Дяволът и демоните

Отговори
Потребителски аватар
eichman
Добродетел
Добродетел
Мнения: 43
Регистриран: 01 яну 2009 21:05
пол: мъж

Дяволът и демоните

Мнение от eichman »

І. Имената на духовния ни враг, упоменати в Библията:

1. Дявол – гръцка дума. Означава – „обвинител, клеветник, враг” – Мт. 4:1; Ин. 6:70; 1Ин. 3:8; Откр. 12:10
2. Сатана – еврейска дума. Означава – „противник” – 2Цар. 19:23; 3Цар. 11:25; 1Лет. 21:1; Йов 1:6, Зах. 3:2; Мт. 4:3
3. Изкусител – Мт. 4:3; 1Сол. 3:5
4. Баща на лъжата – Ин. 8:44
5. Властник на смъртта – Евр. 2:14
6. Веелзевул – Мт. 12:24
7. Велиал – 2Кор. 6:15
8. Лукавия; лукав дух – 1Цар. 16:14; Мт. 13:19,38
9. Князът (Богът) на този свят – 2Кор. 4:1
10. Князът на въздушната власт – Ин. 14:30; Еф. 2:2
11. Абадон или Аполион – Откр. 9:11
12. Ангел на бездната – Откр. 9:11
13. Бързият змей – Ис. 27:1
14. Властник на тъмнината – Кол. 1:13
15. Големият змей – Откр. 12:3
16. Духът в синовете на непокорството – Еф. 2:2
17. Змия – Бит. 3:4,14; 2Кор. 11:3; Откр. 12:9; 20:2
18. Змей; Левиатан – Ис. 27:1; Откр. 20:2
19. Клеветникът на нашите братя – Откр. 12:10
20. Лъжлив дух – 3Цар. 22:22
21. Неприятелят – Мт. 13:39
22. Началник на бесовете – Мт. 12:24
23. Нечист дух – Мт. 12:43
24. Управител на тъмнината на този век – Еф. 6:12

Естество и цел - /Зах. 3:1; Мт. 13:19; Лк. 13:16; 22:31; Деян. 5:3; 10:38; 1Ин. 8:44; 13:27; 1Кор. 5:5; 2Кор. 4:4; 11:14; 12:7; Откр. 12:10/, Паднал е от небето /Лк. 10:18/, Той е причината за падението на човека /Бт. 3:1,6,14,24/, Наречен е човекоубиец /Ин. 8:44/, Изкушава дори Христос /Мт. 4:3-10/, Тълкува погрешно Св. Писание /Пс. 91:11,12; Мт. 4:6/, Върши лъжливи чудеса /2Сол. 2:9; Откр. 16:14/, Противопоставя се на Божието дело и на Евангелието /Зах. 3:1; Мт. 13:19; 2Кор. 4:4; 1Сол. 2:18/, Слугите на дявола /Мт. 13:38; 25:41; Мк. 16:9; Лк. 8:31; 22:3; Ин. 13:2; Деян. 5:3; 13:10; 1Ин. 3:10; 2Кор. 4:3,4; 12:7; Еф. 2:2; 1Тим. 3:7; 2Тим. 2:26; Откр. 2:9; 3:9; 12:7; 16:14; 20:7,8/, Неговото крайно поражение - /Лк. 10:17; 18:22,53; Ин. 3:8,30; 12:31; 16:11; Евр. 2:14; Откр. 12:9; 20:2,7,10/, Падналите ангели са: - Съгрешили против Бога /2Петр. 2:4; 1Ин. 3:8; Юда 6/, Учат, че жененето и употребяването на някои ястия е грешно /1Тим. 4:1-3/, Отклоняват се след Сатана /Ин. 8:44; 1Тим. 5:15/, Божиите светии и борбата им с дявола /1Лет. 21:1; Йов 1:12; 2:4-7; Лк. 22:31; Як. 4:7; 1Петр. 5:9; 1Ин. 2:13; Римл. 16:20; 2Кор. 2:11; Еф. 6:11-16; 1Сол. 3:5; Откр. 12:11/, Христос дойде, за да победи Сатана /Бт. 3:15; Кол. 2:15; Евр. 2:14/, Христос изгонва бесовете /Лк. 11:20; 13:32/, Дава власт на учениците си да изгонват бесовете /Мт. 10:1; Мк. 16:17/, Христос унищожава делата на дявола /1Ин. 3:8/, Сатана действа нагло и арогантно /Йов 1:6; Мт. 4:5,6/, с гордост /1Тим. 3:6/, с лъжа /Ин. /8:44/, с клевети /Йов 1:9; 2:2,4; Откр. 12:10/, със силата на нечестието /Еф. 2:2; 6:12; 2Сол. 2:9/, с измама и хитрост /Бт. 3:1; 2Кор. 11:14; Еф. 6:11/, влудяване и свирепост /Лк. 8:29; 9:39,42; 1Петр. 5:8/, Сатана ще бъде осъден и наказан /Мт. 25:41; Юда 6; Откр. 20:10/, Преобразите в Божието Слово за Сатана: - Ловец /Пс. 91:3/, - Птица /Мт. 13:4/,- Сеяч на плевели /Мт. 13:25,28/, - Наемник /Ин. 10:12/, - Рикаещ лъв /1Петр. 5:8/

ІІ. Кой е Сатана, и от къде се е появил?

Има дявол. Срещаме го за първи път в Битие 3гл. и не можем да се отървем от него до Откровение 20гл. Да се отрича съществуването на дявола е все едно да се отрича някое от ясните учения на Писанието, както и да се изопачава службата и посланието на Исус.
Бог, освен всичко друго, което е видимо - материята /Космоса, Галактиките, небесните тела в цялата вселена, природата, човека и т.н./ е сътворил и невидими духовни същества. В Библията те са наречени ангели, което от гръцки означава – вестител, пратеник, куриер, слуга, помощник. Ангелите се наричат и „небесно войнство” и обитават в Божието присъствие - /Неемия 9:6/
В Библията се загатва, че между тях има разряди, йерархия. Говори се за тяхната необикновена сила и мощ, казва ни се че в ангелското общество няма семеен живот. Тяхната физика е несъмнено по – съвършена от нашата; в познания и нравствено отношение стоят много по – високо от човека. Те са живели в пълна хармония с Божията воля. Там не са съществували фаталните последици от греха – злини, страдания и смърт.
„Къде беше ти когато основах Земята!.....Когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божи синове възклицаваха от радост?” /Йов 38:4-7/

В Библията има два текста, които за нас имат огромна евристична стойност. Без тях е трудно да познаем произхода на злото.

