Деяния 9:23-25
23
И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият,
24
но техният заговор стана известен на Савел. И те денем и нощем пазеха портите, за да го убият.
25
Тогава учениците го взеха през нощта и го спуснаха през стената в един голям кош.
Деяния 9:29-25
Деяния 9:30-25
Деяния 13:50
Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област.
Деяния 14:5
И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни,
Деяния 14:6
те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,
Деяния 14:19
Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.
Деяния 14:20
Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия.
Деяния 16:39
И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.
Деяния 17:10
А братята незабавно през нощта изпратиха Павел и Сила в Берия; които, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.
Деяния 17:14
Тогава братята незабавно изпратиха Павел да отиде към морето, а Сила и Тимотей останаха още там.
Деяния 18:10
защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти стори зло; защото имам много хора в този град.
Деяния 18:12-16
12
А когато Галион беше управител в Ахая, юдеите се повдигнаха единодушно против Павел, доведоха го пред съдилището и казаха:
13
Този убеждава хората да се кланят на Бога противно на закона.
14
Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион каза на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о, юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя,
15
но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не искам да съм съдия на такива работи.
16
И ги изпъди от съдилището.
Деяния 19:28-41
28
Като чуха, те се изпълниха с гняв и завикаха: Велика е ефеската Артемида!
29
И смущението се разпространи по целия град. И като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътниците на Павел, единодушно се спуснаха в театъра.
30
А когато Павел искаше да влезе вътре между народа, учениците не го пуснаха.
31
Тогава някои от азиархите, които му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.
32
И така, едни викаха едно, други – друго; защото събранието се беше объркало и повечето не знаеха защо се бяха събрали.
33
А някои от множеството изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него. И Александър помаха с ръка и искаше да държи защитна реч пред народа.
34
Но като познаха, че е юдеин, всички закрещяха едногласно и около два часа викаха: Велика е ефеската Артемида!
35
Тогава градският писар, като въдвори тишина между множеството, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от небето?
36
И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не правите нищо необмислено.
37
Защото сте довели тези хора, които нито крадат храмове, нито хулят нашата богиня.
38
И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата са отворени и има съдебни чиновници, нека се съдят едни други.
39
Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в законното събрание.
40
Защото има опасност да ни обвинят заради днешната размирица, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.
41
И като каза това, разпусна събранието.
Деяния 21:28-36
28
О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който учи всички навсякъде против народа, против закона и против това място! А освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.
29
Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма.
30
И целият град се развълнува и народът се стече; и като хванаха Павел, го извлякоха вън от храма и веднага вратите бяха затворени.
31
И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна известие, че целият Ерусалим е размирен.
32
И той веднага взе войници и стотници и изтича долу при тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.
33
Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.
34
А сред тълпата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да установи истината поради врявата, заповяда да го закарат в крепостта.
35
А когато стигна до стъпалата, войниците го носеха поради насилието на тълпата,
36
защото множеството от народа вървеше отзад и викаше: Махни го!
Деяния 22:21
Но Той ми каза: Иди, защото ще те изпратя далеч между езичниците.
Деяния 22:22
До тази дума го слушаха, а тогава извикаха със силен глас: Да се махне такъв от земята, защото не бива да живее!
Деяния 23:10-24
10
И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.
11
И през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, Павле! Защото както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.
12
И като се разсъмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха, като казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.
13
Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.
14
Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Заклехме се с голяма клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел.
15
И така, сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
16
Но синът на сестрата на Павел, като чу за засадата, отиде и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.
17
Тогава Павел повика един от стотниците и каза: Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.
18
И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Затворникът Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при теб, защото имало да ти каже нещо.
19
А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?
20
А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, уж че искат да разпитат по-подробно за него.
21
Но ти не се съгласявай, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат, нито да пият, докато не го убият; и сега са готови, като чакат твоето обещание.
22
И така, хилядникът остави младежа да си отиде, като му поръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това!
23
Тогава повика двама от стотниците и каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария в третия час през нощта.
24
Пригответе и добитък, на който да качат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс.
Деяния 25:3
като търсеха собствената си изгода против него, да изпрати да го доведат в Ерусалим, като поставяха засада, за да го убият по пътя.
Деяния 25:9-11
9
Но Фест, понеже искаше да угоди на юдеите, в отговор на Павел каза: Искаш ли да се изкачиш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мен?
10
А Павел каза: Аз стоя пред императорското съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти много добре знаеш.
11
Защото, ако съм злодей и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде на тях. Отнасям се до императора!
Деяния 27:42-44
42
И войниците се наговориха да избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.
43
Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44
а останалите да се спасяват – кои на дъски, кои на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.
Псалми 34:19
Много са неволите на праведния, но от всички тях ГОСПОД го избавя.
Псалми 37:32
Безбожният дебне праведния и търси да го убие.
Псалми 37:33
ГОСПОД няма да го остави в ръката му и няма да го осъди, когато бъде съден.
2 Коринтяни 1:8-10
8
Защото не искаме, братя, да не знаете за скръбта, която ни сполетя в Азия – че бяхме изключително притеснени, свръх силите си, така че дори се отчаяхме за живота си;
9
но ние самите бяхме приели смъртната присъда в себе си, за да не се уповаваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите,
10
който ни избави от толкова близка смърт и още избавя и на когото се надяваме, че пак ще ни избавя,
2 Коринтяни 4:8-10
8
Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние;
9
гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени;
10
винаги носещи в тялото си умирането на (Господ) Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус.
2 Коринтяни 11:23-26
23
Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт.
24
Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един,
25
три пъти са ме били с тояги, веднъж са ме пребивали с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските стихии.
26
Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя;
2 Тимотей 3:11
гоненията, страданията, които ме сполетяха в Антиохия, в Икония, в Листра. Какви гонения издържах, и от всички тях ме избави Господ!
2 Тимотей 4:16
При първата ми защита никой не взе моята страна, а всички ме изоставиха; дано не им се счете за грях.
2 Тимотей 4:17
Но Господ беше с мен и ме укрепи, за да се оповести напълно посланието чрез мен и да чуят всички езичници; и аз бях избавен от лъвови уста.
Деяния 9:15
Но Господ му каза: Иди, защото той Ми е избран съд, за да носи Моето Име пред езичници, царе и израилеви синове.
Деяния 22:21
Но Той ми каза: Иди, защото ще те изпратя далеч между езичниците.
Деяния 28:28
Затова, да знаете, че Божието спасение се изпрати на езичниците и те ще го чуят.
Римляни 11:13
Защото на вас, езичниците, казвам: тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение,
Римляни 15:16
да бъда служител на Иисус Христос между езичниците, като свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.
Галатяни 2:9
и когато познаха дадената на мен благодат, Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха на мен и на Варнава десница на общение, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.
Ефесяни 3:7
на което станах служител според дара на Божията благодат, който ми е даден според действието на Неговата сила.
Ефесяни 3:8
На мен, най-нищожния от всички светии, се даде тази благодат – да благовествам сред езичниците неизследимото богатство на Христос
1 Тимотей 2:7
за което аз бях поставен проповедник и апостол – говоря истината в Христос, не лъжа – учител на езичниците във вяра и истина.
2 Тимотей 1:11
на което аз бях поставен като проповедник, апостол и учител (на езичниците),
2 Тимотей 4:17
Но Господ беше с мен и ме укрепи, за да се оповести напълно посланието чрез мен и да чуят всички езичници; и аз бях избавен от лъвови уста.