Back to Top
План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 15 Ден 16Ден 17

Битие глава 34

1
А Дина, дъщерята на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя.
2
И Сихем, синът на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
3
И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина и обикна момичето, и говори на момичето по сърцето му.
4
И Сихем говори на баща си Емор и каза: Вземи ми това момиче за жена!
5
А Яков чу, че той обезчестил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
6
И Емор, бащата на Сихем, излезе при Яков, за да говори с него.
7
А като чуха за станалото, синовете на Яков дойдоха от полето. И тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха, задето той сторил безчестие на Израил, като лежал с дъщерята на Яков — нещо, което не трябваше да стане.
8
И така, Емор говори с тях и каза: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви. Моля ви, дайте му я за жена.
9
И се сродете с нас, давайте ни вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.
10
Живейте с нас, ето, земята е пред вас — настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.
11
Също и Сихем каза на баща й и на братята й: Само да намеря вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.
12
Искайте от мен най-голямо вено и дарове, ще дам, както ми кажете, само ми дайте момичето за жена!
13
А синовете на Яков отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше обезчестил сестра им Дина. И им говориха и казаха:
14
Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било позор за нас.
15
Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, да обрязвате всеки от мъжки пол между вас.
16
Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
17
Но ако не ни послушате да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18
И думите им се видяха добри на Емор и на Сихем, сина на Емор.
19
И младежът не се забави да направи това, защото много обичаше дъщерята на Яков. А в целия му бащин дом той беше най-уважаван.
20
Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, и казаха:
21
Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, ето, земята е достатъчно широка и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22
Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, ако всеки от мъжки пол между нас се обреже, както те се обрязват.
23
Стадата им, имотът им и всичкият им добитък няма ли да бъдат наши? Само да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.
24
Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем и всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.
25
А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от синовете на Яков, Симеон и Леви, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха безпрепятствено града и избиха всички от мъжки пол.
26
Убиха с острото на меча Емор и сина му Сихем, а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.
27
Тогава синовете на Яков се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха обезчестили сестра им.
28
Заграбиха овцете им, говедата им, магаретата им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство.
29
И откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, което имаше в къщите.
30
А Яков каза на Симеон и Леви: Вие ми докарахте бедствие, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците. И понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще погина аз и домът ми.
31
А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?

Битие глава 35

1
След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там. И там издигни олтар на Бога, който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав.
2
Тогава Яков каза на дома си и на всички, които бяха с него: Изхвърлете чуждите богове, които са между вас, очистете се и сменете дрехите си,
3
и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мен в пътя, по който ходих.
4
И така, те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им, и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем.
5
След това тръгнаха. И страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха синовете на Яков.
6
И така, Яков дойде в Луз, в ханаанската земя, който е Ветил, той и целият народ, който беше с него.
7
И там издигна олтар и нарече мястото Ел-Ветил, защото там му се яви Бог, когато бягаше от лицето на брат си.
8
И Девора, бавачката на Ревека, умря и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил, затова се нарече Дъб на плача.
9
И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-Арам и го благослови.
10
И Бог му каза: Името ти е Яков, но няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил. И го нарече Израил.
11
И Бог му каза: Аз съм Бог, Всемогъщият. Бъди плодовит и се умножавай; народ, даже множество народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от семенниците ти;
12
и земята, която дадох на Авраам и Исаак, ще я дам на теб и на потомството ти след теб ще дам земята.
13
Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където говори с него.
14
И Яков издигна стълб на мястото, където говори с него, каменен стълб, и принесе възлияние на него и го поля с масло.
15
И Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветил.
16
След това тръгнаха от Ветил, а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.
17
А като се мъчеше да роди, акушерката й каза: Не се бой, защото и той ти е син.
18
А като предаваше душа — защото умря — Рахил го нарече Венони, а баща му го нарече Вениамин.
19
Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат, който е Витлеем.
20
И Яков издигна стълб над гроба й. Той е стълб на гроба на Рахил и до днес.
21
След това Израил тръгна и разпъна шатрата си отвъд Мигдал-Едер.
22
И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с Вала, наложницата на баща си. И Израил научи за това. А синовете на Яков бяха дванадесет:
23
Синовете на Лия: Рувим, първородният на Яков, и Симеон, Леви, Юда, Исахар и Завулон.
24
Синовете на Рахил: Йосиф и Вениамин.
25
Синовете на Вала, слугинята на Рахил: Дан и Нефталим.
26
Синовете на Зелфа, слугинята на Лия: Гад и Асир. Тези са синовете на Яков, които му се родиха в Падан-Арам.
27
После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва, който е Хеврон, където Авраам и Исаак бяха живели като чужденци.
28
И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години.
29
И Исаак издъхна, умря стар и сит от дни и се прибра при народа си. И синовете му Исав и Яков го погребаха.

