“Бог нарече простора небе” – Продукта на авторската сила на Бога във втория ден на сътворението приема едно име, както светлината от първия ден прие име. В еврейския език, както и в съвременните преводи, думата “небе” е името дадено, както на Божието обиталище, така и на простора. В този стих думата “небе” се отнася за атмосферното “небе”, което се яви като завеса или купол над нашата земя и обще беше наречено “небе”. Никакъв нормален живот не е възможен без въздух. Растенията се нуждаят от него, както и всички живи същества. Без атмосфера нашата земя би била безжизнена както луната, прекомерно гореща в онази си част, която е изложена на слънцето и извънредно студена от другата страна. Никакъв растителен живот не би съществувал където и да е по земята и никакво същество не би могло да съществува за известно време без въздух. Благодарни ли сме за дадената от Бога атмосфера ?