Back to Top

"И видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 144 Ден 145Ден 146

3 Царе глава 19

1
И Ахав разказа на Езавел всичко, което беше направил Илия, и как беше избил с меч всичките пророци.
2
Тогава Езавел изпрати до Илия пратеник да каже: Така да ми направят боговете и така да прибавят, ако утре около това време не направя живота ти като живота на един от тях!
3
А като видя това, той стана и побягна за живота си, и отиде до Вирсавее, който принадлежи на Юда, и остави там слугата си.
4
А той самият отиде на един ден път в пустинята и дойде, и седна под една хвойна. И поиска за душата си да умре и каза: Стига! Сега, ГОСПОДИ, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.
5
И легна и заспа под хвойната. И ето, Ангел се допря до него и му каза: Стани, яж!
6
И когато погледна, ето, при главата му имаше пита, печена на горещи камъни, и стомна с вода. И той яде и пи, и пак легна.
7
И Ангелът ГОСПОДЕН дойде пак, втори път и се допря до него, и каза: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за теб.
8
И той стана и яде, и пи, и със силата от онази храна вървя четиридесет дни и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.
9
Там влезе в една пещера и пренощува там. И ето, ГОСПОДНОТО слово беше към него и му каза: Какво правиш тук, Илия?
10
А той каза: Много ревнувах за ГОСПОДА, Бога на Войнствата; защото израилевите синове оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, а и моя живот търсят да отнемат.
11
Тогава Той каза: Излез и застани на планината пред ГОСПОДА. И ето, ГОСПОД мина и голям и силен вятър цепеше планините и разбиваше скалите пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не беше във вятъра; а след вятъра — земетресение, но ГОСПОД не беше в земетресението;
12
а след земетресението — огън, но ГОСПОД не беше в огъня; а след огъня — звук като от тих повей.
13
И когато Илия го чу, покри лицето си с кожуха си и излезе, и застана на входа на пещерата. И ето, глас беше към него и каза: Какво правиш тук, Илия?
14
А той каза: Много ревнувах за ГОСПОДА, Бога на Войнствата; защото израилевите синове оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах, а и моя живот търсят да отнемат.
15
И ГОСПОД му каза: Иди, върни се по пътя си в пустинята към Дамаск; и когато отидеш, помажи Азаил за цар над Арам;
16
а Ииуй, сина на Намесий, помажи за цар над Израил; а Елисей, сина на Сафат от Авел-Меола, помажи за пророк вместо теб.
17
Който се избави от меча на Азаил, него Ииуй ще убие; а който се избави от меча на Ииуй, него Елисей ще убие.
18
Но Аз съм оставил в Израил седем хиляди души, всичките колена, които не са се преклонили пред Ваал, и всяка уста, която не го е целунала.
19
И той тръгна оттам и намери Елисей, сина на Сафат, който ореше с дванадесет двойки говеда пред себе си, а самият той беше с дванадесетата. И Илия се приближи до него и хвърли кожуха си върху него.
20
А той остави говедата и изтича след Илия, и каза: Моля те, нека целуна баща си и майка си и ще те последвам! А той му каза: Иди, върни се, защото какво съм ти направил?
21
И той се върна от него и взе двойката говеда, и ги закла, и свари месото им с впряга на говедата, и даде на хората, и те ядоха. После стана и последва Илия, и му слугуваше.

