Back to Top

"Но ако ходим в светлината, както е и Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Иисус (Христос), Неговия Син, ни очиства от всеки грях."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 193 Ден 194Ден 195

Езра глава 9

1
И когато това беше свършено, началниците дойдоха при мен и казаха: Израилевият народ и свещениците, и левитите не са се отделили от народите на тези земи според техните мерзости — от ханаанците, хетейците, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците —
2
защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си и така светият род се е смесил с народите на тези земи; дори ръката на началниците и управителите е била първа в това престъпление.
3
И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах косата на главата си и брадата си, и седях като вцепенен.
4
Тогава се събраха при мен всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог заради престъплението на отведените в плен; а аз седях като вцепенен до вечерната жертва.
5
А във времето на вечерната жертва станах от унижението си, като бях раздрал дрехата си и мантията си, и паднах на колене, и прострях ръцете си към ГОСПОДА, своя Бог, и казах:
6
Боже мой, срамувам се и се свеня да повдигна лицето си към Теб, Боже мой, защото беззаконията ни надвишиха главите ни и грехът ни порасна до небесата.
7
От дните на бащите си до днес ние сме били в голям грях; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяхме предадени в ръката на царете на други земи, на меч, на плен, на разграбване и на опозоряване на лицата ни, както е днес.
8
И сега за един кратък миг ни се оказа милост от ГОСПОДА, нашия Бог, като Той ни остави остатък и ни закрепи в Своето свято място, за да просветли нашият Бог очите ни и да ни даде малко съживление в робството ни.
9
Защото сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни е оставил, а ни е оказал милост пред персийските царе, за да ни даде съживление, за да съградим дома на нашия Бог и да издигнем развалините му, и за да ни даде крепостна стена в Юда и в Ерусалим.
10
И сега, Боже наш, какво да кажем след това? Защото ние оставихме заповедите Ти,
11
които си ни дал чрез слугите Си, пророците, като си казал: Земята, в която влизате, за да я завладеете, е нечиста земя заради нечистотите на народите на земите и мерзостите, с които са я напълнили от край до край с нечистотата си.
12
И така, да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате техните дъщери за синовете си, и да не търсите мира им и благополучието им до века, за да се укрепите и да ядете благата на земята, и да я оставите в наследство на синовете си до века.
13
И след всичко, което дойде върху нас заради злите ни дела и заради големия ни грях — въпреки че Ти, Боже наш, си ни пощадил повече, отколкото заслужават беззаконията ни, и си ни дал такова избавление —
14
пак ли да нарушаваме Твоите заповеди и да се сродяваме с народите, предадени на тези мерзости? Няма ли да ни се разгневиш, докато се довършим и не остане никакъв остатък и никакво избавление?
15
ГОСПОДИ, Боже на Израил, Ти си праведен! Защото ние сме останалите избавени, както е днес. Ето, пред Теб сме с вината си, защото поради това никой не може да устои пред Теб.

