През вековете християните са спекулирали относно смисъла на "Белега на звяра" и "Числото 666 "на звяра", споменати в Откровение 13. И днес продължава нестихващият интерес към този Антихрист на апокалиптичното, на последното време, който ще контролира икономическия, политическия и социалния живот на човечеството чрез поставяне на белег и число на хората.
В проповедническите походи, проповедта за БЕЛЕГА НА ЗВЯРА, обикновено привлича най-многолюдното множество и осъжда най-много хора по отношение на валидността и значението на съботата, спрямо коя да е друга лекция. Търсачката GOOGLE съдържа над пет милиона записа на тема "Белега на звяра", и номера му "666." Във времена на политическа и икономическа несигурност, когато тероризмът и природните бедствия са заплаха за сигурността и просперитета на много страни, много християните се обръщат към библейските пророчества, за да разберат какво ще се случи в близко бъдеще.
Ключовият пасаж, който е бил обект на безкрайни спекулации, е Откровение 13: 16-18. Причината е, че този пасаж говори за белега, името и номера на звяра, който ще бъде поставен на десницата и челото на хората: „И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име. Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.“ (Откр 13: 16-18).
В това пророчество ни се казва, че поколенията от последното време ще получат белега на звяра. Казва ни се, че белегът на звяра е името на звяра, и името на звяра е неговото число 666. С други думи, белегът, името и числото на звяра 666, по същество е едно и също. От трите, числото 666 е най-важно, защото дава кода за разшифроване на името и белега на звяра.
Призивът е за мъдрост, която да разбере числото на звяра 666, а не толкова името или белега на звяра. Очевидно причината е, че значението на числото 666, е и значението на името и на белега на звяра. Фактът, че трите съставляват неразривно цяло, би следвало да е предупреждение за изучаващите Библията, да не приписват един смисъл на белега на звяра и друг /различен/ смисъл на числото на звяра 666.
Например, адвентистите традиционно тълкуват белега на звяра да е изпълнението на съблюдаването на неделята; и числото на звяра 666 да е папската титла VICARIUS FILII DEI, за която се твърди, че е вписана в папската тиара. Ще видим, че това тълкуване създава проблем, защото то прави разлика между белега и числото на звяра. Такава диференциация едва ли може да бъде екзегетично оправдана, защото текстът подсказва, че белегът, името, както и числото са по същество едно и също нещо.
Единството между трите е отразено в съвременните преводи, от обяснителната фраза "това е." Например в NIV (New International Version) е записано: "______ Очевидно е, че белегът, името и числото са част от една и съща стратегия, която насърчава лъжливото поклонение пред звяра.
ЗНАЧЕНИЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Аз подходих към тази задача сериозно, защото вярвам, че от това изследване могат да се възползват не само студентите от Andrews University, но и хиляда пастори, учители, проповедници и изследващи темата адвентисти, които търсят по-задоволителна интерпретация на белега и числото на звяра.
Напоследък, дори наши водещи проповедници са контактували с мен, преди своя интернет-поход, за да получат актуализирани сведения относно използването на папската титла VICARIUS FILII DEI. Те искат да бъдат коректни в техните презентации, стигащи чрез сателита до хиляди хора в различни части на света.
По време на проповедническите походи, Проповедта за БЕЛЕГА НА ЗВЯРА, обикновено привлича най-голям брой хора и спомага повече хора да приемат съботата, отколкото кое да е друго представяне. Така че, е задължително да се осигури едновременно библейска и историческа коректност на нашата интерпретация на белега и числото на звяра.
ЦЕЛИТЕ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО
Изследването има две цели. Първата е, да се проследи в исторически план тълкуването на числото 666 на звяра. Втората е, да се изследва библейската символика в употребата на числата като цяло и на 666 по-специално. Ние ще видим, че Йоан използва числата, за да даде възможност на човешката мисъл да се справи с понятия, които надхвърлят човешките дефиниции.
В първата част на лекцията, се опитам да покажа, с помощта на 70 слайда, различните минали и настоящи тълкувания на загадъчното число 666. Изумително е да се види колко имена могат да бъдат манипулирани по такъв начин, щото цифровата стойност на буквите им да се равнява на 666. Исторически са правени опити да се идентифицира числото 666 с имената на такива важни особи като Калигула, Нерон, Домициан, Мохамед, Наполеон, Хитлер, Роналд Рейгън и покойния папа Йоан Павел II.
Някои критици на адвентизма са се опитали да се покажат, че дори и буквите от името на Елън Гулд Уайт се равняват на 666. Изчисляването се извършва, както следва:
E L L E N G O U L D W H I T E
50 50 5 50 500 10 1 = Total 666
Означава ли това, че Елън Уайт е вероятен кандидат за звяра - антихрист, описан в Откровение 13? Очевидно е, че не! Това идва да покаже, че тълкуването на числото 666 въз основа на цифровите стойности на буквите от имената, може да даде абсурдни резултати.
ЕЛЕКТРОННИЯТ БЕЛЕГ И ЧИСЛОТО НА ЗВЯРА
С появата на лазерното сканиране и универсалния баркод, популярни евангелски писатели в голяма степен изоставят опитите си да идентифицират белега и числото 666 на Антихриста с цифровата стойност на имената на евентуалните кандидати. Вместо това, те търсят числото 666 в баркодовете и биочиповете. Те вярват, че Йоан описва най-новите електронни разработки в комерсиалния свят: глобалното банкиране, лазерното сканиране и универсалния баркод.
Някои от тях популяризират идеята, че белегът и числото на звяра ще бъде невидим баркод, татуиран на ръката или челото, но видим само под ултравиолетова светлина. Това ще даде възможност да се сканират хората, а не кредитните карти. Между другото, баркодът е разделен на две части от три маркера, представляващи числото 6, както е показано в CD-ROM слайда на това изследване.
