Живеем във финалните дни на човешката история и Сатана е "много разярен, понеже знае, че му остава малко време" (Откр. 12:12). В битката му срещу хората от остатъка, "които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус" (ст. 17), Сатана използва човешки инструменти измежду Божия собствен народ като негови най-ефективни агенти (виж Мат. 13:24-30). Претендиращи да бъдат част от Божия народ и демонстрирайки изключително усърдие за истината, такива агенти са много успешни при въвеждането в църквата на същия войнствен дух, който винаги е характеризирал "клеветника на нашите братя" (Откр. 12:10).

Докато ни предупреждава да не осъждаме вътрешните им мотиви (Мат. 7:1), Христос също ни окуражава да преценяваме личностните характеристики на мнимите вестители на истината, така че да можем да избегнем възприемането на техните заблуди (Мат. 7:15-23). В книгата Църквата на остатъка, Елън Уайт ни предупреждава да бъдем предпазливи относно клеветниците на църквата. Убеден съм, че би трябвало да разгледаме по-детайлно характеристиките на критиците и техните стратегии, така че да избегнем заблудите им и разделението на нашите църкви.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КРИТИЦИТЕ

На пръв поглед някои критици на църквата живеят нормален живот и нямат лични проблеми. Все пак, би било грешка да се приписват еднакви характеристики на всички критици. Но мнозина (които лично познавам или чрез биографична информация, дадена от други) разкриват най-малко следните характеристики.

1. Обвинителен дух. Обикновено, критиците не са удовлетворени само да дискутират идеи или концепции. За да получат внимание, те се чувстват призвани да обвиняват влиятелни хора и да им поставят негативни етикети. С такъв защитен механизъм те могат да пренасочат фокуса на внимание от техните собствени проблеми към предполагаеми проблеми на други. В този процес използват лъжи, които не винаги са установими за онези, които ги чуват.

2. Лична фрустрация*. Много от критиците са хора, които са фрустрирани, понеже не се били поставени в позиция на лидерство или не са получили публично признание, или защото за изгубили значима социална позиция. Неспособни да понесат скръбта от такава загуба, те проектират върху другите собствените си огорчения.
(*фрустрация – емоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания и/или лишен от възможността да постигне силно желана цел (https://bg.wikipedia.org/wiki/Фрустрация; бел. пр.).

3. Морал и семейни проблеми. Голямо число от критиците са също хора, които са били емоционално засегнати от страничните ефекти на изневярата или са били травмирани от загубата на съпруга (поради смърт или раздяла). Липсата на стабилност от добре изградено семейство подтиква тези индивиди към разстройване на други социални сегменти, включително църквата.

4. Финансови затруднения. Някои от най-ожесточените критици са хора, които са били икономически стабилни, но са изпаднали във финансова нестабилност. В много от случаите, такива индивиди стават неверни в десятъка и даренията. Обвинявайки църковното лидерство в корупция и злоупотреба с финансите някои критици използват църковните средства за техни собствени инициативи.

5. Проблеми със самооценката. Някои хора, с които са злоупотребявали в детството или които имат физически или емоционален недостиг, постоянно гледат за нещо друго, което да повиши тяхната лична самооценка. Неспособни да изявят себе си позитивно в местната църква, те използват критицизма като средство за компенсиране на личните си фрустрации. Недопуснати да проповядват, те често стоят в задната част на църквата критикувайки проповедника.

6. Егоизъм. Почти всички критици, които познавам са егоцентрични хора, които издигат себе си и идеите си като модел за духовност на другите. Онези, които са съгласни с тях, биват възприети като добри християни. Другите, които не са съгласни с критичните им възгледи, са в духовно отстъпление. Те разглеждат собствените си идеи като най-добрите и преценки си като най-надеждните.

7. Индивидуализъм и независим начин на мислене. Егоизмът на критиците поражда в тях индивидуалистично и независимо поведение, което ги дистанцира от колективното мислене на църквата. За тях, свободата на индивидуалистичното мислене е далеко по-важна от съвета на братята. Обикновено, те разглеждат онези, които не са съгласни с тях като по-нисши и с липса на правилен демократичен дух.

