Back to Top

"И видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 92 Ден 93Ден 94

Исус Навиев глава 20

1
И ГОСПОД говори на Иисус и каза:
2
Говори на израилевите синове и им кажи: Определете си прибежищните градове, за които ви говорих чрез Мойсей,
3
за да прибягва там убиецът, който убие човек неволно, без умисъл; и те да ви бъдат за прибежище от отмъстителя за кръвта.
4
И когато той избяга в един от тези градове, да застане при входа на градската порта и да заяви делото си на всеослушание пред старейшините на онзи град; и те да го приемат при себе си в града и да му дадат място да живее между тях.
5
А ако отмъстителят за кръвта го преследва, да не предават убиеца в ръката му, защото той е ударил ближния си без умисъл и не го е мразил преди това.
6
И да живее в онзи град, докато застане пред обществото на съд и до смъртта на първосвещеника, който е по онова време. Тогава убиецът може да се върне и да дойде в града си и в дома си, в града, от който е избягал.
7
И отделиха Кедес в Галилея, в хълмистата земя на Нефталим и Сихем в хълмистата страна на Ефрем, и Кириат-Арва, който е Хеврон, в хълмистата земя на Юда.
8
А оттатък Йордан, срещу Ерихон, на изток, определиха Восор в пустинята на равнината, от племето на Рувим, и Рамот в Галаад, от племето на Гад, и Голан във Васан, от племето на Манасия.
9
Това бяха градовете, определени за всичките израилеви синове и за чужденеца, който живееше между тях, за да прибягва там всеки, който убие някого неволно, и да не умре от ръката на отмъстителя за кръвта, преди да застане пред обществото.

