Back to Top

"И видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 146 Ден 147Ден 148

4 Царе глава 1

1
След смъртта на Ахав Моав въстана против Израил.
2
И Охозия падна през решетката на горната си стая в Самария и се разболя. И изпрати пратеници и им каза: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-Зевув дали ще оздравея от тази болест.
3
И Ангелът ГОСПОДЕН говори на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар и им кажи: Няма ли Бог в Израил, че отивате да се допитате до акаронския бог Ваал-Зевув?
4
Затова, така казва ГОСПОД: От леглото, на което си се качил, няма да слезеш, а непременно ще умреш! И Илия отиде.
5
И пратениците се върнаха при царя и той им каза: Защо се върнахте?
6
А те му казаха: Един човек се изкачи насреща ни и ни каза: Идете, върнете се при царя, който ви е изпратил, и му кажете: Така казва ГОСПОД: Няма ли Бог в Израил, че пращаш да се допитат до акаронския бог Ваал-Зевув? Затова, няма да слезеш от леглото, на което си се качил, а непременно ще умреш.
7
И той им каза: Какъв беше на вид човекът, който се изкачи насреща ви и ви каза тези думи?
8
А те му отговориха: Беше с козинява дреха и препасан с кожен пояс около кръста си. А той каза: Това е тесвиецът Илия!
9
Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи при него и ето, Илия седеше на върха на хълма. И му каза: Божи човече, царят казва: Слез!
10
А Илия в отговор каза на петдесетника: Ако аз съм Божи човек, нека слезе огън от небето и нека пояде теб и петдесетте ти войници! И слезе огън от небето и пояде него и петдесетте му войници.
11
И царят пак прати при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори и му каза: Божи човече, така казва царят: Слез бързо!
12
А Илия в отговор им каза: Ако аз съм Божи човек, нека слезе огън от небето и нека пояде теб и петдесетте ти войници! И Божият огън слезе от небето и пояде него и петдесетте му войници.
13
И царят пак прати трети петдесетник с петдесетте му войници. И третият петдесетник се изкачи и дойде, и коленичи пред Илия, и го помоли, като му каза: Божи човече, моля те, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на слугите ти, тези петдесет войници!
14
Ето, огън слезе от небето и пояде първите двама петдесетници с петдесетте им войници; но сега, нека моят живот бъде скъпоценен пред очите ти!
15
Тогава Ангелът ГОСПОДЕН каза на Илия: Слез с него, не се бой от него. И той стана и слезе с него при царя.
16
И му каза: Така казва ГОСПОД: Понеже си изпратил посланици да се допитат до акаронския бог Ваал-Зевув — като че нямаше Бог в Израил, да се допиташ до Неговото слово — затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, а непременно ще умреш.
17
И той умря според словото на ГОСПОДА, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Йорам във втората година на юдовия цар Йорам, сина на Йосафат, понеже Охозия нямаше син.
18
И останалите дела, които Охозия извърши, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?

4 Царе глава 2

1
И когато ГОСПОД щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия и Елисей си отидоха от Галгал.
2
И Илия каза на Елисей: Моля те, остани тук, защото ГОСПОД ме прати до Ветил. А Елисей каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти — няма да те оставя! И слязоха във Ветил.
3
И учениците на пророците, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес ГОСПОД ще вземе господаря ти над главата ти? А той каза: И аз зная. Мълчете!
4
И Илия му каза: Елисей, моля те, остани тук, защото ГОСПОД ме прати в Ерихон. А той каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти — няма да те оставя! И дойдоха в Ерихон.
5
И учениците на пророците, които бяха в Ерихон, дойдоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес ГОСПОД ще вземе господаря ти над главата ти? А той отговори: И аз зная. Мълчете!
6
И Илия му каза: Моля те, остани тук, защото ГОСПОД ме прати до Йордан. А той каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти — няма да те оставя! И така, отидоха и двамата.
7
И петдесет мъже от учениците на пророците отидоха и застанаха срещу тях надалеч, а те двамата застанаха при Йордан.
8
И Илия взе кожуха си и го сгъна, и удари по водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.
9
И когато преминаха, Илия каза на Елисей: Искай какво да ти сторя, преди да бъда отнет от теб. И Елисей каза: Моля те, нека бъде на мен двоен дял от духа ти!
10
А той каза: Трудно нещо поиска ти! Ако ме видиш, когато бъда отнет от теб, ще ти бъде дадено; а ако не, няма да ти бъде дадено.
11
И докато те още вървяха и разговаряха, като вървяха, ето, огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия се възнесе с вихрушка на небето.
12
А Елисей видя и извика: Отче мой, отче мой! Колесница израилева и конница негова! И повече не го видя. И хвана дрехите си и ги разкъса на две части.
13
И вдигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан.
14
И взе кожуха на Илия, който падна от него, удари водата и каза: Къде е ГОСПОД, Бог на Илия? И удари водата и тя се раздели на едната и на другата страна, и Елисей премина.
15
И когато учениците на пророците, които бяха отсреща в Ерихон, го видяха, казаха: Духът на Илия почива на Елисей! И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята.
16
И му казаха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; моля те, нека отидат да потърсят господаря ти, да не би ГОСПОДНИЯТ Дух да го е отнесъл и да го е хвърлил на някоя планина или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте.
17
Но те настояваха пред него докато се засрами и каза: Изпратете. И така, те изпратиха петдесетте мъже и те търсиха три дни, но не го намериха.
18
И се върнаха при него; а той беше останал в Ерихон и им каза: Не ви ли казах: Не отивайте?
19
И градските мъже казаха на Елисей: Виж, моля те, местоположението на този град е добро, както вижда господарят ни, но водата е лоша и земята е безплодна.
20
А той каза: Донесете ми ново блюдо и сложете в него сол. И му донесоха.
21
И той излезе при извора на водата и хвърли солта в него, и каза: Така казва ГОСПОД: Изцелих тази вода; вече няма да има смърт и безплодие от нея!
22
Така водата беше изцелена, както е и до днес, според словото, което говори Елисей.
23
А от там той се изкачи във Ветил. И като се качваше по пътя, от града излязоха малки момчета и му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешива главо! Качи се, плешива главо!
24
А той се огледа назад и ги видя, и ги прокле в ГОСПОДНОТО Име. И от гората излязоха две мечки и разкъсаха четиридесет и две деца от тях.
25
И от там отиде на планината Кармил, а от там се върна в Самария.

