Съгласно едно проучване 4% от американците казват, че биха се заинтересували от семинар, в който могат да научат повече за Библията и пророчествата. Със сигурност тази цифра би била драматично по-висока три или четири десетилетия назад.

С течение на времето осъзнаваме, че трябва да изразходваме повече и повече пари, за да заинтересуваме хората от този нищожен процент. Ами останалите 96%? Дали съзнателно или не, те също търсят истината за Бога. Как ще ги достигнем?

 

 

 

Размислете върху „скалата на евангелизма“.                                                                                                    

Този, който духовно е далеч от Бога по тази скала е минус десет. Деленията към кръста показват заинтересуваност към християнството. При достигане до кръста, личността решава да бъде последовател на Исус. Деленията отдясно на кръста показват духовния растеж на личността като последовател на Исус като целта е достигането на плюс десет, който аз наричам „3D християнин“.

Средните американци, които са някъде в съседство между минус шест по скалата, определено се интересуват от Бог. Дълбоко там в техните сърца те знаят, че има истински отговор. Разбира се, те са объркани относно Библията. Попитайте ги каква дума изплува в ума им, когато си помислят за църква и техният отговор ще бъде нещо между „скука“ и „остави ме на мира“. Но по някакъв си свой начин, те търсят отговор. И ние можем да достигнем мнозина от тях с евангелието.

В продължение на години сме били объркани относно евангелското поръчение. Ние мислехме, че Исус е казал, „Отидете и кръщавайте“, когато Той всъщност е казал „Отидете и създавайте ученици“. Затова евангелизаторите знаят точно какво искат - кръщения. Президентът на конференцията иска да знае, „Колко кръщения имахте?“

Исус не каза, „Отидете по целия свят и накарайте хората да кажат молитва за спасение“. Той никога не каза, „Повтаряй след мен“. Той каза: „Следвай ме“. Когато хората спрат да вършат определени неща и започнат да вършат други, когато спрат да вярват неправилни неща за Бога и започнат да вярват в истината, ние ги кръщаваме и изпращаме имената им в офиса на конференцията. „Добре свъшена работа“, си казваме един на друг.

Великото поръчение не казва „елате“, то казва „идете“.

Почти винаги се държим, като че ли евангелското поръчение е дадено на изгубените, поръчвайки им да дойдат в нашата църква. Затова ние насрочваме събитие: здравен семинар, евангелизаторски серии, библейски часове, нещо, което би струвало достатъчно скъпо, и очакваме хората да дойдат.

Заглавието на популярна християнска книга го казва много добре: „Не в „солницата“, а в света”. Евангелското поръчение не е дадено на изгубените, поръчвайки им да дойдат. То е дадено на нас, казвайки ни да отидем.

За да бъда сигурен погледнах думата „отидете“ в речника. Там се казва: „движа се или пътувам, отдалечавам се от определено място“.

От много години ние използваме думата „търсещ“ за да означим хора, които започват да търсят Бога. Това е очевидна дефиниция, но тя се базира на „елате“ вместо на „идете“. Не е достатъчно за църквата да бъде само чувствителна към търсещите. Тя самата трябва да се превърне в търсач. Най-великият търсач беше Исус Христос, който дойде да „потърси и спаси погиналото“. Да бъдем верни на нашата мисия, да следваме Неговите стъпки, ние сме днешните търсачи.

Една типична днешна църква

Телефонът в офиса ми извъня една сутрин. От другата страна беше един приятел, пастор, на два часови пояса далеч. „Хей Рон. Имаш ли няколко минути?“

Винаги имам време за приятелите.

„Можеш ли да ми дадеш някакъв съвет относно моята църква. Срещаме трудности да преодолеем нашето плоско християнство, чудех се дали не можеш да ми помогнеш.“

„Ще се опитам. Разкажи ми за църквата си.“

Докато той търсеше думи, за да опише своята църква, осъзнах, че бях слушал същата история хиляди пъти от устата на хиляди пастори. „Имаш ли молив и хартия? - го попитах. „Начертай евангелизаторската скала. Знаеш, разграфена линия по хоризонтала и кръста в средата, минус десет в левия край и плюс десет в десния.“

„Готово!“ - каза той.

„Добре, кажи ми всичко, което твоята църква прави, след това отбележи с точка това отляво или отдясно на кръста.“

„Имаме богослужения всяка събота“, каза той.

„Това отляво на кръста ли е или отдясно? - го попитах.