/Исая 14:12-15 и Езекиил 28:12-19/

Трябва добре да схванем смисъла на тези пасажи. Те ни говорят за едно сияйно ангелско същество, сътворена от Бога като княз на ангелския свят, с особени привилегии. Посочено е името му, Денница, син на зората, преведено от еврейското „хелел”, което значи „светещ”, „блестящ”. В латинския превод на Библията – „Вулгата”, направен от Йероним, той е наименуван Луцифер, което значи „носител на светлина”. Текстовете от Писанието говорят за трагедията на този висшестоящ херувим. Той е заемал много висок пост в небето, в блясък и възвишено положение. В Езекиил се говори за произхода му, надарен с висша мъдрост и красота и наречен „осеняващ херувим”. Божият свят хълм, където е извършвал службата си е Божието светилище, трона на Всевишния Бог. Изброяването на различни скъпоценни камъни подчертава високото положение на този ангел.
В далечната епоха, по необясними за нас причини в душата на това същество се появява недоволство и завист към Бога. В Исаия се говори, че Луцифер се е възгордял и в него се е породило силно желание за равенство с Бога, желание за първенство и доминиране на небето, едва ли не за узурпиране на Божията власт. Външните видими причини са изключителните му дарования и красота. Гордостта и завистта са бацили, с които този блестящ херувим е заразил и земните жители.
Тук стигаме до една от двете велики тайни за които ни говори Библията – „тайната на беззаконието.” /2Сол. 2:7/
Грехът е мистерия и не може да бъде обяснен без остатък. Невъзможно е да се обясни произходът и да се посочи причината за съществуването на греха. Да бъде обяснен би означавало да бъде оправдан. И все пак, може да се разбере достатъчно както за произхода, така и за крайната му участ, изявяващи напълно справедливостта и добротата на Бога в цялостното Му отношение към греха. В Светото Писание няма нищо по – ясно от учението, че Бог в никакъв случай не е бил отговорен за навлизането на греха във Вселената; че никакво произволно оттегляне на Божествената благодат, никакво несъвършенство на Божественото управление не са дали повод за възникването на бунт. Грехът е натрапен и за него не може да се посочи причина. Ако бихме могли да оправдаем някак появата или причината за съществуването му, би престанал да бъде грях. Луцифер е бил поставен в идеална хармонична среда, без грях, и не е бил онеправдан в нищо, напротив, бил е най – привилегированият и неговото поведение е необяснимо. Това е всъщност тайната на беззаконието.
Преди злото да навлезе, във Вселената царуваха мир и радост. Владееше съвършена хармония по волята на Твореца. Любовта към Бога бе най – върховната реалност и любовта към ближния – безпристрастна. Христос, Словото, единородния Божи Син бе едно с вечния Баща – едно по естество, по характер и идеи, единственото същество в цялата Вселена напълно посветено в плановете и намеренията на Бога. Чрез Христос действаше Отец при сътворението на небесните същества. „…. чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти…” /Кол. 1:16/; и цялото небе отдаваше вярност и послушание в еднаква степен както на Христос, така и на Отец.
Но ето, че един ангел избра да използва погрешно свободата си. Грехът се породи за първи път у най – много почетения от Бога след Христос, с най – голяма власт и слава между небесните жители.
В текста на Езекиил се използва тирския цар, като образ на Луцифер. Когато пророк Езекиил съглежда характера и дейността на тирския цар във видение, Божият Дух му разрешава да види невидимото, могъщо същество, комуто самият тирски цар служеше. Аналогично, на Исаия беше позволено да види зад буквалния вавилонски цар пак същата личност, чийто характер и политика вавилонския цар следваше.
Цялото небе се радваше да изявява слава и хвала на Твореца. И докато Бог бе почитан така, всички се наслаждаваха на мир и доволство. Но сега една дисхармонична нота разваляше небесното съгласие. Издигането на собственото „аз” в противовес на плана на Твореца събуди предчуствие за зло в духовете на тези, за които прославата на Бога бе най – възвишеното нещо.
Гордостта от собственото величие разпалваше желанието на Луцифер за върховенство. Оказаните високи почести не бяха оценени като дар от Бога и не събудиха никакво чувство за благодарност към Твореца. Възгордя се от собствената си слава и високо положение и се устреми към равенство с Бога. Небесните множества го обичаха и почитаха много.
