„Елън Уайт казва …“

Това са три очевидно невинни думи, които са били използвани и с които е било злоупотребявано с много жар и увереност. Те са познати и с това, че са пораждали страх и са подбуждали бунт в сърцата на някои. Но защо? Дали това е реакция от нейните думи или от онова, което хората си мислят, че тя казва? Въпреки, че радикалните обобщения не могат да отговорят на този въпрос, трудно е да се избегне факта, че това, което често се свързва с нея, едва ли тя някога дори го е помисляла.

Понякога, това е просто още един класически пример на „моят приятел ми каза, че неговият приятел му казал, че братовчед му му казал, че чул пастора да казва, че Елън Уайт казала …“ Това е подобно на игра на „развален телефон“, където всеки прошепва споделената информация в ухото на следващия. Така, когато последният съобщи резултата, всички избухват в смях от абсурдно скалъпеното съобщение.

Не е чудно, че мнозина са изгубили интерес към Елън Уайт и са заключили, че тя не е от значение за нашето време.

Лично за мен, спомените от първия ми прочит на нейните писания са дълбоко вълнуващи и вдъхновяващи. Намерих описанието и за Бога за убедително красиво и библейски звучащо. Но въпреки, че бях спечелен от богатството на нейната проза и духовни прозрения аз също съм имал моите спорове с хора, възприемащи Елън Уайт по абсолютно чужд за мен начин, като мрачна и осъдителна жена.

Елън Уайт е изразявала опасения, относно цитирането на нейните писания от адвентисти и правене на заключения, които тя никога не е имала предвид.

Спомням си едно преживяване в началото на пътуването ми, при посещението на една адвентна институция, аз и моят приятел бяхме на двора, подхвърляйки си топка и наслаждавайки се на релаксиращото раздвижване. По-късно, същия след обед, някой влезе в моята стая и тупна на леглото ми купчина листи. Това беше компилация от цитати на Елън Уайт, които този човек искаше да използва, за да ни осъди за спортните ни занимания преди това. Но тези цитати бяха извадени от контекста и неправилно приложени в изключително тесногръда перспектива. Нямам намерение да обръщам специално внимание на този случай. Това е просто един от многото примери.

Този вид злоупотреба с нейните писания е нещото, за което Елън Уайт болезнено предупреждава през цялото си служене.

След повече от петдесет изключително плодотворни години на писателска дейност, Елън Уайт присъства на среща в Елмсхевън, Калифорния за да посочи някои обърквания относно нейните писания, защото някои адвентисти възприемали нейни изявления извън контекста. Годината е хиляда деветстотин и четвърта. В изказване пред събрание на преподаватели, служители, администратори и обикновени членове, тя казва:

„Умът ми е много смутен по отношение на идеята: „Защо? Нали сестра Уайт е казала така и така, и сестра Уайт е казала това и това, следователно ние ще го следваме точно така.“ Бог иска всички да имат здрав разум и той иска от нас да разсъждаваме със здрав разум. Обстоятелствата променят условията. Обстоятелствата променят връзката на нещата.“ (Избрани вести т.3 стр.217)

Нейните писания са били изваждани от контекста и са били прилагани по един тесногръд начин. Това силно е смутило ума и, защото тя е разбирала съпътстващата загуба на идентичност и мисия на църквата, когато нейните писания са погрешно представяни и с нейния авторитет е злоупотребявано. Не зная кое е по-жалко, това, че някои адвентисти игнорират нейните писания или това, че други изваждат нейните думи от контекста и ги прилагат по един отблъскващ начин, който е духовно увреждащ. Склонен съм да приема, че второто е по-лошо. И Бог знае, аз самият често съм бил виновен за това, ако и неволно.

