“нарече светлината ден” - Дадени са имена на тъмнината и светлината. Даването на имена бе винаги един важен акт в древността. Имената имаха своето значение и бяха внимателно подбирани. По късно Бог нареди на Адам да даде имена на животните. Бог понякога променя имената на своите служители, за да Ги съгласува с тяхната житейска опитност или с характера им. