"Този цитат взривява съзнанието ми."

Това са думите, които получих тази сутрин от моята приятелка Джанис, която днес имаше рожден ден. Исус изпрати за рождения ден на Джанис красив изгрев и един цитат, така епичен, че взриви не само нейното, но и моето съзнание:

"Исус е пълнотата на нашите очаквания!" (Елън Уайт, Ревю и Хералд, 26 Авг, 1890).

Очакванията са трудно нещо. Вземете за пример рождените дни. Моят четиринадесети рожден ден беше разочарование. Майка ми обича да организира празници за хората, така че моите спомени за рождени дни в детската ми възраст са пълни с партита и торта. Но в деня, когато навърших четиринадесет, аз осъзнах, че хората от моята гимназия не разбират колко важен наистина е моят рожден ден. Нямаше всеобщо училищно парти и не всичко през този ден се въртеше около моята личност. В края на деня, аз се почувствах объркана. Беше глупаво да очакваме повече. Предполагам, че трябваше да намаля моите очаквания.

Да управляваме очакванията си е разковничето, предполагам. Книги за самоконтрол, статии и консултиране са посветени на тази практика, и то с право. Защо? Защото, за да бъдем щастливи, очакванията ни трябва да съответстват на нашите реалности. И изглежда по-реалистично да понижим очакванията си, отколкото да повишим нашите реалности.

Някак си, ние сме настроени да очакваме невероятни неща. Не можем да се спасим от това. Но тези очаквания донасят разочарование във всяка област на живота в реалния свят. Ваканцията, която сте планирали в продължение на две години завършва като бедствие. Работата, за която мислите, че е идеалният избор всъщност е перфектната буря. Човекът, на когото разчитате, забравя изобщо да се появи.

Добре дошли в реалността. Хората ви разочароват. Събитията ви разочароват. Разочаровани сте от самите себе си. Но всичко е наред. Стига да понижите очакванията си, можете да се научите да бъдете щастливи.

Или може би не.

Може би вашето тяло, ум и сърце ще продължат да жадуват за повече наслада и красота и връзка, отколкото можете да опитате. Управлението на вашите очаквания може да ви помогне да бъдете по-удовлетворени, но това не може да промени присъщата биологична реалност, за която сте създадени, да искате нещо повече. И ако това е така, което аз подозирам, че е, крайният отговор не идва в понижаване на вашите очаквания, за да отговарят на вашата реалност. Отговорът е в позволяване на Исус да превърне вашата реалност в такава, която да отговаря на очакванията, които Той е вложил в сърцето ви.

"Исус е пълнотата на нашите очаквания. Той е мелодията на нашите песни, сянката на голяма канара в изтощена земя. Той е живата вода за жадната душа. Той е нашето убежище в бурята. Той е нашата правда, нашето освещение, нашето изкупление." (Елън Уайт, Ревю и Хералд, 26 Авг 1890).

В земната реалност, най-добрият начин да бъдем щастливи, може би, е да се намалят очакванията ни, особено ако са егоистични. Но във вечната реалност ние трябва да им позволим да се развихрят. Нашият щедър Исус не само може да ги задоволи, Той може да ги надмине.

"Каквото око не е виждало, ухо не е чуло, и сърцето на никой дори не си е представяло всички неща, които Бог е приготвил за ония, които Го обичат." (1 Коринтяни 2: 9).

Осъзнахте ли го? Най-дълбоките копнежи на сърцата ни са недостатъчни за добрите неща, които Той е приготвил. Опасността не е, че очакваме твърде много от Бога, опасността е, че очакваме твърде малко. Той е Бог, който може да направи "несравнимо повече, отколкото искаме или мислим" (Ефесяни 3:20).

К.С. Люис го е казал така:

"Ако в повечето съвременни умове дебне идеята, че да желаем нашето собствено добро и усърдно да се надяваме на радостта от това, е лошо нещо, то аз твърдя че тази представа се е промъкнала от Кант и стоиците и не е част от християнската вяра.

Действително, ако вземем предвид невероятните обещания за възнаграждение и зашеметяващия характер на наградите, обещани в Евангелията, то изглежда, че нашият Господ намира желанията ни за не толкова големи, а твърде слаби.

Ние сме анемични същества, заблуждаващи се с пиене, секс и амбиции, когато ни се предлага безкрайна радост. Ние сме като невежо дете, което предпочита да отиде да си направи кални бани в един бедняшки квартал, защото не може да си представи какво се има предвид с предложението за почивка на море. Ние се задоволяваме с твърде малко." (К. С. Луис, Тежестта на славата)

И така, какво ще правим с глада на душата, от който не можем да избягаме? Възползвайте се от факта, че всички добри желания са проектирани и изпълнени от Бога на удовлетвореността:

"Ти, който в сърцето си копнееш, за нещо по-добро, от което този свят може да даде, разпознай този копнеж като гласа на Бога за душата ти." (Елън Уайт, Пътят към Христос, стр. 28).

Нека Богът на име Копнеж открие Себе Си като отговорът на най-смелите ви очаквания.

 

Елиза Харболд

http://www.lightbearers.org