Жена - [евр. ishshah ; гр. gune - "жена", "съпруга"]

1. Жената при сътворението.
Когато Бог "създаде човека по свой ​​образ и подобие ", "мъж и жена ги създаде" (Бит. 1:27). Без да се прави разлика, Бог благослови и двата пола и даде заповедта да се "плодят и размножават", както и правото да покорят земята и да имат власт над всички живи същества. Битие втора глава дава допълнителни подробности:

Първо Адам бе създаден от пръст, като му бе дадена възможност, преди да е създадена Ева, да наблюдава животните, за да осъзнае, че е сам и да почувства нуждата от свое подобие, "помощник " (евр. ezer ) "подходящ за него "(евр. kenegdo). Думата "помощник " се прилага също и за Бога (Изх. 18:0 и др.) и не означава нещо по-маловажно или подчинено. Думата преведена с "подходящ" (или "приличен") на него, означава "съответстващ на него", "приличащ на него". Фактът, че Ева е създадена от реброто на Адам, взето нито от главата му, нито крака му, но от едната му страна, е добър символ на равенството и единството на двойката.
Подчинението на Ева на мъжа и беше едно от последствията на грехопадението, след което човешката природа стана егоистична и с желание за доминиране. Както някои обръщат внимание, еврейската дума, преведена като "владее", граматически не означава установяване на правило от Бога, че мъжът трябва да владее над жената, а просто посочва факта, че това ще се случи. Въпреки това, има хора, които тълкуват някои новозаветни текстове като произтичащи от промяната на статута на жената, променен да се впише в изискванията на падналото човешко естество, както и тълкуват някои други текстове, като показващи известна степен на предимство на Адам от самото начало на сътворението. Във всеки случай от тогава насам мъжките потомци на падналия в грях Адам в действителност са разширили водачеството на съпруга в семейството, като са включили господството на мъжете като цяло над жените като цяло, което не е посочено никъде в този смисъл в стиховете в Битие.
Друга гледна точка е, че статутът на Ева се променя, не като индикация за малоценност, а като необходима корекция на загубата на мир и хармония, както това е било възможно между двама равни партньори преди грехопадението. На тази нарушена хармония новозаветното християнството е предназначено да противодейства чрез възстановяване дори и тук на оригиналните взаимоотношения.

2. Жените в патриаршеския период.
Между Адам и Авраам не е казано почти нищо в Библията за жените, освен, че потомък на Каин въведе многоженството (Бит. 4:19). Но между Авраам и Мойсей научаваме много неща от Библията от описанието на патриархалното общество. Бащата е бил ръководител на разширеното семейство, включващо и това на синовете му и може би на внуците му. Следователно, синовете са били оценени по-горе от дъщерите, които ще заминат, за да станат членове на други семейства или родове. (Ето защо, само синовете са споменати в родословията с изключение на жените от особено значение за историята.)
Жената функционира предимно като съпруга и майка, като работи в домакинството като готви, пренася вода, грижи се за обучение и възпитание на децата (Бит. 18:6 ; 24:13 ; 27:14). Понякога жените се грижат за стадата, понякога работят като медицински сестри и акушерки (Бит. 29:9 , 10 ; Изх 1:15, 16). Въпреки това, жената може да играе роля и в религиозните, социалните и икономически дейности, както и от време на време може да упражнява значително влияние над съпруга и синовете си (например Сара в историята с Агар и Исмаил ; или Ревека в осигуряването на предимство за Яков (Бит. 16:5, 6; 21:9-14 ; 27:6-17, 23). Жената, макар и под ръководството на съпруга си като неин "господар" ( Бит.18:12), не беше на нивото на един роб. Авраам се отнасяше към Сара с уважение: " Аз се моля ..." или " Моля те ... " (Бит. 12:13).
Жените в патриархалните времена имаха значителна свобода на движение, когато работеха на полето, или със стадата, смесваха се с пастирите на местата за напояване на стадата (Бит 24:15-28 ; 29:9-11). Ревека очевидно отиде с открито лице (без покривало) до кладенеца и е пътувала по този начин, докато се срещна със своя годеник (Бит.24:15, 16, 65) ; Сара също беше наблюдавана от египтяните, които се възхищаваха от нейната красота (Бит.12:14). Явно булката е била забулена само по време на сватбата (Бит. 29:23, 25).
Браковете са били организирани от родители или роднини, но съгласието на бъдещата булка е било искано (Бит. 24:58). Очевидно е било обичайно за нея да вземе със себе си личната си прислужница в новия дом. Съпругата можеше да даде своята робиня на мъжа си като втора съпруга (Бит. 16:2, 3). Синовете от тази наложница се третираха наравно заедно с децата на свободната му жена (например Яков и четиримата му синове от робините на Рахил и Лия). В случая с Авраам, обаче, синовете на робините на Агар и Хетура бяха изпратени далеч (Бит. 16:3 ; 21:10 ; 25:1-6) с подаръци, но без наследство.
В случай на бездетна вдовица, задължение на най-големия оцелял брат на съпруга е било да се ожени за нея, а на първородния син от този брак да се погрижи за продължаване рода на починалия (Бит. 38:8-11).

