Никъде в Писанието думата "църква" не се отнася за дадена програма или събитие, или за сградата, в която се провеждат тези програми и събития.

 

Преди шест месеца, една от църквите, на която съм пастор, взе решение, което може да бъде определено или като смела или глупава постъпка - или може би като някаква комбинация от двете. При липсата на каквато и да е извънредна ситуация, ние решихме да продадем нашата църковна сграда - мястото, където се събирахме в продължение на 60 години.

Това е дълга история, но в общи линии проблемът бе, че за сградата бяха необходими хиляди долари за ремонт, само за да се възстанови до прилично състояние, така че решихме да я пуснем на пазара на имоти - само за да разберем, че никой не би искал да я купи. За наша изненада, някой все пак го направи.

Останалото е история.

Това, което не очаквахме беше веригата от открития, до която достигнах в моето собствено мислене, в резултат на вземането на това решение. Заедно с това, че в друга от моите църкви, по-голяма, започнахме процеса на отделяне и основаване на нова църква, дойде и стряскащото заключение, което от години се е таяло в дъното на съзнанието ми, но сега най-накрая излезе на преден план, че ние сме правили всичко напълно погрешно.

И това е имало тежки, може би дори вечни последствия.

Аз не правя това твърдение лековато и наистина, едва преди шест месеца дори не намирах за уместно да се притеснявам относно нашата еклесиология (изследване живота на църквата). Но сега виждам това като нещо изключително критично в провъзгласяване на евангелието и отговарящо на нашата идентичност като Божий народ на последните дни.

Това е така, защото като църква нашите методи често проповядват толкова силно, че хората не могат дори да чуят посланието ни; нашата еклесиология е толкова силна, че хората - вярващи или атеисти - трудно могат да чуят нашата теология.

Помислете дали следното твърдение е истина: Като цяло, когато говорим за "църква" или "ходене на църква", ние определяме това като програма, която се провежда в сградата в събота. Много, ако не и всичко от църковния ни живот се върти около програмите в събота в църковната сграда. Толкова много от нашето време, пари, ресурси и енергия отиват в планирането и провеждането на програмата, а да не говорим за сградата, в която програмата се осъществява (да не говорим и за всички борби и спорове относно начина, по който трябва да се провежда програмата и как да изглежда сградата). Както и голяма част от нашата оценка за духовен интерес и зрялост на едно лице се основава на това дали, и колко често, той или тя присъства на програмата в тази сграда.

Нещо повече, ние неизменно създаваме впечатление, че работата на миряните се свежда до това, да поканят приятелите си на програмата, така че платените професионалисти - пасторите - да могат след това да извършат своята работа за онези, които си седят пасивно на столовете.

Всичко това може да изглежда малко преувеличено и може би не толкова много хора мислят за "църквата" по този начин. Но това е по същество начина, по който мълчаливо сме го определяли от дълго време, без значение дали го осъзнаваме или не (поне знам, че аз го правих!). С една дума, "ходенето на църква" това е програма, която се провежда в една сграда, която ние също наричаме "църква".

Има много причини, поради които този начин на мислене е погрешен и опасен. Но ето най-важната: това не е библейско. Никъде в Писанието значението на думата "църква" не се отнася за дадена програма или събитие, или за сградата, в която се провеждат тези програми и събития. Освен това, никъде Писанието не говори нито дори намеква, че ежеседмичното участие в тази програма е някакъв барометър на духовна зрялост.

Е тогава, къде е проблема? Не е ли това просто въпрос на семантика?

Да започнем с това, думите са критично важни. Казват, че езикът създава култура. Това означава, че думите, които използваме, създават среда, в която Божият народ работи и функционира. И в този случай, нашата многократна употреба на думата "църква", отнасяща се за програма или сграда е издигнала тези неща, до значение, в голяма степен чуждо на Библията.

Още по-тревожно, това значение на думата "църква" е създало разделение между това, което се провежда като програма в сградата и това, което се случва по време на останалата част от седмицата, като че нашето участие в "църква" веднъж седмично е по-важно от нашата вярност в живота през останалата част от седмицата. "Църква", за мнозина, е нещо, което се извършва в определено време и на определено място, с много малка връзка и значение с онова, което не се случва в това време и на това място, отреждане на повечето хора ролята на зрители, докато малкото специалисти и амбициозни доброволци извършват служението.

