Точната ли събота съблюдаваме и пазим ?

[Чими]

Само дето удобно се "забравя", че това "днес" не се отнася за конкретен седмичен ден (събота)

Когато не могат да се намерят аргументи против реалните факти, се измислят твърдения, които да се оборват. Такива твърдения аз никога не съм споменавал, нито са ми идвали наум. Кога съм казал, че "днес" се отнася за седмичен ден? Напразно изхаби червеното мастило да оборваш някакви измислени от тебе твърдения. Когато му дойде времето, ще говоря и за тези стихове.

историята, която вероятно авторът на Посланието до евреите имал предвид (Ис. Нав. 6 гл.)

В посланието няма нищо, което и косвено да свързва стиховете в Евреи с превземането на Ерихон. Напълно произволен извод, без никаква връзка с текста.

От там нататък всичките ти разсъждения по измислените твърдения и взетия произволно пример се оказват безмислени.

Както и удобно се "забравя", че Плутарх живее доста по-късно от Павел и няма как той да е измислил "σαββατισμός". Както и че почти всички християнски автори, употребили думата, просто цитират въпросния стих от Евреи, а когато го тълкуват - правят това не в "съботянска" светлина.

Нищо общо с истината и напълно погрешно. Плутарх не живее "доста по-късно" от Павел, а е негов съвременник. Плутарх е езически, а не християнски автор, дори е бил един от жреците на Делфийския оракул. И това, че Плутарх използва същата дума "sabbatismos", която дума използва и Павел, само показва, че тя не е непозната на неговите съвременници, нито е измислена от Павел.

Плутарх (50-120 г.сл.Хр.)
В писанията на Плутарх думата се появява в списък със суеверни практики. Есето на Плутарх е опит да се докаже, че суеверието е по-лошо от атеизма. В този контекст той осъжда страха от суеверия и изброява някои от тях, между които е и "пазенето на съботата". Езикът на Плутарх е съвсем буквален, а не фигуративен:
"Нашите гърци са намерили такива варварски ритуали, като акробатика в тинята, търкаляне в торища, пазене на съботите (sabbatismos), чудовищни ​​поклони, дълго и упорито седене на едно място, противно и унизително поклонение и всякакво лъжливо суеверие!"
Plutarch, De Superstitione 3.10

Да видим и другото ти твърдение колко отговаря на истината. Кои и колко са тези "почти всички" християнски автори, които цитират въпросния стих и с какво значение го употребяват.

Юстин (100 - 165 сл.Хр.)
В своето произведение Юстин спори с Трипио срещу еврейските обичаи и замяната им от християнството. Отново езикът е съвсем буквален:
"Защото, ако нямаше нужда от обрязването преди Авраам или от спазване на съботата (sabbatismos), от празници и жертвоприношения преди Мойсей, няма повече нужда от тях и сега след всичко това ..."
"Виждаш, че елементите не са бездействащи и не пазят събота (sabbatismos)."
Justin, Dialogue with Trypho 23.3

Епифан (320 - 403 г.сл.Хр.)
Думата се използва също и от Епифан в спора му срещу Евион и евионитите:
"Относно всяка секта, когато стигнах до тази точка, аз обясних нейната привързаност към Юдейския закон на пазене на съботата (sabbatismos), обрязването и всички други юдейски и самарянски ритуали, как Господ ни е предоставил нещо по съвършено."
Epiphanius, Panarion 30.2.2
Епифан обвинява евионитите, че дори надминават юдеите в техните ритуали. Например той добавя правилата да не се докосва езичник и това човек да се потопи във вода, ако е бил с жена. Тази употреба на думата в контекста на останалите правила показва, че тя е напълно буквална и означава "пазене на съботата".

Думата се среща също и в съчинението "Мъчничество на Петър и Павел". В този апокрифен документ, датиран от края на трети век, Петър е обвиняван от юдеите в Рим за отмяната на пазенето на съботата, новолунията и празниците, назначени от закона. Тъй като молбата на евреите, отправена към Павел е да коригира Петър, той уверява евреите, че той е истински евреин и, че те също са спазвали съботата, и че Бог също си е починал в съботата.
"И когато видиш Петър, заяви против неговото учение защото той попречи на спазването на съботата (sabbatismos), на новолунията и на празниците, назначени от закона. В отговор Павел им каза: Аз съм истински евреин, от това може да потвърдите, защото също и вие можехте да пазите събота и да съблюдавате истинското обрязване, и без съмнение Бог си почина в деня събота от всичките си дела."
Martyrdom of Peter and Paul, chap. 1