Матей глава 19

1
Когато Иисус свърши тези думи, тръгна от Галилея и дойде в областта на Юдея отвъд Йордан.
2
И големи множества Го следваха и Той ги изцели там.
3
Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, като Го изпитваха, казаха: Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква причина?
4
А Той в отговор каза: Не сте ли чели, че Онзи, който ги е сътворил, ги е сътворил отначало мъжко и женско и е казал:
5
?Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът.“
6
Така че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
7
Казват Му: Тогава защо Мойсей заповяда да й даде разводно писмо и да я напусне?
8
Каза им: Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е позволил да си напускате жените, но отначало не е било така.
9
А казвам ви: който напусне жена си, освен поради блудство, и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за напусната, прелюбодейства.
10
Учениците Му казват: Ако е такова отношението на мъжа към жената, по-добре да не се жени!
11
А Той им каза: Не могат всички да приемат това слово, а само онези, на които е дадено.
12
Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има и скопци, които са били скопени от хора; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.
13
Тогава доведоха при Него дечица, за да положи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.
14
А Иисус каза: Оставете дечицата и не ги спирайте да дойдат при Мен, защото на такива е небесното царство.
15
И положи ръце на тях и замина оттам.
16
И ето, един дойде при Него и каза: Учителю, какво добро да направя, за да имам вечен живот?
17
А Той му каза: Защо питаш Мен за доброто? Един има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите.
18
Каза Му: Кои? Иисус каза: Тези: не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай;
19
почитай баща си и майка си; и люби ближния си както себе си.
20
Младежът Му каза: Всичко това съм опазил (от младостта си); какво още не ми достига?
21
Иисус му каза: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай.
22
Но младежът, като чу това слово, си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.
23
А Иисус каза на учениците Си: Истина ви казвам: мъчно ще влезе богат в небесното царство.
24
И пак ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
25
А учениците, като чуха това, бяха много поразени и казаха: Като е така, кой може да се спаси?
26
А Иисус ги погледна и им каза: За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно.
27
Тогава Петър в отговор Му каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. А с нас какво ще стане?
28
А Иисус им каза: Истина ви казвам, вие, които ме последвахте при новорождението — когато Човешкият син седне на славния Си престол, също ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте израилеви племена.
29
И всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, (или жена), или деца, или ниви заради Моето Име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.
30
Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи.

Матей глава 20

1
Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2
И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.
3
И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара свободни;
4
и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.
5
Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.
6
А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни?
7
Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите).
8
Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.
9
И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.
10
А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий.
11
И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12
Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата!
13
А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий?
14
Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб.
15
Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?
16
Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.
17
И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза:
18
Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт,
19
и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.
20
Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него.
21
А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство.
22
А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем.
23
Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.
24
А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
25
Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.
26
Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител;
27
и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
28
също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.
29
И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше.
30
И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!
31
А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!
32
И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя?
33
Казват Му: Господи, да се отворят очите ни!
34
А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха.