Back to Top

"И вие се веселете, синове на Сион, радвайте се в ГОСПОДА, своя Бог, защото ви дава ранния дъжд за правда и ви навалява дъжда — ранния и късния както преди."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 255 Ден 256Ден 257

Еклесиаст глава 1

1
Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:
2
Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.
3
Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?
4
Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.
5
И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.
6
Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.
7
Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.
8
Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.
9
Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.
10
Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.
11
Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.
12
Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.
13
И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.
14
Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър.
15
Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.
16
Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.
17
И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.
18
Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.

Еклесиаст глава 2

1
Казах аз в сърцето си: Ела сега, ще те изпитам с веселие; затова, наслаждавай се на добро! И ето, и това беше суета.
2
Казах за смеха: Лудост е! — и за веселието: Какво постига то?
3
Реших в сърцето си да веселя плътта си с вино, докато сърцето ми ме водеше в мъдрост, и да удържа безумието, докато видя кое е доброто за човешките синове да го вършат под небето през всичките дни на живота си.
4
Извърших големи дела: построих си къщи, насадих си лозя,
5
направих си градини и паркове, и насадих в тях всякакви плодни дървета.
6
Направих си водоеми, от които да поливам растящата гора от дървета.
7
Купих слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми. Имах и стада от едър и дребен добитък, повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим.
8
Събрах си и сребро, и злато, и съкровища на царе и страни. Събрах си също певци и певици, и насладите на човешките синове — всякакви изобилни великолепия.
9
Така станах велик и превъзходен повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим. Също и мъдростта ми ми остана.
10
И от всичко, което очите ми пожелаха, не им отказах нищо. Не възпрях сърцето си от никакво удоволствие, защото сърцето ми се радваше заради целия ми труд и това беше наградата ми за целия ми труд.
11
И разгледах всичките си дела, които ръцете ми бяха извършили, и труда, в който работейки се трудих, и ето, всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето.
12
Тогава се обърнах да разгледам мъдростта и лудостта, и безумието, защото какво ще направи човек, който идва след царя? — Това, което е вече направено.
13
Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината.
14
Очите на мъдрия са в главата му, а безумният ходи в тъмнина. Но познах също, че една участ ги постига всичките.
15
Тогава казах в сърцето си: Каквато е участта на безумния, това ще постигне и мен. Защо тогава станах аз толкова мъдър? Затова казах в сърцето си, че и това е суета.
16
Защото няма вечно спомен нито за мъдрия, нито за безумния, защото в идещите дни всичко ще бъде вече забравено. И как умира мъдрият? — Като безумния!
17
Затова аз намразих живота, защото тежко ми се видя делото, което се върши под слънцето; понеже всичко е суета и гонене на вятър.
18
И аз намразих целия си труд, в който се бях трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който идва след мен.
19
И кой знае дали той ще бъде мъдър или безумен? Но пак той ще владее над плода на целия ми труд, в който се трудих и в който се показах мъдър под слънцето. И това е суета.
20
Затова се обърнах и се отчаях от целия труд, в който съм се трудил под слънцето.
21
Защото има човек, чийто труд е бил с мъдрост, знание и умение, но го оставя за дял на друг, който не се е трудил за него. И това е суета и голямо зло.
22
Защото каква полза за човека от целия му труд и от усилията на сърцето му, с които се труди под слънцето?
23
Понеже всичките му дни са страдание и трудът му е скръб; дори и нощем сърцето му не почива. И това е суета.
24
Няма нищо по-добро за човека, освен да яде и да пие, и да оставя душата си да вижда доброто от труда му. И това видях, че е от Божията ръка.
25
Защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Мен — Бог?
26
Понеже на човека, който е угоден пред Него, Бог дава мъдрост и знание, и радост, а на грешника дава да се труди, да събира и да трупа, за да даде на угодния пред Бога. И това е суета и гонене на вятър.

Еклесиаст глава 3

1
Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето:
2
време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;
3
време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;
4
време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване;
5
време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане;
6
време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне;
7
време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене;
8
време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.
9
Каква полза има работникът от това, в което се труди?
10
Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.
11
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края.
12
Познах, че няма по-добро за тях, освен да се веселят и да вършат добро през живота си,
13
а и че всеки човек яде и пие, и вижда добро в целия си труд — това е дар от Бога.
14
Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят.
15
Каквото е, вече е било и каквото ще бъде, вече е било; и Бог издирва миналото.
16
И още видях под слънцето мястото на съда, а там — беззаконието, и мястото на правдата, а там — беззаконието.
17
Казах в сърцето си: Бог ще съди и правЕдния и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело.
18
Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни.
19
Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета.
20
Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21
Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята?
22
И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?

Йоан глава 12

1
А шест дни преди Пасхата Иисус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2
Там Му направиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.
3
Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза краката на Иисус и с косата си избърса краката Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
4
Тогава един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:
5
Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на бедните?
6
А това каза не защото го беше грижа за бедните, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше това, което пускаха в нея.
7
Тогава Иисус каза: Оставете я; тя е запазила това за деня на Моето погребение.
8
Защото бедните винаги се намират между вас, но Аз не винаги се намирам.
9
И голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само заради Иисус, но за да видят и Лазар, когото Той беше възкресил от мъртвите.
10
А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,
11
защото поради него мнозина от юдеите отиваха и вярваха в Иисус.
12
На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Иисус идвал в Ерусалим,
13
взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име, Царят на Израил!
14
А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано:
15
?Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на магаренце.“
16
Учениците Му отначало не разбраха това; но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че те Му сториха това.
17
А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше.
18
По същата причина Го посрещна и множеството, защото чуха, че извършил това знамение.
19
Затова фарисеите казаха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
20
А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
21
Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Иисус.
22
Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус.
23
А Иисус в отговор им каза: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24
Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.
25
Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26
Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец.
27
Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час.
28
Отче, прослави Името Си. Тогава дойде глас от небето: И го прославих, и пак ще го прославя!
29
На това народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му говори.
30
Иисус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.
31
Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
32
И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
33
А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
34
А множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; а Ти как казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?
35
Тогава Иисус им каза: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обхване тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.
36
Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината. Това изговори Иисус и си отиде, и се скри от тях.
37
Но макар и да беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
38
за да се изпълни реченото от пророк Исая, който каза: ?Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И на кого се е открила мишцата Господна?“
39
Те затова не можеха да вярват, защото Исая пак е казал:
40
?Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърце да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“
41
Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него.
42
Но пак мнозина от първенците повярваха в Него, но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43
защото обикнаха човешката слава повече от Божията слава.
44
А Иисус извика и каза: Който вярва в Мен, не в Мен вярва, а в Онзи, който Ме е пратил.
45
И който вижда Мен, вижда Онзи, който Ме е пратил.
46
Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен.
47
И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света.
48
Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49
Защото Аз не говорих от Себе Си, а Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.
50
И зная, че Неговата заповед е вечен живот. И така, това, което говоря, го говоря така, както Ми е казал Отец.