Back to Top
План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 87 Ден 88Ден 89

Исус Навиев глава 7

1
А израилевите синове извършиха престъпление с прокълнатото, защото Ахан, синът на Хармий, син на Завдий, син на Зара, от юдовото племе, взе от прокълнатото и ГОСПОДНИЯТ гняв пламна против израилевите синове.
2
И Иисус изпрати мъже от Ерихон в Гай, който е близо до Ветавен, на изток от Ветил, и им говори и каза: Изкачете се и огледайте земята. И мъжете се изкачиха и огледаха Гай.
3
И се върнаха при Иисус и му казаха: Да не се изкачва целият народ, а нека се изкачат две или три хиляди мъже и да разбият Гай; не затруднявай там целия народ, защото там са малцина.
4
И около три хиляди мъже от народа се изкачиха там, но побягнаха пред гайските мъже.
5
И гайските мъже убиха около тридесет и шест мъже от тях, и ги гониха от портата до Сиварим, и ги разбиха по нанадолнището; затова сърцето на народа се стопи и стана като вода.
6
И Иисус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег до вечерта, той и израилевите старейшини; и посипаха главите си с пръст.
7
И Иисус каза: О, Господи, БОЖЕ, защо преведе този народ през Йордан — за да ни предадеш в ръката на аморейците, за да ни погубят? О, да бяхме се задоволили и да бяхме останали да живеем оттатък Йордан!
8
О, Господи, какво да кажа, когато Израил обърна гръб пред враговете си?
9
Защото ханаанците и всичките жители на земята ще чуят и ще ни заобиколят, и ще отсекат името ни от земята. И какво ще сториш Ти за великото Си Име?
10
А ГОСПОД каза на Иисус: Стани! Защо лежиш на лицето си?
11
Израил съгреши и престъпиха завета Ми, който им заповядах. И взеха от прокълнатото и откраднаха, и измамиха, и го сложиха под вещите си.
12
Затова израилевите синове няма да могат да устоят пред враговете си, а ще обърнат гръб пред враговете си, защото паднаха под проклятие. И Аз няма да бъда повече с вас, ако не унищожите прокълнатото отсред себе си.
13
Стани, освети народа и кажи: Осветете се за утре, защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Нещо прокълнато има сред теб, Израилю; ти не можеш да устоиш пред враговете си, докато не отмахнете прокълнатото отсред себе си.
14
Затова на сутринта да се приближите според племената си. И племето, което ГОСПОД хване чрез жребий, да се приближи според родовете си; и родът, който ГОСПОД хване, да се приближи според домовете си; и домът, който ГОСПОД хване, да се приближи според мъжете.
15
И който се хване с прокълнатото, да се изгори с огън, той и всичко, което има, понеже е престъпил ГОСПОДНИЯ завет и понеже е извършил позорно нещо в Израил.
16
И Иисус стана рано сутринта и приведе Израил според племената му, и се хвана юдовото племе.
17
И приведе юдовите родове и хвана рода на заровците; и приведе рода на заровците според мъжете, и се хвана Завдий.
18
И приведе дома му според мъжете, и се хвана Ахан, синът на Хармий, син на Завдий, син на Зара, от юдовото племе.
19
И Иисус каза на Ахан: Сине мой, моля те, отдай слава на ГОСПОДА, Израилевия Бог, и Му се изповядай; и ми кажи сега какво си сторил, не скривай от мен.
20
И Ахан отговори на Иисус и каза: Наистина аз съгреших против ГОСПОДА, Израилевия Бог, и направих така и така.
21
Когато видях между трофеите една хубава дреха от Шинар, двеста сикъла сребро и една златна плочка, тежаща петдесет сикъла, аз ги пожелах и ги взех; и ето, те са сред шатрата ми, заровени в земята, и среброто отдолу.
22
И Иисус изпрати пратеници и те изтичаха до шатрата; и ето, прокълнатото беше заровено в шатрата му и среброто отдолу.
23
И ги взеха отсред шатрата и ги донесоха при Иисус и при всичките израилеви синове; и те ги положиха пред ГОСПОДА.
24
Тогава Иисус и целият Израил с него взеха Ахан, сина на Зара, и среброто, и дрехата, и златната плочка, и синовете му, и дъщерите му, и говедата му, и магаретата му, и дребния му добитък, и шатрата му, и всичко, което имаше, и ги занесоха в долината Ахор.
25
И Иисус каза: Защо си ни докарал бедствие? ГОСПОД ще докара днес бедствие на теб. И целият Израил го уби с камъни, и ги изгориха с огън, и ги замеряха с камъни.
26
И издигнаха над него голяма грамада от камъни, която е там и до днес. Така ГОСПОД се обърна от яростта на Своя гняв. Затова името на това място се нарича долината Ахор и до днес.

