Back to Top

"Бащата на праведния ще се радва много и който ражда мъдър син, ще има радост в него."

План за четене
Версия на Библия
Коментар
Ден 106 Ден 107Ден 108

1 Царе глава 3

1
И момчето Самуил служеше на ГОСПОДА пред Илий. А ГОСПОДНОТО слово беше рядко в онези дни; видението не беше често.
2
И по онова време, когато Илий лежеше на мястото си — а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда —
3
и Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в ГОСПОДНИЯ храм, където беше Божият ковчег,
4
ГОСПОД повика Самуил. И той каза: Ето ме.
5
И той изтича при Илий и каза: Ето ме, защото ме повика. А той каза: Не съм те викал; легни си пак. И той отиде и си легна.
6
А ГОСПОД извика втори път: Самуиле! И Самуил стана и отиде при Илий, и каза: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал, сине мой; легни си пак.
7
А Самуил още не познаваше ГОСПОДА и още не му се беше откривало слово от ГОСПОДА.
8
И ГОСПОД повика пак, за трети път. И той стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илий разбра, че ГОСПОД викаше момчето.
9
И Илий каза на Самуил: Иди и си легни; и ако те повика, кажи: Говори, ГОСПОДИ, защото слугата Ти слуша. И Самуил отиде и си легна на мястото.
10
И ГОСПОД дойде и застана, и повика както предишните пъти: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.
11
И ГОСПОД каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил нещо, от което на всекиго, който го чуе, ще му писнат и двете уши.
12
В онзи ден Аз ще изпълня против Илий всичко, което говорих за дома му — ще започна и ще завърша.
13
Защото му казах, че ще съдя дома му до века за беззаконието, което той знаеше — защото синовете му си навлякоха проклятие, а той не ги възпря.
14
И затова Аз се заклех на дома на Илий, че беззаконието на дома на Илий няма да се умилостиви нито с жертва, нито с принос до века!
15
И Самуил лежа до сутринта, после отвори вратите на ГОСПОДНИЯ дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илий.
16
Тогава Илий повика Самуил и каза: Самуиле, сине мой. А той каза: Ето ме.
17
И той каза: Какво слово ти говори ГОСПОД? Моля те, не го крий от мен. Така да ти направи Бог и така да прибави, ако скриеш от мен нещо от всичките думи, които ти е говорил!
18
Тогава Самуил му каза всичките думи и не скри нищо от него. И той каза: ГОСПОД е; нека направи, каквото Му се вижда добро.
19
И Самуил растеше и ГОСПОД беше с него, и не оставяше нито една от всичките му думи да падне на земята.
20
И целият Израил от Дан до Вирсавее позна, че Самуил беше утвърден като пророк от ГОСПОДА.
21
И ГОСПОД отново се явяваше в Сило, понеже ГОСПОД се откриваше на Самуил в Сило чрез ГОСПОДНОТО слово.

1 Царе глава 4

1
И словото на Самуил достигна до целия Израил. А Израил излезе на бой срещу филистимците и се разположи на стан при Еве��-Езер; а филистимците се разположиха на стан в Афек.
2
И филистимците се строиха за бой срещу Израил. И битката се разрасна и Израил беше разбит пред филистимците. И те убиха около четири хиляди мъже на полесражението.
3
И когато народът дойде в стана, израилевите старейшини казаха: Защо днес ГОСПОД ни разби пред филистимците? Нека вземем при себе си ковчега на ГОСПОДНИЯ завет от Сило, да дойде между нас и да ни избави от ръката на враговете ни!
4
И народът изпрати в Сило и донесоха оттам ковчега на завета на ГОСПОДА на Войнствата, който седи на престол между херувимите. И двамата сина на Илий, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.
5
И когато ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет дойде в стана, целият Израил извика с толкова силен вик, че земята прокънтя.
6
А когато филистимците чуха звука на вика, казаха: Какво означава звукът на този голям вик в стана на евреите? И разбраха, че ГОСПОДНИЯТ ковчег беше дошъл в стана.
7
И филистимците се уплашиха, защото казаха: Бог е дошъл в стана! И казаха: Горко ни, защото такова нещо не е ставало никога досега!
8
Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тези мощни богове? Тези са боговете, които поразиха египтяните с всякакви язви в пустинята.
9
Укрепете се, филистимци, и бъдете мъже, за да не станете слуги на евреите, както те бяха на вас. Затова бъдете мъже и се бийте!
10
И филистимците се биха и Израил беше разбит, и всеки побягна в шатрата си. И поражението беше много голямо, защото от Израил паднаха тридесет хиляди пешаци.
11
И Божият ковчег беше заловен, а двамата сина на Илий, Офний и Финеес, умряха.
12
Тогава един човек от Вениамин избяга от бойния ред и дойде в Сило в същия ден с раздрани дрехи и пръст на главата си.
13
И когато дойде, ето, Илий седеше на стол край пътя и гледаше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато човекът дойде в града, и съобщи това, целият град извика.
14
И когато Илий чу звука на вика, каза: Какво означава звукът на тази глъчка? И човекът дойде бързо и каза на Илий.
15
А Илий беше на деветдесет и осем години и очите му бяха отслабнали, и не можеше да вижда.
16
И човекът каза на Илий: Аз съм този, който дойде от бойния ред; днес избягах от бойния ред. И той каза: Какво стана, сине мой?
17
Тогава вестоносецът отговори и каза: Израил побягна пред филистимците и стана голямо поражение сред народа; също и двамата ти сина, Офний и Финеес, са мъртви, а Божият ковчег е заловен.
18
И когато спомена за Божия ковчег, Илий падна назад от стола, отстрани на портата, и си счупи врата и умря, защото беше стар и тежък човек. Той съди Израил четиридесет години.
19
А снаха му, жената на Финеес, беше бременна и на път да роди. И когато чу новината, че Божият ковчег е заловен и че свекър й и мъжът й са мъртви, тя се сви и роди, защото болките й я връхлетяха.
20
И като умираше, жените, които стояха около нея, й казаха: Не се бой, защото си родила син. Но тя не отговори и не обърна внимание.
21
И нарече детето Ихавод, като каза: Славата се оттегли от Израил! — понеже Божият ковчег беше заловен и заради свекър си и мъжа си.
22
И тя каза: Славата се оттегли от Израил, защото Божият ковчег е заловен!

