Кръщение -  [ гр. "baptisma" от "baptizo" , " да се потопи "]. Кръщението като религиозен ритуал води началото си от предхристиянските времена. То се практикува от евреите като средство за приобщаване на прозелити към юдаизма, както е удостоверено от различни еврейски писания.

Когато се прилага за прозелити, ритуалът вероятно е имал функцията на символично очистване от нечистотата на живота на езичника, в същия смисъл, както "miqweh" се използва за пречистваща баня. Също така кръщението се разглежда от евреите като повтарение на едно от събитията, което направи Израил нация - преминаването през Червено море, и по този начин, заедно с обрязването и жертвите, то прави от прозелита участник в същия завет, в които физическите израилтяни бяха участниците. Правният статут на такъв прозелит беше, като на едно новородено дете (Йоан 3:3-10). Показателно е, че еврейските лидери не поставят под въпрос кръщението, което Йоан извършва, по отношение валидността на обреда, но единствената относно властта, да го практикува (Йоан 1:19-28 ). Кръщението също се практикува от есеите във връзка с религиозните им обреди. В Хирбет Кумран, който е вероятно центъра наесеите са открити няколко цистерни със стъпала, водещи към тях. Те може да са били използвани за кръщелни ритуали, които очевидно се е състоял в потапяне, също както и кръщението на еврейски прозелити (вж. Талмуд Erubin 4б , Soncino, стр. 20; Yebamoth 47а , 47б , Soncino, стр. 311, 312).

Кръщението се практикува от почти всички християнски общности, въпреки че начинът на неговото провеждане варира. Някои използват пълно потапяне, други поливане, други поръсване. Това, че потапяне е начинът използван в новозаветните времена е ясно от смисъла на гръцкия текст, от библейските описания на изпълнението на церемонията и от духовните приложения, направени в Библията, относно изпълнението на ритуала. Терминът "baptizo" е бил използван в древността да опише боядисване на плат чрез потапяне в боя, както и за потапяне на плавателен съд, докато се напълни с вода и потъне. Най-очевидният смисъл на думата  "baptizo", когато се прилага към пристиянското кръщението е - "да се потопи ". Библейски препратки към кръщения показват ясно, че потапянето е използвания метод. Йоан Кръстител кръщаваше "в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода " (Йоан 3:23). Не би имало никаква причина да се изисква място, където е имало "много вода", ако поръсване или поливане бяха използвания метод за кръщение. Описанието на кръщението на етиопския евнух посочва, че Филип и скопецът "слязоха двамата във водата ", и след това "излязоха от водата" (Деяния 8:38, 39), действие, което със сигурност показва повече от поръсване или поливане.

Духовното значение на кръщението, разкрито от апостол Павел, също показва, че то може да се разбира само като кръщение чрез потапяне. При обсъждане на значението на кръщението Павел посочва, че (1), както и Христос е умрял за греха, християнинът трябва да умре за греховете ; (2), както и Христос, като е умрял , бил погребан, така и християнинът е символично "погребан" с него във водния гроб на кръщението, и (3), както Христос беше възкресен от гроба, така и християнинът възкръсва за нов духовен живот (Римляни 6:3-5 ; Кол. 2:12). Очевидно е, че сравнението с погребение и възкресение е безсмислено, освен ако начинът на кръщение не е пълно потапяне. Важно е да се отбележи присъствието на баптистерии в древни църкви, което показва, че в продължение на векове в християнската църква се е практикувало кръщение чрез потапяне.
Това, че кръщението се изисква от християните е съвсем ясно от Библията. Христос поръча на учениците си да кръщават (Мат. 28:18-19; Марко 16:15-16) и да научат новопокръстените да пазят всичко, заповядано от Него (Мат. 28:20). Апостолите заявяваха необходимостта от кръщение (Деяния 2:38; 10:48 ; 22:16), и практикуваха ритуала ( Деяния 8:12 ; 16:14 , 15, 33; 19:5 ; и др.) Сред предпоставките за кръщение, отбелязани в Писанията, са вярата в Исус Христос като Син на Бога ( Деяния 8:36-37 ; 18:8 ) и покаяние (Деяния 2:37-38).

Един особен случай е записан, в които при приемане на нови и важни истини, някои вярващи в Ефес, които са получили "кръщението на Йоан ", бяха кръстени в името на Господ Исус (Деян. 19:1-5). В един труден пасаж (1Кор 15:29) Павел споменава кръщение "заради мъртвите". Много обяснения са били предложени за този пасаж, но поради оскъдната информация в стиховете, никое от тях не изглежда да е окончателно.

Терминът " кръщавам " също се използва и в преносен смисъл. Йоан Кръстител заяви, че Христос ще кръсти със "Светия Дух и с огън " (Мат. 3:11 ; Лука 3:16), което може да означава позоваване на изливането на Светия Дух на Петдесетница под символа на огън (Деяния 2:3-4), или може би крайното унищожение на нечестивите (Матей 3:11, 12). Исус говори символично за смъртта Си като за кръщение (Мат. 20:20-23 ; Марко 10:37-39 ; Лука 12:50). За опитността на Израел, излизащ от Египет, се говори в преносен смисъл, като за " кръщение от Моисей в облака и в морето" (1Кор. 10:1-2).

Seventh-day Adventist Bible Dictionary, (Washington, D.C.: Review and Herald Publishing Association)