Исус Навиев глава 21

1
И главите на бащините домове на левитите пристъпиха пред свещеника Елеазар, пред Иисус, сина на Навий, и пред главите на бащините домове на племената на израилевите синове,
2
и им говориха в Сило, в ханаанската земя, и казаха: ГОСПОД заповяда чрез Мойсей да ни се дадат градове за живеене със землищата им за добитъка ни.
3
И израилевите синове дадоха на левитите от наследството си според словото на ГОСПОДА тези градове със землищата им.
4
И излезе жребият за родовете на каатците. И синовете на свещеника Аарон, от левитите, получиха чрез жребий тринадесет града от юдовото племе и от симеоновото племе, и от вениаминовото племе.
5
А останалите синове на Каат получиха чрез жребий десет града от родовете на ефремовото племе и от дановото племе, и от половината на манасиевото племе.
6
И синовете на Гирсон получиха чрез жребий тринадесет града от родовете на исахаровото племе и от асировото племе, и от нефталимовото племе, и от половината на манасиевото племе във Васан.
7
Синовете на Мерарий според родовете си получиха дванадесет града от рувимовото племе и от гадовото племе, и от завулоновото племе.
8
И така израилевите синове дадоха на левитите чрез жребий тези градове и землищата, както ГОСПОД беше заповядал чрез Мойсей.
9
И те дадоха от племето на синовете на Юда и от племето на синовете на Симеон тези градове, които се назоваха по име,
10
които бяха за синовете на Аарон, родовете на каатците, от синовете на Леви, защото първият жребий се хвърли за тях.
11
И те им дадоха Кириат-Арва, който е Хеврон, а Арва беше бащата на Енак, със землищата наоколо му, в хълмистата земя на Юда.
12
Но нивите на града и селата му дадоха на Халев, сина на Ефоний, за негова собственост.
13
И дадоха на синовете на свещеника Аарон града за прибежище на убиеца, Хеврон със землищата му и Ливна със землищата й,
14
и Ятир със землищата му, и Естемой със землищата му,
15
и Олом със землищата му, и Девир със землищата му,
16
и Аин със землищата му, и Юта със землищата му, и Ветсемес със землищата му — девет града от тези две племена;
17
и от вениаминовото племе: Гаваон със землищата му, Гава със землищата му,
18
Анатот със землищата му и Алмон със землищата му — четири града.
19
Всичките градове на свещениците, синовете на Аарон, бяха тринадесет града със землищата им.
20
А на родовете на синовете на Каат, левитите, останалите от синовете на Каат, градовете на жребия им бяха от ефремовото племе.
21
И им дадоха Сихем, града за прибежище на убиеца, със землищата му, в хълмистата земя на Ефрем, и Гезер със землищата му,
22
и Кивзаим със землищата му и Веторон със землищата му — четири града;
23
и от дановото племе: Елтеко със землищата му, Гиветон със землищата му,
24
Еалон със землищата му, Гетримон със землищата му — четири града;
25
и от половината на манасиевото племе: Таанах със землищата му и Гетримон със землищата му — два града.
26
Всичките градове със землищата им за родовете на останалите от синовете на Каат бяха десет.
27
А на синовете на Гирсон, от родовете на левитите, дадоха от другата половина на манасиевото племе: Голан във Васан, града за прибежище на убиеца, със землищата му, и Веестера със землищата й — два града;
28
и от исахаровото племе: Кисион със землищата му, Даврат със землищата му,
29
Ярмут със землищата му, Енганим със землищата му — четири града;
30
и от асировото племе: Мисал със землищата му, Авдон със землищата му,
31
Хелкат със землищата му и Реов със землищата му — четири града;
32
и от нефталимовото племе: Кедес в Галилея, града за прибежище на убиеца, със землищата му и Амот-Дор със землищата му, и Картан със землищата му — три града.
33
Всичките градове на гирсонците според родовете им бяха тринадесет града със землищата им.
34
А на родовете на синовете на Мерарий, останалите левити, дадоха от завулоновото племе: Йокнеам със землищата му, Карта със землищата му,
35
Димна със землищата му, Наалал със землищата му — четири града;
36
и от рувимовото племе: Восор със землищата му и Яса със землищата му,
37
Кедемот със землищата му и Мефаат със землищата му — четири града;
38
и от гадовото племе: Рамот в Галаад, града за прибежище на убиеца, със землищата му и Маханаим със землищата му;
39
Есевон със землищата му, Язир със землищата му — всичко четири града.
40
Всичките градове на синовете на Мерарий според родовете им, на останалите от родовете на левитите, жребият им беше дванадесет града.
41
Всичките градове на левитите сред притежанието на израилевите синове бяха четиридесет и осем града със землищата им.
42
Всеки един от тези градове беше със землищата си наоколо си; така бяха всички тези градове.
43
Така ГОСПОД даде на Израил цялата земя, която се беше заклел да даде на бащите им, и те я завладяха и се заселиха в нея.
44
И ГОСПОД им даде спокойствие отвсякъде, според всичко, за което се беше заклел на бащите им; и никой от всичките им врагове не устоя пред тях; ГОСПОД предаде всичките им врагове в ръката им.
45
Нито едно от добрите обещания, които ГОСПОД беше говорил на израилевия дом не пропадна; всички се осъществиха.

Исус Навиев глава 22

1
Тогава Иисус повика рувимците, гадците и половината от манасиевото племе
2
и им каза: Вие спазихте всичко, което ви заповяда ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей; послушахте и моя глас във всичко, което ви заповядах.
3
Не оставихте братята си през това дълго време чак до днес и опазихте заповяданото чрез заповедта на ГОСПОДА, своя Бог.
4
И сега ГОСПОД, вашият Бог, даде почивката на братята ви, както им обеща; затова сега се върнете и идете в шатрите си, в земята на притежанието си, която ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви даде оттатък Йордан.
5
Само добре внимавайте да спазвате заповедта и закона, който ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви заповяда: да любите ГОСПОДА, своя Бог и да ходите във всичките Му пътища, да спазвате заповедите Му, да се привързвате към Него и да Му служите с цялото си сърце и с цялата си душа.
6
И Иисус ги благослови и ги изпрати и те отидоха в шатрите си.
7
А на половината от манасиевото племе Мойсей беше дал наследство във Васан, а на другата половина Иисус даде наследство между братята им отсам Йордан, на запад. И когато ги изпрати в шатрите им, Иисус ги благослови,
8
и им говори и каза: Върнете се в шатрите си с много богатства, с твърде много добитък, със сребро и със злато, и с бронз, и с желязо, и с твърде много дрехи; и разделете плячката от враговете си с братята си.
9
И синовете на Рувим и синовете на Гад, и половината от манасиевото племе се върнаха и отпътуваха от израилевите синове, от Сило, който е в ханаанската земя, за да отидат в галаадската земя, в земята на притежанието си, която бяха придобили според ГОСПОДНАТА заповед чрез Мойсей.
10
И когато дойдоха в околността на Йордан, която е в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе издигнаха там олтар, при Йордан, голям и внушителен олтар.
11
А израилевите синове чуха да се казва: Ето, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе са издигнали олтар от страната на ханаанската земя, в околността на Йордан, към израилевите синове.
12
И когато израилевите синове чуха това, цялото общество на израилевите синове се събра в Сило, за да излязат на война срещу тях.
13
После израилевите синове изпратиха до синовете на Рувим и до синовете на Гад, и до половината от манасиевото племе в галаадската земя Финеес, сина на свещеника Елеазар,
14
и с него десет първенци, по един първенец за всеки бащин дом от всички израилеви племена; и всеки от тях беше главата на бащиния си дом между израилевите хиляди.
15
И те дойдоха при синовете на Рувим и при синовете на Гад, и при половината от манасиевото племе в галаадската земя и говориха с тях, и казаха:
16
Така казва цялото общество на ГОСПОДА: Каква е тази измяна, която сте извършили против Израилевия Бог, като сте се отвърнали днес от следването на ГОСПОДА и сте си издигнали олтар, за да се разбунтувате днес против ГОСПОДА?
17
Малко ли ни е беззаконието на Фегор, от което не сме се очистили и до днес, и заради него дойде язва върху обществото на ГОСПОДА,
18
че и вие днес се отвръщате от следването на ГОСПОДА! И ако днес се разбунтувате против ГОСПОДА, Той утре ще се разгневи против цялото израилево общество.
19
Но ако земята на вашето притежание е нечиста, тогава преминете в земята на ГОСПОДНОТО притежание, където стои ГОСПОДНАТА скиния, и вземете притежание между нас. Само не се бунтувайте против ГОСПОДА и не се бунтувайте против нас, като си издигате друг олтар освен олтара на ГОСПОДА, нашия Бог!
20
Нали Ахан, синът на Зара, извърши престъпление с прокълнатото и гняв падна върху цялото израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.
21
Тогава синовете на Рувим и синовете на Гад, и половината от манасиевото племе отговориха и казаха на началниците на израилевите хиляди:
22
Бог на боговете, ГОСПОД, Бог на боговете, ГОСПОД — Той знае и нека узнае и Израил: ако сме сторили това в бунт или в измяна срещу ГОСПОДА, то не ни спасявай днес!
23
Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем от следването на ГОСПОДА или за да принасяме върху него всеизгаряне или хлебен принос, или за да принасяме върху него примирителни жертви, то нека ГОСПОД издири това! —
24
и ако не сме сторили това от загриженост за нещо, като казахме: В бъдещите дни вашите синове може да говорят на нашите синове и да кажат: Какво общо имате вие с ГОСПОДА, Израилевия Бог?
25
ГОСПОД е поставил Йордан за граница между нас и вас, синове на Рувим и синове на Гад — вие нямате дял в ГОСПОДА! Така синовете ви може да отклонят нашите синове да престанат да се боят от ГОСПОДА.
26
Затова казахме: Нека се заемем да издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва,
27
а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, за да извършваме служението на ГОСПОДА пред Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си жертви, за да не могат в бъдеще вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в ГОСПОДА!
28
Затова казахме: Ако се случи в бъдеще да говорят така на нас или на поколенията ни, тогава ще кажем: Ето подобието на ГОСПОДНИЯ олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, а за свидетелство между нас и вас.
29
Далеч да бъде от нас да се разбунтуваме против ГОСПОДА и да се отвърнем днес от следването на ГОСПОДА, като си издигнем друг олтар за всеизгаряне, за хлебен принос и за жертва освен олтара на ГОСПОДА, нашия Бог, който е пред скинията Му!
30
И свещеникът Финеес и първенците на обществото, началниците на израилевите хиляди, които бяха с него, чуха думите, които говориха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия и те им се видяха добри.
31
И Финеес, синът на свещеника Елеазар, каза на синовете на Рувим и на синовете на Гад и на синовете на Манасия: Днес познахме, че ГОСПОД е сред нас, защото не сте извършили тази измяна против ГОСПОДА. Сега избавихте израилевите синове от ръката на ГОСПОДА.
32
И Финеес, синът на свещеника Елеазар, и първенците се върнаха от синовете на Рувим и от синовете на Гад, от галаадската земя в ханаанската земя при израилевите синове, и им донесоха известие.
33
И това нещо се видя добро на израилевите синове и израилевите синове благословиха Бога, и не говореха повече да отидат на бой срещу тях, за да погубят земята, където живееха синовете на Рувим и синовете на Гад.
34
И синовете на Рувим и синовете на Гад нарекоха олтара свидетел, защото казаха: Той е свидетел между нас, че ГОСПОД е Бог.