8. Емоционално безредие. Изглежда, много от критиците на църквата страдат от т.н. обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)* Те демонстрират неконтролируем агресивно-обсесивен натиск срещу всички онези, които не са съгласни с тях. Те считат всички които им се противопоставят като неприятели, с които, в името на Бога да водят борба.

9. Тенденция за общо говорене. Човешките същества имат естествената склонност да говорят общо, но критиците са водещи в тази област. Те вземат конкретно недобро поведение на даден църковен лидер или на малка група от лидери и го проектират като преобладаваща характеристика на цялата деноминация. Като последица, те правят почти 20 милиона членове по целия свят отговорни за недоброто държание на един или повече индивиди (виж Йезек. 18:20).
(*Обсесивно-компулсивното разстройство, също ананкастно разстройство е разстройство свързано с тревожността, характеризирано от недоброволни натрапчиви мисли. Когато страдащият започне да приема тези натрапчиви мисли, тогава започва да развива тревожност основана на страха, че нещо лошо ще се случи. Страдащият чувства, че принудително трябва да извършва ирационални, отнемащи време действия, за да отстрани тревожността. Съществуват икономически загуби, защото отнемат много от времето на болния. ОКР е четвъртата най-разпространена болест. Тази диагноза се поставя също толкова често, колкото и диагноза за диабет и астма. В САЩ един на всеки 50 възрастни има това психическо разстройство (https://bg.wikipedia.org/wiki/Обсесивно-компулсивно_разстройство; бел. пр.).

Гореспоменатите характеристики са често срещани между църковните критици. Осмислянето им може да помогне за по-доброто разбиране профила на критиците. Самото идентифициране на тези характеристики, само по себе си, не може да обясни защо такива хора са способни да привличат значително множество от последователи. Затова, ние би трябвало да разгледаме някои стратегии на критиците, използвани за пропагандиране на техните идеи.

СТРАТЕГИИ НА КРИТИЦИТЕ

Стратегиите, които критиците използват, за да разпространяват критиките си, са толкова разнообразни, колкото отличителните черти на самите критици. Между най-обичайните стратегии, могат да бъдат открити следните:

1. "По-дълбоко" познание на Библията и писанията на Елън Уайт. В епохата, когато на много църковни членове липсва по-дълбоко познание на Библията и писанията на Елън Уайт, критиците изтъкват себе си като изключителни притежатели на това познание. Веднъж постигнали това признание, те не се страхуват да преувеличават това, което им харесва във вдъхновените писания, докато просто пренебрегват друго, което не ги интересува.

2. Психо-социална манипулация. Един от най-обичайните начини за привличане вниманието на слушателите е запомнянето и публичното рецитиране на много библейски текстове и пасажи от писанията на Елън Уайт. Чрез рецитирането на пасажи, които никой друг от аудиторията не е запомнил, критиците внушават идеята, че те знаят много повече от всеки друг и че тяхното познание трябва да бъде прието като "нова светлина" с божествен произход.

3. Мнима оригиналност. Много критици пренебрегват или дори изкривяват историческите корени на техните идеи, оставяйки впечатлението, че в крайна сметка една честна личност се появява на сцената с цел възстановяване на истината в нейната библейска чистота и да разкрие измамите в деноминацията. По този начин, по-малко информираните слушатели не осъзнават, че предполагаемата "нова светлина" не е нищо повече от доктринално изкривяване, с което църквата вече се е сблъсквала в миналото.

4. Подкопаване на църковното лидерство. Неспособни да убедят църковното лидерство в техните лични възгледи критиците започват да ги обвиняват, опитвайки се да спечелят последователи, които да им вярват повече, отколкото на самите църковни лидери. Апостол Петър предупреждава, че в последните дни ще има дръзки и арогантни хора, които ще "презират властта" и "ще говорят зло за лидерите" (2 Петр. 2:10; Нов превод на крал Джеймс).

5. Автобиографични речи. Друга стратегия, използвана от критиците, съзнателно или несъзнателно, е да приписват на църквата и нейните лидери собствения си анти-християнски и анти-етичен профил. Използвайки принципа на огледалото, критиците отразяват себе си върху другите, обвинявайки ги в тяхното собствено държание. Поведението на себе-отчаяние води до прехвърляне върху другите на техните лични фрустрации.

6. Позиране като "спасители" на църквата или от църквата. След подкопаване на доверието в лидерството на църквата, критиците поставят себе си в позиция да бъдат признати като единствени вестители на истината и като истински лидери на Божия народ. Така, те са в крайна сметка способни да възприемат лидерски позиции, които иначе църквата никога не би им възложила.

7. Синдрома на мъченика. Когато църквата реши да приложи подходяща дисциплина спрямо тях, критиците обикновено представят себе си като жертви на църковната система, която те считат за толкова нетолерантна, колкото онази, която е преследвала Мартин Лутер. С тази аналогия за мъченика те спечелват дори повече симпатизанти. Тази симпатия е породена от естествената човешка склонност да се отдава справедливост чрез защита на жертвите (т.е. онези, които са поставени под дисциплина) и наказване на агресорите (т.е. онези, които прилагат дисциплината).

8. Разделяне на църквите. Колкото атрактивно и убедително да е нечие говорене, все пак, слушателите трябва да преценят какво слушат като си поставят въпроса: Какви са "плодовете" от работата на такъв индивид (Мат. 7:20)? Укрепват ли неговите или нейните думи вярата, любовта и единството на вярващите (Йоан 17:21)? За съжаление, работата на такива критици обикновено поражда силно критикарски дух и особено усещане за лично превъзходство, което е в пряка опозиция на Христовата религия (виж Мат. 5:43-48).
Критиците може да използват и други стратегии, но онези споменати по-горе са между най-срещаните. Като членове на Христовото тяло, ние не би трябвало да позволим на такива стратегии да ни дистанцират от "вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите" (Юда 3).

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Много критици могат да бъдат искрени в техните претенции, но тяхното дело на обвинение нито укрепва вярата, нито допринася за църковното единство. Елън Уайт предупреждава, че такива хора никога няма да влязат в Божието царство. Тя заявява: "Видях, че някои са духовни унищожители. Понякога, такива гледат да ограничават техните братя, наблюдавайки всяка грешка, за да ги притесняват. И докато правят това, техният ум не е в Бога, нито на небето, нито с истината; но е точно там, където Сатана желае – върху някой друг. Те пренебрегват душите си. Рядко виждат или чувстват собствените си грешки, защото са направили достатъчно, за да гледат грешките на другите, без да обръщат много внимание на собствените си души и изследването на собствените си сърца. Облеклото на другия, шапката или наметалото му привличат тяхното внимание. Те говорят за този или онзи и това е постоянното им занимание седмици наред. Аз видях, че религията на такива бедни души се състои в гледане дрехите и действията на другите, и откриване на грешки в тях. Ако обаче те не се реформират, в небето няма да има място за тях, защото те биха намерили грешка дори и в самия Бог." (Елън Уайт. Свидетелства към Църквата, 1:145).

През цялата история Божията църква на остатъка винаги се е изправяла пред войнствени критици и това ще се появява много по-често с наближаване края на времето. Но църквата съхранява славното обещание на пророк Исаия: "Нито едно оръжие, направено против теб, няма да успее; и всеки език, който се повдига против тебе в съд, ти ще осъдиш. Това е наследството на служителите на Бога и тяхната праведност е от Мен, казва Господ." (Ис. 54:17).

 

автор: Алберто Тим (Alberto R. Timm)
Асоцииран директор на Наследството на Елън Уайт в централата на Генералната конференция на Адвентистите от седмия ден

Превод от английски: Емил Гаджалов