Исус Навиев глава 8

1
И ГОСПОД каза на Иисус: Не се бой и не се страхувай. Вземи със себе си целия народ, годен за война, и стани, и се изкачи в Гай. Ето, Аз предадох в ръката ти гайския цар, народа му, града му и земята му.
2
И да направиш на Гай и на царя му, както направи на Ерихон и на царя му; но плячката му и добитъка му можете да заграбите за себе си. Постави си засада против града зад него.
3
Така Иисус стана с целия народ, годен за война, за да се изкачи в Гай; и Иисус избра тридесет хиляди мъже, храбри воини, и ги изпрати през нощта.
4
И им заповяда и каза: Ето, вие ще направите засада против града зад града. Не се отдалечавайте много от града, а бъдете всички готови.
5
После аз и целият народ, който е с мен, ще се приближим до града; и когато те излязат срещу нас както първия път, тогава ние ще побегнем пред тях.
6
И те ще излязат след нас, докато ги отдалечим от града, защото ще кажат: Те бягат пред нас както първия път! Затова ще побегнем пред тях.
7
Тогава да станете от засадата и да завладеете града; и ГОСПОД, вашият Бог, ще го предаде в ръката ви.
8
И като превземете града, да запалите града с огън. Да направите според заповедта на ГОСПОДА. Ето, заповядах ви.
9
Така Иисус ги изпрати. И те отидоха, залегнаха в засада и останаха между Ветил и Гай, на западната страна на Гай; а Иисус остана през нощта сред народа.
10
И Иисус стана рано сутринта и свика народа, и се изкачи, той и израилевите старейшини, пред народа към Гай.
11
И целият народ, годен за война, който беше с него, се изкачи и се приближи, и дойде пред града, и разположи стан на северната страна на Гай. А между тях и Гай имаше долина.
12
И той взе около пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай, на западната страна на града.
13
Така те разположиха народа — цялата войска, която беше на север от града, и засадата на запад от града — а Иисус отиде през онази нощ сред долината.
14
А когато царят на Гай видя това, мъжете от града побързаха и станаха рано, и излязоха на бой срещу Израил, той и целия му народ, на мястото на срещата пред равнината. Но той не знаеше, че има засада против него зад града.
15
И Иисус и целият Израил се престориха на разбити пред тях и побягнаха по пътя към пустинята.
16
И целият народ, който беше в града, беше свикан, за да ги гонят; и те гониха Иисус и се отдалечиха от града.
17
Така в Гай и Ветил не остана човек, който да не беше излязъл след Израил; и те оставиха града отворен и гониха Израил.
18
Тогава ГОСПОД каза на Иисус: Простри към Гай копието, което е в ръката ти, защото ще го предам в ръката ти. И Иисус простря към града копието, което беше в ръката му.
19
И засадата стана бързо от мястото си и щом той простря ръката си, се впусна и влязоха в града, и го превзеха; и побързаха да запалят града.
20
И когато гайските мъже се огледаха зад себе си, те видяха, и ето, димът от града се издигаше към небето; и те нямаха сила да бягат нито насам, нито натам, понеже народът, който бягаше към пустинята, се обърна срещу преследвачите.
21
А когато Иисус и целият Израил видяха, че засадата беше превзела града и че димът от града се издигаше, те се обърнаха назад и удариха гайските мъже.
22
И другите излязоха от града срещу тях; така че те бяха сред Израил — едните отсам, а другите оттам. И те ги избиха и не оставиха никой от тях да оцелее или да избяга.
23
Но царя на Гай хванаха жив и го доведоха при Иисус.
24
И когато Израил изби всичките жители на Гай в полето, в пустинята, където ги преследваха, и всички те бяха паднали от острието на меча, докато се довършиха, тогава целият Израил се върна в Гай и го поразиха с острието на меча.
25
И всичките паднали в онзи ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди — всичките хора на Гай.
26
Защото Иисус не оттегли ръката си, с която беше прострял копието, докато напълно не изпълни проклятието над всичките жители на Гай.
27
Само добитъка и плячката на онзи град Израил заграби за себе си според думата на ГОСПОДА, която Той беше заповядал на Иисус.
28
Така Иисус изгори Гай и го направи куп развалини до века, пустош и до днес.
29
А царя на Гай обеси на дърво до вечерта; и на залез слънце Иисус заповяда и свалиха трупа му от дървото, и го хвърлиха при входа на градската порта, и издигнаха над него голяма грамада от камъни, която стои и до днес.
30
Тогава Иисус построи олтар на ГОСПОДА, Израилевия Бог, на хълма Гевал,
31
както ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей беше заповядал на израилевите синове, както е писано в книгата на Мойсеевия закон: олтар от цели камъни, необработени с железен инструмент. И те принесоха на него всеизгаряния на ГОСПОДА и пожертваха примирителни жертви.
32
И там той написа на камъните препис на Мойсеевия закон, който той написа пред израилевите синове.
33
И целият Израил и старейшините му и надзорниците му, и съдиите му, застанаха от двете страни на ковчега пред свещениците левити, които носеха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, както чужденецът, така и местният жител; половината — към хълма Гаризим и половината — към хълма Гевал, както ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей беше заповядал преди, за да благословят народа на Израил.
34
И след това той прочете всичките думи на закона, благословението и проклятието, според всичко, което е написано в книгата на закона.
35
От всичко, което беше заповядал Мойсей, нямаше дума, която Иисус да не прочете пред цялото събрание на Израил, с жените и децата, и чужденеца, който ходеше сред тях.