В прочутия си цикъл “Оставените“, Тим Лахей и Джери Дженкинс са популяризирали вярата, че сатанинският белег на звяра се състои в имплантируем биочип, свързан със световна мрежа за контрол. "Миниатюрният биочип с вградените в него добавени числа, може да се постави толкова безболезнено, колкото ваксинация, в рамките на няколко секунди. Гражданите могат да избират кое да е населено място, и ще бъде видим тънък, половин инчов белег,и непосредствено в ляво от него – в шест точки с черно мастило - невъзможно да се отстрани под заплаха от наказание на закона - числото, което посочва жилищния регион на индивида. Този номер може да бъде включен във вградения чип, като лицето трябва да предпочете един от вариантите на името на властелина да се появи на неговата плът."(Белегът: Звярът управлява света, 2000 г., стр 86.).
Проблемът с подобни сензационни електронни интерпретации на белега на звяра, е в неспособността да се признае, че баркодовете, сканирането и биочиповете не съществуват във времето на Йоан. Той едва ли би призовавал съвременниците си, да бъдат мъдри в стремежа да разберат човешкото число 666, когато електронни баркодове и биочипове не съществуват.
При тълкуването на символизма на Откровение, е задължително на първо място да се опита да се разбере смисъла на символиката спрямо първоначалните получатели на книгата. Жалко е, че огромното мнозинство от евангелски тълкуватели, не правят опити да разберат значението на символиката, отнесена към първоначалните читателите, за които е написана Откровение. Те пренебрегват, че Откровение е написана, за да насърчава християните да останат верни, във времена, когато въздигането на култа към императора застрашава тяхната лоялност към Христос.
ПОВЕЧЕТО АДВЕНТИСТИ ПРЕДПОЧИТАТ ЧИСЛОВАТА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
Повечето адвентисти не приемат електронното тълкуване на белега на звяра. Те предпочитат да се държат за историческото тълкуване, разработено в периода след Реформацията. Историческото тълкуване идентифицира числото 666 с папската титла VICARIUS FILII DEI, което означава наместник на Божия Син. Тази фраза е била използвана векове наред от папите, за да защитят своята църковна и светска власт. Цифровата стойност на буквите на тази фраза, се равнява на 666, както е показано на слайдовете.
Това тълкуване е въведено сравнително късно в Адвентната църква. За първи път то се появява, както ще видим, през 1884 г. в книгата на Урия Смит, озаглавена „Съединените щати в пророчеството“. За жалост, някои ревностни адвентисти са взели някои оригинални фотографии на папските тиари и са надписали върху тях трите думи VICARIUS FILII DEI. CD-ROM версията на тази лекция съдържа две снимки на направени от адвентисти папски тиари, които очевидно не принадлежат към колекцията тиари на Ватикана. Използването на тези подправени снимки категорично беше осъдено от лидерите на Адвентната църква. Ще прочетете по-натам накратко за това.
ПРОИЗХОД И ЕВОЛЮЦИЯ НА ПАПСКИТЕ ТИТЛИ
Преди обсъждането на предполагаемия надпис VICARIUS FILII DEI върху папската тиара, е полезно да се проучат произходът и еволюцията на папските титли. Еволюцията на папските титли в голяма степен отразява нарастването на църковната и светска власт на папата от ПРЪВ СРЕД РАВНИ - UNUS INTER PARES на ПРЪВ НАД ВСИЧКИ- PRIMUS SUPRA OMNIA
След падането на Ерусалим, епископът на Рим се очертава като най-влиятелния църковен лидер, което до голяма степен се дължи на географското и политическо местоположение на неговата църква в столицата на империята. Но по време на първи век, той е бил известен просто като ЕПИСКОП НА РИМ.
От втори до края на четвърти век епископът на Рим се заявява да е "Викарият на Княза на апостолите -Vicarius principis Apostolorum", което, всъщност, е "ВИКАРИЯТ /НАМЕСТНИКЪТ/ НА ПЕТЪР."
От "Наместник на Петър", епископът на Рим постепенно се позовава на своя авторитет, заявявайки, че е "ВИКАРИЙ /НАМЕСТНИК/ НА ХРИСТОС." В началото на пети век Епископ Инокентий I (401-417) настоява, че Христос е делегирал върховната власт на Петър и го е направил Епископ на Рим. Като наследник на Петър, Епископът на Рим бил упълномощен да упражнява властта и прерогативите на Петър. Бонифаций III, който става епископ на Рим през 607, утвърждава себе си, като "Вселенски Епископ", твърдейки по този начин, че е викарий и господар на всички други епископи.
ПРОИЗХОД И ИСТОРИЧЕСКА УПОТРЕБА НА VICARIUS FILII DEI
Специалната титла VICARIUS FILII DEI се появява за пръв път във фалшивия документ, наречен "КОНСТАНТИНОВИЯ ДАР." / “THE DONATION OF CONSTANTINE“/. Това е най-известната фалшификация в европейската история, която изиграва неоценима роля във възхода на светската власт на папството през средновековието. Вие ще видите в CD-ROM версията на това изследване, прекрасната картина на Рафаело в музея на Ватикана, изобразяваща император Константин, коленичил в краката на папа Силвестър, и даряващ му една статуетка на Roma Aeterna (Вечния Рим). Този акт символизира предаването на властта от императора на папството.
Според фалшивия документ, Константин заявява, че когато е бил кръстен от папа Силвестър в 324г. (в действителност той не е бил покръстен до 337г.), дарил на папата, заедно с Латеранския дворец, цялата имперска власт и символика, заедно с териториите на Западната римска империя. В документа се посочва, че императорът прави този щедър дар на папа Силвестър I, защото папата е VICARIUS FILII DEI –НАМЕСТНИК /ВИКАРИЙ/ НА БОЖИЯ СИН. Истината е, че Константин дарява на папа Силвестър само Латеранския дворец, който е бил резиденция на императорите и напоследък на съпругата му, Фауста. Никакви територии на Западна империята не са били давани на папата.
