Нали знаете-онези хора, които си нямат и понятие за благодатта, която Господ им дава, за любовта, с която ги обгръща, за жертвата, която е направил, за всичко онова, което е сътворил и затова, че без него няма живот. С една дума-хората, които наистина са засегнати от "трудната" възраст, която им повлиява, така че всяка петък вечер е дългоочакваното преживяване. Е, това са повечето наши връстници (поне моите, де) и мисля, че и вашите са такива. Та, мисълта ми е:Чувствате ли се не на мястото си сред тях? Например в училище? Или пък, когато отивате да пазарувате и виждате начина им на живот. Има ли начин да им помогнем да се спасят? Ако имате такъв, моля споделете го! Наистина искам да помогна на няколко малко по-свестни момичета. Вече се пробвах да поговоря с "приятелката" си за Бог, а тя ми каза: "Защо ме занимаваш с такива глупости" - много се изнервих тогава. Просто ми е много близка и искам да се спаси! Моля, помогнете ми!
Аз наистина се чувствам не на мястото си, когато съм на училище. Половината отиват само, за да не се карат с родителите си. А пък през междучасията, уж са по 5 минути, но са като цяла вечност. Стоиш на чина и наблюдаваш щуротиите на връстниците си, но да не се задълбочавам! Кажете си мнението и вие

.
П.П-Пиша темата тук, но не съм тинейджър, а съм на 12...