Още един случай на употреба на думата "sabbatismos" се намира в "Апостолските наредби", колекция от трактати от края на четвърти век, относно ранната християнска дисциплина, поклонение и доктрина, предназначени да служат както на духовенството, така и на миряните. В глава 36 авторът насърчава християните страхът от Бога да е винаги пред очите им и да помнят Десетте божи заповеди.
"Помислете за многообразното Божие творение, което получи своето начало чрез Христос. Вие ще пазите съботите заради Онзи, който си е починал от своята работа по Сътворението, но не от своята работа на провидението, това е пазене на съботата (sabbatismos) за размишления върху закона, не за безделие на ръцете."
Apostolic Constitutions 2.36.2
Християните са насърчавани да спазват съботата не само като се въздържат формално от труд с ръцете си, но и като размишляват върху Божия закон. Още веднъж тук думата "sabbatismos" е използвана в смисъла на "спазване на съботата".

Тези автори употребяват думата "sabbatismos" независимо и без никаква връзка с Посланието към евреите. Те не тълкуват посланието нито думата, те просто я употребяват като "пазене на събота".

Друг християнски автор, който употребява думата, вече във връзка с Посланието към евреите, е Ориген, няма да цитирам писанията му, достатъчно се постарах да извадя другите. Той също употребява думата във връзка със Сътворението и с нейното значение "съботна почивка", въпреки, че я тълкува фигуративно, на две места в смисъла на период от време в края на вековете и на едно място като преставане, край на греха.

Дотук аз не тълкувам стиховете в Посланието към евреите. Дотук просто показах какво е значението на думата "sabbatismos" според древните автори, езически и християнски, които я употребяват. Навсякъде те я употребяват със значение "пазене на събота". И това е така, защото думата е била известна с това си значение. Не висша, а проста и елементарна граматика.

Показах също и посочих стихове, че глаголът "sabbatizo", от който произлиза думата е употребен многократно в Септуагинтата със значение "да пазя събота".

Преди това ти зададох елементарен въпрос, и се очакваше елементарен отговор с "Да" или "Не". За седмия ден събота ли говорят стиховете:
"Защото нейде си е говорил за седмия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела"; Евр. 4:4
"Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си." Евр. 4:10
Висшата ти граматика, обаче, се оказа в задънена улица. Същото стана и с въпроса за деня на Сатурн. Нито Да, нито Не. Същото подозирам ще се случи и с думата "sabbatismos".

Кажи сега, какво е значението на думата "sabbatismos" в писанията на тези автори, които цитирах - "вечна почивка в Рая" или "пазене на събота"?

[a_stambolov]

Само дето удобно се "забравя", че това "днес" не се отнася за конкретен седмичен ден (събота)

Кога съм казал, че "днес" се отнася за седмичен ден? Напразно изхаби червеното мастило да оборваш някакви измислени от тебе твърдения.

Всъщност тук коментирах ето тези твои думи:

Не се спомена нито дума за стиховете, които приканват вярващите да влязат в Божията почивка днес", не след смъртта си, не след Второто пришествие, не в бъдещето, а сега и днес.

Ако според теб "днес" не се отнася за конкретен седмичен ден (събота), то тогава за какво се отнася?

историята, която вероятно авторът на Посланието до евреите имал предвид (Ис. Нав. 6 гл.)

В посланието няма нищо, което и косвено да свързва стиховете в Евреи с превземането на Ерихон. Напълно произволен извод, без никаква връзка с текста.

Напротив, има. Прочети си пак внимателно Евр. 4:8 и Ис. Нав. 6 гл.

Както и удобно се "забравя", че Плутарх живее доста по-късно от Павел и няма как той да е измислил "σαββατισμός". Както и че почти всички християнски автори, употребили думата, просто цитират въпросния стих от Евреи, а когато го тълкуват - правят това не в "съботянска" светлина.

Нищо общо с истината и напълно погрешно. Плутарх не живее "доста по-късно" от Павел, а е негов съвременник.

Странни констатации, предвид че ти сам показваш времето, в което живее Плутарх:

Плутарх (50-120 г.сл.Хр.)

Сам виждаш, че Плутарх живее петдесет и кусур години след Павел. Както и да го наречеш, това е повече от половин век- две поколения. Плутарх е бил дете по времето, когато е написано Посланието до евреите. Все едно аз да кажа, че съм "съвременник" на моя отдавна починал дядо. Още малко набори ще ги изкараш!

Използването на думата "sabbatismos" другаде в запазената до наши дни древногръцка езическа и християнска литература ни дава възможност още веднъж да потвърдим нейния точен смисъл. Думата е използвана от Плутарх, (De Superstitione 3, Moralia 166A) със значение "спазване на съботата".

В писанията на Плутарх думата се появява в списък със суеверни практики. Есето на Плутарх е опит да се докаже, че суеверието е по-лошо от атеизма. В този контекст той осъжда страха от суеверия и изброява някои от тях, между които е и "пазенето на съботата". Езикът на Плутарх е съвсем буквален, а не фигуративен:
"Нашите гърци са намерили такива варварски ритуали, като акробатика в тинята, търкаляне в торища, пазене на съботите (sabbatismos), чудовищни ​​поклони, дълго и упорито седене на едно място, противно и унизително поклонение и всякакво лъжливо суеверие!"
Plutarch, De Superstitione 3.10

Виждам, доста усилия си хвърлил, за да докажеш употребата на σαββατισμός в "запазената до наши дни древногръцка езическа и християнска литература". Да ти кажа, посочката от Плутарх и аз съм я срещал по разни речници, например BDAG:



Само да знаеш, че тази употреба изобщо не е сигурна: както се вижда, след посочката от Плутарх стои съкращението cj.=conjecture(d by)



т.е., подобна употреба е само предположителна (вероятно от издателя от съчинението).

(Да отворя скоба: надявам се, че си видял и съкращението fig. за "фигуративна употреба" към посочката от Евр. 4:9 и обяснението, че там тази дума - σαββατισμός - означава "a special period of rest for God's people modeled after the traditional sabbath").

А ето справка от TLG (Thesaurus Linguae Graecae) с въпросното съчинение и пасажа, в който се предполага, че Плутарх е употребил σαββατισμός:



С просто око се вижда (не е нужно човек да е специалист), че думата липсва в оригиналния текст на Плутарховото съчинение

[Чими]

т.е., подобна употреба е само предположителна (вероятно от издателя от съчинението).

Напротив, издателят не е добавил „сабатизмос“ и думата не липсва в оригиналното съчинение, както си мислиш. Точно обратното. Думата в оригиналното съчинение е „сабатизмос“, но е била премахната и заменена доста по-късно от някой си Бентли с думата „баптизмос“ по незнайни причини. Не е добре съчинението да се гледа с "просто" око, защото не това, което си показал е оригиналния текст, колкото и да ти се иска.
Това е промененият текст. Промяната на Бентли от „сабатизмос“ на „баптизмос“, е несъстоятелна и произволна. Мнозина специалисти не са съгласни с подобна произволна промяна.

Плутарх знае за суеверното спазване на съботата, което е споменал в този абзац с думата "сабатизмос". Той се доказва от факта, че той го споменава и порицава още веднъж по-надолу в съчинението си във връзка с обсадата на Ерусалим в събота (Plutarch, De Superstitione 8 , 196C). Затова в контекста на темата за спазването на съботата, развита в съчинението, е неправилно в този абзац произволно да се замени „сабатизмос“ с „баптизмос“.

Факт е, че Плутарх живее по времето на Павел и е негов съвременник. Когато апостол Павел е екзекутиран през 67 година, Плутарх е на 17 години. Факт е също, че Плутарх употребява същата дума "сабатизмос", употребена и в Посланието. Тази дума просто е налична в езика на тази епоха и се употребява във времето, в което и двамата живеят. Когато е написано Посланието до Евреите 60-62 г. Плутарх вече е бил на 12 години, вероятно е можел свободно да чете и пише. Нали не мислиш, че от времето на написване на Посланието, до времето, когато Путарх пише своето съчинение, думата "сабатизмос" магически е изчезнала от езика. Или Плутарх е забравил, че я е знаел и употребявал на 12 годишна възраст. Съвсем далеч от истината и е смешно твоето твърдение, че Плутарх "живее доста по-късно" от апостол Павел.

Проблемът ти обаче не е само Плутарх. Думата "сабатизмос" е употребена със значение "спазване на събота" и в останалите няколко посочени примери, както и в Септуагинтата, както и в Сирийския превод. Нищо не каза за тях. И там ли употребата не е "сигурна"? Или е "фигуративна", както си е решил някой съвременен съставител на речника, който ми показваш?

Преди това ти зададох елементарен въпрос, и се очакваше елементарен отговор с "Да" или "Не". За седмия ден събота ли говорят стиховете:
"Защото нейде си е говорил за седмия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела"; Евр. 4:4
Същото стана и с въпроса за деня на Сатурн. Нито Да, нито Не. Само извъртане и откланяне на въпроса. Същото подозирам ще се случи и с думата "sabbatismos".
Не очакам отговор и на въпроса, какво означава думата "sabbatismos", според теб, в писанията на тези автори, които цитирах - "вечна почивка в Рая" или "пазене на събота"?