Този фалшив документ е изработен през осми век от безскрупулни католически духовници. Целта на тази фалшификация е била да се докаже, че италианските територии, предадени на папата в 756 от франкския крал Пипин и по-късно препотвърдени от Карл Велики, принадлежали на папата, на първо място понеже той ги е получил пет века по-рано от император Константин. По този начин, франкските крале не са дали, а са върнали папските земи, незаконно отнети на папата от Лангобардите/ Ломбардите/.
ЗНАЧИМОСТТА НА VICARIUS FILII DEI
Значимостта на титлата VICARIUS FILII DEI може да се види в предполагаемия мотив на Константин да дари на папа Силвестър Латеранския си дворец, прерогативите на властта си, както и обширни територии, а именно: вярата, че папата е бил установеният Наместник на Божия Син.
Независимо дали може да се прави връзка между числото на звяра и VICARIUS FILII DEI, остава фактът, че претенцията на папата да бъде Наместник на Божия Син, е запечатана в най-прочутия фалшификат, който в исторически план служи, за да защитава и въздига светското и религиозно върховенство на папата.
Константиновият дар се доказва, че е фалшфикат през 1440 от Лоренцо Вала, библиотекар във Ватикана. През тази година, той публикува своето «Разсъждение за неистиността на така наречената Дарствена грамота на Константин» /Discourse on the Forgery of the Alleged Donation of Constantine/, в която изброява големия брой исторически анахронизми, с които е пропито съчинението. Например, фалшификатът споменава Византия като провинция, при положение, че през четвърти век тя е само един град, говори за "Юдея", при положение, че по времето на Константин римляните припознават тази територия като "Палестина." Вала можеше да добави факта, че император Константин никога не е имал проказа, като по този начин би се показало, че е невъзможно за папа Силвестър да го излекува от това заболяване.
За период от над 150 години, католическата църква се опитва да попречи на работата на Вала, като я поставя в „Индекс на забранените книги» / „Index Librorum Prohibitorum“/.Накрая Католическата църква признава Константиновия дар за фалшификат, но едва след като кардинал Цезар Бароний публикува прочутите си „Църковни анали” през 1592, в които той признава Константиновия дар за фалшификат.
Значимостта на Константиновия дар се крие във факта, че този фалшив документ е бил използван от 10 папи за период от шест века, да поддържат не само своето църковно превъзходство над всички църкви, но и политическия им суверенитет върху онова, което става известно като Папска държава, включваща по-голямата част на Италия.
КАТОЛИЧЕСКОТО ОТРИЧАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА VICARIUS FILII DEI
Католическите източници са склонни да отричат, че VICARIUS FILII DEI, спомената за пръв път в Константиновия дар, исторически се е ползвала като титла на папата. Това отричане не е изненадващо, защото католическата църква има исторически утвърдена практика в отричането на истината. Ние просто отбелязахме, че в продължение на 150 години, католическата църква отрича да е изфабрикувала една от най-прочутите фалшификации в европейската история.
В статия на първа страница на ENVOY MAGAZINE, озаглавена "“Pope Fiction” - статия, специално насочена срещу адвентистите, Патрик Мадрид, редактор на списанието, пише: "VICARIUS FILII DEI, или "Наместник на Божия Син", нито сега, нито когато и да било, не е била титла на Епископа на Рим "(март / април 1998 г.).(В CD-ROM презентацията има снимка на Мадрид и списанието).
Противно на критиките, идващи от нашите клеветници, фразата VICARIUS FILII DEI наистина е била използвана като официална папска титла в католическата литература, включително Corpus Iuris Canonici, тоест, Каноничния закон, който управлява католическата църква. CD-ROM версията на това изследване, предлага визуална и писмена документация на последователното използване на тази титла, за да се въздигнат папските претенции за духовно превъзходство и светска върховна власт. Дори покойният папа Йоан Павел II използва тази титла в своята популярна книга „Да прекрачиш прага на надеждата”.
Въпросът не е в използването на VICARIUS FILII DEI като официална папска титла, вероятно дори написано на някоя тиара или митра. (Виж обсъждането на този въпрос в CD-ROM версията на изследването). Компетентни католически учени признават употребата на фразата като официална папска титла. Например, проф. Йоханес Квастен, водещ световен авторитет по въпросите на католическата църковна история, автор на четиритомното издание Патрология, в ръкописно изявление, пише: "Титлата VICARIUS CHRISTI, както и титлата VICARIUS FILII DEI, е съвсем обичайна, като титла на папата". Той е написал това изявление на ръка в официална бланка на Американския Католически Университет, Вашингтон, окръг Колумбия. В един слайд показвам това саморъчно изявление, което по-късно е нотариално заверено.
СИМВОЛИЧНАТА УПОТРЕБА НА ЧИСЛА В ОТКРОВЕНИЕ
Истинският въпрос не е в употребатата на VICARIUS FILII DEI, като официална папска титла, но дали тази титла представлява легитимна интерпретация на числото 666 на звяра. Втората част на това изследване разглежда този въпрос. Последните адвентни изследвания поставят под въпрос екзегетичните и исторически основания на традиционното тълкуване.
В CD-ROM версията на това есе, аз разширих обхвата на тези проучвания, като направих преглед на символичната употреба на числата в Откровение. Моето проучване показва, че числата се използват в Откровение като човешки аналогии, за да помогнат на читателите да разберат истини, които надхвърлят човешкото разбиране.
Например, за да помогне на читателите да разберат визията на "голямото множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ" (Откр. 7: 9), Йоан ползва кодовия номер - 144 000 човека, с 12 000 от всяко племе. Това означава, че числото 144 000 е човешка мярка, която да помогне на читателите да концептуализират гледката на "голямото множество, което никой не можеше да изброи " – едно описание, което надхвърля човешкото разбиране.
Друг пример, е описанието, което дава Йоан на Светия град, който има 12 основни камъка и 144 лакти дебели стени. Очевидно е, че тези числа са "човешки мерки" на Новия Йерусалим, който не може да бъде измерван в човешки условия. С помощта на тези човешки аналогии, Йоан уверява читателите, че Светият град е място с перфектна безопасност и сигурност. Няколко други примери са дадени в CD-ROM версията на това проучване.
Изглежда има един постоянен модел на употреба на числата от Йоан, като човешки символи, за да помогне да се схванат реалности, които надхвърлят човешките определения. В светлината на този модел, числото шест, бидейки с едно по-малко от 7, може да символизира човечеството, което отстъпва от съвършенството. Въпреки чудовищните претенциите на звяра, неговата истинската природа е пародия на съвършенство, тоест, тя е несъвършенство на несъвършенствата.
Числото 666 отстъпва от съвършенството във всяка от своите цифри. Това би могло да представлява провал на провала на провала. Сатанинската троица 666 имитира Светата Троица 777, но се проваля.
Числото 6 е също числото на Вавилон. Вавилонците използват шестдесетичната система, в която основни единици са числата 6 и 60. Тази система е била всеобщо приета за измерванията на дъги, ъгли, и разделението на времето. 60 също е бил броят на боговете във Вавилонския пантеон в различни времена. Това обяснява защо златната статуя на цар Навуходоносор е била 60 лакти висока и 6 лакти широка (Дан 3: 1).
Вавилонските свещеници носели популярен амулет, който съдържа мистериозна конфигурация в квадрат, в който числата се равняват на 666 независимо дали се пресмятат хоризонтално или вертикално. Картината е показана в CD-ROM версията на това проучване.
Връзката на идолопоклонничеството на Вавилон с 666, може да обясни защо Йоан ползва това число, за да предупреди за лъжливото поклонение, подтиквано от звяра. Важно е да се при(по)знае типологичното съответствие между Даниил 3 и Откровение 13. Както във времето на Даниил, създаването на златно изображение в чест на вавилонския цар, бе последвано от постановление да се покланят на образа (Дан. 3), така и в Откровение 13, създаването на "образ на звяра" (Откр. 13:14), е последвано от постановление за поклонение пред образа на звяра и приемане на неговия белег и число.
Горните съображения предполагат, че числото 666 е "човешко число", т.е., човешка аналогия, предназначена да представи усилията на Антихриста да се възвеличае над Бога. Йоан насочва към числото му, за да помогне на вярващите да разпознаят измамната природа на лъжливото поклонение, поощрявано от Звяра. Изискването за лъжливото поклонение приема различни форми в различни времена.
По времето на Йоан, лъжливото поклонение бе изисквано особено чрез Императорския култ, при който се очаква хората да се покланят на императора, като на "Dominus et Deus - Господ и Бог." Йоан е бил заточен заради своя отказ да отдаде такова поклонение на император Домициан. В наше време, Сатана използва различни методи, за да доведе човечеството до фалшиво поклонение пред човешки същества, идеологии и предмети. Почитането на папата следва да се разглежда като една от главните прояви на лъжливо поклонение. Както римляните са били призовани да се покланят на императора като на Господ и Бог, така и днес от хората се очаква да почитат папата, като наместник на Христос, Светия Отец и владетел на света.
ИСТОРИЯ И УПОТРЕБА НА ПАПСКАТА ТИАРА
Преди да обсъдим идентифицирането на числото 666 с предполагаемия надпис VICARIUS FILII DEI на папските тиари, ще проследя накратко тяхната история и употреба. Ще имате удоволствието да видите някои великолепни папски тиари с трите златни венеца, поставени в скъпоценни камъни. Противно на твърдението на критиците, които отричат да има какви да е надписи върху папските тиари, на две от тези, които бях в състояние да намеря, има надписи върху всеки от трите венеца. Техните снимки са показани в CD-ROM версията на това проучване.
Използването на папска тиара с един венец, започва през девети век, когато папата се превръща в политически владетел на Папската държава. Вторият и третият венец са добавени през 14 век. Трите венеца на тиарата символизират тройната власт на Върховния понтиф: Вселенски пастор (горния венец), Вселенски Църковен водач (средния венец) и светската власт (долния венец). От последната, само Ватиканът остава от папските територии в миналото.
Тройната тиара е била използвана за папските коронации. На церемония, продължаваща няколко часа, новият папа бил пренасян с помощта на sedia gestatoria (преносим трон), с придружители, които веели на папата с ветрила от щраусови пера до мястото на коронацията.
Папската коронацията на Пий XII през 1939 г. (показана в CD версията на това изследване) е била най-величествената в около стогодишен период. На церемонията присъстват водещи личности от много страни. В момента на коронацията, новият папа бива коронясан с думите: "Вземи тиарата, увенчана с три венеца и знай, че ти си баща на принцовете и кралете, владетел на света, наместник на нашия Спасител Исус Христос на земята, Нему да бъде честта и слава до векове. "
Тези абсурдни претенции, титли и полубожествени атрибути, говорят красноречиво за идолопоклонническото преклонение пред папата, което е запазена марка на човекоцентричното поклонение на римокатолицизма. Чрез възвеличаването на папи, светци, и Мария до полу-божествени висини, католическото поклонение е повече човекоцентрично, отколкото Богоцентрично. То засенчва истинското поклонение пред Бог. Важно е да се има предвид този момент, при изучаването на лъжливото поклонение, поощрявано от Звяра от Откровение 13.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТИАРАТА
Папските тиари са били носени от всички папи от папа Климент V (1264-1314), до папа Павел VI, който е коронясан през 1963 г. При все че, папа Павел VI изоставя използването на собствената си тиара по време на Втория ватикански събор, символично полагайки я на олтара в Базиликата на Св. Петър, той не отменя използването й. В своята апостолическа конституция от 1975, Павел VI изрично дава инструкции неговият наследник да бъде коронясан.