„Отдясно на кръста“ - отговори той без дори да се замисли. „След това всяка събота през лятото каним всички, които са били на богослужението в събота сутрин на пикник в парка или на друга социална среща.“

„Отляво или отдясно на кръста?“ - попитах отново.

„Мисля, че е отдясно, нали? Защото не биха научили за това, ако не идват сутрин на църква.“

„Точно така. Какво още прави твоята църква?“

„Имаме две малки групи, които се срещат всеки вторник вечер в къщата на някой от членовете.“

„Какво правят“ - го попитах.

„Изучават различна книга от Библията“

„Наляво или надясно от кръста?“ Бях започнал да звуча досадно дори за себе си.

„Надясно от кръста. Имаме също и малка група, която се събира в петък вечер и изучава събитията на последното време. Така че, това също е надясно от кръста.“

„Какво още?“ Исках да съм сигурен, че не е забравил нищо.

„Това е всичко“ - призна той. „Какво мислиш?“

„Ами сега, кажи ми как изглежда твоята еванелизаторска скала? Къде са точките?“

„О, не! - възкликна той. „Всичко, което вършим е отдясно на кръста. За хората, които вече са решили да бъдат християни. Ние не правим нищо за хората отляво на кръста.“

Той постави пръста си точно в раната на проблема. Средният американец е някъде около минус шест по евангелизаторската скала. И невероятно, но почти всичко което църквата прави е отдясно на кръста. Тогава се чудим и сме объркани защо хората не прелитат от минус шест или където и да са отдясно до онова, което ние правим в нашия собствен малък свят, наречен църква.

Къде се намира църквата в твоя град?

Ако ме попитате къде се намира църквата в моя роден град Бъфало, аз ще ви попитам: „Колко е часът?“

Що за отговор е това?

Надявам се да попитате. Ако е 11:30 събота сутрин, аз ще ви кажа улицата и номера. А ако е 11:30 във вторник сутринта, къде се намира църквата в Бъфало? Пръсната по целия град, следвайки своя обичаен ритъм на живот, работа, училище, докато живее за Христос.

Църквата не е сградата, това са хората. Представете си църква, в която всеки, който я посещава вижда себе си като „божия свръзка“. Представете си църква, в която всеки се моли и очаква Бог да го използва за връзка на някой с Христос. Представете си църква, в която всеки преразгледа своя график и използва своя талант и дарби, за да помогне на някой да намери спасение чрез Исус Христос.

Провеждах семинар, когато един господин вдигна ръка: „Рон, когато дойде краят на света, наистина ли някой ще бъде изгубен само защото аз не съм споделил моята вяра?“

„Да“ - отговорих. „Ти!“

Адвентистите са чували хиляди пъти проповедници да цитират Елън Уайт: „Само Христовият метод ще донесе успех в достигането до хората.“ След това без съзнателно да е мислила върху евангелизаторската скала, тя добавя: „Исус се смеси с хората, като един, който желаеше тяхното добро. Той спечели тяхното доверие, посрещна нуждите им, след това Той им заповяда: Следвай ме.“

Ние сме нарушили фундаменталните правила, в начина на достигане до изгубените, ние не се смесваме с хората, както Исус правеше, и предполагаме, че това не е от голямо значение. Няма нужда от това, си казваме. Всяка година или две ще правим по една евангелизация, ще съберем достатъчно пари за да изпратим покани до хиляди непознати. И веднъж стъпили на наша земя, ще им кажем това, което е нужно да знаят.

Някои от днешните светии дори са съгласни с тогавашните фарисеи и вярват, че да бъдеш със светските хора е лошо. Нека видим дали са прави. Исус е нашият пример в повечето неща, но ние не бихме си и помислили да се съревноваваме с него по общуване с изгубените, нали?

Само Исусовият метод. Поставете го на входа на църквата си в събота сутрин. Напечатайте го в църковния бюлетин и във вашия вестник. Публикувайте го във вашия уеб сайт. Залепете го на хладилника си. Предизвиквайте се един друг да живеете, както Исус живя. Смесете се с изгубените като хора, които им желаят доброто. Направете планираното приятелство с хората от света безусловен приоритет във вашия живот и вашия график.

Всяка църква спира да расте, когато цената за това стане твърде висока. Може ли това да бъде част от цената, която ти ще платиш?

 

Рон Гладен

Откъс от книгата "Седемте навика на силно неефективната църква"