1 Царе глава 5

1
А филистимците взеха Божия ковчег и го занесоха от Евен-Езер в Азот.
2
И филистимците взеха Божия ковчег и го занесоха в дома на Дагон, и го поставиха до Дагон.
3
И когато азотяните станаха рано на следващата сутрин, ето, Дагон беше паднал по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. И те взеха Дагон и го поставиха отново на мястото му.
4
И когато станаха рано на следващата сутрин, ето, Дагон пак беше паднал по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. Главата на Дагон и двете длани на ръцете му бяха отсечени върху прага; само трупът на Дагон беше останал от него.
5
Затова и жреците на Дагон, и всички, които влизат в дома на Дагон, не стъпват на прага на Дагон в Азот и до днес.
6
Но ръката на ГОСПОДА натежа над азотяните, и Той ги съсипа, и ги порази с хемороиди — и Азот, и областта му.
7
И когато мъжете от Азот видяха, че стана така, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог не бива да остава при нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху нашия бог Дагон.
8
Затова те изпратиха и събраха при себе си всичките филистимски първенци, и казаха: Какво да направим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Нека ковчегът на Израилевия Бог се отнесе в Гет. И те отнесоха ковчега на Израилевия Бог.
9
И когато го пренесоха, ръката на ГОСПОДА беше срещу града и го порази с много голям ужас. И Той порази хората на града от малък до голям, така че им избиха хемороиди.
10
И те изпратиха Божия ковчег в Акарон. И когато Божият ковчег дойде в Акарон, акаронците извикаха и казаха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог при мен, за да убие и мен, и народа ми!
11
Тогава те изпратиха да съберат всичките филистимски първенци и казаха: Изпратете ковчега на Израилевия Бог да се върне на мястото си, за да не убие мен и народа ми! Защото имаше смъртен ужас по целия град; Божията ръка беше много тежка там.
12
И хората, които не умряха, бяха поразени с хемороиди и викът на града се издигна до небето.

Деяния глава 27

1
И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
2
И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3
На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им.
4
И оттам, като тръгнахме, плавахме на зЁвет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.
5
И като преплавахме морето покрай Киликия и Памфилия, стигнахме в ликийския град Мира.
6
Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него.
7
И след като бяхме плавали с усилие в продължение на много дни и едва стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на зЁвет под Крит срещу нос Салмон.
8
И като преминахме и него с мъка, стигнахме до едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.
9
Но след като беше минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:
10
Мъже, виждам, че това пътуване ще бъде с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11
Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на притежателя на кораба, отколкото на думите на Павел.
12
И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, едно критско пристанище, което е отворено към югозапад и северозапад, и там да презимуват.
13
И когато подухна южен вятър, мислейки, че са постигнали целта си, те вдигнаха котва и заплаваха б��изо покрай Крит.
14
Но малко след това се спусна бурен вятър, наречен Евраквилон,
15
и когато корабът беше повлечен и не можеше да устои на вятъра, ние се предадохме и се оставихме да ни носи.
16
И като минахме на зЁвет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка;
17
и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18
И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.
19
А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности.
20
И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.
21
А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.
22
Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;
23
защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:
24
Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб.
25
Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.
26
Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27
А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.
28
И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.
29
И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне.
30
А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа,
31
Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите.
32
Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне.
33
А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34
Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне.
35
И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде.
36
Тогава всички се ободриха и също ядоха.
37
И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38
И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.
39
И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно.
40
И като откачиха котвите, ги оставиха в морето и отпуснаха също въжетата на кормилата, и като издигнаха малкото платно по посока на вятъра, се отправиха към брега.
41
Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
42
И войниците се наговориха да избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.
43
Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,
44
а останалите да се спасяват – кои на дъски, кои на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.