3 Царе глава 20

1
А арамейският цар Венадад събра цялата си войска. Тридесет и двама царе бяха с него и коне, и колесници. И се изкачи и обсади Самария, и воюваше срещу нея.
2
И той изпрати пратеници в града до израилевия цар Ахав и му каза: Така казва Венадад:
3
Среброто ти и златото ти са мои; и жените ти, и синовете ти, най-хубавите, са мои!
4
И израилевият цар отговори и каза: Според думата ти, господарю мой, царю — твой съм аз с всичко, което имам.
5
И пратениците дойдоха пак и казаха: Така говори Венадад и казва: Наистина аз изпратих до теб да кажат: Да ми дадеш среброто си и златото си, и жените си, и синовете си! —
6
но утре около това време, аз ще изпратя слугите си при теб и те ще претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и всичко, което ти се вижда желателно, ще го вземат в ръцете си и ще го отнесат.
7
Тогава израилевият цар повика всичките старейшини на земята и каза: Забележете, моля ви, и вижте, че този търси зло; защото изпрати до мен за жените ми и синовете ми и за среброто ми и златото ми и аз не му отказах.
8
И всичките старейшини и целият народ му казаха: Не го слушай и не се съгласявай.
9
И той каза на пратениците на Венадад: Кажете на господаря ми, царя: Всичко, за което първо изпрати до слугата си, ще направя, но това нещо не мога да направя. И пратениците си отидоха и му отнесоха отговор.
10
Тогава Венадад изпрати до него и каза: Така да ми направят боговете и така да прибавят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна за шепите на целия народ, който ме следва!
11
Тогава израилевият цар отговори и каза: Кажете му: Нека онзи, който опасва оръжието си, не се хвали като онзи, който го разпасва!
12
И когато Венадад чу тази дума, докато той и царете, които бяха с него, пиеха в шатрите, той каза на слугите си: Стройте се за бой! И те се строиха за бой срещу града.
13
И ето, един пророк се приближи до израилевия цар Ахав и каза: Така казва ГОСПОД: Видя ли цялото това голямо множество? Ето, днес Аз ще го предам в ръката ти и ще познаеш, че Аз съм ГОСПОД.
14
А Ахав каза: Чрез кого? И той каза: Така казва ГОСПОД: Чрез слугите на областните управители. И той каза: Кой да започне сражението? И пророкът каза: Ти.
15
Тогава той преброи слугите на областните управители, а те бяха двеста тридесет и двама души; а след тях преброи целия народ, всички израилеви синове — седем хиляди души.
16
И те излязоха по пладне, а Венадад пиеше и се напиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата царе, съюзниците му.
17
Първи излязоха слугите на областните управители. И Венадад изпрати хора и му съобщиха, и казаха: Мъже излязоха от Самария.
18
А той каза: Ако са излезли за мир, хванете ги живи; и ако са излезли за война, пак ги хванете живи.
19
Тези излязоха от града: слугите на областните управители и войската, която ги следваше.
20
И всеки уби човека насреща си; и арамейците побягнаха, и Израил ги преследва; а арамейският цар Венадад избяга на кон с конниците.
21
Тогава израилевият цар излезе и нападна конете и колесниците, и нанесе на арамейците голямо поражение.
22
А пророкът дойде при израилевия цар и му каза: Иди, укрепи се и размисли, и виж какво трябва да направиш; защото при завръщането на годината царят на Арам отново ще излезе против теб.
23
А слугите на арамейския цар му казаха: Техните богове са планински богове, затова ни надвиха; но ако се бием против тях в равнината, непременно ще им надвием.
24
Но направи това нещо: махни царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави управители;
25
и събери войска, колкото войската, която ти загина, кон за кон и колесница за колесница. Тогава ще се бием против тях в равнината и непременно ще им надвием. И той послуша гласа им, и направи така.
26
И при завръщането на годината Венадад събра арамейците и се изкачи в Афек, за да се бие срещу Израил.
27
И израилевите синове бяха преброени и снабдени с храна, и отидоха срещу тях. И израилевите синове се разположиха на стан срещу тях като две малки стада кози, а арамейците изпълниха земята.
28
Тогава Божият човек дойде и говори на израилевия цар, и каза: Така казва ГОСПОД: Понеже арамейците казаха: ГОСПОД е Бог на планините, а не Бог на долините. -- затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество, и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД.
29
И те стояха на стан едни срещу други седем дни. А на седмия ден боят започна и израилевите синове избиха от арамейците сто хиляди пешаци в един ден.
30
А останалите избягаха в Афек, в града, и стената падна върху двадесет и седемте хиляди мъже, които бяха останали. И Венадад избяга и влезе в града, и се криеше от стая в стая.
31
Тогава слугите му му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от израилевия дом са милостиви царе; моля те, нека сложим вретище около слабините си и въжета на главите си, и да излезем при израилевия цар. Може би ще те остави да живееш.
32
И те се препасаха с вретище около слабините си и сложиха въжета на главите си, и дойдоха при израилевия цар, и казаха: Слугата ти Венадад казва: Моля те, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? Брат ми е.
33
А мъжете приеха това като добър знак и побързаха да повторят това, което излезе от устата му, и казаха: Да, Венадад ти е брат! И той каза: Идете, доведете го. Тогава Венадад излезе при него и той го качи на колесницата.
34
И Венадад му каза: Градовете, които баща ми взе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти можеш да си направиш улици в Дамаск, както баща ми направи в Самария. А Ахав отговори: Ще те пусна да си отидеш с този договор. Така той направи договор с него и го пусна.
35
А един човек от учениците на пророците каза на другаря си чрез ГОСПОДНОТО слово: Моля те, удари ме. Но човекът отказа да го удари.
36
Тогава той му каза: Понеже не послуша гласа на ГОСПОДА, ето, щом си тръгнеш от мен, ще те убие лъв. И щом той тръгна от него, един лъв го намери и го уби.
37
И той срещна друг човек и каза: Моля те, удари ме. И човекът го удари, удари го и го нарани.
38
Тогава пророкът отиде и застана на пътя на царя, и се предреши с превръзка на очите си.
39
И когато царят минаваше, той извика към царя и каза: Слугата ти отиде сред сражението; и ето, един човек се отби настрана и доведе един човек при мен, и каза: Пази този човек; ако по някакъв начин се изгуби, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро.
40
Но докато слугата ти се занимаваше тук и там, той изчезна. А израилевият цар му каза: Тази е присъдата ти, ти сам я реши.
41
Тогава той бързо махна превръзката от очите си и израилевият цар го разпозна, че беше от пророците.
42
А той му каза: Така казва ГОСПОД: Понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях определил за проклятие, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот и твоят народ — вместо неговия народ.
43
И израилевият цар отиде у дома си мрачен и огорчен и дойде в Самария.

