"Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка" Евр. 4:9

Един от аргументите на противниците на буквалното спазване на Четвъртата Божия заповед е твърдението, че съботната заповед е старозаветна наредба и няма нито един текст в Новия завет, който да споменава тази заповед, като задължителна за християните. Ако оставим настрана нелогичността на подобен аргумент, който предполага, че Бог трябва да преповтаря още веднъж всичко каквото е казал, то наистина има текст, който буквално потвърждава валидността на Четвъртата заповед. Този текст е посоченият по-горе от Посланието към евреите.

Разбира се, авторът на посланието има друга цел с написването му, но е забележително да се изследва въпросния стих и значението на употребения там израз „съботна почивка“ или „sabbatismos“ в оригиналния текст.

 

Това е единственото място в Новия завет, където е употребена тази думи. Твърди се, че апостол Павел е измислил тази специална дума, за да обозначи с нея нещо уникално – бъдещата вечна почивка в рая в Божието присъствие.

Истината е, че нито думата е уникална, нито апостол Павел я е измислил. Апостол Павел никъде няма навика да измисля нови думи. Още повече съществува дума, която апостолът употребява в текста, за да обозначи почивка в Божието присъствие и думата е "katapausis“.

 

Какво означава думата "sabbatismos", преведена тук със "съботна почивка".

Думата "sabbatismos" е отглаголно съществително и глаголът от който произлиза тази дума е: "sabbatizo". Глаголът sabbatizo е употребен на много места в гръцкия превод на Стария завет, Септуагинтата (Изход 16:30;. Левит 23:32; Левит 26:34;. 2Летописи 36:21) и навсякъде означава едно и също нещо - "да пазя съботата".

 

Ето какво казва Уикипедия:

"Главната разлика между Септуагинтата и свързаната с нея литература и съвременните нееврейски текстове на койне, е наличието на голям брой чисти неологизми (нови думи) или нова употреба на речника от думи.

Примери:
sabbatizo (σαββατίζω): "да пазя събота"
pseudoprophetes (ψευδοπροφῆτες/ψευδοπροφῆται): "фалшив пророк"

 

Когато гръцките преводачи не са успявали да изразят някоя еврейска дума адекватно със съществуваща гръцка дума, те понякога са съставяли нови думи (неологизми). Такъв е случаят и с глагола "sabbatizo" (да пазя събота).

Когато на някои места апостол Павел цитира Септуагинтата в неговото Послание към евреите и когато в този случай използва думата "sabbatismos", той знае, че значението на тази дума е много добре известно на гръцко говорещите вярващи - християни от онези дни. Глаголната форма "sabbatizo" е няколкократно използвана в Септуагинтата, която е най-разпространеният и най-ползван превод на Стария завет по онова време, както от юдеи, така и от езичници.

 

Използването на думата "sabbatismos" на други места в запазената до наши дни древногръцка езическа и християнска литература ни дава възможност още веднъж да потвърдим нейния точен смисъл.

 

Плутарх (50-120 г.сл.Хр.)

Думата е използвана от Плутарх, езически автор, живял по времето на апостол Павел. Това, че Плутарх използва същата дума "sabbatismos", която дума използва и Павел, само показва, че тя не е непозната на неговите съвременници, нито е измислена от апостола.

В писанията на Плутарх думата се появява в списък със суеверни практики. Есето на Плутарх е опит да се докаже, че суеверието е по-лошо от атеизма. В този контекст той осъжда страха от суеверия и изброява някои от тях, между които е и "пазенето на съботата". Езикът на Плутарх е съвсем буквален, а не фигуративен:

"Нашите гърци са намерили такива варварски ритуали, като акробатика в тинята, търкаляне в торища, пазене на съботите (sabbatismos), чудовищни поклони, дълго и упорито седене на едно място, противно и унизително поклонение и всякакво лъжливо суеверие!" Plutarch, De Superstitione 3.10

 

Думата "sabbatismos" е използвана и в съчиненията на няколко християнски автора:

 

Юстин (100 - 165 сл.Хр.)

В своето произведение Юстин спори с Трипио срещу еврейските обичаи и замяната им от християнството. Отново езикът е съвсем буквален:

"Защото, ако нямаше нужда от обрязването преди Авраам или от спазване на съботата (sabbatismos), от празници и жертвоприношения преди Мойсей, няма повече нужда от тях и сега след всичко това ..."

"Виждаш, че елементите не са бездействащи и не пазят събота (sabbatismos)." Justin, Dialogue with Trypho 23.3

 

Епифан (320 - 403 г.сл.Хр.)