Обаче, директните наследници на Павел VI, Йоан Павел I, Йоан Павел II и Бенедикт XVI, отказват церемония за коронация с тиара. Вместо това, те избират литургия за встъпване в длъжност с митра. Причината, посочена от Йоан Павел II при литургията за неговото встъпване в длъжност, е историческата асоциация на тиарата със светската власт на папите.
Решението на последните папи да преустановят използването на тиарата, създава проблем за тези адвентисти, които идентифицират числото 666 с предполагаемия надпис VICARIUS FILII DEI върху тиарата. Фактът, че последните папи са избрали да се откажат изобщо от използването на тиарата, поради историческите асоциации с върховната светска власт, поставя в затруднение адвентистите да твърдят, че числото 666 се намира на папската тиара, носена от папата по време на церемонията за коронясването му.
Както последните папи демонстрират добра преценка при отмяната на церемонията по коронясването и употребата на тиарата – и двете: тъжни напомняния за опитите в миналото на папите да действат като светски владетели- така е мъдро за нашата Адвентна църква да изостави традиционната числова интерпретация на VICARIUS FILII DEI, за която липсва както екзегетична, така и историческа подкрепа. Жалко е, че някои адвентисти гледат на промяната от числова към символична интерпретация, като на "отстъпление".
ПРИЛАГАНЕ НА ЧИСЛОТО 666 КЪМ VICARIUS FILII DEI
Всички колоси на Реформацията идентифицират Звяра – Антихрист от Даниил и Откровение с папството, но никой от тях не идентифицира числото 666 с папската титла VICARIUS FILII DEI.
Първият опит за изчисляване на цифровата стойност на буквите VICARIUS FILII DEI, които дават числото 666, е направена от магистър Андреас Хелвиг /Andreas Helwig или Helwich/ (ок. 1572-1643). Хелвиг е професор по класическа гръцка литература и написва етимологичен гръцки речник. През 1612, в края на мандата си като ректор на Университета в Берлин, той пише своя труд - Antichristus Romanus - Римския Антихрист.
В книгата си Хелвиг обяснява как се е опитвал да разреши загадката на числото 666, чрез пресмятане на петнадесет различни имена на три различни езика. Накрая е решил да спре на VICARIUS FILII DEI, защото почувствал, че е основателно разширяване на действителната историческа титла на папата, VICARIUS CHRISTI. Той сметнал, че тази модификация е оправдана, защото папата отговарял на характеристиките на Звяра от Откровение 13. Това тълкуване останало почти напълно незабелязано до Френската революция, когато пресмятанията на тази и други титли на папата се наблюдавали все по-често. (Виж Л. E. Фруум, Пророческата вяра на нашите бащи, том 2. 605-608).
АДВЕНТНИТЕ ПИОНЕРИ И ЧИСЛОТО НА ЗВЯРА
Адвентните пионери в самото начало идентифицирали белега на звяра с прокарването на съблюдаването на неделята, но не са били уверени относно значението на числото на звяра (666). Може би ще се изненадате да научите, че нашите пионери (вероятно включително и Елън Уайт) първоначално са вярвали, че числото 666 представлява общия брой на протестантските секти, повлияни от Римокатолическата църква.
Първоначално Елън Уайт може би е споделяла тази гледна точка, защото тя пише през 1847: "Аз видях, че числото (666) на образа на звяра е съставено" (Слово към малкото стадо, 7 Април 1847). По общо мнение, числото 666 е било съставено, в смисъл, че съответният брой протестантски секти вече са попаднали под обаянието на католическата църква. Това било преобладаващото мнение сред нашите пионери в продължение на няколко години.
В книгата си „Елън Г. Уайт и Нейните Критици“, Франсис Д. Никълс, полага всички усилия да обясни, че фразата "Аз видях, че числото (666) на образа на звяра е съставено", по всяка вероятност, е била вмъкната от Джоузеф Бейтс, който редактира и публикува откровението. Обяснението на Никълс създава проблем, защото ако значими изречения са били променяни или изтривани в процеса на редактиране на писанията на Елън Уайт, то автентичността на целия неин публикуван материал е под въпрос. В светлината на това съображение, може би е по-разумно да се приеме изявлението на Елън Уайт, като отразяващо първоначалното й разбиране на числото на звяра - 666.
Дори и през късната 1860 г., Джон Н. Андрюс идентифицира числото на звяра с протестантските църкви на своето време. Той пише: "Образът, види се, е съставен от узаконяването на различните групи, които ще признаят богохулните претенции на звяра, като приемат неговия белег. Всяка група, която ще признае властта на звяра, може да бъде узаконена и да съставлява част от този образ; но когато това се осъществява, горко на всички дисиденти. Този е начинът, по който ние разбираме числото на звяра, като шестстотин шестдесет и шест. Белегът ще определи към коя група принадлежи всеки индивид "(Джон Андрюс, Трите вести от Откровение 14: 6-12, 1860 изд, стр 103.).
УРИЯ СМИТ Е ПЪРВИЯТ, ИДЕНТИФИЦИРАЛ 666 С VICARIUS FILII DEI
Едва значително по-късно, през 1884 г., Урия Смит идентифицира за пръв път числото 666 с папската титла VICARIUS FILII DEI. Идентификацията му се основава на сведенията на хора, които твърдят, че са видели фразата, изписана върху папската тиара, докато са наблюдавали участието на папата в религиозни церемонии в Рим. Достоверността на тези сведения се обезсилва от обстоятелството, че папите са носели тиарата само по време на церемонията по коронясването, а не за други религиозни церемонии. Последните три папи са прекратили използването на тиарата напълно, поради асоциациите от миналото със светската върховна власт на папството - власт, загубена през 1870 г., когато Папската държава е отнета на папата от новосформираната Италианска република.
