Back to Top
План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 46 Ден 47Ден 48

Левит глава 13

1
И ГОСПОД говори на Мойсей и на Аарон и каза:
2
Когато човек има по кожата на тялото си отток или лишей, или светло петно и се обърне на рана от проказа върху кожата на тялото му, тогава да се заведе при свещеника Аарон или при един от свещениците, синовете му.
3
И свещеникът да прегледа раната върху кожата на тялото: ако космите на раната са побелели и раната изглежда по-дълбока от кожата на тялото му, това е рана от проказа. И свещеникът, като го прегледа, да го обяви за нечист.
4
Но ако светлото петно върху кожата на тялото му е бяло и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и космите му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем дни онзи, който има раната.
5
И на седмия ден свещеникът да го прегледа, и ето, ако види, че раната е в застой и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дни.
6
И на седмия ден свещеникът пак да го прегледа, и ето, ако раната е завехнала и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е лишей; болният да изпере дрехите си, и ще бъде чист.
7
Но ако лишеят се разпростре много по кожата, след като той се е явил пред свещеника за очистването си, трябва да се яви пак при свещеника.
8
И ако свещеникът го прегледа, и ето, лишеят се е разпрострял по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа.
9
Когато на човек се появи рана от проказа, да бъде заведен при свещеника.
10
И свещеникът да прегледа, и ето, ако има бял отток на кожата и космите са побелели, и в оттока има живо месо,
11
това е стара проказа по кожата на тялото му. Свещеникът да го обяви за нечист; да не го затваря, защото е нечист.
12
Но ако проказата се е разпростряла много по кожата и проказата е покрила цялата кожа на болния с раната, от главата до краката му, докъдето могат да видят очите на свещеника,
13
свещеникът да прегледа, и ето, ако проказата е покрила цялото му тяло, да обяви болния с раната за чист; понеже тя е цялата побеляла, той е чист.
14
Но в деня, в който на него се появи живо месо, ще бъде нечист.
15
Свещеникът, като види живото месо, да го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа.
16
Но ако живото месо се промени и пак побелее, да дойде при свещеника.
17
И свещеникът да го прегледа, и ето, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви болния с раната за чист; той е чист.
18
Ако по тялото на някого, на кожата му, има цирей, който оздравее,
19
и ако на мястото на цирея се появи бял отток, или светло бяло-червеникаво петно, да се покаже на свещеника.
20
И свещеникът да прегледа, и ето, ако изглежда да е по-дълбоко от кожата и космите му са побелели, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е рана от проказа, която е избухнала в цирея.
21
Но ако свещеникът я прегледа и ето, в нея няма бели косми и не е по-дълбока от кожата, и е завехнала, тогава свещеникът да го затвори за седем дни,
22
и ако се разпростира много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е рана.
23
Но ако светлото петно остава на мястото си и не се е разпростряло, това е белегът от цирея; свещеникът да го обяви за чист.
24
Или ако на кожата на тялото на някого има място, изгорено от огън, и заздравялото на изгореното стане светло бяло-червеникаво или бяло петно,
25
тогава свещеникът да го прегледа, и ето, ако космите на светлото петно са побелели и то изглежда да е по-дълбоко от кожата, това е проказа, която е избухнала в изгореното. Свещеникът да го обяви за нечист; това е рана от проказа.
26
Но ако свещеникът го прегледа, и ето, няма бели косми в светлото петно и не е по-дълбоко от кожата, и е завехнало, тогава свещеникът да го затвори за седем дни.
27
И на седмия ден свещеникът да го прегледа; ако се е разпростряло много по кожата, свещеникът да го обяви за нечист; това е рана от проказа.
28
Но ако светлото петно остава на мястото си и не се е разпростряло по кожата, и е завехнало, това е отток от изгореното. Свещеникът да го обяви за чист, понеже е белег от изгореното.
29
Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата,
30
свещеникът да прегледа раната, и ето, ако тя изглежда да е по-дълбока от кожата и в нея има тънки руси косми, свещеникът да го обяви за нечист; това е кел, проказа на главата или на брадата.