Колосяни глава 3

1
И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където Христос седи отдясно на Бога.
2
Мислете за горното, а не за земното;
3
защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога.
4
Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.
5
Затова умъртвете земното у вас: блудство, нечистота, страст, зли желания и сребролюбие, което е идолопоклонство,
6
заради които Божият гняв идва върху синовете на непокорството,
7
сред които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тези неща.
8
Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамно говорене с устата.
9
Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му
10
и сте облекли новия, който се подновява в познаване по образа на Този, който го е създал,
11
където няма грък или юдеин, обрязан или необрязан, варварин, скит, роб или свободен, а Христос е всичко и във всичко.
12
И така, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение,
13
като си претърпявате един на друг и един на друг си прощавате, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие.
14
А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство.
15
И нека в сърцата ви царува Божият мир, за който и бяхте призовани в едно тяло; и бъдете благодарни.
16
Нека Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост се учете и се увещавайте с псалми и химни, и духовни песни, като пеете на Господа с благодат в сърцата си.
17
И каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в Името на Господ Иисус, като благодарите чрез Него на Бог и Отец.
18
Жени, подчинявайте се на мъжете си, както е подобаващо в Господа.
19
Мъже, любете жените си и не се огорчавайте срещу тях.
20
Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.
21
Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.
22
Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, като работите не за пред очи, като че угаждате на хора, а със сърдечна простота, боейки се от Господа.
23
Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за хора,
24
като знаете, че като отплата от Господа ще получите наследството, тъй като вие служите на Господ Христос.
25
А всеки, който върши неправда, ще получи обратно своята неправда, и то без никакво пристрастие.

Колосяни глава 4

1
Господари, отдавайте на слугите си това, което е справедливо и им се полага, като знаете, че и вие имате Господар на небето.
2
Постоянствайте в молитва и бдете в нея с благодарение.
3
Молете се също и за нас – Бог да ни отвори врата за словото, за да говоря тайната на Христос, за която аз съм и в окови,
4
да я изявя така, както трябва да говоря.
5
Отнасяйте се мъдро с външните, като изкупувате благоприятното време.
6
Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.
7
Що се отнася до мен, всичко ще ви каже Тихик, възлюбеният ми брат и верният служител и съработник в Господа,
8
когото изпратих до вас точно затова – за да узнаете моето състояние и той да утеши сърцата ви.
9
Изпратих с него и верния и възлюбен брат Онисим, който е от вас. Те ще ви кажат всичко за тук.
10
Поздравява ви Аристарх, който е затворен заедно с мен, и Марк, племенникът на Варнава, за когото получихте поръчката – ако дойде при вас, приемете го,
11
и Иисус, наречен Юст. Тези са единствените мои съработници за Божието царство от обрязаните, които са ми били утеха.
12
Поздравява ви Епафрас, служителят на Иисус Христос, който е от вас и който винаги се бори в молитва за вас, за да стоите съвършени и напълно уверени в цялата Божия воля.
13
Защото свидетелствам за него, че се труди много за вас и за тези, които са в Лаодикия и в Йерапол.
14
Поздравяват ви възлюбеният лекар Лука и Димас.
15
Поздравете братята, които са в Лаодикия, и Нимфан и събранието в неговия дом.
16
И като прочетете това писмо помежду си, наредете да се прочете и в лаодикийската църква и по същия начин да прочетете и вие това, което е от Лаодикия.
17
И кажете на Архип: Внимавай в службата, която си приел от Господа – да я изпълниш!
18
Поздрава пиша аз, Павел, със собствената си ръка. Помнете оковите ми. Благодатта да бъде с вас. (Амин.)