И така, висшестоящият ангел започва своята подривна дейност всред небесните ангели използвайки големия си авторитет и красноречие. Отначало прикрито, с благовидните аргументи за подобряване на небесния ред и щастие, а след това постепенно стигайки до открит бунт против Божия авторитет и закон. Той е твърдял, че Божият закон е несъвършен и се нуждае от корекции, че ограничава свободата на разумните същества. Изобщо във всички фази на хилядолетния конфликт е характерна борбата на злите сили против Божия закон. В тази борба това могъщо същество успява да убеди и да въвлече една част от ангелите. Бог в любовта Си дълго е търпял бунтовния дух и е направил много усилия за връщането му към верноподанство, обяснявайки, че неговото поведение ще бъде фатално за него и за щастието на небесния свят. Не го свали от високото му положение веднага след като за първи път се отдаде на духа на недоволство, нито дори когато започна да представя лукавите си домогвания пред верните ангели. Много пъти му бе предлагано прощение, при условие че се разкае и покори. За да се убеди в заблудата си, бяха полагани такива усилия, каквито само безгранична любов и мъдрост можеха да измислят. Дотогава духът на недоволство не бе познат в Небето. И самият Луцифер в началото не виждаше накъде отива. Не разбираше истинското естество на чувствата си. Но когато бе доказана безпричинността на недоволството му, се убеди, че не е прав, че Божествените изисквания са справедливи и трябва да ги признае пред цялото Небе. Стореше ли го, можеше да спаси себе си и много ангели. По това време не бе отхвърлил напълно верността си към Господ. Макар напуснал положението си на осеняващ херувим, пожелаеше ли да се върне при Бога, признавайки мъдростта на Твореца и задоволявайки се с мястото, което Той би му определил във великия си план, отново щеше да бъде възстановен на служба. Но гордостта му пречеше да се подчини. Упорито защитаваше поведението си с твърдението, че няма нужда от покаяние. Многократните апели на милост от страна на Бога остават безрезултатни. Той става все по – упорит в своите действия, и се отдава без остатък на голямата борба срещу своя Създател. Когато бунтът става непоправим, Бог взема мерки за ограничаването му. Сега целият мощен ум на Луцифер се пристрасти към измамата, за да спечели симпатията на командваните от него ангели. От Луцифер той се превръща в Сатана, Дявол.
В Божиите действия срещу Сатаната съзираме величието на Неговата мъдрост и любов. Той би могъл веднага да го унищожи. Но Божието управление е основано на любов, разбиране и свободно самоопределение. Ако Бог би унищожил веднага Сатана, небесните ангели не биха разбрали Неговата постъпка. Луцифер е бил много обичан от ангелите и те биха почувствали Бога като тиранин и деспот, и биха продължавали да Му служат не вече с любов и разбиране, а от страх. Те не са разбирали страшната природа на злото. Грехът, като морална същност е бил абсолютно непознат на небесните ангели.
И още нещо: Ако Бог моментално би ликвидирал този бунтовник, проблемът на злото не би бил разрешен веднъж завинаги, радикално в Универса, защото злото би могло да се появи след време другаде. Тогава Бог би трябвало постоянно да унищожава престъпниците.
В мъдростта Си Бог позволи на Сатана да продължи делото си, докато духът на недоволство назрее в открит бунт. Плановете му трябваше да бъдат развити напълно, та всички да видят истинската им природа. Високо издигнат като помазан херувим, Луцифер бе много обичан от небесните същества и се ползваше със силно влияние. Майсторски представяше своята позиция в спора, като за целите си си служеше с хитри извъртания. Силата му да измамва бе много голяма и с маската на фалша спечели предимство. Дори ангелите не можаха да прозрат напълно характера му, нито да разберат накъде ги води неговото дело.
Луцифер бе така високо почитан и делата му – така тайнствени, че пред ангелите бе трудно да се разкрие истинското естество на действията му. Докато не се развиеше напълно, грехът нямаше да изглежда така лош, както е в действителност. Дотогава той не можеше да има място в Божията вселена и святите същества нямаха понятие за истинската му природа и зловредност. Те не можеха да прозрат ужасните последици, които щяха да настъпят след премахването на Божествения закон.
Затова великият Творец е тръгнал по друг път. Той е разрешил на Сатана да демонстрира естеството на своите претенции, за да се видят страшните резултати на това противопоставяне на Божия закон. В Своето третиране на греха Бог можеше да прилага само правда и истина. А Сатана използва недопустимото за Бога – лицемерието и измамата. Целият Универс трябваше да опознае естеството на греха, с неговите ужасни последствия, та никое разумно същество, никога вече да не го пожелае. Измамникът трябваше да бъде демаскиран.
В /Йов 1:6,7/ се говори:
„А един ден като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа между тях дойде и Сатана. Господ рече на Сатана: „От къде идеш?” А Сатана в отговор на Господа рече: „От обикаляне Земята и от ходене насам натам по нея”.
Божиите синове са ангелите. Най – интересното обаче е, че и Сатана е между тях. Когато Адам се е предал на дявола в Едем, лукавият е узурпирал титлата му и е станал „Княз на този свят”. Тогава новосъздадената наша планета Земя е станала плацдарм на големия конфликт между Христос и Сатана. И в нашия текст намираме Сатаната на небето в диалог с Бога.
Решителното изгонване на Сатана и демоните от небето станало тогава, когато Христос спечелва пълна победа на кръста. С две Свои изказвания Исус загатва това:

„А Той им рече: Видях сатана паднал от небето като светкавица”. /Лк. 10:18/

„Сега е съдба на този свят, сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън”. /Ин. 12:31/

Когато Христос увисва на кръста, войната между доброто и злото достига своя апогей. Цялото небе наблюдава с изключителен интерес битката между светлината и тъмнината. И когато Христос в Своята агония на кръста извиква: „Свърши се!”, един триумфален вик проехтя в цялата Вселена. Неговата смърт отговори на въпроса дали Бог има достатъчно любов към човека за да прояви себеотрицание. В жестоките сцени около кръста на Голгота Сатана разкри истинския си лик на лъжец и убиец. В сърцето на небесните интелигенти не остана никакво съмнение относно Божията любов и правда, и Сатана бе решително изгонен от небето без право на достъп там. Това е второто му понижаване. Сега Земята е неговата бърлога. В /Откр. 12:12/ се говори:

„Затова, веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време”.

В книгата /Откр. 20:10/ намираме пророчество за бъдещото унищожение на Сатана:

„И дяволът, който ги мамеше биде хвърлен в огненото езеро……”.

Апостол Павел заявява вдъхновен от Святия Дух:

„А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете Ви.” /Римл. 16:20/

Същият дух, провокирал бунта в небето, все още продължава да вдъхновява бунта на земята. Политиката си сред ангелите Сатана продължи и сред хората. Духът му царува сега в чадата на непослушанието. Укорът на греха все още възбужда омраза и съпротива. Когато Божиите предупреждаващи вести започнат да действат върху съвестта, Сатана подвежда хората да се оправдават и да търсят у други съчувствие за грешния си живот. Вместо да поправят заблудите си, те разпалват ненавист срещу упрекващия ги, като че ли той е единствената причина за техните трудности. Такъв е духът, проявил се към всички, осмелили се да осъдят греха от дните на праведния Авел до наши дни.
Представяйки изопачено Божия характер, както бе правил и на небето – че Бог е строг и тираничен, Сатана подведе към грях и човека. А след като успя, заяви, че несправедливите Божии ограничения са причина за човешкото падение и за собствения му бунт.
Като изгони Сатана от небето, Бог изяви Своята справедливост. Но когато човекът съгреши, поддавайки се на измамите на отстъпилия дух, Бог доказа Своята любов, като отдаде единородния Си Син да умре за падналия човешки род. В изкуплението се разкрива характерът на Бога. Мощното доказателство на Кръста показа на цялата вселена, че Божието управление в никакъв случай не може да бъде обвинено за престъпното поведение на Луцифер.
Сатана подбуди света да отхвърли Христос. Князът на злото вложи всичката си мощ и хитрост, за да унищожи Исус, защото видя, че милосърдието и любовта на Спасителя, Неговата състрадателност и нежност разкриваха на света Божия характер.

„Господ, Господ, Бог жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с верност; Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния…..” /Изх. 34:6,7/

Сатана оспорваше всяко намерение на Божия Син и използваше хората за свои оръдия, за да сее страдание и скръб в живота на Спасителя. Хитростите и лъжата, чрез които се опитваше да спъне Исусовото дело, омразата, проявявана чрез чадата на непослушанието, жестоките обвинения срещу Този, Чийто живот бе безпримерен в доброта – всичко произхождаше от вкорененото желание за отмъщение. Задържаният срещу Божия Син огън на завист и злоба, на омраза и мъст избухна на Голгота, а цялото Небе онемяло от ужас наблюдаваше сцената.
Когато голямата жертва бе принесена, Христос се възнесе на небето при Своя Отец, но отказа да приеме поклонението на ангелите, преди да е представил молбата Си: „Отче, желая гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които Си Ми дал….” /Ин. 17:24/ И тогава от престола на Бог Отец с неизразима любов и мощ дойде отговорът: „И поклонете се Нему, всички Божии ангели”. /Евр. 1:6/ Върху Исус нямаше нито едно петно на грях. Унижението Му свърши, жертвата Му бе принесена, дадено Му бе име над всяко друго.
Сега вината на Сатана оставаше без извинение. Разкрит бе истинският му характер на лъжец и убиец. Ясно се видя, че същия дух, с който управляваше падналите под властта му човешки чада, би проявил, ако му бъде позволено, да управлява и небесните жители. Твърдеше, че отклоняването от Божия закон щяло да донесе свобода и прогрес; но стана ясно, че последиците са робство, израждане и смърт.
Лъжливите обвинения срещу Божествения характер и управление се явиха в истинската си светлина. Сатана бе обвинил Бога, че като изисквал от Своите творения покорство и поклонение, търсел просто въздигане на Себе Си; и бе заявил, че Творецът изисква себеотрицание от другите, а сам не го проявява, нито е склонен да направи дори и най – малката жертва. Но се показа, че за спасението на падналото и грешно човечество Владетелят на вселената е направил най – голямата жертва на любовта; защото „Бог в Христа примиряваше света със Себе Си” /2Кор. 5:19/. „…Бог в Христа е простил на вас” /Еф. 4:32/. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” /Ин. 3:16/. Стана ясно също, че докато Луцифер бе отворил вратите за навлизането на греха, задоволявайки своето желание за почест и върховенство, Христос пък, за да унищожи греха, бе смирил Себе Си и бе станал послушен до смърт.
Бог бе изразил отвращението Си от бунта. Небето видя Неговата справедливост както в присъдата над Сатана, така и в изкуплението на човека в Христос. Луцифер бе заявил, че ако Божият закон е непроменим и наказанието за неговото престъпване неизбежно, то всеки престъпник трябва завинаги да бъде изключен от благоволението на Твореца. Твърдеше, че грешният човешки род не може да бъде изкупен и следователно е негова законна плячка. Но смъртта на Христос бе необорим аргумент в полза на човека. Наказанието на закона се стовари върху Равния на Бога, човекът стана свободен да приеме Христовата правда и чрез вяра, живот на покаяние и смирение да победи мощта на Сатана. Така Бог показа, че е справедлив в Своята присъда над греха и в същото време – оправдаващ всички, вярващи в Исус.
При окончателното изпълнение на присъдата ще се види, че няма причина за съществуването на греха. Когато Съдията на земята ще запита Сатана: „Защо се разбунтува срещу Мене и ограби поданиците на царството Ми?”, той, у когото се зароди злото, няма да може да обясни. Всяка уста ще онемее, всички бунтовни множества ще замлъкнат.

„Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата”. /Бит. 3:15/
„вражда” = взаимна омраза, вражески отношения
„между тебе и жената” = между Сатана и Ева
„твоето потомство” = потомството на дявола са всички неверници
„и нейното потомство” = потомството на жената е Исус
„то ще ти нарани главата” = Исус напълно ще победи
„ти ще му нараниш петата” = кръвта на Исус ще изтича, докато Той се мъчи и умира на кръста.
Бог прокле Земята, постоянно да ни напомня за гнева Му, поради греха. Бог прокле и човечеството в лицето на първите хора – Адам и Ева. Но успоредно с това, Той обеща да изпрати Спасител, Който да спаси човечеството от греха.

Божествената присъда, произнесена над Сатана след грехопадението на човека бе също така и едно пророчество, което обхваща вековете до края на човешката история и предсказва великия конфликт с участието на всички човешки раси и поколения на земята.
Бог заявява: „Ще поставя вражда”. Тази вражда не дойде естествено. Когато човекът престъпи Божия закон, природата му стана зла и той влезе в съгласие, а не във вражда със Сатана. Между грешния човек и този, у когото се породи грехът, естествено не съществува вражда. Чрез измяната и двамата станаха лоши. Отклонилият се от правдата няма да бъде удовлетворен, докато не постигне съчувствието и подкрепата на другите, последвали неговия пример. Тази е причината падналите ангели и неправедните човеци да се обединяват в отчаяна дружба. Ако Бог не се беше намесил специално, Сатана и човекът щяха да се съюзят срещу Небето; вместо да изпитва ненавист срещу измамника, цялото човешко семейство щеше да се обедини в бунт срещу Бога.
Луцифер изкуси човека да съгреши, както бе накарал и ангелите да се разбунтуват, та да спечели съмишленици в борбата си против Небето. В омразата си против Христос той и падналите ангели бяха единни. Но когато Сатана чу изявлението, че ще се появи вражда между него и жената и между неговото семе и нейното семе, разбра, че ще бъде попречено на усилията му да поквари човешката природа; че по някакъв начин човекът щеше да съумее да окаже съпротива на неговата мощ.
Недоброжелателството му към хората се разгоря, защото чрез Христос те станаха обект на Божията любов и милост. Той иска да осуети Божия план за изкуплението на човека; чрез изопачаване и оскверняване на Божието творение да опозори Бога. Иска да причини скръб в небето, да изпълни земята с нещастие и смърт, да я направи пустиня и всичкото това зло да посочи като резултат от Божието дело на сътворяването на човека.
Докато Сатана постоянно се опитва да заблуди умовете на човеците, нека християните никога не забравят, че борбата им „не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места” /Еф. 6:12/. Боговдъхновеното предупреждение звучи през вековете до наше време: „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” /1Петр. 5:8/. „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола” /Еф. 6:11/
От дните на Адам до днес нашият най – голям враг е използвал своята мощ, за да потиска и погубва. Сега се приготвя за последен голям поход срещу Църквата. Всички, стремящи се да следват Исус, ще бъдат доведени до конфликт с безмилостния враг. Колкото християнинът по – отблизо подражава на Божествения образец, толкова по – сигурно е, че ще стане прицел на сатанинските атаки.
Сатана нападаше Исус с най – свирепите си и хитри изкушения, но всякога биваше отблъскван, чрез Божието Слово. Нашият Господ цитираше живото Слово на Бога. Всички битки се водеха заради нас; всички победи правеха възможна нашата победа. Христос ще дава сила на всички, които я търсят. Сатана не може да надвие човек, ако той не е съгласен. Изкусителят не може да завладее волята, не може да принуди душата да съгреши. Може да причинява страдание, но не може да осквернява. Може да подклажда душевни мъки, но не и да омърсява. Фактът, че Христос е победил, тряба да вдъхновява последователите Му с кураж да се борят срещу греха и Сатана.
Кръстът на Голгота обявява Божията любов и в същото време възвестява на вселената, че грехът се заплаща със смърт. Бог не направи компромис със Своята справедливост. Той наказа греха на цялото човечество в лицето на Своя Син. Понеже Христос бе Бог, Неговата смърт бе достатъчна да замести човешката смърт и да покрие всеки грях. С предсмъртното Си издихание на Спасителя: „Свърши се!”, удари камбаната, обяваваща смъртта на Сатана. Изходът от продължилата толкова дълго велика борба бе решен и окончателното изкореняване на злото бе осигурено. Божият Син премина през портите на гроба, „за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч дявола” /Евр. 2:14/. Тласнат от желанието си за възвишаване, Луцифер бе казал: „Ще възвиша престола си над Божиите звезди….ще бъда подобен на Всевишния”. /Ис. 14:13,14/ Но Бог заяви: „….и те обърнах на пепел по земята…..и не ще те има до века”. /Езек. 28:18,19/ Когато дойде „денят, който ще гори като пещ….., всичките горделиви и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори, казва Господ на силите, та няма да им остави ни корен, ни клонче”. /Мал. 4:1/
Цялата Вселена ще е свидетел на характера и последиците от греха. Ако окончателното му изкореняване бе станало в началото, щеше да уплаши ангелите и да опозори Бога. А сега ще докаже и оправдае любовта Му и ще възвеличи почитта към Него пред съществата на цялата Вселена, щастливи да изпълняват волята и съхраняващи любовта Му в сърцата си. Злото няма да се появи никога повече. Божието Слово казва: „….бедствие няма да ви нападне втори път”. /Наум 1:9/ Изпитаното и устояло творение никога повече няма да се отклони от верността към Този, Чийто характер е бил толкова пълно изявен като необхватна любов, безгранична милост и безкрайна мъдрост.