31
Но ако свещеникът прегледа раната от кел, и ето, тя не изглежда да е по-дълбоко от кожата и по нея няма черни косми, тогава свещеникът да затвори за седем дни болния с раната от кел.
32
И на седмия ден свещеникът да прегледа раната, и ето, ако келът не се е разпрострял и в него няма руси косми, и келът не изглежда да е по-дълбоко от кожата,
33
нека се обръсне, но без да бръсне кела, и свещеникът да затвори болния с кела за още седем дни.
34
И на седмия ден свещеникът да прегледа кела, и ето, ако келът не се е разпрострял по кожата и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, свещеникът да го обяви за чист; да изпере дрехите си, и ще бъде чист.
35
Но ако след очистването му келът се разпростре много по кожата,
36
тогава свещеникът да го прегледа, и ето, ако келът се е разпрострял по кожата, свещеникът да не търси руси косми; човекът е нечист.
37
Но ако му се вижда, че келът е в застой, и по него са поникнали черни косми, келът е оздравял; човекът е чист и свещеникът да го обяви за чист.
38
Ако мъж или жена има по кожата на тялото си светли петна, бели светли петна,
39
свещеникът да прегледа, и ето, ако светлите петна по кожата на тялото им са белезникави, по кожата е избухнал лишей; човекът е чист.
40
Ако на някого е окапала косата от главата, той е плешив; чист е.
41
Ако му е окапала косата от главата към лицето, той е полуплешив; чист е.
42
Но ако на плешивото или полуплешивото място има бяло-червеникава рана, това е проказа, която е избухнала на плешивото или полуплешивото му място.
43
Свещеникът да го прегледа, и ето, ако оттокът на раната на плешивото или полуплешивото му място е бяло-червеникав, подобен на вида на проказата по кожата на тялото,
44
той е прокажен човек; нечист е. Свещеникът да го обяви за съвсем нечист; раната му е на главата му.
45
А прокаженият, който има раната — дрехите му да се раздерат и главата му да бъде непокрита, и да покрие брадата си, и да вика: Нечист! Нечист!
46
През цялото време, докато раната е на него, ще бъде нечист. Нечист е, да живее сам; жилището му да бъде вън от стана.
47
Ако на някоя дреха има зараза от проказа, във вълнена дреха или в ленена дреха,
48
или на основата, или на вътъка, ленен или вълнен, или на кожа, или на каквото и да било кожено изделие,
49
и ако заразата е зеленикава или червеникава на дрехата или на кожата, или на основата, или на вътъка, или на каквато и да било кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника.
50
И свещеникът да прегледа заразата и да затвори за седем дни вещта със заразата.
51
И на седмия ден да прегледа заразата и ако заразата се е разпростряла по дрехата или по основата или по вътъка, или по кожата, за каквото и изделие да е употребена кожата, заразата е лоша проказа; това е нечисто.
52
Дрехата или основата, или вътъкът, вълнена дреха или ленена, или каквато и да е кожена вещ, на която е заразата, да се изгори. Лоша проказа е, с огън да се изгори.
53
Но ако свещеникът прегледа, и ето, заразата не се е разпростряла по дрехата, или по основата, или по вътъка, или по каквато и да е кожена вещ,
54
свещеникът да заповяда да изперат онова, по което е заразата, и да го затвори за още седем дни.
55
И свещеникът да прегледа заразата след изпирането; ако заразата не е променила вида си и заразата не се е разпростряла, вещта е нечиста; да я изгориш с огън. Това е дълбока проказа, била тя от вътрешната страна, или от външната.
56
Но ако свещеникът прегледа, и ето, заразата е избледняла след изпирането, да я отдере от дрехата или от кожата, или от основата, или от вътъка.
57
Но ако още се вижда на дрехата или на основата, или на вътъка, или на каквато и да било кожена вещ, проказа е избухнала; да изгориш с огън онова, на което е заразата.
58
И ако заразата се заличи от дрехата или от основата, или от вътъка, или от каквато и да било кожена вещ, която изпереш, тогава да се изпере още веднъж, и ще бъде чиста.
