Back to Top

"Твоето слово е светило за крака ми и светлина за пътеката ми."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 192 Ден 193Ден 194

Езра глава 8

1
А ето главите на бащините им домове и родословието на онези, които се изкачиха с мен от Вавилон при царуването на цар Артаксеркс:
2
От синовете на Финеес: Гирсон; от синовете на Итамар: Даниил; от синовете на Давид: Хатус;
3
от синовете на Сехания, от синовете на Фарос: Захария, и с него бяха записани от мъжки пол сто и петдесет души;
4
от синовете на Фаат-Моав: Елиоинай, синът на Зарая, и с него двеста от мъжки пол;
5
от синовете на Сехания: синът на Яазил и с него триста от мъжки пол;
6
и от синовете на Адин: Евед, синът на Йонатан, и с него петдесет от мъжки пол;
7
и от синовете на Елам: Исая, синът на Готолия, и с него седемдесет от мъжки пол;
8
и от синовете на Сефатия: Зевадия, синът на Михаил, и с него осемдесет от мъжки пол;
9
и от синовете на Йоав: Авдия, синът на Ехиил, и с него двеста и осемнадесет от мъжки пол;
10
и от синовете на Селомит: синът на Йосиф и с него сто и шестдесет мъже;
11
и от синовете на Вивай: Захария, синът на Вивай, и с него двадесет и осем от мъжки пол;
12
и от синовете на Азгад: Йоанан, синът на Акатан, и с него сто и десет от мъжки пол;
13
и от синовете на Адоникам, последните, и ето имената им: Елифалет, Еиил и Семая и с тях шестдесет от мъжки пол;
14
и от синовете на Вагуй: Утай и Завуд, и с тях седемдесет от мъжки пол.
15
И ги събрах при реката, която тече към Аава, и се разположихме там на стан три дни. И като прегледах народа и свещениците, не намерих нито един от потомците на Леви.
16
Тогава изпратих за Елиезер, Ариил, Семая и Елнатан, и Ярив, и Елнатан, и Натан, и Захария, и Месулам, главни мъже, и за Йоярив и Елнатан, учители,
17
и ги изпратих до Идо, главата на мястото Касифия. И им казах какви думи да говорят на Идо и на братята му, и на нетинимите в мястото Касифия, за да ни изпратят служители за дома на нашия Бог.
18
И понеже добрата ръка на нашия Бог беше над нас, те ни изпратиха един разумен човек от синовете на Маалий, син на Леви, син на Израил — Серевия и синовете му, и братята му, осемнадесет души;
19
и Асавия, и с него Исая от синовете на Мерарий и братята му, и синовете им, двадесет души;
20
и от нетинимите, които Давид и първенците бяха определили за прислуга на левитите, двеста и двадесет нетиними. Всички те бяха изредени по име.
21
И аз прогласих пост там, при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог и да измолим от Него изравнен път за себе си и за децата си, и за целия си имот —
22
защото ме беше срам да поискам от царя войска и конници, за да ни помагат против врагове по пътя, понеже бяхме говорили на царя и бяхме казали: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.
23
И така, постихме и измолихме това от нашия Бог, и Той ни послуша.
24
И аз отделих дванадесет от началниците на свещениците: Серевия, Асавия и с тях десет от братята им,
25
и им претеглих среброто и златото, и вещите, които царят и съветниците му, и началниците му, и целият Израил, който се намираше там, бяха принесли като възвишаем принос за дома на нашия Бог.
26
И аз претеглих в ръката им шестстотин и петдесет таланта сребро и сто таланта сребърни вещи, сто таланта злато
27
и двадесет златни чаши, по хиляда драхми, и два съда от полиран до блясък бронз, скъпоценни като злато.
28
И им казах: Вие сте свети на ГОСПОДА и вещите са свети; и среброто и златото са доброволен принос на ГОСПОДА, Бога на бащите ви.
29
Бдете и ги пазете, докато ги претеглите пред началниците на свещениците и левитите и началниците на израилевите бащини домове в Ерусалим, в стаите на ГОСПОДНИЯ дом.
30
И свещениците и левитите приеха претегленото сребро и злато, и вещите, за да ги занесат в Ерусалим, в дома на нашия Бог.
31
И на дванадесетия ден от първия месец тръгнахме от реката Аава, за да отидем в Ерусалим; и ръката на нашия Бог беше над нас и Той ни избави от ръката на врага и от засади по пътя.
32
И стигнахме в Ерусалим и останахме там три дни.
33
А на четвъртия ден среброто и златото, и вещите бяха претеглени в дома на нашия Бог в ръката на Меримот, сина на свещеник Урия, с когото беше Елеазар, синът на Финеес, и с тях — левитите Йозавад, синът на Иисус, и Ноадия, синът на Венуй.
34
Всичко се предаде под брой и по тегло; и в същото време цялото тегло беше записано.
35
И дошлите от плена, завърналите се от плен, принесоха всеизгаряния на Израилевия Бог: дванадесет юнеца за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета и дванадесет козела в принос за грях — всичко във всеизгаряне на ГОСПОДА.
36
И предадоха заповедите на царя на царските сатрапи и на областните управители отсам реката; и те подкрепяха народа и Божия дом.

Матей глава 13

1
В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото.
2
И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в един кораб, а цялото множество стоеше на брега.
3
И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;
4
и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5
А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,
6
а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7
Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха.
8
А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9
Който има уши (да слуша), нека слуша.
10
Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11
А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12
Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13
Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.
14
В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: ?С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15
Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“
16
А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.
17
Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18
И така, вие чуйте притчата за сеяча.
19
При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя.
20
А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема;
21
корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада.
22
А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.
23
А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
24
Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25
но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде.
26
И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27
А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите?
28
Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?
29
А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата.
30
Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
31
Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32
което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.
33
Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.
34
Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше,
35
за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: ?Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“
36
Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37
А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38
нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия;
39
неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите.
40
И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света.
41
Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие;
42
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43
Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша.
44
Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.
45
Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
46
и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.
47
Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид;
48
и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
49
Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните,
50
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
51
(И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи).
52
А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е ��чил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
53
Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам.
54
И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса?
55
Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда?
56
И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това?
57
И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си.
58
И не извърши там много чудеса поради неверието им.