Тъжната реалност е, че от 1904 година насам, това не е нещо ново. Повече от десетилетие Елън Уайт е изразявала опасения относно адвентисти, които цитират нейни писания и правят изводи, които тя никога не е имала предвид. През 1890 г. тя изрази разочароването си от някои, които затвърждават собствените си предубедени становища с безотговорно подбиране и ползване на изявления от нейните писания: „Те цитират половината от изречението, като оставят настрана другата половина, която ако цитират, ще покаже, че собствените им разсъждения са фалшиви.“

В други случаи тя отново изразява тъгата си, че някои адвентисти са твърде невнимателни по начина, по който цитират писанията и, търсейки изявления, които да подкрепят собствените им мнения. Тя предупреждава, че „извадките, могат да дадат различно впечатление от това, което биха дали, ако бяха четени в оригиналния им контекст“. (Избрани вести т.1 стр.58)

Здравият разум – това е, за което тя апелира. Тя увещава вярващите адвентисти да имат предвид времето, когато пише, мястото и обстоятелствата, които са дали повод тя да използва перото. Това е основният принцип на отговорното четене. Ако този принцип е от съществено значение при разбирането на библейските пророци, защо някой ще предположи нещо по различно когато се занимава с писанията на пророка от последното време? Тя уверява читателите си: „По отношение на свидетелствата нищо не може да се изхвърли, нито да се остави настрани, но времето и мястото трябва да се вземат под внимание.“ (Избрани вести т.1 стр.57)

Бедната жена. Това изглежда да е било като дълъг нощен кошмар през голяма част от нейното поприще. Мога само да си представя колко безсънни нощи е прекарала над това. Но в някои отношения се радвам, че не е жива днес, за да стане свидетел на най-безотговорното използване на нейните писания , което се е развило до една сложна и деструктивна форма на изкуство.

Като си мисля за тази съдба си припомням думите на Петър, който също се противопостави на тенденцията на някои вярващи от първи век, които са изкривявали думите на апостол Павел и са ги нагласяли да звучат по начин, който е нямал нищо общо с първоначалния им замисъл. Петър споделя с тъга: „Има, разбира се, някои неща, които са трудни за разбиране, и които за нещастие зле информирани и небалансирани хора изкривяват, както правят и с другите писания, и донасят бедствия върху собствените си глави“. 2Петър 3:16-17

Предупреждението на Петър е с дълбоко значение, защото, както се вижда днес, християнството се е деформирало в нещо по-различно поради неправилно цитиране и неправилно прилагане на Писанието. Затова, какъв ефект има злоупотребата с писанията на Елън Уайт върху образа на адвентизма и религиозния живот на последователите му?

Подобно на камъка, хвърлен в лицето на девет годишното момиче от ядосан съученик, което обезобразява лицето и до толкова, че баща и не може да я познае, така също и лицето на адвентизма страда от обезобразяване от подхвърляне безразборно на безотговорни тълкувания на писанията на Елън Уайт. Има множество последствия от този проблем, твърде много, за да могат да се обсъдят тук.

Но един важен отзвук е, че мнозина адвентисти от моето поколение са зарязали вкупом Елън Уайт. В действителност някои от тях получават алергична реакция само при споменаване на името и. Тя е възприемана като „убиец на радостта“, жена от викторианската епоха с изопнато лице, чиято единствена цел е да убеди другите да избягват удоволствията и да ограничи индивидуалността. Както казваме за старите пуритани, Елън Уайт е изобразявана като прикриваща „натрапчивия страх, че някой някъде може да бъде щастлив“.

Но беше ли Елън Уайт ядосана старица, обличаща се само с дълги черни рокли и винаги намръщена на всички портрети. Трябва да призная, че малко след като влязох в адвентната църква, за пръв път попаднах на снимка на Елън Уайт, на която тя … ами да, изглеждаше доста мрачно. Джеймс Уайт е дори още по-страшен. Но когато гледам портрети на съвременниците и, дори най-смешните и весели фигури от онова време, те изглеждат също толкова мрачни (вижте например портретите на Марк Твен или Оскар Уайлд). Така че, за това е по-добре да виним фотографите от деветнадесети век.

И да, вярно е, че Елън Уайт има някои коментари относно невнимателните шеги и подигравки, но тя също така се противопоставя и на един „безрадостен, без усмивка и без чувство за хумор християнски начин на живот“. Внукът и Артур Уайт припомня, че „животът не беше напрегнат в дома на семейство Уайт, нямаше място за скована, мрачна религия". Елън Уайт се е присъединявала към сърдечния смях при забавна ситуация или весело объркване на думи.

Една жена, живяла в дома на семейство Уайт като дете припомня, че Елън Уайт е проявявала голям интерес към техните детски игри и е оставяла децата да се забавляват на боя с възглавници преди лягане, поне веднъж седмично. Мислейки отново за тези спомени от детството тя си припомня Елън Уайт като „топла и човечна“.

