Warning: Illegal string offset 'relative' in /home/varnaflo/biblefriends.net/libraries/src/HTML/HTMLHelper.php on line 626

Warning: Illegal string offset 'pathOnly' in /home/varnaflo/biblefriends.net/libraries/src/HTML/HTMLHelper.php on line 627

Warning: Illegal string offset 'detectBrowser' in /home/varnaflo/biblefriends.net/libraries/src/HTML/HTMLHelper.php on line 628

Warning: Illegal string offset 'detectDebug' in /home/varnaflo/biblefriends.net/libraries/src/HTML/HTMLHelper.php on line 629

Warning: Illegal string offset 'relative' in /home/varnaflo/biblefriends.net/libraries/src/HTML/HTMLHelper.php on line 632

Warning: Illegal string offset 'detectBrowser' in /home/varnaflo/biblefriends.net/libraries/src/HTML/HTMLHelper.php on line 632

Warning: Illegal string offset 'detectDebug' in /home/varnaflo/biblefriends.net/libraries/src/HTML/HTMLHelper.php on line 632

Warning: Illegal string offset 'pathOnly' in /home/varnaflo/biblefriends.net/libraries/src/HTML/HTMLHelper.php on line 635
Притчи 10:8
Мъдрият по сърце ще приеме заповеди, а бъбривият глупак ще падне.
Притчи 10:14
Мъдрите съхраняват знание, а устата на безумния е близка гибел.
Притчи 12:13
В престъплението на устните има опасна примка, а праведният ще избегне бедата.
Притчи 13:3
Който пази устата си, запазва душата си, а който отваря широко устните си, ще загине.
Еклесиаст 10:11-14
14
Безумният умножава думи, но човек не знае какво ще бъде, и кой може да му извести какво ще бъде след него?
12
Думите от устата на мъдрия са благодатни, а устните на безумния ще го погълнат;
13
началото на думите на устата му е безумие, и краят на говоренето му е дива лудост.
11
Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, няма полза за омайвача.
Притчи 6:2
впримчил си се с думите на устата си, уловил си се с думите на устата си,
Съдии 11:35
И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съкруши! Ти си сред онези, които ми причиняват скръб! Защото дадох дума пред ГОСПОДА и не мога да си я взема обратно.
1 Царе 14:24-46
46
Тогава Саул се изкачи от преследването на филистимците, а филистимците си отидоха на мястото.
45
Но народът каза на Саул: Йонатан ли да умре, който извърши това велико избавление в Израил? Да не бъде! Жив е ГОСПОД — косъм от главата му няма да падне на земята, защото той действа с Бога днес! Така народът спаси Йонатан и той не умря.
44
И Саул каза: Така да направи Бог и така да прибави — непременно ще умреш, Йонатане!
43
Тогава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си сторил! И Йонатан му отговори и каза: Вкусих само малко мед с края на тоягата, която беше в ръката ми, и ето, трябва да умра!
42
И Саул каза: Хвърлете жребия между мен и сина ми Йонатан! И чрез жребия се хвана Йонатан.
41
И Саул каза на ГОСПОДА, Израилевия Бог: Дай истина! И чрез жребия се хванаха Йонатан и Саул, а народът се отърва.
40
Тогава той каза на целия Израил: Вие ще бъдете от едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще бъдем от другата страна. И народът каза на Саул: Направи, каквото ти се вижда добро.
39
Защото — жив е ГОСПОД, който избавя Израил — даже и да е в сина ми Йонатан, непременно ще умре! Но никой от целия народ не му отговори.
38
И Саул каза: Приближете се тук, всички вие, началници на народа, и разберете, и вижте в какво е станал този грях днес.
37
И Саул се допита до Бога: Да сляза ли след филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израил? Но Той не му отговори в онзи ден.
36
И Саул каза: Да слезем след филистимците през нощта и да разграбим плячката между тях, докато се развидели, и да не оставим нито един от тях. А те казаха: Направи, каквото ти се вижда добро. Тогава свещеникът каза: Нека се приближим тук при Бога!
35
И Саул построи олтар на ГОСПОДА; това беше първият олтар, който той построи на ГОСПОДА.
34
И Саул каза: Разпръснете се между народа и кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си и ги заколете тук, и яжте, и не съгрешавайте против ГОСПОДА, като ядете с кръвта! И в онази нощ целият народ докара всеки говедото си със себе си и ги заклаха там.
33
И съобщиха на Саул и казаха: Ето, народът съгрешава против ГОСПОДА, като яде с кръвта. А той каза: Вие постъпихте невярно! Отърколете веднага към мен един голям камък.
32
И народът се нахвърли върху плячката и взе овце, говеда и телета, и ги колеше на земята, и народът ядеше с кръвта.
31
И в онзи ден те разбиха филистимците от Михмас до Еалон. А народът беше много изнемощял.
30
А колко повече, ако народът беше ял днес свободно от плячката на враговете си, която намери, защото нямаше ли сега да има много по-голямо поражение сред филистимците?
29
А Йонатан каза: Баща ми докара беда на земята. Вижте сега как ми светна пред очите, защото вкусих малко от този мед.
28
Тогава един от народа заговори и каза: Баща ти постави народа под строга клетва, като каза: Проклет онзи, който днес вкуси храна! А народът беше изнемощял.
27
Но Йонатан не беше чул, че баща му поставил народа под клетва, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, и я натопи в медената пита, и сложи ръката си в устата си; и му светна пред очите.
25
И целият народ дойде в една гора, където имаше мед по земята.
26
И когато народът влезе в гората, ето, медът капеше; но никой не сложи ръката си до устата си, защото народът се боеше от клетвата.
24
А израилевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул беше поставил народа под клетва, като беше казал: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато не отмъстя на враговете си! Затова никой от народа не вкуси храна.
Марк 6:23-28
23
И й се закле: Каквото и да поискаш от мен, ще ти дам, даже до половината на царството ми.
24
А тя излезе и каза на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.
25
И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител.
26
И царят много се наскърби, но пак заради клетвите си и заради седящите с него не пожела да й откаже.
27
И царят прати веднага един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата
28
и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.
Деяния 23:14-22
14
Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Заклехме се с голяма клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел.
15
И така, сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.
16
Но синът на сестрата на Павел, като чу за засадата, отиде и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.
17
Тогава Павел повика един от стотниците и каза: Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.
18
И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Затворникът Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при теб, защото имало да ти каже нещо.
19
А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?
20
А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, уж че искат да разпитат по-подробно за него.
21
Но ти не се съгласявай, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат, нито да пият, докато не го убият; и сега са готови, като чакат твоето обещание.
22
И така, хилядникът остави младежа да си отиде, като му поръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това!