"Който ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява." 2Коринт. 3:6

Стиховете във Второ коринтяни трета глава много често се използват, за да се доказва, че законът е премахнат в Новия завет и вярващите не са длъжни да се съобразяват с изискванията му.
Дали това иска да каже апостол Павел с тези думи?

В началото на главата той сравнява коринтяните с отворено писмо, като загатва за промяната в сърцата им и Божието обещание за Новия завет и записване на закона в сърцето на вярващите.
След това той продължава като сравнява двата вида служене, в Стария и в Новия завет. Първото служене е наречено "служене на буквата", а второто - "служене на Духа".

Какво иска да каже Павел с тези стихове? Дали иска да каже, че закона носи смърт и убива и затова трябва да бъде отхвърлен?
Едва ли. На много други места той заявява, че законът е "свят, праведен и добър". Римляни 3:31 Нищо в тези стихове в посланието не говори, че Павел по някакъв начин атакува закона.
Законът е също толкова важна съставна част на Новия завет, какъвто е и на Стария. Обещанието, дадено от Бога е, че същият този закон от Стария завет, записан на каменните плочи, сега в Новия завет ще бъде записан на сърцето. Целта на това записване е не премахване на закона, а послушание на заповедите. Езекил 11:19, 20
Целта на Новия завет е не да отмени закона нито да въведе нови закони, а да превърне дадения вече закон във вътрешна същност на човека.

Какво тогава искат да кажат стиховете?
Павел сравнява закона като формално приеман от хората и външно записан на каменните плочи на Синай и искрено приеман с вяра, вътрешно записан в сърцето чрез Святия Дух. За разлика от буквата, която е външен израз на закона, Духът влага закона в сърцето на вярващия и го прави способен да живее според изискванията му.
Разкривайки греха, като нарушение на Божиите заповеди, законът "убива", понеже излага закононарушителя на осъждане и смърт. Приемайки Христос, грешникът получава Святия Дух, който записва закона в сърцето и така "оживотворява" закона.
Следващите стихове продължават с разликата между служенето на буквата и служенето на Духа:

"Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше, как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?
Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.
(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).
Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното." 2Коринт. 3:7-11

Трябва да се отбележи, че тук Павел говори за два вида служене, а не за две епохи във времето. Тук той не отхвърля нито противопоставя епохата на Стария завет с тази на Новия, нито противопоставя закона на Стария завет с този на Духа. Тук Павел сравнява двата вида служене - служенето на закона, даден чрез Мойсей, което докарва осъждане и служенето на Духа чрез Христос, което докарва правда. И двата вида служене произлизат от Бога и са съпроводени с голяма слава. Служенето на Мойсей при даването на закона докарва "осъждане" и "смърт", не защото е несъвършено и лошо, а защото открива греховете на народа. Служенето на Духа чрез Христос докарва правда и живот и затова е придружено с много по-голяма слава.

Павел няма за цел да омаловажи службата на закона за откриване и осъждане на греха, тя е също необходима и придружена със слава. По-точно той желае да изобличи фаталната грешка на издигане закона като средство за спасение за сметка на евангелието. Избавлението от осъждането и смъртта идват не чрез закона, а чрез евангелието. В този смисъл славата на евангелието надвишава славата на закона. Тези два вида служене не се противопоставят, те имат различни функции по отношение на Христовото спасение.
С това изказване Павел не отхвърля самия закон, а отхвърля погрешния начин на възприемане на закона като средство за спасение. Такова едно служене е служба на смърт, защото никой не може да се оправдае чрез закона. Спасението от осъждането и смъртта идва не чрез закона, а чрез Христос.

По нататък Павел използва думата "покривало" за да покаже, че евреите при прочитането на закона в синагогите не можаха да разберат и да видят славата на Христос и евангелието, разкрити в закона. Но когато Израил се обърне към Христос, покривалото ще бъде снето и те ще могат да разберат истинската слава на закона.

В посланието си Павел не отрича закона като норма на поведение, нито го противопоставя на някакъв новозаветен закон. Той изяснява функцията на закона по отношение на Христовото изкупление. Законът убива защото разкрива греха като нарушение на Божиите заповеди и осъжда нарушителя на смърт. За разлика от закона, Духът дава живот, но не като премахва закона, а като вложи в сърцето на вярващия принципите на закона и го прави способен да живее според изискванията му.

"за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух." Римл.8:4