Езра глава 10

1
А докато Ездра се молеше и се изповядваше с плач, паднал пред Божия дом, около него се събра едно много голямо събрание от Израил, мъже, жени и деца, защото народът плачеше с голям плач.
2
Тогава Сехания, синът на Ехиил, от синовете на Елам, заговори и каза на Ездра: Ние извършихме престъпление против своя Бог и взехме за жени чужденки от народите на земята. Но сега все пак има надежда за Израил относно това.
3
И така, нека сега направим завет с нашия Бог да отпратим всички тези жени и родените от тях съгласно съвета на господаря ми и на онези, които треперят пред заповедта на нашия Бог. Нека се постъпи според закона.
4
Стани, защото това е твоя длъжност, и ние сме с теб. Бъди силен и действай!
5
Тогава Ездра стана и закле началниците на свещениците, на левитите и на целия Израил, че ще постъпят според това слово. И те се заклеха.
6
Тогава Ездра стана отпред Божия дом и отиде в стаята на Йоанан, сина на Елиасив; отиде там и не яде хляб, и не пи вода, защото тъжеше за престъплението на отведените в плен.
7
После прогласиха по Юда и Ерусалим между всичките върнали се от плена да се съберат в Ерусалим.
8
А на всекиго, който не би дошъл до три дни според решението на началниците и старейшините, целият имот да бъде обречен на проклятие и самият той да бъде отлъчен от събранието на отведените в плен.
9
Тогава всички мъже от Юда и Вениамин се събраха до три дни в Ерусалим. Беше деветият месец, на двадесетия ден от месеца. И целият народ седеше на площада на Божия дом и трепереше заради това нещо и от поройния дъжд.
10
Тогава свещеник Ездра стана и им каза: Вие сте извършили престъпление и сте довели у дома си жени чужденки, за да умножите вината на Израил.
11
И така, изповядайте се сега пред ГОСПОДА, Бога на бащите си, и изпълнете волята Му, и се отделете от народите на земята и от жените чужденки!
12
И цялото събрание отговори и каза със силен глас: Според думите ти, така сме длъжни да направим!
13
Но народът е многоброен и е времето на дъждовете, така че не може да се стои вън. При това работата не е за един ден, нито за два, защото мнозина сме съгрешили в това нещо.
14
Затова нека пристъпят нашите началници за цялото събрание и нека всички по нашите градове, които са довели у дома си жени чужденки, да идват в определени времена, и заедно с тях старейшините на всеки град и съдиите му, докато се отвърне от нас пламенният гняв на нашия Бог заради това нещо.
15
И само Йонатан, синът на Асаил, и Яазия, синът на Текуй, се възпротивиха и Месулам и левитът Саватай ги подкрепиха.
16
И завърналите се от плена постъпиха така. И свещеник Ездра и някои глави на бащини домове, според бащините им домове, всички по име, се отделиха и седнаха на първия ден от десетия месец да изследват работата.
17
И до първия ден от първия месец свършиха с всички мъже, които бяха довели у дома си жени чужденки.
18
И между синовете на свещениците също се намериха такива, които бяха довели у дома си жени чужденки: от синовете на Иисус, сина на Йоседек, и братята му: Маасия и Елиезер, и Ярив, и Годолия.
19
И те дадоха ръцете си в обещание, че ще изгонят жените си, и като престъпници принесоха за престъплението си овен от стадото.
20
И от синовете на Емир: Ананий и Зевадия;
21
и от синовете на Харим: Маасия и Илия, и Семая, и Ехиил, и Озия;
22
и от синовете на Пасхор: Елиоинай, Маасия, Исмаил, Натанаил, Йозавад и Еласа;
23
и от левитите: Йозавад и Семей, и Келая, който е Келита, Петая, Юда и Елиезер;
24
и от певците: Елиасив; и от вратарите: Селум и Телем, и Урий;
25
и от Израил: от синовете на Фарос: Рамия и Езия, и Мелхия, и Миамин, и Елеазар, и Мелхия, и Ваная;
26
и от синовете на Елам: Матания, Захария и Ехиил, и Авдий, и Еримот, и Илия;
27
и от синовете на Затуй: Елиоинай, Елиасив, Матания и Еримот, и Завад, и Азиза;
28
от синовете на Вивай: Йоанан, Анания, Завай и Атлай;
29
и от синовете на Ваний: Месулам, Малух и Адая, Ясув и Сеал, и Рамот;
30
и от синовете на Фаат-Моав: Адна и Хелал, Ваная, Маасия, Матания, Веселеил и Вануй, и Манасия;
31
и от синовете на Харим: Елиезер, Есия, Мелхия, Семая, Симеон,
32
Вениамин, Малух и Самария;
33
от синовете на Асум: Матенай, Матата, Завад, Елифалет, Еремай, Манасия и Семай;
34
от синовете на Ваний: Маадай, Амрам и Уил,
35
Ваная, Ведея, Хелуй,
36
Вания, Меримот, Елиасив,
37
Матания, Матенай, Яасо,
38
и Ваний, и Вануй, Семей
39
и Селемия, и Натан, и Адая,
40
Махнадевай, Сасай, Сарай,
41
Азареил и Селемия, Самария,
42
Селум, Амария и Йосиф;
43
от синовете на Нево: Еиил, Мататия, Завад, Зевина, Ядав и Йоил, и Ваная.
44
Всички тези бяха взели жени чужденки; и между тях имаше жени, които бяха родили деца.

Матей глава 14

1
А в онова време четверовластникът Ирод чу слуха за Иисус
2
и каза на слугите си: Това е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.
3
Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип;
4
понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
5
И Ирод искаше да го убие, но се боеше от множеството, защото го считаха за пророк.
6
А когато празнуваха рождения ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува по средата и угоди на Ирод.
7
Затова той с клетва й обеща да й даде каквото и да му поиска.
8
А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.
9
Царят се наскърби, но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да й се даде;
10
и прати да обезглавят Йоан в тъмницата.
11
И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на момичето, а то я занесе на майка си.
12
А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; после дойдоха и казаха на Иисус.
13
Когато Иисус чу това, се оттегли оттам с кораб на едно уединено място настрана. А множествата, като чуха, Го последваха пеша от градовете.
14
И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.
15
А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало; разпусни множествата да отидат по селата и да си купят храна.
16
А Иисус им каза: Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.
17
А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18
А Той каза: Донесете ги тук при Мен.
19
Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората.
20
И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.
21
А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.
22
И начаса Иисус накара учениците да влязат в кораба и да отидат преди Него на другата страна, докато разпусне множествата.
23
И като разпусна множествата, се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
24
А корабът беше вече в средата на езерото, блъскан от вълните, защото вятърът беше насрещен.
25
А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26
И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, се изплашиха, мислейки, че е призрак, и извикаха от страх.
27
А Иисус веднага им проговори, като каза: Дерзайте! Аз съм; не се бойте.
28
А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата.
29
А Той каза: Ела. И Петър слезе от кораба и вървеше по водата, за да отиде при Иисус.
30
Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме!
31
И Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
32
И като влязоха в кораба, вятърът утихна.
33
А онези, които бяха в кораба, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божи Син!
34
И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.
35
И когато тамошните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни;
36
и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, оздравяха.