ден след седмата седмица, който се пада петдесетия ден след съботата на "движимия принос". Този ден е празникът "Петдесятница".
"От другия ден след съботата, в която принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици (евр. "съботи" - Лев.25:8, периоди от по седем дни); до следващия ден подир седмата събота (седмица) да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу." Левит 23:16,17
Ако следваме заповедта и отброим седем "лунарни" съботи (седмици), след съботата на "движимия принос" то петдесетия ден никога няма да бъде "денят след седмата събота (седмица)", както би трябвало според стиха в Библията. Невъзможно е да се приеме теорията за "лунарните съботи" и да се изпълни коректно заповедта за празнуване на Петдесятница на петдесетия ден след Пасхата.
Продължение: "Лунарните съботи - исторически източници"