Евангелска Лутеранската църква.

[liubchofotografa]

МОТОТО НА ЕВАНГЕЛСКАТА ЛУТЕРАНСКА ЦЪРКВА Е:

SOLUS CHRISTUS………………..САМО ХРИСТОС
SOLA SCRIPTURA………………. САМО СВЕТОТО ПИСАНИЕ
SOLA FIDE………………………... САМО ЧРЕЗ ВЯРА
SOLA GRATIA…………………… САМО ПО БЛАГОДАТ
SOLI DEO GLORIA……………… САМО НА БОГ ДА БЪДЕ СЛАВАТА

Преди около 500 години реформаторът Д-р Мартин Лутер /1483г.-1546г./ чрез Реформацията в Германия насочва хората към ученията в Библията. Църквата се възвръща към нов живот на вяра в Христос и чистота на Евангелското учение. Когато написва своите 95 тезиси и ги поставя на църковната врата, Лутер не осъзнава, че това събитие станало на 31.10.1517г. ще отбележи началото на велика Реформация в Църквата и възвръщане на чистото Божие Слово към хората по света.
Реформацията на Църквата, която той започна се разпространява в целия свят. Исус, благодатният Цар, който Лутер оповестил, живее в сърцата на милиони вярващи.
Днес значението, което Лутер отдава на думите „праведният чрез вяра ще живее” се приема почти от всички последователи на Христос по света, а неговият химн: „Могъща крепост е Бог наш” се намира във всички сборници с християнски песни, включително и в този на римокатолическата църква.
След почти половин хилядолетие Лутер все още се смята за най – великия учител на Лутеранската Църква и на цялото Протестантство.
Като цяло името на Мартин Лутер се среща в повече от четиристотин книги и статии и се смята, че за него говорят повече книги, отколкото за който и да е друг след Исус Христос.
Доктрините на Лутеранската църква не са нови. Те са учения на Библията. Това е църква, чието учение се основава на думите написани от пророците от Стария Завет. Исус Христос е основата на църковното учение.
Учението за оправданието /опрощението/ и спасението по благодат чрез вяра в нашия Господ Исус Христос, Божия Син, е най – важната доктрина на Библията и Лутеранската църква.
Лутеранството е християнско, протестантско /евангелско/ изповедание, основно разпространено в: Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Австрия, Русия, Украйна, Белорусия, Литва, Франция, Холандия, Белгия, Швейцария, Румъния, Австралия, бивша Югославия, Етиопия, Бразилия, САЩ и Канада, но лутерански църкви има във всяка държава по целия свят.
В Европа Лутеранството е държавна, или официална и традиционна религия в: Германия, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Лапландия, Фарьорските острови, Гренландия, Исландия, Естония и Латвия.
Днес 540 милиона християни от протестантския свят изповядват евангелската вяра на Мартин Лутер в Божието Слово.


„Никой не е способен, сам или чрез някаква благодатна дарба, получена в този живот, да спазва съвършено Божиите заповеди. Всеки човек ежедневно ги нарушава в мислите, думите и действията си. Оправданието е акт на Божията безвъзмездна, незаслужена благодат, чрез която Той прощава всичките ни грехове и ни приема като праведни пред Него единствено заради Христовата праведност, вменена в наша полза и получавана единствено чрез вяра” /Мартин Лутер 1483-1546/
„Уверен съм, че в Римл. 3:20,21 – „Никой не може да се оправдае пред Бога чрез дела, изискани от закона” – Павел има предвид както нравствения закон /Десетте заповеди/, така и обрядния. Широко е разпространена идеята, че Павел говори за обрядния закон – принасянето на жертвите и храмовото служение, но оставя напълно открита възможността да бъдем оправдани чрез спазване на нравствения закон със собствени сили без Божията помощ.
Моят отговор е, че ако Павел е имал предвид само обрядния закон, разсъжденията му са безсмислени. Той твърди, че всички хора са нечестиви и се нуждаят от Божията благодат – любовта, мъдроста и силата на Бога, чрез които Той ни спасява……Аз ще отида по – нататък и ще заявя, че Павел има предвид целия закон, а не някоя определена част от него, която все още обвързва хората……..Нито хората, които се стремят да спазват закона, нито онези, които не желаят да го спазват, са оправдани пред Бога, защото всички са духовно мъртви….” /Мартин Лутер 1483-1546 „Поробената воля” 1524г./
„Какво ще кажат привържениците на „свободната воля” за думата ДАРОМ в Римл. 3:24? Павел казва, че вярващите „се оправдават даром чрез Неговата благодат”. Как разбират те „чрез Неговата благодат”? Ако спасението е даром дадено по благодат, то не може да се спечели или заслужи….. В Римл. 11:6 той заявява, че Бог ни приема само по благодат: „Но ако е по благодат, не е вече от дела; иначе благодатта не е вече благодат”. Павловото учение е напълно ясно. Пред Бога няма човешки заслуги, нито големи, нито малки. Никой не заслужава да бъде спасен. Никой не може да изработи спасението си. Павел отхвърля всички дела на „свободната воля” и постановява единствено благодатта. Ние нямаме дори и частица заслуга за нашето спасение. То е изцяло поради Божията благодат….” /Мартин Лутер 1483-1546 „Поробената воля” 1524г./
„В Римл. 5:4,5 Павел противопоставя „човека, който върши дела” на „човека, който не върши дела”. Праведността и приемането от Бога, не се дава на „онзи, който върши дела”, а на „човека, който не върши дела”, но уповава на Бога. Среден път няма…… Източникът на благодатта, чрез която сме спасени, е Божията предвечна роля. Това отхвърля предположението, че Бог е милостив към нас поради нещо, което ние можем да направим…” /Мартин Лутер 1483-1546 „Поробената воля” 1524г./
„Искам моите опоненти да разберат, че когато уповават на „свободната воля”, те отхвърлят Христос. Ако можем да получим благодат чрез „свободната си воля”, ние не се нуждаем от Христос. Ако имаме Христос, ние не се нуждаем от „свободната воля”. Поддържниците на „свободната воля” доказват своето отричане от Христос чрез действията си, защото някои от тях се надяват на помощта на Дева Мария и „светиите”, а не уповават на Христос като единствения Посредник между Бога и човека. Те всички отхвърлят службата на Христос – Посредникът и милостивият Спасител, а считат своите заслуги за по – ценни от тези на Христос…” /Мартин Лутер 1483-1546 „Поробената воля” 1524г./
„Аз признавам, че не бих искал да разполагам със „свободната воля”, дори да ми беше дадена! Ако спасението ми зависи от мен, аз щях да бъда безпомощен пред всички опасности, трудности и демони, с които ще трябва да се боря. Дори и да няма врагове, с които да се боря, аз никога няма да бъда сигурен в успеха. Никога няма да съм уверен, че съм угодил на Бога или че още нещо не се изисква от мен. Знам това от многогодишните си безполезни усилия и скърби. Спасението ми е в Божиите ръце, не в моите. Той ще бъде верен на Своето обещание да ме спаси, не заради това, което аз правя, но поради Своята велика милост. Бог не лъже и няма да остави моя враг, дявола, да ме грабне от Неговите ръце. Чрез „свободната воля” нито един човек не може да се спаси, но чрез дадената ни благодат мнозина ще бъдат спасени. Не само това, но аз с радост зная, че като християнин угаждам на Бога, не поради това, което правя, а поради Неговата благодат. Ако аз Му служа недостатъчно или дори лошо, Той милостиво ми прощава и ме прави по – добър. Това е славата на всички християни…” /Мартин Лутер 1483-1546 „Поробената воля” 1524г./
„Людете, не могат да се оправдаят пред Бога, нито със собствени сили, нито със заслуги или дела, но се оправдават даром, заради Христа, чрез вярата в спасителната благодат и в прощаването на греховете заради Христа, Който е принесъл удовлетворение Богу за нашите грехове чрез Своята смърт. Тази вяра се вменява от Бога за правда.”
„Ние вярваме, че само вярата е единствено средство и оръдие, чрез което ние можем да получим и възприемем милостта Божия, заслужена от Христа, и опрощаване на греховете.” /„Аугсбургско изповедание” 1530г. и „Формула на съгласието” – Лутерански символически книги”/
„Оправданието чрез вяра в Христа е най – възвишеният догмат на цялото християнско учение……Без него ни една страдаща съвест не може да има правилна, постоянна и надеждна утеха и не може да познае богатството на Христовата милост.” /„Апология на Аугсбургското изповедание” – Лутеранска символическа книга /
„В този догмат не могат да се направят никакви отстъпки на противниците /римокатолиците/, дори небето и земята да пропаднат и нищо да не остане. На този догмат се крепи цялото наше поведение и учение – против папата, дявола и целия свят. Затова ние трябва да бъдем твърди в него, а не да се съмняваме; иначе всичко е загубено и папата, дяволът и светът пак ще ни завладеят.” /”Шмалкалденските членове” 1537г. – Лутеранска символическа книга/
„Доколкото догматът за оправданието чрез вяра се пази чист и без подмяна, дотолкова християнството остава чисто и неизопачено…..Дето няма този догмат, там няма Христа, няма живот, няма църква.” /”Формула на съгласието” 1577-1580 – Лутеранска символическа книга/

[eichman]

"В сърцето ми царува това единствено учение - вярата в моя скъп Господ Исус Христос, Който е началото, средата и края на всички духовни и небесни мисли, които мога да имам, денем и нощем"
Мартин Лутер (1483-1546)

[eichman]

„Никой не е способен, сам или чрез някаква благодатна дарба, получена в този живот, да спазва съвършено Божиите заповеди. Всеки човек ежедневно ги нарушава в мислите, думите и действията си. Оправданието е акт на Божията безвъзмездна, незаслужена благодат, чрез която Той прощава всичките ни грехове, и ни приема като праведни пред Него единствено заради Христовата праведност, вменена в наша полза и получавана само чрез вяра”

/Мартин Лутер 1483-1546/