"Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?" 1Коринт. 15:29

Това е един от най-трудните пасажи в писанията на Павел, за който все още не е намерено напълно задоволително обяснение. Коментаторите са предлагали най-малко 36 опита за решение на проблемите, повдигнати от стиха. Повечето от предложенията са съвсем повърхностни и само няколко от тях заслужават сериозно внимание. Две важни точки трябва да се имат предвид, когато се търси смисъла на пасажа:


1. Павел все още говори за възкресението, затова и всяко предложено решение трябва да бъдат тясно свързано с основната тема на гл. 15.
2. Една разумна интерпретация трябва да съответства с правилния превод на гръцката фраза "huper toμn nekroμn" ("за мъртвите"). Общоприето е, че "huper" ("за") тук означава "от името на".

Предложени са три възможни тълкувания:

1. Пасажа трябва да се преведе като: "Тогава какво ще правят тия, които се кръщават? [Дали са кръстени] за мъртвите? Ако мъртвите не се възкресяват отново, защо изобщо се кръщават? Защо и ние сме в опасност всеки час за тях? "Този превод, въпреки че е възможен, не обяснява задоволително фразата "от името на мъртвите".

2. Павел се позовава на еретичния обичай, при който живи християни се кръщават от името на мъртви и непокръстените роднини или приятели, като предполагат, че по този начин те могат да бъдат спасени чрез пълномощник. Църковните отци правят няколко препратки към подобна практика, позовавайки се на обичая на еретиците, последователи на Маркион (Tertullian Against Marcion v. 10; On the Resurrection of the Flesh 48; Chrysostom Homilies on 1 Corinthians xl. 1). В допълнение, Тертулиан се позовава на езическия празник "Kalendae Februariae", където поклонниците се подлагат на очистване, или измиване, от името на мъртвите. Учението на Маркион процъфтява около средата на II век след Христос. Това второ тълкувание изисква допускането, че тази практика датира още от времето на Павел. Изказва се възражение, че е малко вероятно апостолът да цитира езическа или еретична практика в подкрепа на основното християнско учение за възкресението. Но Павел, без по никакъв начин да утвърждава практиката, може да я използва за да каже, по същество: "Дори езичниците и еретиците показват своята вяра и надежда за възкресението, и ако те имат тази надежда, колко повече ние трябва да я имаме". Исус използва историята на богаташа и Лазар като рамка на една притча, но това не означава, че Той проповядва буквалното и значение (вж. Лука 16:19).

3. Възможно е да се тълкува стих 29 от гледна точка на неговия контекст (ст. 12-32), като още едно доказателство за възкресението:
(1) думата "иначе" се отнася до аргументацията на стихове 12-28 и може да се перифразира: "но ако няма възкресение ..."
(2) Думата "кръщават" се използва в преносен смисъл като смело преодоляване на изключителна опасност или смърт, както в Мат. 20:22, Лука 12:50
(3) "Тия, които се кръщават" се отнася до апостолите, постоянно изправени пред смъртта, провъзгласявайки надеждата на възкресението (1Кор.4:9-13;... срв. Римл. 8:36; 2 Коринтяни 4:8-12). От собствените си преживявания в Ефес, когато Павел пише това послание, той заяви, че е "в опасност всеки час" (1 Кор. 15:30), "отчаяхме се дори за живота си" (2 Кор. 1:8-10), и също казва "всеки ден умирам" (1Кор. 15:31).
(4) "Мъртвите" в ст. 29 са мъртвите християни от стихове 12-18, и потенциално всички живи християни, които като някои в Коринт, не са имали надежда отвъд смъртта (ст. 12, 19). Според това тълкуване, ст. 29 може да бъде перифразиран по следния начин: "но ако няма възкресение, какво мотивира пратениците на Евангелието, когато посрещат смело смъртта от името на хора, които така или иначе са обречени да загинат при смъртта?" Би било безумие (ст. 17) да се изправят пред смъртта, за да спасат другите, "ако мъртвите не се възкресяват" (ст. 16, 32). По този начин непоколебимата смелост на апостолите, пред лицето на смъртта, е отлично доказателство за тяхната вяра във възкресението.

Че не е възможно, както някои учат, християните да бъдат кръщавани като заместници от името на починали роднини и приятели, е видно от много стихове, които декларират, че човек трябва лично да вярва в Христос и да изповяда греховете си, за да се възползва от кръщението и да бъде спасен (Деяния 2:38; 8:36, 37; срв. Езек. 18:20-24, Йоан 3:16; 1Йоан.1:9). Дори и най-праведните от мъжете могат да "избавят само своите души" (Езек. 14:14, Езек. 14:16; срв. Пс.49:7). Смъртта бележи края на благодатното време за спасение. (виж Пс. 49:7-9;.. Екл. 9:5, Екл. 9:6, Екл. 9:10; Исая 38:18, Исая 38:19; Лука 16:26;. Евр. 9:27, Евр. 9:28).


The Seventh-day Adventist Bible Commentary