Back to Top

"Затова и ние от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да молим от Бога да се изпълните с познаването на Неговата воля чрез пълна мъдрост и духовно разбиране,"

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 282 Ден 283Ден 284

Исая глава 62

1
Заради Сион няма да млъкна и заради Ерусалим няма да престана, докато правдата му не се яви като сияние и спасението му — като запалено светило.
2
Народите ще видят правдата ти и всичките царе — славата ти. И ти ще се наречеш с ново име, което устата на ГОСПОДА ще определи.
3
И ще бъдеш славен венец в ръката на ГОСПОДА и царска корона на дланта на своя Бог.
4
Няма вече да ти казват Оставена и на земята ти няма вече да казват Пуста, а ще се наречеш: Благоволението ми е в нея, и земята ти — Венчана, защото ГОСПОД благоволи в теб, и земята ти ще бъде венчана.
5
Защото, както младеж се жени за девойка, така синовете ти ще се оженят за теб. И както младоженец се радва на невяста, така твоят Бог ще се радва на теб.
6
На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи; цял ден и цяла нощ, никога няма да млъкнат. Вие, които припомняте на ГОСПОДА, не си давайте почивка,
7
и не Му давайте почивка, докато не утвърди и направи Ерусалим за слава на земята.
8
ГОСПОД се закле в десницата Си и в силната Си мишца: Няма да дам вече житото ти за храна на враговете ти и чужденците няма да пият виното ти, за което си се трудил!
9
А които го прибират, те ще го ядат и ще хвалят ГОСПОДА; и които го събират, те ще го пият в дворовете на Моето светилище.
10
Минете, минете през портите, пригответе пътя на народа! Изравнете, изравнете пътя, очистете го от камъни, издигнете знаме над народите!
11
Ето, ГОСПОД прогласи до края на земята: Кажете на сионската дъщеря: Ето, спасението ти идва! Ето, наградата Му е с него и възмездието Му — пред Него.
12
И ще ги наричат свят народ, изкупени на ГОСПОДА. И ти ще се наричаш Потърсена, град неизоставен.

Исая глава 63

1
Кой е този, който идва от Едом, с червени дрехи от Восора, този славен в облеклото си, който ходи във величието на силата си? Аз съм, който говоря в правда, мощен да спасявам.
2
Защо има червено по облеклото Ти и дрехите Ти са като на някой, който тъпче лин?
3
Аз сам изтъпках лина и никой от народите не беше с Мен. Да, стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, и кръвта им изпръска дрехите Ми и омърсих цялото Си облекло,
4
защото денят на отмъщението бе в сърцето Ми и годината Ми за изкупление настана.
5
Огледах се, но нямаше помощник и се изумих, че нямаше опора; тогава Моята ръка Ми донесе спасение и яростта Ми, тя Ме подкрепи.
6
И стъпках народите в гнева Си и ги опих с яростта Си, и излях кръвта им на земята.
7
Ще си спомня благостите на ГОСПОДА, славословията на ГОСПОДА, според всичко, което ГОСПОД ни е дарил, и за голямата добрина към израилевия дом, която им оказа според милостите Си и според многото Си благости.
8
Защото каза: Наистина те са Мой народ, синове, които няма да постъпят измамно. И им стана Спасител.
9
Във всичките им скърби Той скърбеше и Ангелът на присъствието Му ги избави. В любовта Си и в милосърдието Си Той ги изкупи, вдигна ги и ги носи през всички древни дни.
10
Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Му Дух и Той им се обърна в неприятел; сам Той воюва против тях.
11
Тогава народът Му си спомни за древните дни на Мойсей: Къде е Онзи, който ги изведе от морето с пастирите на стадото Си? Къде е Онзи, който положи Светия Си Дух сред тях;
12
който направи славната Си мишца да върви до десницата на Мойсей; който раздели пред тях водата, за да си направи вечно име;
13
който ги води през бездната като кон през пасбище, без да се препънат?
14
Като добитък, който слиза в долината, Духът ГОСПОДЕН ги успокои. Така си водил народа Си, за да си направиш славно име.
15
Погледни от небесата и виж от обиталището на светостта Си и славата Си! Къде са ревността Ти и мощните Ти дела? Многото Ти милости и благостите Ти към мен са задържани.
16
Защото Ти си наш Отец — въпреки че Авраам не ни знае и Израил не ни познава, Ти, ГОСПОДИ, си наш Отец; наш Изкупител от вечността е Твоето Име.
17
Защо, ГОСПОДИ, си ни оставил да се отклоняваме от пътищата Ти, закоравяваш сърцата ни да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, племената на Твоето наследство!
18
Малко време го владя Твоят свят народ; противниците ни потъпкаха светилището Ти.
19
Ние сме станали такива, над които Ти никога не си владял, които не са били наричани с Твоето Име.

