5
И ми каза: Сине човешки, вдигни сега очите си към север. И аз вдигнах очите си към север, и ето, на север от портата, която води към олтара, стоеше този идол на ревността, на входа.
6
И ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези — големите гнусотии, които израилевият дом върши тук, за да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още по-големи гнусотии.
7
И ме заведе до входа на двора и погледнах, и ето, една дупка в стената.
8
И ми каза: Сине човешки, прокопай сега стената. И прокопах стената и ето, един вход.
9
И ми каза: Влез и виж злите гнусотии, които те вършат тук.
10
И влязох и видях, и ето, всякакви образи на пълзящи и гнусни животни и всичките идоли на израилевия дом, изобразени наоколо по стената.
11
И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на израилевия дом, и Яазания, синът на Сафан, стоеше сред тях, всеки с кадилницата си в ръката си; и се издигаше аромат от облак тамян.
12
И ми каза: Видя ли, сине човешки, какво правят старейшините на израилевия дом в тъмнината, всеки в стаята си за изображения? Защото казват: ГОСПОД не ни вижда, ГОСПОД е изоставил земята.
13
И ми каза: Ще видиш още по-големи гнусотии, които те вършат.
14
И ме заведе до входа на портата на ГОСПОДНИЯ дом, която е на север, и ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз.
15
И ми каза: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още по-големи гнусотии от тези.
16
И ме заведе във вътрешния двор на ГОСПОДНИЯ дом и ето, на входа на ГОСПОДНИЯ храм, между предверната зала и олтара, стояха около двадесет и петима мъже; гърбовете им бяха към храма, а лицата им — към изток и се кланяха на слънцето към изток.
17
И ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е на юдовия дом да вършат гнусотиите, които вършат тук, че напълниха земята с насилие и пак Ме разгневяват? И ето, поднасят клончето до носа си.