3. Жените под Мойсеевия закон.
В еврейската теокрация, създадена след Изхода, системата от закони е основана върху основните характеристики на патриархалното общество със смекчаване на някои от най-лошите му злини. Полигамията, например, не е забранена, но са регламентирани определени правила. Разводът е осигурявал необходимо юридическо удостоверение, че е дадена свобода на разведената жена да се омъжи отново (Второзаконие 24:1-4). Израелевите жени са били зависими от мъжа, главата на семейството, независимо дали това е бащата или съпруга и освен вдовиците или разведените, не можеха да направят обет без негово съгласие (Числа 30:3-15). Въпреки това техният статус беше по-висок от този на жените в съседните народи.
В брака жената преминава от властта на баща си към тази на съпруга си. Мъжът никога не можеше да продаде жена си, дори ако я беше взел като пленник във война (Втор. 21:10-14). Той можеше да продаде дъщеря си само с цел да се превърне в съпруга на господаря си или на сина му. Тя не можеше да бъде препродадена на чужденец, нито пък можеше да си излезе в края на шестата година (Изх. 21:7-11), като обикновена еврейска робиня, която не е продадена с цел брак (Втор.15:12-14). Ако мъж прелъсти несгодено момиче, е трябвало да плати обичайния "брачен подарък" и да я вземе за своя жена, той никога не можеше да се разведе с нея (Изх.22:16, 17; Втор.22:28-29). При прелюбодейство наказанието и за двете страни беше смърт (Лев.20:10).
Вдовица не наследява имота на съпруга си, тя можеше да отиде при синовете си или, ако няма синове, при дъщерите си, толкова дълго, докато те не се омъжат извън рода си (Числа 27:1-9 ; 36:2-9). Бездетна вдовица трябваше да се ожени за девера си с цел да се продължи линията на съпруга (Втор. 25:5-10 ). На вдовиците е било позволено да събират в полето и да се възползват от десятъка на третата година.
В някои случаи еврейският закон третира мъжете и жените като равноправни: Задължението за зачитане на бащата и майката (Изх. 21:15, 17; Лев. 19:3 ; Лев 20:9 ); престъпления, свързани с насилие срещу мъж или жена са били наказвани еднакво (Изх. 21:15-32). Въпреки това в случай на специален обет, оценката на парите, давани за жените е по-малко от това за мъжете (Левит 27:1-7), а периодът за пречистване след раждането на момиче е бил два пъти по-дълъг, колкото за момче (Левит 12:1-7).
Жените играят второстепенна роля в религиозния живот. И все пак те учат децата у дома и вземат участие в спазването на съботата (Изх. 20:10). Целите семейства празнували Пасха заедно (Изх.12:3, 14, 15), жените и момичетата можеха да придружат мъжете при празниците Петдесятница и Шатроразпъване ( Втор.16:10-16). Жените в свещеническите семейства можеха да ядат от даденото на свещеника или от мирните жертви (Лев. 10:14 ;Числа 18:11). Мъже и жени можеха да представят принос за престъпление (Числа 5:6-8). В друго описание на същото приношение, "душа" (евр. нефеш ), преведена също като "човек" или "някой", очевидно е еквивалентно на "мъж или жена" (Лев.6:2-7). Това показва, че жените са можели да принасят няколко други видове жертви, предписани за "душа" ( Лев.4:2, 27 ; 5:1, 4, 15, 17).
Жените не бяха изключени от възможността на постигане на лидерски позиции и авторитет. Имаше пророчици (Мириам, Дебора, Олда). Дебора беше също "съдия" и един вид военен лидер, въпреки, че  свещениците са били само мъже и не е имало израелски свещенички. (Днес някои намират грешка в това ограничение, като пренебрегващо способностите на жените. Други се позовават на него като аргумент срещу служенето на жени във всеки един аспект на Божието дело. Въпреки това, свещеникът, който принасяше жертва на жертвеника, имаше съвсем различна функция от тази на един служител). Предимството от липсата на жени-жрици е очевидна, когато се сравни с обичаите на околните на Израел народи. Сред околните народи жриците често изпълняваха езически ритуали като проститутки в култовете на плодородието или във връзка с други ритуали в храмовете и високите места.

