Еремия 6:24
Чухме слуха за него, ръцете ни отслабнаха, страх ни обзе като раждаща жена.
Еремия 10:19-22
22
Чуй! Слух, ето, идва; и голям шум от северната земя, за да обърна юдовите градове в пустиня, в жилище на чакали.
21
Понеже пастирите оглупяха и не потърсиха ГОСПОДА, затова не постъпваха разумно и цялото им стадо се разпръсна.
20
Шатърът ми е разрушен и всичките ми въжета са скъсани. Синовете ми си отидоха от мен и ги няма. Няма вече кой да разпъне шатъра ми и да издигне завесите ми.
19
Горко ми заради съкрушаването ми! Раната ми е болезнена. Но аз казах: Да, това е страданието ми и ще го търпя.
Йов 7:13
Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —
Йов 7:14
тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,
Исая 22:4
Затова казах: Отвърнете се от мен, ще плача горчиво! Не се трудете да ме утешавате за опустошението на дъщерята на народа ми.
Плач Еремиев 1:16
Заради това аз плача; окото ми, окото ми излива вода, защото е далеч от мен утешителят, който би върнал живота ми. Синовете ми загинаха, защото врагът надви.
Плач Еремиев 1:17
Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши. ГОСПОД заповяда за Яков, притеснителите му да го обкръжат. Ерусалим стана между тях като отвратителен.
Данаил 10:16
И ето, един подобен на човешките синове се допря до устните ми; и аз отворих устата си и проговорих, и казах на стоящия срещу мен: Господарю мой, от видението ме обзеха болките ми и не ми остана сила.
Данаил 10:17
И как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? А аз — отсега не остана сила в мен и дъх не остана в мен.
Авакум 3:16
Чух, и вътрешностите ми се разтресоха, устните ми трепереха от гласа, гнилота проникна в костите ми и на мястото си се разтреперих, защото трябва да чакам скръбния ден, когато се изкачи против народа онзи, който ще ни нападне.