Еремия 31:15
Така казва ГОСПОД: Глас се чува в Рама, ридание и горчив плач. Рахил оплаква децата си, не иска да се утеши за децата си, защото ги няма.
Еремия 4:31
Защото чух глас като на родилка, болките като на раждаща за пръв път, гласа на сионската дъщеря, която се задъхва, разтваря ръцете си: О, горко ми, защото душата ми чезне пред убийците!
Еремия 9:17-21
21
защото смъртта се изкачи през прозорците ни, дойде в дворците ни, за да отсече децата от улиците, младежите от площадите.
20
И така, слушайте, жени, словото ГОСПОДНО и ухото ви нека приеме словото на устата Му! Научете дъщерите си на ридание и всяка ближната си — на оплакване,
17
Така казва ГОСПОД на Войнствата: Размислете и повикайте оплаквачките да дойдат и изпратете за мъдрите жени да дойдат;
18
и да побързат да подемат ридание за нас, за да ронят очите ни сълзи и клепачите ни да леят вода.
19
Защото глас на ридание се чува от Сион: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, защото събориха жилищата ни.
Езекил 2:10
И Той го разви пред мен и той беше изписан отпред и отзад, и на него бяха написани плачове и ридание, и горко.
Откровение 8:13
И видях и чух един орел, който летеше посред небето и казваше с висок глас: Горко, горко, горко на земните жители поради останалите тръбни гласове от тримата ангели, които още има да затръбят!
Битие 35:16-20
20
И Яков издигна стълб над гроба й. Той е стълб на гроба на Рахил и до днес.
19
Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат, който е Витлеем.
18
А като предаваше душа — защото умря — Рахил го нарече Венони, а баща му го нарече Вениамин.
17
А като се мъчеше да роди, акушерката й каза: Не се бой, защото и той ти е син.
16
След това тръгнаха от Ветил, а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.
Битие 37:30
И се върна при братята си и каза: Няма го детето! А аз, аз къде да ида?
Битие 37:33-35
35
И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол. Така баща му го оплака.
34
И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.
33
И той я позна и каза: Това е дрешката на сина ми! Свиреп звяр го е изял. Несъмнено Йосиф е разкъсан.
Битие 42:36
Тогава баща им Яков им каза: Вие ме оставихте без деца — Йосиф го няма вече и Симеон го няма вече, и искате и Вениамин да вземете! Върху мен падна всичко това!
Йов 14:10
Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?