( темата има разяснителен характер)
Това е ритуалния басейн , в който свещеници и обикновени израелтяни се умивали от нечистотата си, според заповяданото от Бог в закона на Моисей.
Левит 14:9; 15:5, 7; 16:4, 24; Числа 19:7–8
Преди служение свещениците задължително се умивали целите.По време на Първия Храм се миели в меден огромен купел, който направил цар Соломон.
Като това било само за свещениците .
Обикновените израелтяни се умивали ритуално от нечистотата си в специални басейни( жени след месечен цикъл, след определените дни след раждане, мъже след семеизливане , допиране до мъртво тяло, до кръв , дори преди всеки шабат, след оздравяване от болест, или течение ), както и когато принасяли жертвите си .
Задължително било ритуалното умиване преди деня Йом Кипур ( Денят на изкуплението) в басейни,специално изкопани и конструирани за тая цел.Те се наричали МИКВЕ.
По време на Втория Храм ( и в дните на Йешуа Машиях) микве се строяли около Храма, на река Йордан, даже във всяка синагога, царски дворец, всяка диаспора , където имало еврейска общност или прозелитска общност. Потапянето ритуално във водата в микве било задължително в служението и следването на заповедите на БОГА.
ЕТО какво казва месианския равин Я.Фарбер за МИКВЕ :
"В много отношения потапянето във вода е праг, който отделя святото от нечистото, но не е само това. Най-просто казано, потапянето в микве означаваше промяна в статута – и по-точно повишаване в статут. Тази несравнима функция се дължи на силата за трансформация, на способността за промяна. Например, в началото на своя месечен цикъл жената е в състояние на „отлъчване”. Тя е отделена от съпруга си, докато цикълът й не свърши, след което трябва да се потопи във вода и да се очисти. Едва след това съпругът и съпругата могат да имат своята брачна интимност. По времето на Храма мъже и жени, които са били отлъчени от служението в Божия дом поради ритуална нечистота, са можели да се върнат в Храма и отново да принасят жертви едва след потапяне във вода. И една още по-драматична промяна, прозелитът-езичник, който влизал в микве и се потапял във водата, излизал от водата като евреин – т.е. приел юдаизма"
МИКВЕ означава "струпване на вода " или "събиране на едно място на много вода".
Микве се строяло по следния начин:
стените му не трябва да дават никакви отечки, за да не се просмуче земна кал вътре и да замърси чистата дъждовна или речна вода, която се събирала в самия басейн.Или пък да се губи водата , събрана в него.
Трябва да се пълни само от дъжд или естествен водоизточник, за да е сигурно, че водата е чиста. Не трябва да се пълни с нещо, правено от ръка на човек, а самия басейн да се пълни с вода от водоизточника .
Затова микве се строяли направо на река Йордан, примерно.
ЕТО какво пише историка Йосиф Флавий ( Йосеф бен Мататиаху):
Във времето на Втория Храма микве се вземаше от широките маси (Йосиф Флавий, Дрю 18:38.)
И задължително беше измиването преди да се посети района на Храма и това беше е признато дори от чужди царе, които управляваха Йерусалим (Дрю 12 :. 145).
За хилядите поклонници, които идваха в Йерусалим в празниците, бяха построени многобройни микве. Бет-Дин назначи специални лица, чиито отговорности включват проверки на всички микве и спазване на всички халахически ( от Халаха -закон,според закона на Моисей ) изисквания.
Археологически разкопки от ерата на Втория Храм, разкриха много МИКВЕ-та в Йерусалим( Витезда , Силоам, както и пред храмовите стъпала на самия Храм), в Кумран, Масада и Херодион . Имало и частни МИКВЕ-за богатите , които не искали да се умиват в общите микве-та.
Партията на така наречените ПРУШИМ, или както ние ги знаем ФАРИСЕИ, наблягала много на ритуалните умивания.
Те предписали даже още повече положения , в които миряните били длъжни да вземат МИКВЕ.Облягали се на така наречената Устна Тора, или Предания. Затова и Йешуа ( Исус) постоянно контрирал техните измислици.
И сега нека кажа, че ...водното кръщение при християните ВОДИ НАЧАЛО ОТ ритуалното умиване в МИКВЕ !
На река Йордан е имало достатъчно подобни съоръжения, но Йоан наречен Кръстител кръщавал хората направо в дълбокото на реката, където имало естествено микве, не строено от човешка ръка, там отивали да вземат микве всички , които са признавали за Божия заръка и спуснато отгоре "кръщението на Йоан Кръстителя".
Не е било нещо невиждано и ново за израелтяните, прозелитите и даже езичниците, живеещи сред народа Израил.
Всички са знаели за ритуалните умивания.
Как се вземало МИКВЕ:
Човекът се потапял целия !
Вземането на микве се считало за тайнство, такова си и остава дори като водно кръщение, примерно в реката или морето. Как човек се очиства - за нас е загадка. Това е свръхестествено.
Пред Бога статута на човека като ЧИСТ или НЕЧИСТ си остава един и същ непроменен от древността до днес .
Едно трябва да знаем:
потапянето в МИКВЕ е било кулминацията на очистването, преди това човека е осъзнавал греха си, умивал се и тогава принасял жертвата си.
Инак достъпа до жертвите ставал невъзможен без това умиване.
Християнинът осъзнава, че е грешен човек , изповядва греха си и тогава взема водно умиване. Пак е същото -без това умиване достъпа до Жертвата Христос е невъзможен, както и влизане в свещеническо служение, както е писано за всички християни:
Откровение 5:10
и направил си ги на нашия Бог царство и СВЕЩЕНИЦИ; и те царуват на земята.
1 Петрово 2:9
Вие, обаче, сте избран род, ЦАРСКО СВЕЩЕНСТВО, свет народ, люде, които Бог придоби
ЗАТОВА ВЗЕМАНЕТО НА ВОДНО КРЪЩЕНИЕ С ПЪЛНО ПОТАПЯНЕ, ТОЧНО КАКТО ИЗРАЕЛТЯНИТЕ ВЗЕМАХА МИКВЕ, ЗА ХРИСТИЯНИТЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!