Back to Top

"И вие се веселете, синове на Сион, радвайте се в ГОСПОДА, своя Бог, защото ви дава ранния дъжд за правда и ви навалява дъжда — ранния и късния както преди."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 256 Ден 257Ден 258

Еклесиаст глава 4

1
Тогава се обърнах и видях всичките потисничества, които се вършат под слънцето: И ето, сълзите на угнетените, но нямаше за тях утешител — и от ръката на потисниците им излизаше насилие, но нямаше за тях утешител.
2
Затова аз завидях повече на мъртвите, които са вече умрели, отколкото на живите, които са още живи.
3
А по-щастлив и от двамата е онзи, който още не е бил, който не е видял злите дела, които се вършат под слънцето.
4
И видях, че всеки труд и всяка сполука в работата е съперничество между човека и ближния му. И това е суета и гонене на вятър.
5
Безумният сгъва ръцете си и яде собствената си плът.
6
По-добре пълна шепа със спокойствие отколкото две шепи пълни с труд и гонене на вятър.
7
И се обърнах и видях суета под слънцето.
8
Има такъв, който е сам, без другар; няма нито син, нито брат. Но няма край на целия му труд и окото му не се насища с богатства. И не казва: За кого се трудя и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежка работа.
9
Двама са по-добре отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си.
10
Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма втори да го вдигне.
11
И ако двама легнат заедно, ще се топлят; а как ще се стопли един?
12
И ако някой може да надвие единия, двама ще му противостоят. И тройното въже не се къса бързо.
13
По-добре е беден и мъдър младеж отколкото стар и безумен цар, който вече не приема съвет.
14
Защото младежът излиза от затвора, за да бъде цар, въпреки че е роден беден в царството му.
15
Видях всичките живи, които ходят под слънцето, че бяха с втория, с младежа, който трябваше да застане на неговото място.
16
Нямаше край на целия народ, на всички, които бяха преди тях; и послешните няма да се зарадват в него. Защото и това е суета и гонене на вятър.

Еклесиаст глава 5

1
Пази стъпките си, когато отиваш към Божия дом, и по-добре да се приближиш да слушаш, отколкото да принесеш жертва на безумни, защото те не знаят, че вършат зло.
2
Не прибързвай с устата си и да не бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога — защото Бог е на небето, а ти си на земята, затова нека думите ти бъдат малко.
3
Защото сънищата идват от много занимание и гласът на безумния — от много думи.
4
Когато дадеш обещание на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволява в безумните. Изпълни това, което си обещал!
5
По-добре да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш.
6
Не позволявай на устата си да вкара плътта ти в грях и не казвай пред Божия Ангел, че е било по погрешка. Защо да се разгневи Бог на гласа ти и да унищожи делото на ръцете ти?
7
Защото в множеството на сънищата и в множеството на думите има суети, но ти се бой от Бога.
8
Ако видиш угнетяване на бедния и изкривяване на правосъдието и правдата в страната, не се учудвай на това нещо; защото над високия служител надзирава друг по-висок, а над тях има още по-високи.
9
И ползата от земята е за всичките; и сам царят има полза от нивите.
10
Който обича парите, няма да се насити с пари, нито с доходи — онзи, който обича изобилието. И това е суета.
11
Когато се увеличават благата, увеличават се и онези, които ги ядат; затова, каква полза имат притежателите им, освен да ги гледат с очите си?
12
Сънят на онзи, който работи, е сладък, независимо дали яде малко, или много, а пресищането на богатия не го оставя да спи.
13
Има тежко зло, което видях под слънцето — богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.
14
Но онова богатство се загубва от зъл случай и когато той ражда син, няма нищо в ръката му.
15
Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще се върне, и ще си отиде, както е дошъл. Няма да вземе нищо от плода на труда си, което да отнесе в ръката си.
16
И това също е тежко зло — както е дошъл, така ще си и отиде и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?
17
Още и през всичките си дни той яде в тъмнина с много досада и болест, и гняв.
18
Ето какво видях за добро и прилично — човек да яде, да пие и да вижда добро от целия си труд, в който се труди под слънцето според броя на дните на живота си, които Бог му е дал; защото това е делът му.
19
И за всеки човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и му е дал власт да яде от него, да взема дела си и да се весели в труда си — това е дар от Бога.
20
Защото няма да мисли много за дните на живота си, понеже Бог го занимава с радостта на сърцето му.

Еклесиаст глава 6

1
Има зло, което видях под слънцето и е много сред хората:
2
човек, на когото Бог е дал богатство и имот, и почест и нищо не му липсва от всичко, което пожелава; но Бог не му дава власт да яде от тях, а ги яде чужденец. Това е суета и лоша болест.
3
Ако човек роди сто деца и живее много години, и дните на годините му станат много, а душата му не се насити с благо, и той дори няма прилично погребение, казвам, че мъртвороденото е по-добре от него,
4
защото то идва в нищожност и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина,
5
и не е видяло слънцето и не е познало нищо. То има повече покой, отколкото онзи човек.
6
Дори да живее два пъти по хиляда години, без да види добро — не отиват ли всички на едно място?
7
Целият труд на човека е за устата му — душата му обаче не се насища.
8
Защото какво предимство има мъдрият пред безумния и какво — сиромахът, който знае как да живее между живите?
9
По-добре да виждаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.
10
Каквото и да съществува, вече си има име, и се знае какво е човек; и той не може да се съди с по-могъщия от него.
11
Понеже има много неща, които умножават суетата — каква полза има човек от това?
12
Защото кой знае какво е добро за човека в живота през малкото години на суетния му живот, които той прекарва като сянка? Защото кой ще каже на човека какво ще бъде след него под слънцето?

