Back to Top

"Защото и Христос един път пострада за греховете – Праведният за неправедните – за да ни приведе при Бога, бидейки умъртвен по плът, но оживотворен по Дух;"

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 313 Ден 314Ден 315

Езекил глава 1

1
В тринадесетата година, в четвъртия месец, на петия ден от месеца, когато бях сред пленниците при рЕката Ховар, се отвориха небасета и видях Божии видения.
2
На петия ден от месеца, а годината беше петата от пленяването на цар Йоахин,
3
ГОСПОДНОТО слово беше изрично към свещеника Езекиил, сина на Вузи, в халдейската земя, при рЕката Ховар; и там ръката на ГОСПОДА беше върху него.
4
И видях, и ето, бурен вятър идваше от север, голям облак и бляскащ пробягващ огън, а около него — сияние; а от средата му имаше нещо, което изглеждаше като блестящ метал, от средата на огъня.
5
И отсред него — подобие на четири живи същества; и това беше видът им — те бяха подобни на човек.
6
И всяко имаше четири лица и всяко от тях имаше четири криле.
7
Краката им бяха прави крака и стъпалото на краката им беше като стъпалото на крак на теле. И искряха, както изглежда полиран бронз.
8
И имаха човешки ръце под крилете си на четирите си страни; и четирите имаха лицата си и крилете си.
9
Крилете им бяха съединени едно с друго; не се обръщаха като вървяха, всяко вървеше право пред себе си.
10
А видът на лицата им беше като човешко лице; и четирите имаха лице на лъв отдясно; и четирите имаха лице на вол отляво; и четирите имаха лице на орел.
11
И лицата им и крилете им бяха прострени нагоре; всяко имаше две криле, свързани едно с друго, и две, които покриваха телата им.
12
И вървяха всяко право пред себе си; накъдето искаше да отиде Духът, там вървяха; не се обръщаха, като вървяха.
13
И сред живите същества имаше нещо на вид като запалени огнени въглени, като вида на факли, нещо, което се стрелкаше между живите същества; огънят блестеше и светкавица излизаше от огъня.
14
И живите същества тичаха и се връщаха, така че изглеждаха като светкавици.
15
А гледах живите същества и ето, имаше по едно колело на земята при живите същества, за четирите им лица.
16
Видът на колелата и направата им изглеждаше като хрисолит; и четирите имаха един и същ вид, а видът им и направата им бяха като на колело в колело.
17
Когато вървяха, вървяха към четирите си страни, не се обръщаха, когато вървяха.
18
А венците на колелата им бяха високи и страшни; и венците на колелата на четирите бяха отвсякъде пълни с очи.
19
И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха до тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.
20
Накъдето искаше да отиде Духът, вървяха и те, натам, накъдето Духът искаше да отиде. И колелата се издигаха до тях, защото духът на живото същество беше в колелата.
21
При вървенето им вървяха и при спирането им спираха, и при издигането им от земята и колелата се издигаха до тях, защото духът на живото същество беше в колелата.
22
А над главите на живите същества имаше нещо подобно на свод, което изглеждаше като страховит леден кристал, разпрострян над главите им отгоре.
23
А под свода крилете им бяха право насочени едно срещу друго; всяко същество имаше две, които ги покриваха, и всяко имаше две, които им покриваха телата им.
24
И като вървяха, чувах шума на крилете им като шум на големи води, като гласа на Всемогъщия, шум на брожение, като шум на военен стан. Когато спираха, спускаха крилете си.
25
И идваше глас отгоре над свода, който беше над главите им. Като спираха, спускаха крилете си.
26
И над свода, който беше над главите им, имаше нещо подобно на престол, на вид като камък сапфир; и на подобието на престола имаше нещо подобно на вид като човек, отгоре върху него.
27
И видях нещо, изглеждащо като блестящ метал, на вид като огън вътре в него отвсякъде; от това, което на вид бяха хълбоците му, и нагоре, и от това, което на вид бяха хълбоците му, и надолу видях нещо на вид като огън, а около него — сияние.
28
Какъвто е видът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв беше видът на сиянието наоколо. Това беше видът на подобието на ГОСПОДНАТА слава. И видях и паднах на лицето си, и чух глас да говори.