Деяния глава 13

1
А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители: Варнава и Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел.
2
И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал.
3
Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.
4
И така, изпратени от Светия Дух, те слязоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър.
5
И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.
6
И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,
7
който беше с управителя, Сергий Павел, един разумен човек. Той повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.
8
Но магьосникът Елима, защото така се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.
9
Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Свети Дух, се вгледа в него
10
и каза: О, ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
11
И сега, ето, ръката на Господа е върху теб: ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И веднага върху него падна мрак и тъмнина; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.
12
Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.
13
А Павел и придружителите му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.
14
А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
15
И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата изпратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.
16
Така че Павел стана и като помаха с ръка, каза: Израилтяни и вие, които се боите от Бога, слушайте.
17
Бог на този израилев народ избра бащите ни и издигна народа, когато пребиваваха като чужденци в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.
18
И в продължение на около четиридесет години ги търпя в пустинята.
19
И като изтреби седем народа в ханаанската земя, им раздели тяхната земя да им бъде наследство.
20
След това им дава съдии за около четиристотин и петдесет години, до пророк Самуил.
21
После поискаха цар и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от вениаминовото племе, за четиридесет години.
22
И като го махна, им издигна Давид за цар, за когото и свидетелства, като каза: ?Намерих Давид, сина на Есей, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“
23
От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Иисус,
24
след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението на покаяние на целия израилев народ.
25
И като свършваше пътя си, Йоан казваше: Кой мислите, че съм аз? Не съм Христос; но ето, след мен идва Един, на когото не съм достоен да развържа сандалите на краката.
26
Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасение.
27
Защото жителите на Ерусалим и техните началници, като не Го познаха и без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.
28
И макар че не намериха нищо достойно за смърт, пак поискаха от Пилат да бъде убит.
29
И когато изпълниха всичко, което беше написано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.
30
Но Бог Го възкреси от мъртвите.
31
И в продължение на много дни Той се явяваше на тези, които се бяха изкачили с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са Негови свидетели пред народа.
32
И ние ви носим сега блага вест за обещанието, дадено на бащите,
33
че Бог го изпълни за нас, техните деца, като издигна Иисус; както е писано и във втория Псалм: ?Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“
34
А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: ?Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“
35
Затова и в друг псалм казва: ?Няма да оставиш Своя Светия да види изтление.“
36
Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля, заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление.
37
А Този, когото Бог възкреси, не видя изтление.
38
И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва прощаване на греховете;
39
и че чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.
40
Затова внимавайте, да не би да ви постигне казаното от пророците:
41
?Погледнете, презрители, учудете се и се погубете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни – дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой.“
42
Когато си излизаха (от юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота.
43
И когато събранието в синагогата се разпусна, много от юдеите и от благочестивите прозелити последваха Павел и Варнава, които, като се разговаряха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.
44
На следващата събота се събра почти целият град, за да чуе Божието слово.
45
Но юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист и като противоречаха и хулеха, се противопоставяха на това, което говореше Павел.
46
Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието слово; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.
47
Защото така ни заповяда Господ: ?Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“
48
И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха Господното слово; и повярваха всички, които бяха определени за вечен живот.
49
И Господното слово се разпространяваше по цялата тази област.
50
Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област.
51
А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.
52
А учениците се изпълниха с радост и със Свети Дух.