Противно на тесногръдия образ, който мнозина са си изградили и с който са свикнали, налице е по-различна картина на Елън Уайт като човек, привлекателен и рядко споменаван.

Въпреки многото непривлекателни петна, които образът на Елън Уайт е получил има някои преживявания в живота и, които намирам освежаващи, защото те ми разкриват привлекателния образ на нейната личност. По темата за секса, която беше табу в нейната Викторианска епоха, няколко неочаквани срещи на Елън Уайт показват, че тя не е тесногръда или излишно скромна.

През 1861 г. двадесет и шест годишният адвентист, проповедник на име Даниел Борда се подготвя за сватбената си церемония в частен дом във Върмонт. Той помолил Джеймс Уайт да извърши церемонията, а Елън Уайт да се помоли в края. След продължителната церемония Даниел и младата му съпруга Марион били убедени от домакините на къщата да отложат пътуването за медения си месец и да останат да пренощуват. Поради неудобството да пътуват в тъмното, домакините убедили също Джеймс и Елън Уайт да останат за през нощта.

Когато Елън Уайт отивала към стаята си на горния етаж около 21 часа тя намерила младоженецът нервно крачещ нагоре, надолу в коридора пред стаята си. Не мога да обвинявам човека, от всички хора на света, той прекарвал първата си брачна нощ в стая, точно до стаята на Джеймс и Елън Уайт. Това е напълно достатъчно, за да изнерви всеки млад съпруг. Зад тази врата е неговата млада жена, облечена в зимното си бельо, напрегнато взираща се в стената. Елън Уайт бързо разчита ситуацията и посочвайки затворената врата на спалнята, казва:

„Даниел, вътре в тази стая на леглото лежи изплашена млада жена, вкаменена от страх. Сега, влизай веднага при нея, успокой и я обгърни с любов. И, Даниел, отнасяй се с нея внимателно, покажи и нежност, покажи и любов. Това ще бъде добре за нея …“

След това с лека усмивка на лицето си, тя казала:

„Даниел, това ще се отрази добре и на теб!“

При друг случай, адвентист от Калифорния написал трактат, популяризиращ идеята, че сексът в рамките на брака трябва да се практикува само с цел зачеване на деца, а не за удоволствие. Това беше един от няколкото гласове в едно движение, което убеждаваше някои семейни двойки да избягват полов акт, насърчавайки някакъв вид на „свято въздържание“, което ще ги доведе до по-високо духовно ниво.

Този човек пише писмо до Елън Уайт да се срещнат и тя да подкрепи издаването на неговия трактат. Тя му отговаря с писмо, че е „по-добре за него да остави тази тема“. Но той продължавал да настоява за среща и на края тя се съгласила да се видят. Когато той свършил несвързаните си обяснения тя го попитала: „Ти това ли практикуваш?“ „Да“ – отговорил. Тогава Елън Уайт му заявила: „Отиди си в къщи и бъди мъж!“ Излишно е да казвам, че трактатът му никога не бил публикуван.

Тези примери показват образ на малка стара дама, която не е позната на много адвентисти днес. Това е една от страните на Елън Уайт, за която не се говори доста често. Не излишно скромна, студена или ядосана, а по-скоро топла, състрадателна и забавна личност.

Далеч по-важно от балансирания образ на нейната личност е нейната богословска рамка, която съхранява истинското съкровище на нейното дело. А то е на онази критична точка, при която младото поколение адвентисти днес може да преоткрие богатството на нейните писания. От детските и борби със съмнението, породено от студената картина на Божия характер до по-късната и среща със „състрадателната нежност на Исус“, пътуването на Елън Уайт е онова, с което можем да отъждествим и себе си.

Докато навлизаше в своето служене, тя можа действително да обяви: „Аз бях изненадана и възхитена от чистия образ, сега представен пред мен в изкуплението и делото на Христос“. Това бяха онези вдъхновяващи гледки, които вселиха в нея „неизказана любов към Бога“, Бог – достоен, обичащ и служещ.

Ако само можехме да се отърсим от мрачния образ, който сме изградили, сигурно ще бъдем по-склонни да я опитаме отново. И кой знае, може би Елън Уайт, която ще открием е онази Елън Уайт, която винаги сме искали да познаваме.

 

Джефри Росарио