Думата се използва също и от Епифан в спора му срещу Евион и евионитите:

"Относно всяка секта, когато стигнах до тази точка, аз обясних нейната привързаност към Юдейския закон на пазене на съботата (sabbatismos), обрязването и всички други юдейски и самарянски ритуали, как Господ ни е предоставил нещо по съвършено." Epiphanius, Panarion 30.2.2

Епифан обвинява евионитите, че дори надминават юдеите в техните ритуали. Например той добавя правилата да не се докосва езичник и това, човек да се потопи във вода, ако е бил с жена. Тази употреба на думата в контекста на останалите правила показва, че тя е напълно буквална и означава "пазене на съботата".

 

Думата се среща също и в съчинението "Мъченичество на Петър и Павел". В този апокрифен документ, датиран от края на трети век, Петър е обвиняван от юдеите в Рим за отмяната на пазенето на съботата, новолунията и празниците, назначени от закона. Тъй като молбата на евреите, отправена към Павел е да коригира Петър, той уверява евреите, че той е истински евреин и, че те също са спазвали съботата, и че Бог също си е починал в съботата.

"И когато видиш Петър, заяви против неговото учение защото той попречи на спазването на съботата (sabbatismos), на новолунията и на празниците, назначени от закона. В отговор Павел им каза: Аз съм истински евреин, от това може да потвърдите, защото също и вие можехте да пазите събота и да съблюдавате истинското обрязване, и без съмнение Бог си почина в деня събота от всичките си дела." Martyrdom of Peter and Paul, chap. 1

 

Още един случай на употреба на думата "sabbatismos" се намира в "Апостолските наредби", колекция от трактати от края на четвърти век, относно ранната християнска дисциплина, поклонение и доктрина, предназначени да служат както на духовенството, така и на миряните. В глава 36 авторът насърчава християните страхът от Бога да е винаги пред очите им и да помнят Десетте Божи заповеди.

"Помислете за многообразното Божие творение, което получи своето начало чрез Христос. Вие ще пазите съботите заради Онзи, който си е починал от своята работа по Сътворението, но не от своята работа на провидението, това е пазене на съботата (sabbatismos) за размишления върху закона, не за безделие на ръцете." Apostolic Constitutions 2.36.2

Християните са насърчавани да спазват съботата не само като се въздържат формално от труд с ръцете си, но и като размишляват върху Божия закон. Още веднъж тук думата "sabbatismos" е използвана в смисъла на "спазване на съботата".

 

Тези автори употребяват думата "sabbatismos" независимо и без никаква връзка с Посланието към евреите. Те не тълкуват посланието нито думата, те просто я употребяват със смисъл "пазене на събота".

 

Друг християнски автор, който употребява думата, вече във връзка с Посланието към евреите, е Ориген. Той също свързва думата със Сътворението и я употребява в нейното значение "пазене на събота", въпреки, че я тълкува фигуративно, на две места в смисъла на период от време в края на вековете и на едно място като преставане, край на греха.

 

Във всяко едно от тези места, в които е употребена думата "sabbatismos", тя означава спазване или празнуване на съботата. Това използване съответства напълно на значението с което е използван в Септуагинтата същия глагол "sabbatizo", спазване на съботата, от който произлиза думата "sabbatismos".

 

"Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка" Евр. 4:9

 

Какво е значението на думата "apoleipetai", преведена с "остава".

Буквалното значение на думата е: "е оставена". Думата е употребена още в текстовете: 2Тим. 4:13 , 2Тим. 4:20 , Тит 1:5 , Евр. 4:6 , Евр. 10:26 , Юда 1:6

Мисълта на апостол Павел е: за Божиите люде "е оставена" една съботна почивка още от Сътворението, но тя продължава и все още "остава" като такава. От българските преводи, Православният превод е най-близко до истинското значение на текста.

"Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна." Евр. 4:9

 

Забележително е какво казва оригиналният сирийски текст на този стих. Думата, която в българския превод е "съботна почивка", в сирийския текст не е съществително, а глагол - "да пазя събота". Има няколко различни превода на текста от сирийски:

"Затова е установено за Божия народ да пази съботата" - Мърдок

"Следователно, задължение за Божия народ е да пази съботата" - Ламса

Интересното е, че Ламса пази неделята, а не съботата като свят ден, затова преводът му на този текст е освободен от всякакви теологични предразсъдъци.

 

Следователно за Божия народ все още остава пазенето на съботата (sabbatismos).

С този текст писателят на Посланието към Евреите ясно заявява, че още от Сътворението, през времето на Исус Навин и за в бъдеще, спазването на съботата е оставено за Божия народ като нещо изключително важно."