Д Е М О Н И Т Е

- Те са духове (нямат физически тела, въпреки, че понякога както и добрите ангели се материализират) /Еф. 2:1,2; 6:12/
- Те са много /Мт. 12:43-45; Мк. 5:9; Лк. 11:24-26/
- Те са властни /1Петр. 5:8,9; Еф. 6:12/
- Те знаят за Бога /Мт. 8:29; Як. 2:19/
- Те са лукави /Мт. 4:3; 2Кор. 11:3,14,15; 2Тим. 2:26/
- Те са лъжци /Ин. 8:44; Бит. 3гл./
- Те са зли /Ин. 8:44; Еф. 6:12/
- На тях им е позволено да скитат и да изкушават хората /Мт. 12:43-45; Мк. 5:9; Лк. 11:24-26; Йов 1:6,7; 2:1,2; 1Петр. 5:8,9/
- Те са организирани /Мт. 12:22-24; Мк. 5:9/
- Те са склонни да разрушат Христовото царство /Мт. 4:1-11,23,24; Лк. 22:31; Ин. 13:2; 1Кор. 10:20,21; 2Кор. 4:3,4; Еф. 2:1,2; 1Тим. 4:1/

Също като водача си те са живи, реални и силни. Но и те са сразени от Исус.

В Библията е даден поразителен пример за броя и действието на демоните. Те могат да обладаят хора, като ги натоварят демонично. /Мт. 12:22; Мк. 5:1-16; 7:25-30; 9:17-29; Лк. 4:33-37/.
Обхванатите от зли духове са хора в състояние на големи страдания; но имаше и изключения от това правило. За да придобият свръхестествена сила и власт, някои охотно приемаха сатанинското влияние. Те, разбира се, нямаха никакъв конфликт с демоните. Към тази група принадлежаха хора с дух на предсказване – магьосникът Симон Мага /Деян. 8:9-25/; магьосникът Елима (Варисус) /Деян. 13:4-12/; слугинята от Филипи /Деян. 16:16-20/.

Никой не се намира в по – голяма опасност от влиянието на злите духове от онези, които, като пренебрегват прякото и достатъчно доказателство на Светото Писание, отричат съществуването и дейността на дявола и неговите ангели. Докато не познаваме хитростите им, те имат едно почти непреодолимо предимство: много хора се поддават на внушенията им, предполагайки, че следват собствената си мъдрост. Ето защо, колкото повече наближава краят на човешката история, когато Сатана ще работи с още по – голяма сила, за да измамва и погубва, той все повече ще разпространява вярването, че въобще не съществува. Стратегията му е да прикрива себе си и начина си на действие.
Големият измамник не се бои от нищо повече, отколкото от възможността да узнаем измамите му. За да прикрие по – сполучливо истинския си характер и намерение, прави да бъде представен така, че да не предизвиква друго по – силно чувство от смях или презрение. Много е доволен, когато е изобразяван като комично или отвратително същество, като някакъв изрод – полуживотно, получовек. Много е доволен, когато чува името си, изговаряно с насмешка от хора, смятащи се за интелигентни и начетени.
Точно защото се маскира с ненадминато майсторство, често се задава въпросът: „Наистина ли съществува такова същество?”
Мощта и злобата на Сатана и на пълчищата му с право биха могли да ни безпокоят, ако не намирахме прибежище и освобождение в превъзхождащата мощ на нашия Изкупител. Ние грижливо снабдяваме къщите си с брави и резета, за да запазим имуществото и живота си от лоши хора, но рядко мислим за злите ангели, постоянно стремящи се да се приближат до нас и срещу чиито атаки не можем да се защитаваме със собствена сила. Позволим ли им, могат да объркат ума ни, да поболеят и измъчват телата ни, да унищожат имотите ни и да отнемат живота ни. Едничката им радост е в окаяността и гибелта.

Дяволът не е благороден. Той е лъжец и баща на всички лъжи. Дяволът е по – зъл от цялото зло на света. Той е реално съществуващ индивид; една много интелигентна личност, в който няма никаква милост и никога не прави нищо в наш интерес. Въпреки това много хора са убедени в обратното. Дяволът е ненадминат в своите взаимоотношение с хората. Той е толкова ловък, че някои хора, напълно забравили как Исус го представя като ревящ лъв, го приемат за безобиден герой от анимационно филмче. Обикновено тези хора разбират, че той не е такъв, но това става твърде късно.
Сатана успява да убеди някои хора, че всъщност той е на тяхна страна, докато Бог с Неговото „ЗАБРАНЕНО ТИ Е ДА…..” е лошият, чието единствено удоволствие е да знае, че християните нямат никакви радости в живота. И което е още по – лошо, след като разбърка личния живот на човек, той обръща този човек срещу Бога, като му внушава в мислите: „Ако Бог наистина те обичаше, щеше ли да те остави да страдаш така?” За съжаление това действа. Повечето хора обвиняват Бога за своите собствени грешки и никога не разбират, че истинският виновник за техните нещастия е дяволът.
Бъдете сигурни, че дяволът ще иска да изкуши и вас. Той ще ви предложи КРАТКОТРАЙНО УДОВОЛСТВИЕ. Не го приемайте, тъй като то ще бъде последвано от ДЪЛГОТРАЙНА БОЛКА. Той ще ви даде ЛЕСНИ РЕШЕНИЯ, в чиято основа стои грехът. Избегнете ги, защото след тях идват ТРУДНИ ПРОБЛЕМИ. Въпреки че дяволът има много от това, което ИСКАТЕ, той няма нищо от това, от което се НУЖДАЕТЕ. ИСУС ХРИСТОС Е ОТГОВОРЪТ – не само вечен живот в небесата, но и щастие докато сме тук, на Земята.



Истината остава – Дяволът (Сатана) съществува. Демоните (злите духове, сухопътните войници на дявола) съществуват, броят им е много голям и християните постоянно са атакувани от подобни свръхестествени сили, чиято цел е да разрушат вярата и обвързването с Триединния Бог.
Числеността и силата им са огромни. Но посланието на Евангелието е победа за нас, чрез ВЯРА в Исус Христос.

„Господ ще ме избави от всяко дело на лукавия и ще ме спаси и въведе в небесното Си царство; Комуто ще бъде слава във вечни времена. Амин.” /2Тим. 4:18/

Така както по времето на първата Пасха чедата Израилеви белязали вратите на домовете си с кръвта на жертвеното агне /Изх. 12:1-30/, така и вие се помолете за закрилата на кръвта на вашия Агнец, Исус Христос - /Евр. 9:13,14/

Спомнете си думите на Исус: „Избави ни от лукавия”. Помолихте за избавление от дявола с помощта на Христос. ИМАТЕ ГО. Живейте в победата на своя Бог! Следете пред себе си Неговият кръст, емблемата на Неговата победа! Заради Него, Който живя, умря и отново живее, живейте в Неговата победа! Амин.
Отговори

Върни се в “Евангелска Лутеранска църква”