“нека водите…” – Третият творчески акт, извършен в първата част на третия ден бе отделянето на водата от сушата. Вдъхновеното перо на псалмиста описва това събитие в следния картинен и поетичен израз: “Водите застанаха върху планините. При Твоето запрещение те побягнаха. От гласа на гърма Ти се устремиха в бяг. Планините се издиганаха, долините заеха мястото, което Ти си им определил. Положил Си предел, който не могат да преминат.” (Пс.104:6-9) Събирането на водите на едно място се отнася за това, къде са били от този ден нататък, събрани на “едно място” и задържани с връзки в едно място помежду си, така че да позволят появяването на земната суша. Трябва да е била величествена сцена за някой небесен наблюдател да гледа как хълмовете се издигат над водите, които до тогава напълано покриваха земята. Докато е имало само вода, докъдето окото може да види, изведнъж се появяват големи пространства от суша и земята придобива съвършено нов изглед.