Седмият ден е събота, а не неделя и има безброй библейски стихове, които го доказват.

Десетте Заповеди не са премахнати на кръста, затова все още трябва да ги спазвате и ето стиховете, които го доказват.

Изследователният съд започва през 1844 г и Вашето име може да бъде извикано всеки момент и ето стиховете и времевото пророчество, които го доказват.

Когато умрем, наистина сме мъртви, напълно мъртви, мъртви като пирона на вратата, така че ако някога пред вас се появи мъртъв роднина или приятел, това всъщност не е той, това е демон и ето стиховете, които го доказват.

Исус скоро ще се завърне и когато го направи, това няма да е тайно грабване с известен втори шанс за спасение след седем години на скръб, затова по-добре се подгответе още сега – и ето стиховете, които го доказват.

А освен това, трябва да станете вегетарианец, да давате десятък, да спрете да гледате телевизия и да се кръстите чрез потапяне.

"Амин" ли чувам?

Не?

А защо не?

Е, защото всички ние усещаме, че нещо липсва, когато истината бъде сведена до поредица от интелектуални факти и поведенчески изисквания.

И ето един факт, с който трябва да се сблъскаме: нито една от тези доктрини по отделно, нито дори всички те, взети заедно, не съставлява Истината. Чувате ли? Нито една от тях не съставлява Истината, освен ако не са съсредоточени в, информирани от и пропити с любовта на Христос. Затова апостол Павел говори за истината като за "истината в Исус" (Ефесяни 4:21).

Хмммм.

Истината в Исус.

Какво по-точно означава това?

Сигурно си спомняте, че веднъж Исус казва: "И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни," а малко по-късно пояснява: "Аз Съм ... Истината" (Йоан 8:32; 14:6).

Схващате идеята, нали?

Истината не е просто набор от абстрактна фактологична информация, която да запаметите, цитирате и да превърнете в предмет на спорове. Истината е личност и Неговото име е Исус. Във връзката с Исус има освобождение от всичко обвързващо ни – а именно, съкрушеността на всички наши връзки и съпътстващия я срам.

И тъй, каква е "истината," когато е проповядвана извън Исус?

Едно е сигурно – истината, отделена от Исус, е просто суров набор от данни, лишен от индивидуалност и характер. Тя няма лице, сърце и лично желание за Вас. Второ, истината, отделена от Исус, е емоционално брутална, защото всичко, което може да постигне, е да наложи вина и да предизвика страх. Тя не може да спасява, изцелява или преобразява човешкото сърце.

Не би било преувеличено да кажем, че е духовно насилие да се проповядва списък с доктринални истини и поведенчески стандарти, докато в същото време не се проповядва Исус като Истината, с главно "И." Павел казва: "Буквата убива" (2 Коринтяни 3:6). Той има предвид, че голите факти на истината, проповядвани без Исус като неин жив, любящ, състрадателен център, постигат като резултат само посичането на хората на духовно, емоционално и свързващо ниво. "Истината", която не възвеличава Исус, може само да прогони хората от Бога в изблик на отчаяние или да породи в тях дух на осъждащо фарисейство. В контраст, в Исус виждаме прекрасен баланс между два жизнено-важни допълващи се фактори: Йоан казва, че Исус идва в нашия свят, "пълен с благодат и истина" (Йоан 1:14).

Забелязахте ли?

Благодат и истина!

Защо тази комбинация е толкова важна?

Истината, лишена от благодат, може само да натрупа срам върху грешниците, докато благодатта, съчетана с истината, донася изцеление.

В такъв случай е ясно, че ние не се нуждаем просто от истина – голите кости на доктриналните факти. По-скоро се нуждаем от истината в Исус – живо въплъщение на Божията любов.

Затова нека използваме една простичка, но силна метафора, която да ни ръководи в нашата поредица за тази молитвена седмица.

Доктриналните истини на Писанието могат да бъдат представени като редица прозорци, през които може да бъде видян Божият характер от различни ъгли. За нашите цели, нека си представим структурата на истината като осмостенна сграда. На всяка от осемте страни на зданието има по един прозорец. Всеки прозорец представлява едно от доктриналните ни убеждения:

1. Триединството

2. Великата борба

3. Божият закон

4. Съботата

5. Светилището

6. Смъртта и адът

7. Последното време

8. Второто пришествие

Когато поглеждаме към сградата през всеки прозорец, ние виждаме Исус и Исус, и Исус, и Исус като истинско и точно откровение на Божия характер.

Осем прозореца към една реалност!

Прозорците са предназначени да се гледа през тях, а не в тях. Прозорецът служи на предназначението си, когато действа като проход на видимостта. Нито една библейска доктрина не е самоцелна: нито съботата, нито състоянието на мъртвите, нито съдът, нито пророчествата за последното време. Нито една от тези истини не съществува, за да сочи на самата себе си. По-скоро съботата служи като проход на видимостта към Божието сърце. Доктрината за светилището служи като проход на видимостта към друго измерение на Божията красота и т.н. с всяка библейска доктрина.

Мислете за това по следния начин. Като адвентисти от седмия ден, ние всъщност имаме едно убеждение, една доктрина: “Бог е любов” (1 Йоан 4:16).

Това е то.

Не вярваме в много неща, вярваме в едно нещо с много измерения. Винаги можем да обясним това едно нещо, но в крайна сметка се оказва, че разглеждаме едно нещо, просто от различни ъгли. Като едно дърво с много клони. Един двигател с много движещи се части. Една река с много притоци.

Различните ни доктрини служат на целта си само до степента, до която ги предаваме по такъв начин, че да възхвалим красотата на Божията любов. Всъщност, Елън Уайт изрично посочва, че случаят е именно такъв:

“Тъмнината, дължаща се на неправилното разбиране на Бога, обгръща света. Хората губят познанието си за Неговия характер. Той е бил грешно тълкуван и изопачаван. И точно по това време трябва да се прогласи една вест, вест осветляваща с влиянието си и спасяваща със силата си. Неговият характер трябва да се извести. В тъмнината на света трябва да се разискри светлината на славата Му, светлината на Неговата доброта, милост и истина... Когато разнасяме из света последните лъчи на благодатната светлина и последната вест на милост, ние всъщност разкриваме любвеобилния характер на Бога” (Притчи Христови, стр. 415 – амер.изд.)

Поразително, а?

Бог е представен по ужасен начин в нашия свят, особено от религията, която твърди, че Го представя. А коя е формата, в която съществува ужасното представяне на Божия характер? Доктрини! Верски системи! Много хора в нашия свят се страхуват от Бога не защото Го познават такъв, какъвто е в действителност, а заради погрешните слухове, които са чули за Него под формата на религиозни учения.

Бог специално призовава в съществуване Църквата на адвентистите от седмия ден като пророческо движение, за да прогласява нашата вест на света, за да реабилитира Бог като добрият Бог, какъвто е в действителност. Правилно разбрана, теологичната ни система има потенциала да предложи на нашия свят една прекрасна и подканваща картина на Бога, различаваща се от всичко останало, което той някога е познавал. Когато бъде разглеждана в Христос, адвентната теология е като поредица от прозорци, през които Божият характер е разяснен и реабилитиран.

 

Тай Гибсън

Въведение към статиите за пролетна молитвена седмица 2016 г. - "Освежаване"