4. Жените в Стария Завет след периода на Петонижието.
Във периода след Петокнижието положението на жените е било регулирано от същия пакет религиозни и социални закони. Подчинението на съпругата не изключва истинска любовна връзка (1Царе 1:5, 8; Екл.9:9 ) и истинско уважение от съпруга и децата (Притчи 18:22 ; Притчи 31:28 ). И все пак пророците намираха за необходимо да обявят Божието недоволство от пренебрежението и жестокостта към жените, особено към майките и вдовиците (Михей 2:9 ; Амос 1:13 ; Ис 10:1-2). Има много старозаветни препратки към заплахата от свадливи, нечестиви или неморални жени (Притчи 21:9, 19 ; Притчи 6:24, 26 ; Притчи 7 гл.). Но също така има много препратки към разбрани, мъдри и милостиви жени (1Царе 25:3 ; 2Царе 20:16 ; Притчи 11:16). Въплъщение на женския характер е добрата жена - трудолюбива, изобретателна, квалифицирана, мила, мъдра, почитана, набожна (Притчи 31:10-31).
Жената от Притчи 31 глава може да купи имот, същото можеха и по-заможните и видни жени на Сунам. Тя също можеше да се яви лично пред царя, за да се жалва за правата си (4Царе 4:8-36 ; 8:1-6), можеше да приготви магарето и да го язди надалеч, за да се види с пророка, без да дава обяснения на мъжа си за своето решение (4Царе 4:22, 23).
На сцената на старозаветния разказ се появяват фигурите на много жени, а няколко от тях - портрети в цял ръст, от бедната, но вярна Рут, събираща класове на полето, до лукавата Езавел, която водеше Израел в идолопоклонство от най-лошия вид, от очарователното описание на ориенталската жизненост на селското момиче, възлюбено от цар Соломон, до смелостта на Естир, рискувала трона и живота си, за да спаси народа си.

5. Исус и жените.
Исус никога не е провеждал кампания за правата на жените, но взаимоотношенията Му с тях, когато се разглеждат на фона на идеите и обичаите на деня, бяха революционни. Съвременните читатели пропускат въздействието на мълчаливото Му незачитане на общоприетите правила в отношението към жените в Палестина и това, че Той третираше жените като стойностни личности.
Въпреки, че еврейската жена в онези дни е била в състояние, в съответствие със своите способности и възможности, да упражнява значително влияние над съпруга и синовете си, все още нейната сфера е предимно в дома, като съпруга, майка и домакиня. Тя имаше, в някои отношения, по-малко свобода, отколкото в по-ранните дни, освен ако принадлежи към класата на работещите и трябваше да работи заедно с мъжете във фермата или в магазина, за да помогне за поддържане на семейството. Била е член на религиозната общност, но в по-малка степен. Тя можеше да присъства на синагогата в женското отделение, вероятно галерия, и можеше да участва в най-големите годишни празници със семейството си. Но тя беше освободена от изучаване на Тората и от всички религиозни задължения, свързани със специфични празнувания - основното изключение от това беше подготовката за съботата и по-специално, паленето на свещите в началото на съботата, и разбира се, спазването на съботния ден.
В храма тя можеше да мине отвъд външния двор на езичниците в двора на жените, но не и в двора на Израел, в съседство с двора за свещениците, който е запазен за мъже израилтяни (Това беше очевидно по-късно въведение; не се споменава за отделен двор за жените в Соломоновия храм или в периода след Вавилонския плен). Мишна заявява, че една жена може да представи само две жертви (предложение на храна с обета на Назирей, както и тази, свързана с изпитанието на горчивата вода), и трябваше да зависи за прощение на греховете си от жертвите, занесени от баща и или съпруга и. Ако това е било така, то това е нововъведена промяна от старозаветните дни.
Докато не осъзнаем, че е било считено за скандално, ако човек говори с жена на улицата и че равините често описваха жените като по-нисши и опасни за морала на човека, ние не можем да разберем колко революционно беше отношението на Исус към жените. Той наруши равинското благоприличие, когато прие жени като последователки и когато прие както служенето, така и парите на една група от предани жени от Галилея, които придружаваха Него и дванадесетте по време на техните пътувания (Лука 8:1-3; Мат. 27:55, 56 ), и които бяха първите, които занесоха вестта за възкресението на Му (Лука 23:55-24:10). Той шокира учениците Си, като разговаря с една жена при кладенеца в Самария (Йоан 4:7, 27). Той скандализира домакинът-фарисей Симон като показва благодарност и разбиране към подаръка на Мария (Мат. 26:6-13 ; Лука 7:36-50). Той прие приятелството, както и гостоприемството на Марта и Мария (Лука 10:38-42 ; Йоан 11:1-5). И въпреки всичко това, неговите най-големи врагове никога не можаха да Го обвиняват в нечиста дума или постъпка.
Той представи високия стандарт за брака и ограничи развода до случай на семейна изневяра. Той поддържаше "единен стандарт ", като изискваше чистота не само от жените, но и от мъжете ( Мат. 5:27, 28, 31, 32 ). И въпреки, че не оправда греха, Той прости на прелюбодейката, стояща трепереща пред Него (Йоан 8:1-11). Много от Неговите притчи бяха основани на опита и ежедневието на жените. Той забеляза бедната вдовица, чиито две лепти Неговите очи оцениха по-високо от даровете на богатите (Марко 12:41-44). Първото Му чудо беше извършено от уважение към желанието на майка Му (Йоан 2:1-11), едни от последните му думи на кръста бяха да повери майка Си на грижата на ученика Йоан (Йоан 19:25-27).