59
Това е законът за заразата от проказа на вълнена или ленена дреха, или на основа или на вътък, или на каквато и да било кожена вещ, според който да се обявява за чиста или нечиста.

Лука глава 8

1
Скоро след това Иисус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство. А с Него бяха дванадесетте ученици
2
и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем демона;
3
Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза; Сусана и много други, които Му служеха с имота си.
4
А когато се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, Той им каза с притча:
5
Сеячът излезе да сее семето си. И когато сееше, едно падна край пътя и се затъпка, и небесните птици го изкълваха.
6
А друго падна на канара и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.
7
Друго пък падна сред тръни и заедно с него пораснаха и тръните и го заглушиха.
8
А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. И като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9
А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.
10
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че да гледат, а да не виждат и да чуват, а да не разбират.
11
А значението на тази притча е това: Семето е Божието слово.
12
А посятото край пътя са тези, които слушат; но после идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.
13
Падналото на канарата са тези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен, а вярват само временно и когато настане изпитание, отпадат.
14
Падналото сред тръните са тези, които слушат, но като си отидат, се задушават от грижи и богатства, и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15
А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, го държат в искрено и добро сърце и дават плод с търпение.
16
И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат.
17
Защото няма нещо тайно, което няма да стане явно, нито нещо скрито, което няма да се узнае и няма да излезе наяве.
18
Затова внимавайте как слушате, защото който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.
19
И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20
И Му известиха, като казаха: Майка Ти и братята Ти стоят навън и искат да Те видят.
21
А Той в отговор им каза: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.
22
А в един от тези дни Той се качи на един кораб с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха.
23
А като плаваха, Той заспа. И върху езерото се устреми ветрена буря и вълните ги заливаха дотолкова, че бяха в опасност.
24
И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина.
25
А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
26
И пристигнаха в гадаринската страна, която е срещу Галилея.
27
А когато излезе на сушата, Го срещна човек от града, който от дълго време имаше демони и не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.
28
Когато видя Иисус, той извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи.
29
Защото Иисус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже той много пъти го беше хващал; и го бяха връзвали с вериги и окови, за да го пазят; но той разкъсваше връзките и демонът го гонеше из пустините.
30
Иисус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото в него бяха влезли много демони.
31
И те Го молеха да не им заповяда да отидат в бездната.
32
А там имаше голямо стадо свине, което пасеше на хълма; и демоните Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.
33
И след като демоните излязоха от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34
А свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и в селата.
35
И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Иисус, намериха човека, от когото бяха излезли демоните, да седи при краката на Иисус, облечен и разумен; и се изплашиха.
36
И тези, които бяха видели това, им разказаха как е бил изцелен обладаният от демони.
37
Тогава цялото множество от Гадаринската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обхванати от голям страх. И Той се качи в кораба и се върна.
38
А човекът, от когото бяха излезли демоните, Му се молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати, като каза:
39
Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град какви неща му стори Иисус.
40
А когато Иисус се върна, народът Го прие радостно, защото всички Го чакаха.
41
И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и като падна пред краката на Иисус, Му се молеше да влезе в къщата му;
42
защото имаше една-единствена дъщеря на около дванадесет години, която умираше. И когато отиваше, множеството Го притискаше.
43
И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да бъде излекувана от никого,
44
се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и кръвотечението й веднага престана.
45
А Иисус каза: Кой се допря до Мен? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те заобикаля и притиска, (а ти казваш: Кой се допря до Мен?)
46
Но Иисус каза: Някой се допря до Мен, защото усетих, че от Мен излезе сила.
47
И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперена и падна пред Него, и заяви пред целия народ причината, поради която се беше допряла до Него, и как веднага е оздравяла.
48
А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.
49
Докато Той още говореше, дойде някой от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50
А Иисус като дочу това, му отговори: Не се бой; само вярвай и тя ще се избави.
51
И когато дойде в къщата, не остави никого да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.
52
И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53
А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54
Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!
55
И духът му се върна и то веднага стана; и Той заповяда да му дадат да яде.
56
И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.