Езекил глава 2

1
И ми каза: Сине човешки, застани на краката си и ще ти говоря.
2
И Духът влезе в мен, когато ми говореше, и ме постави на краката ми; и чух Онзи, който ми говореше.
3
И ми каза: Сине човешки, Аз те изпращам при израилевите синове, при бунтовни народи, които се разбунтуваха против Мен; те и бащите им станаха престъпници против Мен и до ден днешен.
4
Тези синове са с безсрамно лице и кораво сърце; при тях те изпращам и ти им кажи: Така казва Господ БОГ!
5
И дали ще послушат, или няма — защото са бунтовен дом — пак ще познаят, че е имало пророк сред тях.
6
И ти, сине човешки, не се страхувай от тях и не се страхувай от думите им, защото коприва и тръни има при теб и живееш между скорпиони. Не се страхувай от думите им и не се плаши от тях, защото те са бунтовен дом.
7
И им говори думите Ми — дали ще послушат, или няма — защото са бунтовници.
8
А ти, сине човешки, слушай това, което ти говоря; не бъди и ти бунтовник като този бунтовен дом. Отвори устата си и изяж това, което ти давам.
9
И видях, и ето, ръка протегната към мен, и ето, в нея имаше писмен свитък.
10
И Той го разви пред мен и той беше изписан отпред и отзад, и на него бяха написани плачове и ридание, и горко.

Езекил глава 3

1
И ми каза: Сине човешки, изяж това, което намериш. Изяж този свитък и иди, говори на израилевия дом!
2
И аз отворих устата си и Той ми даде да изям този свитък.
3
И ми каза: Сине човешки, нахрани корема си и напълни вътрешността си с този свитък, който ти давам. И аз го изядох и беше в устата ми сладък като мед.
4
И ми каза: Сине човешки, иди, влез в израилевия дом, и им говори с Моите думи.
5
Защото не си изпратен при народ с неразбираем говор и тежък език, а при израилевия дом;
6
не при много народи с неразбираем говор и тежък език, чиито думи не разбираш. Не те ли изпратих при тези, които могат да чуят?
7
Но израилевият дом няма да пожелае да те послуша, защото не желаят да послушат Мен; защото целият израилев дом е с кораво чело и безсрамно сърце.
8
Ето, направих лицето ти кораво против техните лица и челото ти — кораво против техните чела.
9
Като диамант, по-кораво от кремък направих челото ти; не се бой от тях и не се плаши от тях, защото са бунтовен дом.
10
И ми каза: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря.
11
И иди, влез при пленниците, при синовете на народа си и им говори, и им кажи: Така говори Господ БОГ! — дали ще послушат, или няма.
12
И Духът ме повдигна и чух зад себе си голям гръмовен глас: Благословена ГОСПОДНАТА слава от мястото й!
13
И чух шума на крилете на живите същества, които се допираха едно до друго, и шума на колелата до тях, голям гръмовен глас.
14
И Духът ме повдигна и ме отнесе, и аз отидох огорчен в жарта на духа си; и ръката на ГОСПОДА беше силна върху мен.
15
И дойдох в Тел-Авив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и останах, където те живееха. И седях там седем дни и предизвиквах смайване между тях.
16
И след седемте дни ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:
17
Сине човешки, поставих те страж на израилевия дом. И като чуеш словото от устата Ми, да ги предупредиш от Моя страна!
18
Когато кажа на безбожния: Непременно ще умреш! — а ти не го предупредиш и не говориш, за да предупредиш безбожния за безбожния му път и да запазиш живота му, онзи безбожник ще умре в беззаконието си, но от твоята ръка ще изискам кръвта му.
19
А ако предупредиш безбожния, но той не се върне от безбожието си и от безбожния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти си избавил душата си.
20
И ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, и Аз поставя препънка пред него, той ще умре. Понеже не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни, но от твоята ръка ще изискам кръвта му.
21
Но ако ти предупредиш праведника, за да не греши праведникът, и той не съгреши, непременно ще живее, защото е приел предупреждение, а ти си избавил душата си.
22
И ръката на ГОСПОДА беше там върху мен и Той ми каза: Стани, излез в равнината и там ще ти говоря.
23
И станах и излязох в равнината, и ето, ГОСПОДНАТА слава стоеше там като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.
24
И Духът влезе в мен и ме постави на краката ми, и ми говори, и каза: Иди, затвори се в къщата си.
25
И ти, сине човешки, ето, ще ти сложат връзки и ще те вържат с тях, и няма да излизаш сред тях.
26
И ще залепя езика ти за небцето ти и ще онемееш, и няма да им бъдеш изобличител, защото са бунтовен дом.
27
Но когато ти говоря, ще отворя устата ти и ти им кажи: Така казва Господ БОГ: Който слуша, нека слуша, а който не слуша, нека не слуша — защото са бунтовен дом.