6. Павел и жените в ранната църква.
С изключение на Доркас и Сапфира, които са свързани с историята на Петър, почти всички жени на ранната църква, споменати в Библията, са били свързани с Павел. Най-ранният контакт на Павел с християнските жени е с онези, които той е преследвал (Деяния 8:3; 9:2), вероятно някои от "голямото множество", "мъже и жени", които били "прибавени към Господа" скоро след Петдесятница (Деяния 5:14). Но това беше същия Павел, който по-късно щеше  да опише с думи великата харта на прохождащата църква: "Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото вие всички сте едно в Христа Исуса. И ако сте Христови, то вие сте Авраамово потомство и наследници по обещание" (Галатяни 3:28 , 29).
В книгата Деяния на апостолите и посланията ние откриваме много имена на жени, които са били активни в църквата. В Листра е Юнис, майката на Тимотей (Деяния 16:1 ; 2Тим 1:5 ); във Филипи - Лидия, първата християнка в Европа (Деяния 16:8-14) ; там също бяха Еводия и Синтихия, съработнички на Павел (Фил. 4:2, 3) ; в Атина - Дамар (Деян. 17:34) ; в Коринт - Прискила, която, заедно със съпруга си, Акила, работеше с Павел и го придружи до Ефес ( Деяния 18:1-3, 18, 19).
Павел, като че ли е придобил репутация на човек с предразсъдъци към жените. В Коринт той порица скандали, разделяния, препирни и безредие в църквата; неговата тема беше: ограничете своите християнски свободи, ако те отслабват или обиждат другите, например: онези, за които яденето на месо, предлагано на несъществуващи богове все още е идолопоклонство (1Кор 8 гл.; 1Кор 10:27-32); или мъжете нехристияни, чиито жени христянки в църква бяха с разкрита глава или с разпусната коса, вместо с коса, вързана на главата (1Коринт. 11:5, 6), това за техните мъже означаваше отричане от брака и от авторитета на съпруга си (1Коринт.11:10, 15; Числа 5:18). Въпреки това обяснението на Павел с примера "Адам - Ева" все пак оставя статуса на жените неясен и двусмислен (1Coл. 11:8 , 9; 1Коринт. 11:8, 9, 11, 12). Дали в глава 14 той заявява на съпругите да мълчат в църква и да питат мъжете си у дома (ст. 34, 35), защото са подчинени на тях, или защото с въпросите си повишават безредието в църквата? Със сигурност той не показа неодобрение към женското говорене в молитва или в пророкуване, а само порица неподходящата им прическа (1Коринт. 11:5, 13). Очевидно е имало допълнителна информация, известна само на коринтяните, която посланието на Павел не разкрива на съвременния читател.
По-късно, Павел трябваше да каже на Тимотей да не се позволява на жените да поучават или да владеят над мъжа (1Тим. 2:11-14). Дали позоваването на примера "Адам - Ева" предлага ситуация съпруг - съпруга или ситуация на мъже - жени по принцип? Наставлението, жените да се подчиняват на мъжете си е придружено от причина: "да не се хули Божието слово" (Тит 2:5 ; същата причина, поради която робите християни трябваше да се подчиняват на своите господари - доброто на каузата; 1Тим 6:1).
Становищата, относно отношението на Павел към жените, все още се различават, но той със сигурност приема и топло оценява много от тях като приятели и съработници (Римл 16 глава), и той е, който изложи великия идеал: "Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса." (Галатяни 3:28).

Horn, Siegfried H., Seventh-day Adventist Bible Dictionary