"и като изличи противния нам в постановленията Му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста;" Кол. 2:14
Какъв е този "закон" "прикован" на кръста, "заличен" и "премахнат"?
По традиция се приема, че това е Мойсеевия закон с всичките му наредби, включително и Десетте заповеди, които Бог е приковал на кръста и премахнал. Проклятието на закона и способността му да осъжда са премахнати на кръста. Дали това е така?
Първо, оригиналната дума, преведена тук със "закон" означава буквално "запис", "писмен документ".
Ако прочетем цялото послание към Колосяните ще видим, че то изобщо не се занимава с церемониалния закон, както това правят посланията до Галатяни и Римляни. Нещо повече, в посланието до Колосяни думата закон не е спомената нито веднъж, докато в Римляни - 46 пъти!, а в Галатяни - 24 пъти! В Колосяни се говори против фалшивите учители, които налагат спазване на свои "човешки заповеди и учения", а не против налагането на старозаветни Божии наредби, както е в Римляни и Галатяни. Неправилно преведената дума със "закон", в някои български преводи, дава съвсем погрешен смисъл на текста.
Думата употребена тук е "документ за неизплатени задължения", "запис с дългове", "полица" и е използвана в тогавашното право да обозначи документ, който удостоверява, че имаш задължения към някого. Това е единственото място в Библията, където е употребена тази дума и тя е съвсем различна от думата "закон", употребена на много други места в Библията. В Римляни и в Колосяни Павел говори за различни неща и употребените думи също са различни. Не можем да приемем, че "документ за дълг" в този текст би означавало "закон", когато самата дума има съвсем друг смисъл на употреба.
Второ, този "запис" е "против нас".
Законът сам по себе си не е против човека, против нас е записът с греховете ни. Греховете са тези, които са причина за осъждането и наказанието, а не закона. Законът, както казва Павел на друго място е "свят, праведен и добър" и пита риторично "това, което е добро ли ми докарва смърт". След това обяснява, че не законът ни докарва смърт и е против човека, а греха. Римляни 7:12-14
Ако законът е "против нас", то тогава Бог би бил отговорен за даване на нещо, насочено против хората. Не законът е против нас, а грехът. Грехът е оръжието в ръцете на сатана, който обвинява.
Трето, предположението, че това е Мойсеевия закон, омаловажава пълнотата на Божието прощение.
Премахването на закона не може да даде увереност в Божието прощение. Бог не разрешава проблема с греха когато премахва закона. Така проблемът не се разрешава, грехът не изчезва с премахване на закона. Грешникът не става праведен, когато се премахне закона. Премахването на закона остава хората без познание за греха и без морални принципи, а не ги прави праведни. Грехът се премахва, когато се плати цената за него. Грешникът става праведен, когато се премахне греха, а не закона. Бог разрешава проблема с греха не като премахва закона, а като сам Той заплаща цената на греха, която би трябвало хората да платят и така дългът се заличава. Ако беше възможно с премахване на закона да се премахне греха, нямаше защо Христос да умира. Бог просто щеше да премахне "лошите" заповеди и да приспособи закона към грешния човек, веднага щом той съгреши.
Кой тогава е този "документ за неизплатени задължения", който е "прикован на кръста" и "заличен"?
Значението е изяснено от проучвания на тази дума, употребена в апокалиптична и равинска литература. Терминът се използва за обозначаване на „записа с греховете ни" или „документ за дълг", но не и за морален или церемониален закон.
Това разбиране се потвърждава и от следващия стих, който казва, че Бог го "махна отсред". "Отсред" е мястото в центъра на съда или на събранието, заемано от свидетеля обвинител. В контекста на Посланието към колосяните свидетелят обвинител е „книгата с греховете ни", която Бог в Христос е заличил и премахнал от съда.
С тази метафора Павел потвърждава пълнотата на Божието прощение. Христос на кръста е заплатил нашите дългове и е "заличил" и "премахнал" книгата с този запис. Този запис е книгата с нашите грехове, които са против нас и за които ние дължим смърт. Христос "заличи" греховете ни, а не закона.
"Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми." Пс. 51:1
Съвременният български превод превежда правилно този стих:
"Той заличи документа на дълга, който беше против нас, заедно с всичките му наредби и го премахна, като го прикова на кръста. " Кол. 2:14
След като заплати дълга и заличи записа с греховете ни, Христос обезоръжи началството и властите на тъмнината, защото те повече няма в какво да обвиняват вярващите.
Всичко това показва, че посочения "писмен документ", който е заличен и премахнат, не е Мойсеевия закон нито Десетте заповеди, а записът на нашите грехове.