Back to Top

"Защото животът за мен е Христос, а смъртта – придобивка."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 228 Ден 229Ден 230

Псалми глава 69

1
(По слав. 68) За първия певец. По музиката на Кремовете. Псалм на Давид. Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата ми!
2
Потънах в дълбока тиня, където няма твърда основа, навлязох в дълбоки води и приливът ме потапя.
3
Изнемогвам от викането си, гърлото ми е пресъхнало, очите ми чезнат, докато чакам своя Бог.
4
Тези, които ме мразят без причина, са повече от космите на главата ми; могъщи са тези, които искат да ме погубят, които несправедливо са мои врагове; тогава трябва да върна това, което не съм откраднал.
5
Боже, Ти знаеш безумието ми и прегрешенията ми не са скрити от Теб.
6
Нека не се посрамят заради мен онези, които Те чакат, Господи, БОЖЕ на Войнствата! Нека не се опозорят заради мен онези, които Те търсят, Боже на Израил!
7
Защото заради Теб понесох присмех, срам покри лицето ми.
8
Отчуждих се от братята си и чужденец станах за синовете на майка си,
9
защото ревността за Твоя дом ме изяде и укорите на онези, които укоряват Теб, паднаха върху мен.
10
Плачех и изнурявах душата си с пост, но това ми стана за укор.
11
Облякох вретище за дреха и станах им за поговорка.
12
За мен говорят седящите в портата и аз съм в песните на пияниците.
13
Но аз към Теб отправям молитвата си, ГОСПОДИ, в благоприятно време. Боже, според голямата Си милост ме послушай, според верността на Своето спасение!
14
Избави ме от тинята, за да не потъна; нека бъда избавен от онези, които ме мразят, и от дълбините на водите!
15
Да не ме завлече водният поток, нито да ме погълне бездната и да не затвори ровът устата си над мен.
16
Чуй ме, ГОСПОДИ, защото е блага милостта Ти, обърни се към мен според множеството на Своите милости
17
и не скривай лицето Си от слугата Си, понеже съм в беда — послушай ме бързо!
18
Приближи се при душата ми и я изкупи, изкупи ме поради враговете ми!
19
Ти знаеш моя укор, моя срам и моя позор; всичките мои противници са пред Теб.
20
Укор съкруши сърцето ми и страдам, чаках да ме пожали някой, но нямаше никой; и чаках утешители, но не намерих никакви.
21
Дадоха ми и жлъчка за храна и в жаждата ми с оцет ме напоиха.
22
Трапезата им пред тях нека стане примка и вместо благоденствие — клопка!
23
Нека се помрачат очите им, за да не виждат, и направи хълбоците им постоянно да треперят!
24
Излей върху тях яростта Си и нека ги застигне пламъкът на Твоя гняв!
25
Жилището им нека запустее и в шатрите им нека никой не живее!
26
Защото те преследват онзи, когото Ти си поразил, и разказват за болката на Твоите ранени.
27
Прибави вина върху вината им и нека не влязат в Твоята правда!
28
Нека се заличат от книгата на живота и нека не се запишат с праведните!
29
А аз съм окаян и наскърбен — нека Твоето спасение, Боже, ме възвиши.
30
Ще хваля Името на Бога с песен и ще Го възвелича с благодарение.
31
И това ще се хареса на ГОСПОДА повече от бик или от юнец с рога и раздвоени копита.
32
Смирените ще видят и ще се зарадват; и вие, които търсите Бога, сърцето ви ще живее,
33
защото ГОСПОД слуша изпадналите в нужда и не презира затворниците Си.
34
Нека Го хвалят небето и земята, моретата и всичко, което се движи в тях!
35
Защото Бог ще спаси Сион и ще съгради градовете на Юда; и ще живеят там, и ще го притежават.
36
И потомството на слугите Му ще го наследи и онези, които обичат Името Му, ще живеят в него.

Псалми глава 70

1
(По слав. 69) За първия певец. Псалм на Давид. За възпоменание. Боже, побързай да ме избавиш, ГОСПОДИ — да ми помогнеш!
2
Нека се посрамят и унижат онези, които търсят живота ми! Нека се обърнат назад и се опозорят онези, които се радват на нещастието ми!
3
Нека се обърнат назад поради срама си онези, които казват: Охо-хо!
4
Нека се радват и се веселят в Теб всички, които Те търсят; които обичат Твоето спасение, нека винаги казват: Да се величае Бог!
5
А аз съм сиромах и беден — Боже, побързай при мен! Помощ моя и мой спасител си Ти, ГОСПОДИ, не се бави!

Псалми глава 71

1
(По слав. 70) На Теб, ГОСПОДИ, се уповавам, нека не се посрамя до века!
2
Избави ме в правдата Си и освободи ме; приклони към мен ухото Си и ме спаси.
3
Бъди ми канара за жилище, където мога винаги да идвам. Ти си заповядал моето спасение, защото Ти си скалата ми и крепостта ми.
4
Избави ме, Боже мой, от ръката на безбожния, от ръката на неправедния и насилника.
5
Защото Ти си моята надежда, Господи, БОЖЕ, упованието ми от младостта ми.
6
На Теб се облегнах от раждането си, откакто Ти ме извади от утробата на майка ми; възхвалата ми е винаги за Теб.
7
Станал съм чудовищен за мнозина, но Ти си моето здраво убежище.
8
Устата ми е пълна с Твоята възхвала и с Твоята слава — цял ден.
9
Не ме отхвърляй във времето на старостта, не ме оставяй, когато силата ми чезне.
10
Защото враговете ми говорят против мен и онези, които причакват душата ми, се наговарят помежду си.
11
Казват: Бог го е оставил, гонете го и хванете, защото няма кой да го избави.
12
Боже, не се отдалечавай от мен! Боже мой, побързай да ми помогнеш!
13
Нека се посрамят и довършат противниците на душата ми; нека се покрият с укор и позор онези, които търсят злото ми.
14
Но аз ще се надявам постоянно и ще умножавам цялата Твоя хвала.
15
Устата ми ще разказва Твоята правда и цял ден — Твоето спасение, защото не зная техния брой.
16
Ще дойда с мощните дела на Господ БОГ; ще споменавам Твоята правда, само Твоята.
17
Боже, Ти си ме учил от младостта ми; и досега разгласявам Твоите чудни дела.
18
И даже до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на идещото поколение, мощта Ти — на всички, които ще дойдат.
19
И правдата Ти, Боже, е превъзвишена. Ти, който си извършил велики дела — Боже, кой е като Теб?
20
Ти, който си ни показал големи и тежки беди, пак ще ни съживиш и пак ще ни извадиш от дълбините на земята.
21
Ще умножиш величието ми и ще се обърнеш да ме утешиш.
22
И аз ще Те славословя с арфа — Твоята вярност, Боже мой. На Теб, Свети Израилев, ще пея псалми с арфа.
23
Ще ликуват устните ми, когато Ти пея псалми, и душата ми, която си изкупил.
24
И езикът ми ще говори за Твоята правда цял ден, защото се посрамиха, защото се унижиха онези, които търсят злото ми.

Псалми глава 72

1
(По слав. 71) Псалм на Соломон. Боже, дай на царя правосъдието Си и правдата Си — на царския син,
2
за да съди Твоя народ с правда и страдащите Ти — с правосъдие.
3
Планините ще донесат мир на народа и хълмовете — мир чрез правда.
4
Той ще донесе правосъдие на страдащите на народа, ще спаси синовете на сиромасите и ще смаже потисника.
5
Ще Ти се боят, докато грее слънцето и докато свети луната, през всички поколения.
6
Той ще слезе като дъжд върху окосената ливада, като дъждове, които напояват земята.
7
В неговите дни праведният ще процъфтява и ще има изобилие от мир, докато луната престане да съществува.
8
И той ще владее от море до море, и от реката до краищата на земята.
9
Пред него ще се поклонят жителите на пустинята и враговете му ще лижат пръстта.
10
Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци, царете на Сава и Сева ще принесат дарове.
11
Да! Всички царе ще се поклонят пред него, всичките народи ще му служат.
12
Защото той ще избави сиромаха, когато вика, също и бедния, и безпомощния.
13
Ще се смили над слабия и сиромаха и ще спаси душите на сиромасите.
14
Ще изкупи душата им от гнет и насилие и кръвта им ще бъде скъпоценна в очите му.
15
И ще живее, и ще му се даде савското злато; и постоянно ще се издига молитва за него и цял ден ще го благославят.
16
Изобилие от жито ще има в земята, на върха на планините; плодът му ще се люлее като Ливан и жителите на града ще процъфтяват като земната трева.
17
Името му ще пребъдва вечно, името му ще пребъдва, докато е слънцето. И в Него ще се благославят, блажен ще го наричат всичките народи.
18
Благословен да е ГОСПОД Бог, Богът на Израил, който единствен върши чудеса!
19
И благословено да бъде Неговото славно Име до века! И нека цялата земя се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.
20
Свършиха се молитвите на Давид, сина на Есей.

Лука глава 8

1
Скоро след това Иисус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство. А с Него бяха дванадесетте ученици
2
и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем демона;
3
Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза; Сусана и много други, които Му служеха с имота си.
4
А когато се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, Той им каза с притча:
5
Сеячът излезе да сее семето си. И когато сееше, едно падна край пътя и се затъпка, и небесните птици го изкълваха.
6
А друго падна на канара и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.
7
Друго пък падна сред тръни и заедно с него пораснаха и тръните и го заглушиха.
8
А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. И като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9
А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.
10
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че да гледат, а да не виждат и да чуват, а да не разбират.
11
А значението на тази притча е това: Семето е Божието слово.
12
А посятото край пътя са тези, които слушат; но после идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.
13
Падналото на канарата са тези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен, а вярват само временно и когато настане изпитание, отпадат.
14
Падналото сред тръните са тези, които слушат, но като си отидат, се задушават от грижи и богатства, и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15
А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, го държат в искрено и добро сърце и дават плод с търпение.
16
И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат.
17
Защото няма нещо тайно, което няма да стане явно, нито нещо скрито, което няма да се узнае и няма да излезе наяве.
18
Затова внимавайте как слушате, защото който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.
19
И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20
И Му известиха, като казаха: Майка Ти и братята Ти стоят навън и искат да Те видят.
21
А Той в отговор им каза: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.
22
А в един от тези дни Той се качи на един кораб с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха.
23
А като плаваха, Той заспа. И върху езерото се устреми ветрена буря и вълните ги заливаха дотолкова, че бяха в опасност.
24
И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина.
25
А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
26
И пристигнаха в гадаринската страна, която е срещу Галилея.
27
А когато излезе на сушата, Го срещна човек от града, който от дълго време имаше демони и не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.
28
Когато видя Иисус, той извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи.
29
Защото Иисус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже той много пъти го беше хващал; и го бяха връзвали с вериги и окови, за да го пазят; но той разкъсваше връзките и демонът го гонеше из пустините.
30
Иисус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото в него бяха влезли много демони.
31
И те Го молеха да не им заповяда да отидат в бездната.
32
А там имаше голямо стадо свине, което пасеше на хълма; и демоните Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.
33
И след като демоните излязоха от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34
А свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и в селата.
35
И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Иисус, намериха човека, от когото бяха излезли демоните, да седи при краката на Иисус, облечен и разумен; и се изплашиха.
36
И тези, които бяха видели това, им разказаха как е бил изцелен обладаният от демони.
37
Тогава цялото множество от Гадаринската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обхванати от голям страх. И Той се качи в кораба и се върна.
38
А човекът, от когото бяха излезли демоните, Му се молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати, като каза:
39
Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град какви неща му стори Иисус.
40
А когато Иисус се върна, народът Го прие радостно, защото всички Го чакаха.
41
И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и като падна пред краката на Иисус, Му се молеше да влезе в къщата му;
42
защото имаше една-единствена дъщеря на около дванадесет години, която умираше. И когато отиваше, множеството Го притискаше.
43
И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да бъде излекувана от никого,
44
се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и кръвотечението й веднага престана.
45
А Иисус каза: Кой се допря до Мен? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те заобикаля и притиска, (а ти казваш: Кой се допря до Мен?)
46
Но Иисус каза: Някой се допря до Мен, защото усетих, че от Мен излезе сила.
47
И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперена и падна пред Него, и заяви пред целия народ причината, поради която се беше допряла до Него, и как веднага е оздравяла.
48
А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.
49
Докато Той още говореше, дойде някой от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50
А Иисус като дочу това, му отговори: Не се бой; само вярвай и тя ще се избави.
51
И когато дойде в къщата, не остави никого да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.
52
И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53
А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54
Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!
55
И духът му се върна и то веднага стана; и Той заповяда да му дадат да яде.
56
И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.