Урия Смит пише: "Числото, над което светиите също ще удържат победа, е числото на папския звяр, наречено също числото на неговото име, и числото на човек, и е казано, че ще бъде шестотин шестдесет и шест. Папата носи на папската си корона, с инструктирани в скъпоценни камъни букви, тази титла: VICARIUS FILII DEI, Наместник на Божия Син. Най-правдоподобното предположение, което виждаме по този въпрос, е, че тук ние откриваме въпросното число. Това е числото на звяра - папството; то е число на човек, защото той го приема като своя отличителна титла; то е числото на човек, защото онзи, който го носи, е "човекът на греха" (Урия Смит, "Съединените щати в пророчеството", 4-то издание, 1884 г., стр. 224).
Въпреки липсата на документни доказателства, тълкуванието на Урия Смит в кратки срокове се сдобива с широк прием в Адвентната Църква, отчасти защото то е защитавано от водещия адвентен учен, Джон Андрюс. От този момент, пастори, евангелизатори и писатели представят смело, понякога дори със съмнителни снимки, идентифицирането на 666 с папската титла VICARIUS FILII DEI.
Във всичките й обширни писания, Елън Уайт не коментира това тълкувание. С оглед на значимостта, придавана на белега и числото на звяра във времената, в които живее, е трудно да се повярва, че тя открито се е противопоставяла на това ново тълкувание, особено след като то често е представяно в адвентната литература и евангелизаторските събрания. Ако тя е чувствала, че значението на числото на звяра 666 не може да бъде легитимно идентифицирано с цифровата стойност на буквите VICARIUS FILII DEI, най-вероятно тя би говорила и писала срещу това, както го е правила по много други теми. Мълчанието й може би отразява мълчаливото одобрение на онова, което по нейно време е популярната интерпретация на числото на звяра.
СНИМКИ НА АДВЕНТИСТИ НА НАДПИСАНИТЕ ТИАРИ
Жалко е, че някои ревностни евангелизатори, понякога показват подправени снимки на надписани папски тиари, за да впечатлят аудиторията си. Историята как това се е случило, е едновременно интригуваща и тъжна. Две снимки на тези адвентистки папски тиари с VICARIUS FILII DEI, са показани в CD-ROM версията на това изследване.
ЛиРой Фрум , уважаван историк на Адвентната църква, автор на няколко книги, включително класическата четирилогия „Пророческата вяра на нашите бащи“, предлага сбит и суров разказ за подправените от адвентисти, снимки на папските тиари. В кратка статия, озаглавена "Съмнителни снимки на тиарите", публикувана в The Ministry, ноември 1948 г., Фрум пише: "Преди години, един от нашите водещи евангелизатори, докато бил в Рим, се сдобил с няколко впечатляващи снимки на една от папските тиари. Но снимките били без каквито да било изписани думи, на кой да било от трите венеца, било от предната им, или задната им страна. По-късно, един художник, в опит да илюстрира отново една от нашите стандартни книги върху пророчествата, взема тази оригинална снимка на обикновената тиара и надписва върху нея трите думи Vicarius, Filii и Dei - по една на всеки от трите венеца - приемайки, че такова е било името, което папата носи и макар че, в действителност го няма на тиарата, защо пък да не бъде там чрез илюстрация. Една от нашите водещи издателски къщи и Генералната Конференция, на които е била представена подправената фотография, категорично я отхвърлят, като заблуждаваща и лъжовна, и отказват да разрешат нейното използване. (Чест им прави!).
"За жалост, някои от нашите евангелизатори, без да разполагат с всички факти и при които примамливостта на момента, понякога натежава повече от етиката по отношение на фактите, и които, вероятно не се замислят за измамния характер на такива привидно правдоподобни и привлекателни, но измамни доказателства, продължават да използват тази или подобни фалшификации."
"В името на истината и почтеността, това списание протестира срещу всяка такава употреба от който и да е член на Пасторската асоциация на ЦАСД (пасторското тяло [т.е. който и да е пастор]), на която МИНИСТРИ е официален орган. Истината не се нуждае от фалшификации, които да я подкрепят, или да я стаяват . Самото й естество изключва каква да е манипулация или двуличност. Ние не можем да си позволим да бъдем съучастници в каква да е измама. Това, че действията ни, са отражение на душата ни, би следвало да е доволно възпиращо. Не бива никога да използваме някакъв цитат или снимка, просто защото звучи, или изглежда впечатляващо.Трябва да уважаваме истината и педантично да съблюдаваме принципа на честността при боравенето с доказателства, при всякакви обстоятелства "(The Ministry, ноември 1948 г., стр. 35).
СЪВРЕМЕННИ РАЗРАБОТКИ
Суровите предупреждения на Фрум може да са обезкуражили употребата на подправените тиари в евангелизаторските събрания, но не и идентифицирането на числото 666 с папската титла VICARIUS FILII DEI. Едва в последните години нашата традиционна адвентна интерпретация на белега и числото на звяра, сериозно се преразгледа. Два основни фактора, изглежда, допринасят за това развитие.
Първият е, честите атаки от страна на не-адвентни критици, които искат от нашата Адвентна църква да докаже, че VICARIUS FILII DEI е официалната папска титла, която е била ползвана в официални документи и вписана в някоя папска тиара. Ако не може да се открие никакво доказателство, критиците изискват нашата Адвентна църква да се въздържа от разпространение на онова, което те считат за злонамерени твърдения срещу папството.
Тези атаки са неоснователни, тъй като, както CD-ROM версията на това проучване показва, дори водещи католически авторитети признават, че исторически достоверно е, че VICARIUS FILII DEI е била официална папска титла. Дали тази титла е била вписана в няколко папски тиари, или не, е ирелевантно, защото Откровение 13:18 не казва, че числото 666 се носи върху главата на звяра. Истинският въпрос е дали нашата, направена в миналото числова интерпретация, може да бъде екзегетично оправдана. На този въпрос ще се върнем скоро.
Водачите на нашата Генералната конференция приемат тези атаки сериозно и в един момент те дори създадоха специална комисия за проучване, за да се издирват източници, подкрепящи нашето твърдение. Старейшина ЛиРой Фрум беше изпратен от ГК във Ватикана със специална мисия да намери необходимите документи, но неговите усилия се оказаха безплодни.
СЪВРЕМЕННИ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Вторият фактор, който кара нашата църква да преразгледа традиционната си интерпретация на числото 666 на звяра, са данните от последните адвентни изследвания, Симпозиум върху Откровение, спонсориран от ГК и Коментар върху Откровение, с автор Ранко Стефанович, Ph. D, и публикувани от Andrews University Press. Няколко други значими адвентни изследвания върху Откровение са публикувани неотдавна.
Изводът от тези последни адвентни студии е, че традиционната числова интерпретация на числото 666 на звяра, като представляващо цифровата стойност на буквите VICARIUS FILII DEI - Наместник на Божия Син, няма нито екзегетични, нито исторически основания да бъде защитавана. Текстът не казва, че значението на 666 може да бъде намерено в сбора от цифровите стойности на буквите на някое име, но че е "число на човек" (Откр. 13:18), тоест, това е човешко число, което представлява една човешка анти-Бог сила, която не достига божественото съвършенство, символизирано от 777.
Последните адвентни изследвания поддържат символичното тълкувание на числото 666. Ключовата фраза „число на човек - arithmos anthropou" (Откр. 13:18), вече не се приема да означава, че числото се открива в име, сборът от буквите на което, се равняват на числовата стойност – 666. Основна причина за отхвърляне на това тълкувание е, че такъв метод на числени интерпретации не е познат в Библията.
Вместо това, фразата "е число на човек" се разбира от адвентните учени днес, като означаваща, че 666 е число на човек, в смисъл, че то не достига божественото съвършенство, символизирано от 777. В контекста на лъжливото поклонение, поощрявано от звяра и образа му, трите шестици означават цялостното лъжливо поклонение, изисквано от Антихристката троица в последното време. Това тълкувание е значително по-обширно представено в CD-ROM версията на настоящото изследване.
СЪБОТНО УЧИЛИЩНИЯТ УРОК ОТ ЮНИ 1-7, 2002
Новото символично тълкуване на числото на звяра, бе съобщено на Адвентната църква в детайли чрез съботно училищния урок, през юни 1-7, 2002.
Авторът на урока, д-р Анхел Родригес, в момента заема службата Директор на Библейския изследователски институт към ГК. Той обяснява по един ясен, сбит и завладяващ начин, защо символичното тълкувание е за предпочитане пред традиционата числова интерпретация.
По отношение на числото на звяра, д-р Родригес пише: "Белегът, името и числото на звяра са тясно свързани (Откр. 13:17). Правени са много предположения, за да се обясни смисълът на 666. Тук ние трябва да бъдем много внимателни. Библията не казва, че числото е цифров сбор от буквите на някакво име. Някои виждат смисъла на 666, като символ на човечеството, отделено от Бог. Хората са създадени на шестия ден, а числото може да стои като символ на човечеството без божествената почивка (седмия ден). Човеците изявиха крайна независимост от Бог (причината за падението им), а дори и сега не искат да намерят почивка в Христос.
"През годините, множество библейски изследователи са излезли с различни обяснения за 666. Някои намират за значим факта, че ако се съберат цифровите значения на буквите в името на бившия президент на САЩ - Роналд Уилсън Рейгън, се получава 666; други отдават значение на това, че преди години, всички автобуси в Йерусалим са имали 666 в регистрационните им номера. Това са безсмислени спекулации, които с нищо не допринасят за разбирането на истината. Важното е, че Божието Слово ни е дало достатъчно информация, за да сме наясно кои са ключовите въпроси и кои са играчите, които ще бъдат в последните времена, дори и ако не знаем засега всички подробности, като точното значение на 666.“
"VICARIUS FILII DEI (Наместник на Божия Син). От времето на Реформацията, тази папска титла се използва, за да се пресметне числото 666. Но има няколко въпроса, които трябва да ни правят предпазливи. Първо, не е ясно дали тази титла е официалната такава. Второ, няма ясна индикация в Откровение 13, че числото се основава на цифровата стойност на буквите на някакво име. Фразата "е число на човек" (ст 18, NIV) би могла да се преведе като "е числото на [човечеството]", тоест, на човеците, отделени от Бог. Трето, онези, които настояват да се пресмята цифровата стойност на буквите, се изправят пред проблема да решат кой език ще се използва. Тъй като текстът не идентифицира какъвто и да било език, изборът на конкретен език, ще бъде доста произволно. В момента, символизмът на усилващия се бунт, шестицата, употребена три пъти, и абсолютната независимост от Бога, изглежда да е най-добрата опция. Времето ще разкрие цялостния смисъл на символа."(Съботно училищни уроци за второ тримесечие, четвъртък и петък, 6-7 юни, 2002 г.).
Родригес правилно поставя под въпрос традиционното адвентно тълкувание, въз основата на три важни съображения. Първо, исторически не е несъмнено ясно, че VICARIUS FILII DEI е била използвана като официална титла на папата. Този аргумент е правилен само отчасти, защото видяхме, че двете обичайни папски титли, са VICARIUS CHRISTI и VICARIUS FILII DEI. Както световно известният католически професор по Патрология, Йоханес Квастен, признава в публикувано изявление: "Титлата VICARIUS CHRISTI, както и титлата VICARIUS FILII DEI, е съвсем обичайна, като титла на папата".
Второ, Родригес отбелязва, че фразата "е число на човек" (ст. 18), навежда на мисълта, че числото представлява "човеците, отделени от Бог." С други думи, смисълът на загадъчното число трябва да се намира не в цифровата стойност на някое име, но в човешкия смисъл на 666, тоест, човекът, отказал да пристъпи към съвършенството на седем, за да въздаде слава на Бога и да намери почивка в Него.
