"В Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание" Кол. 1:15

 

Първороден - първото поколение на човек или животно. Като фигуративен израз терминът също така може да посочва превъзходство в размер, ранг, сила и т.н., или превъзходство в характер или позиция.

Сред древните евреи първородният син заема позиция от особено значение, в съответствие с дадените от Бога обичаи и закони (Битие 48:13-14, Битие 48:17-18; Второзаконие 21:15-17 ; 2Летописи 21:3). Тази позиция беше тясно свързана с правото на първородния и неговите специални привилегии, в които са включени не само предпочитана част от наследството, но и някои духовни благословии и отговорности в семейството.

След опитността на Пасхата и убийството на първородните на египтяните, Господ подчерта особеното положение на най-големият син като заповяда всички първородни на човек или животно да бъдат особено посветени на Него (Изх. 13:2, Изх. 13:12 ; Числа 3:13). Първородният син трябваше да бъде откупен чрез плащане откуп (Изх. 13:13, Изх. 13:15; Числа 18:15-16) . Очевидно е, че предназначенето за отделяне на първородния син, като посветен на Бога е било той да бъде специално отдаден в служба на Бога, но по-късно този аспект на първородството е модифицирано чрез отделянето на племето Леви за религиозна служба на мястото на първородния (Числа 3:12, Числа 3:45) . Всичко това трбваше да напомня на израилтяните за освобождението на първородните на Божия народ по време на Пасхата в нощта в Египет (Изх. 12:22-23, Изх. 12:29) , както и да се посочи към Христос, първообразът на всеки първороден.

Терминът се използва също и в преносен смисъл, в такива фрази като " първородният на смъртта" (Йов 18:13 ), най-вероятно обозначаващ заболяване толкова смъртоносно, че да се смята за първо по ранг сред всички фатални болести, както и " първородния на бедните " (Ис. 14:30 ), което означава " най-бедният сред бедните. " Тази употреба би обяснила как така Давид може да стане " първороден " (Пс. 89:27 ), въпреки че той всъщност е най-младият син на Есей (1Царе 17:14). Фразата тук очевидно означава че Давид ще получи специално отношение и благословения. По същия начин, когато Господ определи Израел като нация, като "моя първороден " (Изх. 4:22), Той има предвид превъзходството на Израел сред народите в Неговите очи. По същия начин изразът "събора на първородните" подчертава възвишеното състояние на светиите (Евреи 12:23) .

Когато Христос е наречен "първороден преди всяко създание " (Кол. 1:15) , това подчертава Негово превъзходство над всички сътворени същества. Павел говори за Него като " първороден от мъртвите " (Кол. 1:18) , след което добавя забележителното обяснение: "за да има първенство във всичко ". Също и в Римл. 8:29 за Христос се говори като за "първороден между много братя". В Евреи 1:6, Откровение 1:5, изразът "първороден " най-вероятно се използва в същия този преносен смисъл на "първи по важност и превъзходство". В допълнение към тази фигуративна употреба, като титла и ранг на Христос, терминът се използва и в буквалния смисъл на думата, когато става въпрос за Исус като "първороден син " на Мария (Мат. 1:25 ; Лука 2:7).