Еклесиаст глава 7

1
Добро име е по-добро от скъпоценно масло и денят на смъртта — от деня на раждането.
2
По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото да отидеш в дом на пируване, защото това е краят на всички хора и живият го влага в сърцето си.
3
Печалта е по-добра от смеха, защото чрез тъжното лице сърцето става по-добро.
4
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене, а сърцето на безумните е в дома на веселие.
5
По-добре да се слуша изобличението на мъдрия, отколкото да слуша човек песента на безумните.
6
Защото какъвто е гласът на тръните под котела, такъв е и смехът на безумния. И това е суета.
7
Наистина насилието подлудява мъдрия и подкупът покварява сърцето.
8
Краят на работата е по-добър от началото й; търпеливият по дух е по-добър от гордия по дух.
9
Не бързай в духа си да се гневиш, защото гневът почива в пазвата на безумните.
10
Не казвай: Как предишните дни бяха по-добри от тези? — защото не от мъдрост питаш за това.
11
Мъдростта е добра като наследство и полезна за онези, които гледат слънцето,
12
защото мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта оживява онези, които я имат.
13
Разгледай Божието дело, защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14
В деня на благоденствие бъди весел, а в деня на бедствие разсъди: Бог е направил едното, както и другото, за да не намери човек нищо след себе си.
15
Всичко видях в суетните си дни — има праведен, който загива в правдата си, и има безбожен, който дългоденства в безбожието си.
16
Не бъди прекалено праведен и не се прави на прекалено мъдър — защо да се погубиш?
17
Не бъди прекалено зъл и не бъди безумен — защо да умреш преди времето си?
18
Добре е да държиш това и да не оттегляш ръката си от онова, защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
19
Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет началници, които са в града,
20
защото няма праведен човек на земята, който върши добро и не греши.
21
И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне,
22
защото сърцето ти знае също, че и ти много пъти си проклинал други.
23
Всичко това опитах чрез мъдрост. Казах: Ще бъда мъдър! — но тя се отдалечи от мен.
24
Далеч е онова, което е, и изключително дълбоко — кой може да го открие?
25
Отново предадох сърцето си да позная, да изследвам и да открия мъдростта и разума, да позная, че злото е безумие и глупостта е лудост.
26
И открих че е по-горчива от смъртта жената, чието сърце е примки и мрежи, чиито ръце са окови. Който е угоден на Бога, ще избегне от нея, а грешникът ще бъде хванат от нея.
27
Виж, това открих — казва проповедникът — като сравнявах едно нещо с друго, за да намеря обяснение,
28
което душата ми още търси, но не е намерила — един мъж между хиляда намерих, но една жена между всички тях не намерих.
29
Ето, само това намерих — че Бог направи човека праведен, но те потърсиха много хитрини.

Йоан глава 13

1
А преди празника на Пасхата Иисус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.
2
И по време на вечерята, когато дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде,
3
Иисус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че Той от Бога е излязъл и при Бога отива,
4
стана от вечерята, сложи настрани мантията Си, взе кърпа и се препаса.
5
После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която бе препасан.
6
И така, дойде при Симон Петър. Той Му каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?
7
Иисус в отговор му каза: Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш след това.
8
Петър Му каза: Ти никога няма да умиеш моите крака! Иисус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мен.
9
Симон Петър Му каза: Господи, не само краката ми, а и ръцете и главата!
10
Иисус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а е цял чист; и вие сте чисти, но не всички.
11
Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти.
12
А като уми краката им и си взе мантията, седна пак и им каза: Знаете ли какво ви направих?
13
Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв.
14
И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката.
15
Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас.
16
Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
17
Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
18
Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал, но за да се сбъдне писанието: ?Който ядеше хляба Ми, вдигна своята пета против Мен.“
19
Отсега ви го казвам, преди да е станало, че когато стане, да повярвате, че съм Аз.
20
Истина, истина ви казвам: който приеме онзи, когото Аз пращам, Мен приема; а който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил.
21
Като каза това, Иисус се смути в духа Си и свидетелства, и каза: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22
Тогава учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.
23
А на трапезата един от учениците, когото Иисус любеше, се беше облегнал на гърдите на Иисус.
24
Симон Петър му кимна да попита кой е този, за когото Иисус говори.
25
А той, като се беше облегнал назад на гърдите на Иисус, Му каза: Господи, кой е?
26
Иисус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залък и ще му го дам. И като натопи залъка, Той го подаде на Юда Симонов Искариотски.
27
И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Иисус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.
28
Но никой от седящите не разбра защо му каза това.
29
Защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Иисус му казва: Купи, каквото ни трябва за празника, или че трябва да даде нещо на бедните.
30
И така, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.
31
А когато излезе, Иисус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него.
32
Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.
33
Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както казах на юдеите, така казвам и на вас, че там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете.
34
Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.
35
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
36
Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Иисус отговори: Където отивам Аз, ти не можеш сега да Ме последваш, но ще Ме последваш после.
37
Петър Му каза: Господи, защо не мога да Те последвам сега? Живота си ще дам за Теб.
38
Иисус отговори: Живота си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: петелът няма да пропее, преди ти три пъти да се отречеш от Мен.