Трето, Родригес правилно посочва, че "текстът не идентифицира какъвто и да било език". Това е наблюдение с решаващо значение и убедителност. Абсурдно е да се предположи, че първоначалните получатели на Откровение биха идентифицирали числото 666 с титлата на папата VICARIUS FILII DEI. Защо? По две причини. На първо място, тази титла е била неизвестна по времето на Йоан, тъй като е въведена 8 века по-късно във фалшификата „Константиновия дар“. Второ, латинският език е напълно непознат на Йоан и на неговите гръко-говорящи читатели. Неговият призив за мъдрост, за да се разбере числото 666, би бил безсмислен, ако информацията, необходима да се разбере числото, е на непознат език и във фалшив документ, който се появява векове по-късно.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Заключението на това изследване е, че нашата традиционна интерпретация на числото 666 на звяра, има както положителни, така и отрицателни аспекти. Положителната страна е, че противно на критиките на нашите противници, фразата VICARIUS FILLI DEI исторически се е ползвала, като основна титла на папата, а е възможно и тя също така да е била вписана в някои папски тиари или митри.
Отрицателната страна е, че идентифицирането на числото 666 с VICARIUS FILII DEI, не може да бъде екзегетично подкрепено от Откровение 13:18, тъй като текстът не казва, че значението на 666 може да бъде намерено в сбора от цифровите стойности на буквите на някое име. Отбелязахме, че такъв числов метод на интерпретация, е непознат в Библията.
Нашата Aдвентна църква показа смелост през последните години, като отхвърли традиционното нумерологично тълкуване на числото 666, предлагайки вместо него, символично тълкувание, въз основа на няколко възможни смисли на числото 6, като "човеци, отделени от Бог", и на човешкия отказ да се стреми към съвършенството на седем, за да въздаде слава на Бога и да намери почивка в Него. Ако символът за истина е седем, шест е израз на лъжливото поклонение, насърчавано от Звяра.
В този момент, предизвикателството е да се гради върху нашето новоприето символично тълкуване, като се погледне по нов начин на единството, което съществува между БЕЛЕГА, ИМЕТО и ЧИСЛОТО на звяра. Откровение 13:17 ясно показва, че трите, по естеството си, са едно и също, споделяйки едно и също значение: "… който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име“ (ст. 17).
При(по)знавайки, че белегът на звяра и числото на звяра, по същество са едно и също, едва ли можем да продължаваме да ограничаваме белега на звяра с налагането на съблюдаването на неделята. Дошло е времето да се търси едно по-широко поле за изява на лъжливото поклонение в последното време.
Едно внимателно изследване на това как двата звяра от Откровение 13 ще обединят усилията си, за да принуждават „всяко племе и люде, език и народ“ да извършват лъжливо поклонение (ст. 8 ), ни предизвиква да проучим отново как Сатана реализира целите си днес.
Такова изследване би могло да разшири нашия хоризонт, като ни насочва да при(по)знаем, например, че белегът на звяра е повече от узаконяването на съблюдаването на неделята. Макар че, последните папи, Йоан Павел II и Бенедикт XVI, поставиха възраждането на съблюдаването на неделята, като абсолютен приоритет на техния понтификат, това не променя факта, че в западните страни, посещаването на църква спада с бързи темпове. Известен факт е, че в Западна Европа, по-малко от 10% от християните (и католици и протестанти) ходят на църква в неделя. За по-голямата част от християните, неделя се превърна в ден за дирене на удоволствие и печалба, а не на търсене на Божието присъствие и мир в Бога.
Въпросът днес вече не е: Кой ден съблюдават християните? А е - дали те изобщо съблюдават кой да е ден? Чрез начина си на живот, повечето християни показват, че не се интересуват от СВЯТ ДЕН, независимо дали е събота или неделя, а се интересуват от ПРАЗНИЦИ. Това може да ни помогне да разберем защо съботата се очаква да бъде така противоречива, такъв тест за истината в последното изпитание, просто защото тя приканва хората да отдадат приоритет на Бога, като му посвещават времето си в седмия ден. А хората са много чувствителни по отношение на времето си. Те искат да прекарват времето си, търсейки удоволствия и печалба, а не Божието присъствие и мира в Бога в живота си.
Последното изпитание не се състои в имена или числа сами по себе си, не е неделя срещу събота, първият ден срещу седмия ден, но в това какво представляват тези два дни: себецентрично поклонение срещу Богоцентрично поклонение. Именно в този контекст би трябвало да се разбират белега и числото на звяра.
CD-ROM версията на това проучване, изследва острия контраст между печата на Бога и белега на звяра. Тяхната основна функция е да символизират религиозен ангажимент: единият към Христос, а другият - към антихриста. И двете: и печатът и белегът, олицетворяват присъщите мотиви за поклонение и защита (Езекиил 9: 4; Откровение 7: 2-3; 9: 4; 13: 16, 17). И двете са религиозни белези на лоялност. Това е изразено чрез поставянето им "върху челата" - мястото на мисловното приемане - и "на ръката" - мястото на външното подчиняване.
В контекста на великата борба, драматично нарисувана в Откровение 12-14, последното изпитание идва помежду тези, „които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса“ (Откр. 12:17; 14; 12), и тези, които избират да „се поклонят на звяра“ (Откр 13: 8 ), подчинявайки се на лъжлив морален закон.
Докато истинските следовници на Христос са готови да заложат живота си, за да бъдат верни на Неговото учение, последователите на антихриста налагат социално-икономически бойкот на библейски вярващите, които отказват да приемат белега и числото на звяра, което представлява лъжливото поклонение, подтиквано от своя себе-възвеличаващ се характер. Единственият начин, по който ще бъдем във възможност да устоим на финалната измама и нетолерантност на антихриста, охарактеризирани с неговия белег и число, е като подновяваме ежедневно обвързването си с нашия Господ.
Самуеле Бакиоки, Ph. D.
Професор по теология, Университет „Андрюс“