Важно е да знаем, че ако продължаваме да поставяме повечето от нашите яйца в кошницата на "църквата като програма в сграда", най-вероятно ще открием, че все повече ще намаляваме. Расте броят на хората на Запад, които считат себе си за духовни, но не и религиозни. Само 15 на сто от поколението, родено между 60 -те и 80 -те години ще ходят на църква всяка седмица, докато това ще правят само умопомрачителните 4 процента от поколението на новото хилядолетие, а когато става въпрос за онези, които правят това в събота, цифрите са още по-ниски!

Досега аз си мислех, че тези хора просто не обичат Бога или изобщо не ги е грижа за църквата. Но това, което осъзнах е, че на много от тях просто не им харесва нашата версия на "църква". Ако същността на това, което църквата им дава е някаква програма, при която те седят в една аудитория с десетки или стотици други хора, които много често дори и не познават, за 90 минути (една идея, която Писанието никъде не определя като норматив), и нямат много голям интерес от тази програма, то те не са непременно отхвърлили Бога или църквата: те могат просто да отхвърлят нашата програма.

Това е особено вярно за онези, които са гладни за "чиста и неосквернена религия", за която говори Яков (виж Яков 1:27), и които са уморени от християни, които действат като ангели в събота сутрин по време на програмата, но като демони през останалата част от седмицата, през времето на истинския си живот. Те изглежда не получават това, за което пише Джеф Вандерщелт в книгата си "Наситен": "Исус не живя, служи, пострада и умря, за да можем ние просто да посещаваме християнски събрания".

Не, разбира се! Исус не е умрял, за да можем да ходим на църква веднъж седмично; Той умря, за да можем ние да бъдем църквата през цялата седмица. Той не даде живота Си, за да можем да представяме програми всеки седми ден; Той даде живота Си, за да можем ние да представяме Неговата святост през всичките седем дни.

Това е "църквата" в библейския смисъл на думата. Това не е сграда и това не е програма. Това е живот, дишане, движение, активно, органично тяло от вярващи, живеещи живот в общността и по време на мисия. Както Вандерщелт го определя: "Църквата ... е Божият народ, вършещ работата на Бог в ежедневния живот". Животът е програмата и всеки ден е ден на събрание.

Елън Уайт е съгласна. "Църквата" - тя отваря Деяния на апостолите - "е Божието избрано средство за спасението на хората. Тя бе организирана за служене и нейната мисия е да носи Евангелието на света". Това определение е твърде освободено от всяко споменаване на сграда или програма!

Когато изследваме книгата Деяния на апостолите, ние виждаме това изпълнявано многократно в пълнота. Лука описва подробно как ранната църква ежедневно общуваше помежду си, всеки ден донасяше изцеление на хората в нужда, ежедневно живееше и служеше на хората от своето обкръжение. Те "ходеха на църква" по всяко време и навсякъде, където се намираха, така, както техният велик Учител Исус го правеше, защото знаеха, че те са църквата.

И крайният резултат беше, че всеки ден броят на учениците се умножаваше (Деяния 2:47, 6:1).

Някъде по пътя, обаче, ние започнахме да мислим, че църквата е в бизнеса с недвижими имоти или в бизнеса с мероприятия, а не в „бизнеса“ с евангелието. За да не бъда разбран погрешно, доколкото сградите и програмите могат да допринесат за нашата мисия, нека ги използваме; но ние не трябва да бъркаме средствата и методите със самата мисия. Не трябва да бъдем толкова привързани към нашия начин на "ходене на църква", че да забравим, че Бог иска ние да бъдем Църквата.

През 1887 г. Елън Уайт формулира това видение за църквата. "Ние имаме нещо повече за правене, отколкото просто да посещаваме църковни служби" - пише тя. "Молитви и свидетелства в социални събрания няма да получат отговор, ако никога не казваме и дума за Исус извън мястото на събранията. Ние живеем, за да отразяваме характера на Исус. Навсякъде, дали в църквата, в домовете ни, или в социалното общуване с нашите съседи, ние трябва да оставим прекрасният образ на Исус да се прояви".

Това е "църква" в нейния най-истински смисъл, отразяваща "прекрасния образ на Исус" през цялото време и навсякъде.

И това е точно онова, за което светът копнее.

Затова, моля, истинската църква да се изправи!

 

Shawn Brace
пастор в конференцията на Северна Нова Англия

http://www.adventistreview.org