Деяния глава 7

1
Тогава първосвещеникът каза: Това така ли е?
2
А той каза: Братя и бащи, чуйте: Бог на славата се яви на нашия отец Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,
3
и му каза: ?Излез от отечеството си и от рода си и ела в земята, която ще ти покажа.“
4
Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам след смъртта на баща му Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.
5
И не му даде в нея наследство, дори колкото да постави крака си, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, въпреки че той нямаше дете.
6
И Бог му говори така: че неговите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.
7
Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.
8
И му даде завета на обрязването; и така, Авраам роди Исаак и го обряза в осмия ден; Исаак роди Яков, а Яков – дванадесетте патриарси.
9
А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет, но Бог беше с него
10
и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар, фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
11
И настана глад и голямо бедствие по цялата земя на Египет и Ханаан; и бащите ни не намираха прехрана.
12
А Яков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път;
13
и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на фараона.
14
И Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души.
15
И така, Яков слезе в Египет, където умря – той и бащите ни;
16
и ги пренесоха в Сихем, и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил със сребро от синовете на Емор.
17
Но когато наближи времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам, народът растеше и се умножаваше в Египет,
18
докато се издигна друг цар, който не познаваше Йосиф.
19
Той постъпваше коварно с нашия род и притесняваше бащите ни, като караше да хвърлят кърмачетата им, така че да не остават живи.
20
В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога, и три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.
21
А когато го хвърлиха, дъщерята на фараона го взе и го отгледа като свой син.
22
И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и в дело.
23
А като навърши четиридесет години, му дойде на сърце да посети братята си, израилтяните.
24
И виждайки един онеправдан, го защити и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина,
25
като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26
На следващия ден той се появи при тях, когато се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо се оскърбявате един друг?
27
А този, който оскърбяваше ближния си, го отблъсна и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28
И мен ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?
29
Поради тази дума Мойсей побягна и стана пришълец в мадиамската земя, където роди двама сина.
30
И когато минаха четиридесет години, на планината Синай, в огнения пламък на една къпина, му се яви Ангел.
31
И Мойсей, като видя, се удиви на гледката; а когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:
32
?Аз съм Богът на бащите ти – Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне.
33
И Господ му каза: ?Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
34
Видях, видях страданието на Моя народ, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“
35
Този Мойсей, когото бяха отхвърлили, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? – него Бог чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, изпрати и за началник, и за избавител.
36
Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята в продължение на четиридесет години.
37
Това е същият Мойсей, който каза на израилтяните: ?Бог ще ви издигне от братята ви Пророк като мен – Него слушайте.“
38
Това е онзи, който беше в събранието в пустинята заедно с Ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни; който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас.
39
На него нашите бащи не искаха да се покорят, а го отхвърлиха и в сърцата си се обърнаха пак към Египет,
40
като казаха на Аарон: Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото този Мойсей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана.
41
И в онези дни те направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселяха в делото на собствените си ръце.
42
Тогава Бог се отвърна и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: ?Доме израилев, на Мен ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?
43
Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“
44
Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, както заповяда Онзи, който каза на Мойсей да я направи по образеца, който беше видял;
45
която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Иисус Навиев във владенията на народите, които Бог изгони пред лицето на нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,
46
който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.
47
А Соломон Му построи дом.
48
Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49
?Небето Ми е престол, а земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мен, казва Господ, или какво е мястото за Моя покой?
50
Не направи ли Моята ръка всичко това?“
51
Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Светия Дух; както бащите ви, така и вие.
52
Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци –
53
вие, които приехте закона чрез ангелска наредба и не го опазихте.
54
А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него.
55
А Стефан, като беше пълен със Свети Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Иисус, стоящ отдясно на Бога;
56
и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога.
57
Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха ушите си и единодушно се спуснаха върху него,
58
и го изведоха вън от града, и го замеряха с камъни. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един младеж на име Савел.
59
И хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше и казваше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
60
И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като изрече това, заспа.