2 Коринтяни глава 9

1
А за служенето на светиите Е излишно да ви пиша,
2
понеже зная вашата готовност, за което се хваля с вас пред македонците – че Ахая още от миналата година е готова; и вашата ревност е подбудила по-голямата част от тях.
3
Но аз изпратих братята, за да не би нашата похвала с вас в това отношение да излезе напразна, така че да бъдете готови, както казах;
4
да не би ако дойдат с мен македонци и ви намерят, че не сте готови, да се посрамим ние – да не кажа вие – в тази увереност.
5
И така, намерих за необходимо да помоля братята да отидат при вас по-рано и да приготвят обещаното отпреди ваше дарение, за да бъде готово като дарение, а не като скъперничество.
6
А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7
Всеки да дава, както е решил в сърцето си, не с неохота и не от принуждение; защото Бог люби онзи, който дава на драго сърце.
8
А Бог е силен да преумножи върху вас всякаква благодат, така че, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело,
9
както е писано: ?Разпръсна щедро, даде на сиромасите; правдата Му трае до века.“
10
А Този, който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще направи да изобилстват плодовете на вашата правда,
11
за да бъдете във всяко отношение богати за всякаква щедрост, която чрез нас произвежда благодарение на Бога.
12
Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и се умножава чрез многото благодарения пред Бога;
13
понеже чрез доказателството на това служение те славят Бога за вашата послушност на Христовото благовестие, което изповядвате, и за щедростта на вашето участие в дарението за тях и за всички;
14
и в молитвите си за вас те копнеят за вас поради дадената ви изобилна Божия благодат.
15
Да благодарим на Бога за Неговия неизразим дар!

2 Коринтяни глава 10

1
И сам аз, Павел, ви моля с кротостта и нежността на Христос – аз, който съм смирен, когато съм между вас, но когато отсъствам, ставам смел към вас –
2
моля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя срещу някои, които считат, че ние постъпваме плътски.
3
Защото, макар и да живеем в плът, ние не воюваме по плът.
4
Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости.
5
Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос.
6
И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.
7
Погледнете това, което е пред очите ви! Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови.
8
Защото, ако бих се похвалил малко повече с нашата власт, която Господ ни даде за вашето изграждане, а не за вашето разрушение, не бих се засрамил.
9
Но нека не изглежда така, като че желая да ви плаша с писмата си.
10
Понеже – казват някои – писмата му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето – нищожно.
11
Такъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в писмата си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.
12
Защото не смеем да се причисляваме или да се сравняваме с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.
13
Но ние няма да се похвалим извън мярката, а според мярката на областта, която Бог ни е определил като мярка, която да достигне дори до вас.
14
Защото ние не се простираме прекалено надалеч, като че ли не сме били достигали до вас, защото и до вас достигнахме с Христовото благовестие;
15
и не се хвалим с това, което е извън нашата мярка, тоест с чужди трудове, но имаме надежда, че с растежа на вашата вяра ние, според областта си за работа, ще се възвеличим още повече между вас,
16
така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с извършеното в чужда област.
17
А ?който се хвали, с Господа да се хвали.“
18
Защото не е одобрен този, който препоръчва сам себе си, а този, когото Господ препоръчва.