Исая глава 64

1
О, да би раздрал Ти небето, да би слязъл, да биха се стопили от присъствието Ти планините —
2
както огън гори храстите и огън прави водата да клокочи — за да стане Името Ти познато на противниците Ти и да потреперят народите от присъствието Ти,
3
когато извършиш ужасни дела, каквито не сме очаквали! О, да би слязъл, да биха се стопили от присъствието Ти планините!
4
Защото от древността не се е чуло, до уши не е стигало, око не е видяло друг бог освен Теб, който да направи нещо за онзи, който Го чака.
5
Ти посрещаш онзи, който се радва да върши правда, онези, които си спомнят за Теб в пътищата Ти. Ето, Ти се разгневи, защото съгрешихме; в твоите пътища е вечността, и нека се спасим!
6
Защото всички станахме като нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; и всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър.
7
И няма никой, който да призовава Името Ти, да се пробуди, за да се хване за Теб, защото Ти си скрил лицето Си от нас и си ни стопил заради беззаконията ни.
8
Но сега, ГОСПОДИ, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти си Грънчарят ни и всички сме дело на Твоята ръка.
9
Недей се гневи твърде много, ГОСПОДИ, недей помни вечно беззаконието! Ето, молим Те, погледни — всички ние сме Твой народ.
10
Твоите свети градове станаха пустиня, Сион е пустиня, Ерусалим запустя.
11
Нашият свят и славен дом, където бащите ни Те славословеха, е изгорен с огън и всичките скъпи за нас неща са опустошени.
12
При това ще се въздържаш ли, ГОСПОДИ? Ще мълчиш ли и ще ни унизиш ли докрай?

Деяния глава 21

1
А когато се откъснахме от тях и отплавахме, дойдохме направо на Кос, а на следващия ден – на Родос и оттам – на Патара.
2
И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, се качихме на него и отплавахме.
3
И когато съзряхме Кипър и го оставихме отляво, плавахме към Сирия и слязохме в Тир; защото там корабът щеше да се разтовари.
4
И като намерихме учениците, престояхме там седем дни. Те чрез Духа казаха на Павел да не отива в Ерусалим.
5
И когато прекарахме тези дни, излязохме и си тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха докато излязохме вън от града; и коленичихме на брега и се помолихме.
6
И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.
7
И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.
8
А на следващия ден ние, които бяхме заедно с Павел, тръгнахме и дойдохме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте служители, и останахме у него.
9
А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.
10
И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.
11
И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12
И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не се изкачва в Ерусалим.
13
Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господ Иисус!
14
И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господната воля.
15
И след тези дни се приготвихме и се изкачихме в Ерусалим.
16
С нас дойдоха и някои от учениците от Кесария и ни заведоха при някой си Мнасон, кипърец, отдавнашен ученик, у когото щяхме да отседнем.
17
И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.
18
И на следващия ден Павел влезе с нас при Яков, където присъстваха всичките старейшини.
19
И като ги поздрави, им разказа едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.
20
А те, като чуха, прославиха Бога. И му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.
21
А за теб им е говорено, че ти учиш всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат обредите.
22
И така, какво да се направи? Бездруго (ще се събере народ, защото) те ще чуят, че си дошъл.
23
Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;
24
вземи ги и се очисти заедно с тях, и им плати разноските, за да си обръснат главите; и така всички ще знаят, че това, което са чули за теб, не е истина, а че ти самият следваш и пазиш закона.
25
А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си те да не пазят нищо такова, а само да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушено и от блудство.
26
Тогава Павел взе мъжете и на следващия ден, след като се очисти заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните на очистването, когато щеше да се принесе принос за всеки един от тях.
27
И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ и сложиха ръце върху него, като викаха:
28
О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който учи всички навсякъде против народа, против закона и против това място! А освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.
29
Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма.
30
И целият град се развълнува и народът се стече; и като хванаха Павел, го извлякоха вън от храма и веднага вратите бяха затворени.
31
И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна известие, че целият Ерусалим е размирен.
32
И той веднага взе войници и стотници и изтича долу при тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.
33
Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.
34
А сред тълпата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да установи истината поради врявата, заповяда да го закарат в крепостта.
35
А когато стигна до стъпалата, войниците го носеха поради насилието на тълпата,
36
защото множеството от народа вървеше отзад и викаше: Махни го!
37
И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Мога ли да ти кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки!
38
Не си ли ти онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници?
39
А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.
40
И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а когато се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски, казвайки: