Back to Top

"Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше къде трябваше да се роди Христос. А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: ?И ти, Витлееме, земьо юдова, никак не си най-малък между юдовите началства, защото от теб ще произлезе Вожд, който ще пасе Моя народ Израил.“"

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 228 Ден 229Ден 230

Псалми глава 69

1
(По слав. 68) За първия певец. По музиката на Кремовете. Псалм на Давид. Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата ми!
2
Потънах в дълбока тиня, където няма твърда основа, навлязох в дълбоки води и приливът ме потапя.
3
Изнемогвам от викането си, гърлото ми е пресъхнало, очите ми чезнат, докато чакам своя Бог.
4
Тези, които ме мразят без причина, са повече от космите на главата ми; могъщи са тези, които искат да ме погубят, които несправедливо са мои врагове; тогава трябва да върна това, което не съм откраднал.
5
Боже, Ти знаеш безумието ми и прегрешенията ми не са скрити от Теб.
6
Нека не се посрамят заради мен онези, които Те чакат, Господи, БОЖЕ на Войнствата! Нека не се опозорят заради мен онези, които Те търсят, Боже на Израил!
7
Защото заради Теб понесох присмех, срам покри лицето ми.
8
Отчуждих се от братята си и чужденец станах за синовете на майка си,
9
защото ревността за Твоя дом ме изяде и укорите на онези, които укоряват Теб, паднаха върху мен.
10
Плачех и изнурявах душата си с пост, но това ми стана за укор.
11
Облякох вретище за дреха и станах им за поговорка.
12
За мен говорят седящите в портата и аз съм в песните на пияниците.
13
Но аз към Теб отправям молитвата си, ГОСПОДИ, в благоприятно време. Боже, според голямата Си милост ме послушай, според верността на Своето спасение!
14
Избави ме от тинята, за да не потъна; нека бъда избавен от онези, които ме мразят, и от дълбините на водите!
15
Да не ме завлече водният поток, нито да ме погълне бездната и да не затвори ровът устата си над мен.
16
Чуй ме, ГОСПОДИ, защото е блага милостта Ти, обърни се към мен според множеството на Своите милости
17
и не скривай лицето Си от слугата Си, понеже съм в беда — послушай ме бързо!
18
Приближи се при душата ми и я изкупи, изкупи ме поради враговете ми!
19
Ти знаеш моя укор, моя срам и моя позор; всичките мои противници са пред Теб.
20
Укор съкруши сърцето ми и страдам, чаках да ме пожали някой, но нямаше никой; и чаках утешители, но не намерих никакви.
21
Дадоха ми и жлъчка за храна и в жаждата ми с оцет ме напоиха.
22
Трапезата им пред тях нека стане примка и вместо благоденствие — клопка!
23
Нека се помрачат очите им, за да не виждат, и направи хълбоците им постоянно да треперят!
24
Излей върху тях яростта Си и нека ги застигне пламъкът на Твоя гняв!
25
Жилището им нека запустее и в шатрите им нека никой не живее!
26
Защото те преследват онзи, когото Ти си поразил, и разказват за болката на Твоите ранени.
27
Прибави вина върху вината им и нека не влязат в Твоята правда!
28
Нека се заличат от книгата на живота и нека не се запишат с праведните!
29
А аз съм окаян и наскърбен — нека Твоето спасение, Боже, ме възвиши.
30
Ще хваля Името на Бога с песен и ще Го възвелича с благодарение.
31
И това ще се хареса на ГОСПОДА повече от бик или от юнец с рога и раздвоени копита.
32
Смирените ще видят и ще се зарадват; и вие, които търсите Бога, сърцето ви ще живее,
33
защото ГОСПОД слуша изпадналите в нужда и не презира затворниците Си.
34
Нека Го хвалят небето и земята, моретата и всичко, което се движи в тях!
35
Защото Бог ще спаси Сион и ще съгради градовете на Юда; и ще живеят там, и ще го притежават.
36
И потомството на слугите Му ще го наследи и онези, които обичат Името Му, ще живеят в него.

Псалми глава 70

1
(По слав. 69) За първия певец. Псалм на Давид. За възпоменание. Боже, побързай да ме избавиш, ГОСПОДИ — да ми помогнеш!
2
Нека се посрамят и унижат онези, които търсят живота ми! Нека се обърнат назад и се опозорят онези, които се радват на нещастието ми!
3
Нека се обърнат назад поради срама си онези, които казват: Охо-хо!
4
Нека се радват и се веселят в Теб всички, които Те търсят; които обичат Твоето спасение, нека винаги казват: Да се величае Бог!
5
А аз съм сиромах и беден — Боже, побързай при мен! Помощ моя и мой спасител си Ти, ГОСПОДИ, не се бави!

Псалми глава 71

1
(По слав. 70) На Теб, ГОСПОДИ, се уповавам, нека не се посрамя до века!
2
Избави ме в правдата Си и освободи ме; приклони към мен ухото Си и ме спаси.
3
Бъди ми канара за жилище, където мога винаги да идвам. Ти си заповядал моето спасение, защото Ти си скалата ми и крепостта ми.
4
Избави ме, Боже мой, от ръката на безбожния, от ръката на неправедния и насилника.
5
Защото Ти си моята надежда, Господи, БОЖЕ, упованието ми от младостта ми.
6
На Теб се облегнах от раждането си, откакто Ти ме извади от утробата на майка ми; възхвалата ми е винаги за Теб.
7
Станал съм чудовищен за мнозина, но Ти си моето здраво убежище.
8
Устата ми е пълна с Твоята възхвала и с Твоята слава — цял ден.
9
Не ме отхвърляй във времето на старостта, не ме оставяй, когато силата ми чезне.
10
Защото враговете ми говорят против мен и онези, които причакват душата ми, се наговарят помежду си.
11
Казват: Бог го е оставил, гонете го и хванете, защото няма кой да го избави.
12
Боже, не се отдалечавай от мен! Боже мой, побързай да ми помогнеш!
13
Нека се посрамят и довършат противниците на душата ми; нека се покрият с укор и позор онези, които търсят злото ми.
14
Но аз ще се надявам постоянно и ще умножавам цялата Твоя хвала.
15
Устата ми ще разказва Твоята правда и цял ден — Твоето спасение, защото не зная техния брой.
16
Ще дойда с мощните дела на Господ БОГ; ще споменавам Твоята правда, само Твоята.
17
Боже, Ти си ме учил от младостта ми; и досега разгласявам Твоите чудни дела.
18
И даже до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, докато не разглася силата Ти на идещото поколение, мощта Ти — на всички, които ще дойдат.
19
И правдата Ти, Боже, е превъзвишена. Ти, който си извършил велики дела — Боже, кой е като Теб?
20
Ти, който си ни показал големи и тежки беди, пак ще ни съживиш и пак ще ни извадиш от дълбините на земята.
21
Ще умножиш величието ми и ще се обърнеш да ме утешиш.
22
И аз ще Те славословя с арфа — Твоята вярност, Боже мой. На Теб, Свети Израилев, ще пея псалми с арфа.
23
Ще ликуват устните ми, когато Ти пея псалми, и душата ми, която си изкупил.
24
И езикът ми ще говори за Твоята правда цял ден, защото се посрамиха, защото се унижиха онези, които търсят злото ми.

Псалми глава 72

1
(По слав. 71) Псалм на Соломон. Боже, дай на царя правосъдието Си и правдата Си — на царския син,
2
за да съди Твоя народ с правда и страдащите Ти — с правосъдие.
3
Планините ще донесат мир на народа и хълмовете — мир чрез правда.
4
Той ще донесе правосъдие на страдащите на народа, ще спаси синовете на сиромасите и ще смаже потисника.
5
Ще Ти се боят, докато грее слънцето и докато свети луната, през всички поколения.
6
Той ще слезе като дъжд върху окосената ливада, като дъждове, които напояват земята.
7
В неговите дни праведният ще процъфтява и ще има изобилие от мир, докато луната престане да съществува.
8
И той ще владее от море до море, и от реката до краищата на земята.
9
Пред него ще се поклонят жителите на пустинята и враговете му ще лижат пръстта.
10
Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци, царете на Сава и Сева ще принесат дарове.
11
Да! Всички царе ще се поклонят пред него, всичките народи ще му служат.
12
Защото той ще избави сиромаха, когато вика, също и бедния, и безпомощния.
13
Ще се смили над слабия и сиромаха и ще спаси душите на сиромасите.
14
Ще изкупи душата им от гнет и насилие и кръвта им ще бъде скъпоценна в очите му.
15
И ще живее, и ще му се даде савското злато; и постоянно ще се издига молитва за него и цял ден ще го благославят.
16
Изобилие от жито ще има в земята, на върха на планините; плодът му ще се люлее като Ливан и жителите на града ще процъфтяват като земната трева.
17
Името му ще пребъдва вечно, името му ще пребъдва, докато е слънцето. И в Него ще се благославят, блажен ще го наричат всичките народи.
18
Благословен да е ГОСПОД Бог, Богът на Израил, който единствен върши чудеса!
19
И благословено да бъде Неговото славно Име до века! И нека цялата земя се изпълни с Неговата слава! Амин и амин.
20
Свършиха се молитвите на Давид, сина на Есей.

Лука глава 8

1
Скоро след това Иисус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство. А с Него бяха дванадесетте ученици
2
и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалена, от която бяха излезли седем демона;
3
Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза; Сусана и много други, които Му служеха с имота си.
4
А когато се събра голямо множество и идваха при Него от всеки град, Той им каза с притча:
5
Сеячът излезе да сее семето си. И когато сееше, едно падна край пътя и се затъпка, и небесните птици го изкълваха.
6
А друго падна на канара и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага.
7
Друго пък падна сред тръни и заедно с него пораснаха и тръните и го заглушиха.
8
А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. И като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9
А учениците Му Го попитаха за значението на тази притча.
10
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че да гледат, а да не виждат и да чуват, а да не разбират.
11
А значението на тази притча е това: Семето е Божието слово.
12
А посятото край пътя са тези, които слушат; но после идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят.
13
Падналото на канарата са тези, които, като чуят, приемат словото с радост; но те нямат корен, а вярват само временно и когато настане изпитание, отпадат.
14
Падналото сред тръните са тези, които слушат, но като си отидат, се задушават от грижи и богатства, и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15
А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, го държат в искрено и добро сърце и дават плод с търпение.
16
И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го слага под легло, а го слага на светилник, за да видят светлината тези, които влизат.
17
Защото няма нещо тайно, което няма да стане явно, нито нещо скрито, което няма да се узнае и няма да излезе наяве.
18
Затова внимавайте как слушате, защото който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли, че има.
19
И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20
И Му известиха, като казаха: Майка Ти и братята Ти стоят навън и искат да Те видят.
21
А Той в отговор им каза: Моя майка и Мои братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.
22
А в един от тези дни Той се качи на един кораб с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха.
23
А като плаваха, Той заспа. И върху езерото се устреми ветрена буря и вълните ги заливаха дотолкова, че бяха в опасност.
24
И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина.
25
А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
26
И пристигнаха в гадаринската страна, която е срещу Галилея.
27
А когато излезе на сушата, Го срещна човек от града, който от дълго време имаше демони и не беше обличал дреха, и не живееше в къща, а в гробищата.
28
Когато видя Иисус, той извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи.
29
Защото Иисус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже той много пъти го беше хващал; и го бяха връзвали с вериги и окови, за да го пазят; но той разкъсваше връзките и демонът го гонеше из пустините.
30
Иисус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото в него бяха влезли много демони.
31
И те Го молеха да не им заповяда да отидат в бездната.
32
А там имаше голямо стадо свине, което пасеше на хълма; и демоните Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.
33
И след като демоните излязоха от човека и влязоха в свинете, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34
А свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и в селата.
35
И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Иисус, намериха човека, от когото бяха излезли демоните, да седи при краката на Иисус, облечен и разумен; и се изплашиха.
36
И тези, които бяха видели това, им разказаха как е бил изцелен обладаният от демони.
37
Тогава цялото множество от Гадаринската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обхванати от голям страх. И Той се качи в кораба и се върна.
38
А човекът, от когото бяха излезли демоните, Му се молеше да бъде с Него, но Иисус го отпрати, като каза:
39
Върни се у дома си и разкажи какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град какви неща му стори Иисус.
40
А когато Иисус се върна, народът Го прие радостно, защото всички Го чакаха.
41
И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и като падна пред краката на Иисус, Му се молеше да влезе в къщата му;
42
защото имаше една-единствена дъщеря на около дванадесет години, която умираше. И когато отиваше, множеството Го притискаше.
43
И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да бъде излекувана от никого,
44
се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и кръвотечението й веднага престана.
45
А Иисус каза: Кой се допря до Мен? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те заобикаля и притиска, (а ти казваш: Кой се допря до Мен?)
46
Но Иисус каза: Някой се допря до Мен, защото усетих, че от Мен излезе сила.
47
И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперена и падна пред Него, и заяви пред целия народ причината, поради която се беше допряла до Него, и как веднага е оздравяла.
48
А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир.
49
Докато Той още говореше, дойде някой от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50
А Иисус като дочу това, му отговори: Не се бой; само вярвай и тя ще се избави.
51
И когато дойде в къщата, не остави никого да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето.
52
И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53
А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54
Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани!
55
И духът му се върна и то веднага стана; и Той заповяда да му дадат да яде.
56
И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.