Деяния 26:2
Честит се считам, царю Агрипа, затова че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,
Деяния 26:3
а най-вече, защото си вещ във всички обреди и въпроси между юдеите. Затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.
Деяния 25:22
Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мен да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.
Деяния 2:1-12
1
И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.
2
И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.
3
И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.
4
И те всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят.
5
А в Ерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето.
6
И като се чу този шум, се събра една навалица; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.
7
И всички, смаяни и учудени, си говореха помежду си: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?
8
Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?
9
Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10
Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити,
11
критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела.
12
И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?
Деяния 4:16-21
16
казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем.
17
Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.
18
И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.
19
Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;
20
защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.
21
А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.
Деяния 5:18-42
18
сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
19
Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза:
20
Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот.
21
И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите.
22
Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха:
23
Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24
А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това.
25
Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.
26
Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерят с камъни.
27
И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза:
28
Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек!
29
А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.
30
Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво.
31
Него Бог възвиси до десницата Си за Княз и Спасител, за да даде покаяние на Израил и прощаване на греховете.
32
И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.
33
А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият.
34
Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време;
35
а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора.
36
Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха.
37
След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38
И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се развали;
39
но ако е от Бога, няма да можете да го развалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
40
И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха.
41
А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име.
42
И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.
Исая 30:20
И дори Господ да ви даде хляб на скръб и вода на притеснение, учителите ти няма вече да бъдат скрити, а очите ти ще гледат учителите ти;
Матей 26:5
но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа.
Матей 27:29-54
29
И сплетоха венец от тръни, който наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в дясната Му ръка; и като коленичиха пред Него, Му се подиграваха и викаха: Привет, Царю юдейски!
30
И като Го заплюваха, взеха тръстиката и Го удряха по главата.
31
И след като Му се подиграха, Му съблякоха мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат.
32
А на излизане намериха един киринеец на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.
33
И като стигнаха на едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място,
34
Му дадоха да пие оцет, примесен с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие.
35
И след като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.
36
И седнаха там да Го пазят.
37
И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Този е Иисус, юдейският Цар.
38
Заедно с Него бяха разпънати и двама разбойници – един отдясно и един отляво.
39
А минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и говореха:
40
Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста.
41
Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Му се подиграваха, казвайки:
42
Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него.
43
Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божи Син съм.
44
Със същия укор Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници.
45
А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.
46
А около деветия час Иисус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? — тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
47
Някои от стоящите там, като чуха това, казаха: Той вика Илия.
48
И веднага един от тях се затича, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстика, Му даде да пие.
49
А другите казваха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави.
50
А Иисус, като извика пак със силен глас, предаде дух.
51
И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
52
гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени,
53
които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
54
А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и това, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина Този беше Син на Бога!