"Библията е пълна с противоречия!"

Чували ли сте често това твърдение? Широко разпространено мнение е, че Библията противоречи на самата себе си и следователно не може да и се има доверие.
Лесно е да се твъди подобно нещо, но съвсем друго е то да бъде доказано. Като вярващи трябва да подходим честно към всяко подобно твърдение и да изследваме дали това е така. Но в същото време апелираме за същото отношениие и всички, споделящи горното твърдение.

Какво означава или какво представлява противоречието по принцип?
"Законът за непротиворечието" е основен закон на логиката. Ето какво гласи той:
"Не е възможно по едно и също време в една и съща точка от пространството, в едно и също отношение, да съществува нещо и неговото отрицание!"
С други думи, противоречие имаме тогава, когато едновременно съществува дадено твърдение и неговото отрицание, не може едно и също нещо да е "А" и "не А" едновременно. Например, не може на едно и също място по едно и също време да е ден и да не е ден, едновременно.
Ако някой може да демонстрира това правило за някои от твърденията на Библията, тогава и само тогава може да твърди, че в Библията има противоречие. Например, ако в Библията пише, че Исус е разпънат и умрял в Назарет и също така пише, че Той е разпънат и умрял и в Ерусалим, това би било неразрешимо противоречие.

Когато сме изправени пред потенциално противоречие, трябва да имаме предвид, че два текста могат да бъдат различни, без обаче да бъдат противоречиви според логическите закони.
Например въпросът за слепия край Ерихон. Матей описва как двама слепци срещнали Исус, докато Марко и Лука говорят само за един. Това противоречие ли е? Не и според законите на логиката. Двата текста са различни, но не и противоречиви.

Да предположим, че днес срещнете и разговаряте с двама свои прятели, Иван и Андрей. По-късно срещате трети свой приятел и му казвате: "Знаеш ли, днес срещнах Андрей". Прибирате се у дома и споделяте с ваш близък: "Знаеш ли, днес срещнах Иван и Андрей".
Ако вашият близък и вашият трети приятел сравнят тези изказвания, и не разсъждават логически, те могат да ви обвинят в лъжа. Това обаче не е така, двете твърдения са различни, но в никакъв случай не са противоречиви.

Понякога два текста могат да изглеждат противоречиви поради неподходящ превод. Познаването на оригиналните езици, веднага би разрешило този проблем, защото не всякога преводът може да предаде отделните нюанси и особености, които понякога са трудно преводими.

Класически пример за това е обръщането на апостол Павел по пътя за Дамаск. Деяние 9:7 твърди: "А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого." Докато в Деяние 22:9 Павел обяснява: "А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше."
Тук очевидно е изпълнено условието за противоречие. Едновременно другарите му чуват и не чуват гласа. Проблемът се разрешава, когато се проучи оригиналното значение на употребените думи, преведени и на двете места с глагола "чувам". Ето обяснението на У.Ф.Арн, специалист по гръцки език:
Употребата на глагора "чувам" (гр. "аконо") в двата пасажа не е едно и също. В Деяние 9:7 е употребен с родителен падеж, докато в Деяние 22:9 - с винителен. Конструкцията с употреба на родителен падеж означава само, че нещо се чува, някакъв звук достига до ухото. Това означава, че човек може и да чува звук, но без да разбира това, което чува. Конструкцията с употреба на винителен падеж означава чуване с разбиране съдържанието на чутото.

След тези обяснения става ясно, че двата текста не си противоречат по никакъв начин. Първият текст просто констатира, че другарите на Павел са чули някакъв глас, който говори. Вторият текст уточнява, че те не са разбрали нищо от чутото. Ето как би било правилно да се преведат, ако не се превежда буквално:
Деяние 9:7 "А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого."
Деяние 22:9 "А другарите ми видяха светлината, но не разбраха гласа на Този, Който ми говореше."
В този случай нашият език не може да улови нюансите в употребата на една и съща дума.

Трябва също да отбележим, че не е логично да се твърди, че в даден труден текст има грешка, ако е представено възможно приемливо обяснение за него. Някои трудни текстове са неясни за нас поради недостатъчната информация и познания за времето и обстоятелствата на написването им. С развитието на археологическите и историческите изследвания, много такива "грешки" започват да се изясняват и да отпадат като грешки.
Бог, който е оставил Словото си, Библията, е могъщ и всезнаещ. Затова и можем да бъдем сигурни, че Неговото Слово е истина.