Текстът на Почетната грамота, придружаваща най-високото отличие на САЩ – Медала на честта на Конгреса, връчен на редник Дезмънд Дос
 

Президентът на Съединените американски щати, в името на Конгреса, има удоволствието да връчи Медала на честта на редник Дезмънд Томас Дос от армията на САЩ, за проявена явна смелост и безстрашие в действие над и отвъд войнския дълг от 29 април - 21 май 1945, докато служи с медицински отряд, 307-ми пехотен полк, 77-ма пехотна дивизия, в действие на Урасое Мура, Окинава, островите Риукиу.

Редник Дос е придружаващ медик, когато Първи батальон напада назъбен склон, висок 400 фута. Когато нашите войски достигат върха, тежка концентрация на артилерийски, минохвъргачен и картечен огън се изсипва върху тях, поразявайки около 75 души и принуждавайки другите да се върнат обратно. Редник Дос отказва да потърси прикритие и остава в обстрелваната с огън зона с многото пострадали, като пренася всичките 75 ранени един по един до ръба на склона и от там ги спуска на носилка с въже по стената на скалата, в приятелски ръце.
 
На 2 май, той се излага на тежък огнестрелен и минохвъргачен огън в спасяване на ранен човек 200 ярда напред от линиите на същия склон; а 2 дни по-късно оказва медицинска помощ на 4 мъже, които са били ранени, докато нападат силно защитавана пещера, като напредва през дъжд от гранати до разстояние на осем ярда от вражеските сили в устата на пещерата, където превързва ранените си другари, преди да направи 4 отделни курса обратно под вражески огън, за да ги евакуира на безопасно място.
 
На 5 май, той без колебание смело преодолява вражеския обстрел и оръжеен огън, за да се притече на помощ на артилерийски офицер. Той го превързва, премества пациента си на място, което предлага защита от огъня на стрелковото оръжие, докато артилерийски и минометни снаряди падат в близост до него, и старателно му прелива плазма. По-късно същия ден, когато един американец е тежко ранен от огнестрелно оръжие в една пещера, редник Дос пропълзява до него, когато той е паднал на 25 фута от позицията на врага, оказва му помощ и го отвежда на 100 ярда в безопасност, докато постоянно е изложен на вражески огън.
 
На 21 май, в нощно нападение на височина в близост до Шури, той остава на открита територия, докато останалата част от неговите другари са в прикритие, без страх да рискува да бъде объркан с прокраднал се японец, като оказва помощ на пострадал, докато самият той е сериозно ранен в краката от експлозия на граната. Вместо да се обади на друг медик от прикритието за помощ, той се погрижва за собствените си наранявания и чака 5 часа преди медиците с носилка да го достигнат и да го пренесат до прикритието. Тримата попадат под вражеска танкова атака и редник Дос, виждайки по-критично ранен човек наблизо, пропълзява извън носилката и нарежда на носачите да отнесат първо другия мъж. Очаквайки връщането на носачите, той отново е поразен от снайперистки куршум, докато бива изнасян от свой другар, този път страдайки от счупване на едната ръка. С прекрасна сила на духа той обвързва пушка за разбитата си ръка като шина и след това пропълзява 300 ярда по неравен терен до медицинския пункт.
 
Чрез своята изключителна храброст и непоколебима решителност пред лицето на невъобразимо опасни условия, редник Дос спасява живота на много войници. Името му се превръща в символ за 77-ма пехотна дивизия заради неговата изключителна храброст над и отвъд войнския дълг.
 
 
 
Какво накара Дезмънд Дос да се жертва за другите?
 
От Джарот Стакелрот
www.faithofdoss.com
 
Това е човек, който се отказа от удобството на дома и безопасността - включително и младата си съпруга. Той дори трябваше да изтърпи физически и психически тормоз в армията, както и стреса на съдебно производство срещу него. И всичко това, за да може да отиде на предната фронтова линия, за да спасява животи.
 
Той стори това доброволно. Това не е като да е бил принуден да отиде и след това да извлече най-доброто от лошата ситуация.
 
Той всъщност искаше да отиде, за да може да промени нещата - да може да се бори срещу несправедливостта, която заплашваше да погълне света.
 
Ето това е саможертва.
 
Много от тези, с които Дос служи и воюва заедно бяха ранени или дори убити.
 
В наши дни, най-голямото нещо, което жертваме, са дребните монети от джоба ни, дадени за благотворителност, удобството - за да помогнем на някаква кауза или да спестим пари за нещо по-голямо, като къща. Думата „жертване“ е почти чужда на нашия речник.
 
В нашето удобно, материално общество, тези, които вероятно разбират най-добре жертването, са родителите. Те понякога се отказват от работа, хобита или дори остават без удобства, за да осигурят на децата си всичко необходимо.
 
Така че, коя е най-добрата движеща сила за жертването? Това е любовта. Любовта, истинската дълбоко вкоренена, доминираща целия ни живот, като любовта на майка към дете - е най-големият мотивиращ фактор за саможертва. Страхът или други мотиви може да ни накарат да направим невероятни неща и те могат да ни задвижат, но най-чистата и най-силна мотивация - тази, която ни кара да страдаме, жертвайки - е любовта. Това е любов, която е като тази на родител, който ще се втурне отново в горяща сграда, без колебание, за да спаси детето си. Този е видът любов и саможертва, която Дос е проявявил.
 
В Библията се казва: "никой няма по-голяма любов от тази, щото да даде живота си за приятелите си" (Йоан 15:13).
Когато Дос беше ранен, той се отказа от мястото си на носилката, за да помогне на някой, ранен по-лошо от него. Това е любов.
 
Исус имаше богатство и власт на небето и въпреки това Той остави всичко, за да пожертва живота си за човечеството. Каква безгранична жертва.
 
"Аз дойдох, за да потърся и спася изгубените" (Лука 19: 10).