1 Солунци глава 4

1
По-нататък, братя, молим ви и ви увещаваме в Господ Иисус: така, както сте научили от нас как трябва да живеете и да угаждате на Бога – както и живеете наистина – така да преуспявате все повече и повече.
2
Защото знаете какви наставления ви дадохме чрез Господ Иисус.
3
Понеже това е Божията воля – вашето освещение; да се въздържате от блудство;
4
всеки от вас да знае как да спечели своя съсъд в святост и почит,
5
не в страстна похот, както езичниците, които не познават Бога;
6
и никой да не престъпва и да не ощетява брат си в това нещо, защото за всичко това ще отмъсти Господ, както и предварително ви предупредихме и уверихме.
7
Защото Бог не ни е призовал за нечистота, а за освещение.
8
Затова, който отхвърля това, отхвърля не човек, а Бога, който ви дава и Светия Си Дух.
9
А за братолюбието няма нужда да ви пиша, защото вие сами сте научени от Бога да се любите един друг
10
и вие наистина правите това към всичките братя по цяла Македония. Но ние ви умоляваме, братя, да преуспявате все повече и повече
11
и усърдно да се стараете да бъдете тихи, да вършите своите си работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме,
12
за да живеете благоприлично пред външните хора и да не се нуждаете от никого.
13
А не желаем, братя, да останете в незнание за онези, които са починали, за да не скърбите като другите, които нямат надежда.
14
Защото, ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, така и Бог ще приведе починалите чрез Иисус с Него.
15
Защото това ви казваме чрез словото от Господа: че ние, живите, останалите до Господното пришествие, няма да изпреварим починалите.
16
Понеже Сам Господ ще слезе от небето с команда, с гласа на архангел и с Божия тръба; и мъртвите в Христос първо ще възкръснат;
17
после ние, живите, останалите, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаци да срещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.
18
И така, насърчавайте се един друг с тези думи.

1 Солунци глава 5

1
А за годините и времената, братя, няма нужда да ви пиша,
2
защото вие добре знаете, че Господният Ден ще дойде както крадец нощем.
3
Когато казват: Мир и безопасност; тогава ще дойде върху тях внезапна погибел както болките върху бременна жена; и няма да избегнат.
4
Но вие, братя, не сте в тъмнина, че денят да дойде върху вас като крадец.
5
Защото всички вие сте синове на светлината, синове на деня; ние не сме от нощта, нито от тъмнината.
6
И така, да не спим както другите, а да бъдем будни и трезви.
7
Защото, които спят, нощем спят и които се опиват, нощем се опиват.
8
Но ние, които сме от деня, нека бъдем трезви и нека облечем бронения нагръдник на вярата и любовта и сложим за шлем надеждата на спасението.
9
Защото Бог ни е определил не за гняв, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Иисус Христос,
10
който умря за нас, така че – будни ли сме, или спим – да живеем заедно с Него.
11
Затова се насърчавайте помежду си и се изграждайте един друг, както и правите.
12
И молим ви, братя, да признавате тези, които се трудят между вас като ваши настойници в Господа и ви поучават,
13
и да се отнасяте към тях с голямо уважение и с любов заради делото им. Живейте в мир помежду си.
14
Молим ви още, братя, вразумявайте безредните, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички.
15
Внимавайте никой да не връща зло за зло на никого, а винаги се стремете към това, което е добро — един за друг и за всички.
16
Винаги се радвайте.
17
Непрестанно се молете.
18
За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Иисус.
19
Не угасяйте Духа.
20
Пророчества не презирайте,
21
но изпитвайте всичко; дръжте доброто.
22
Въздържайте се от всякакво зло.
23
И Сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати вашият дух, душа и тяло без порок при пришествието на нашия Господ Иисус Христос.
24
Верен е Онзи, който ви призовава, и ще го направи.
25
Братя, молете се за нас.
26
Поздравете всичките братя със свята целувка.
27
Заклевам ви в Господа да се прочете това писмо на всичките (свети) братя.
28
Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вас. (Амин.)