Еремия 4:19
Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик.
Еремия 9:1
О, да беше главата ми вода, очите ми — извор на сълзи! Щях да плача денем и нощем за убитите на дъщерята на народа си.
Еремия 14:17
И ще им кажеш това слово: Очите ми ронят сълзи нощем и денем и не престават, защото девицата, дъщерята на народа ми, е поразена с голямо поражение, с много тежка рана.
Еремия 17:16
Но аз не отказах да бъда пастир след Теб и не пожелах деня на скръбта. Ти знаеш — това, което излезе от устните ми, беше явно пред Теб.
Неемия 2:3
И казах на царя: Да живее царят до века! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото, където са погребани бащите ми, е запустял и портите му — изгорени с огън?
Псалми 137:3-6
6
Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!
4
Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?
5
Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!
3
Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!
Лука 19:41
И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
Римляни 9:1-3
1
Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,
2
че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.
3
Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;
Песен на песните 1:5
Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
Песен на песните 1:6
Не ме гледайте, че съм почерняла, защото слънцето ме е погледнало. Синовете на майка ми ми се разгневиха, направиха ме пазачка на лозята, но своето лозе не опазих.
Йоил 2:6
Пред тях племената се гърчат, всичките лица побледняват.
Наум 2:10
Празнота и изпразване, и запустение! Сърцето се топи и колената се тресат, болки във всички слабини и лицата на всички са побледнели.