Фанта Камара беше развълнувана, когато забеляза, че коремът и леко започва да се издува.

Но когато коремът стана по-голям, тя започна да се чувства зле. Чувстваше се толкова ужасно, че отиде в голямата болница нагоре по пътя от къщата и в Конакри, столицата на западно африканската държава Гвинея.

Един лекар прегледа внимателно корема и. Той проведе някакви тестове. След това поклати глава.

- Вие не сте бременна - каза той. - В корема Ви няма бебе.

Но Фанта не беше сигурна, че лекарят знае какво говори. Тя помоли своя роднина, която беше медицинска сестра, да погледне. Медицинската сестра прегледа корема на Фанта.

- Ти си бременна - каза тя. - В корема ти има бебе.

Фанта засия от радост. Знаеше, че очаква бебе. Но все още се чувстваше болна, а роднината не беше сигурна как да и помогне да се почувства по-добре. Фанта отиде в друга болница за помощ. Лекарят прегледа корема й.

- Вие не сте бременна - каза той. - В корема Ви няма бебе.

Фанта не хареса заключението, затова отиде в трета болница. Лекарят прегледа корема й.

- Вие сте бременна - каза той. - В корема Ви има бебе.

Но той не знаеше как да помогне на Фанта.

С минаването на седмиците здравето на Фанта се влоши. Краката й боледуваха толкова силно, че едва можеше да ходи.

Пет месеца след като Фанта забеляза леко издутия си корем, една вечер в спалнята и се появи непознат. Фанта вдигна поглед от леглото си и видя, че непознатият има стъпала и крака на мъж, но над кръста имаше гърдите и лицето на леопард. Фанта беше уплашена.

- Няма да имате това дете в корема си - каза непознатият на Фанта.

После се обърна и сякаш излезе от стаята през стената.

На следващата вечер непознатият се появи в спалнята и заяви същото послание на Фанта.

- Няма да имате това дете в корема си - каза той.

Всяка нощ той идваше при Фанта със същото послание.

Мина една година. Минаха две години. Започна третата година, Фанта все още беше бременна и се чувстваше нещастна и безпомощна. Тогава тя си спомни за Транкуле Фасинадуно.

Фанта не беше християнка. Никой в ​​техния квартал не беше християнин, освен Транкуле, който живееше през няколко къщи. Тя беше отбягвала досега Транкуле, защото и тя, както всички останали съседи, не обичаше християните. Но сега беше отчаяна.

Транкуле, пионер на Глобалната мисия, беше изненадан да чуе за двугодишната бременност. Никога не беше срещал жена, която е била бременна повече от девет месеца. Но той беше чувал за зли духове.

- Нека да постя и да се моля - каза той.

Той се моли и пости три дни, като молеше Бог за мъдрост.

После отиде при Фанта. Отваряйки своята Библия, той прочете Ефесяни 6:12: „Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовете на нечестието в небесните места ”.

Докато Фанта наблюдаваше, той говореше на невидимите духове в къщата. “Всички зли духове, които не изповядвате името на Исус Христос, напуснете веднага в името на Исус Христос”.

„Мили Боже“, молеше се той, „изпрати Святия Си Дух да поеме пълен контрол над това семейство“.

Обърна се към Фанта и каза: „Ако отново видиш злия дух, заповядай му да напусне в името на Исус.”

Тази нощ Фанта лежеше в леглото, когато се появи злия дух. Преди той да успее да проговори, Фанта каза: "Напусни в името на Исус Христос."

Злият дух веднага изчезна в облак от дим, за да не се върне никога повече.

Три дни след молитвата на Транкуле, Фанта роди едно здраво момиченце. Тя нарече момичето Уму.

Уму е вече на 8 месеца. То не знае, че Фанта чака две години за раждането и. Но Фанта има какво да и разкаже, когато порасне. Фанта иска да й каже, че тя е Божие чудо. Фанта иска да и разкаже, че е започнала да вярва в Исус, заради молитвата на Транкуле и чудотворното и раждане.

- Сега вярвам в Исус - казва Фанта. "Надявам се, че Бог ще помогне на Уму да бъде полезна на другите и да Му служи, когато порасне."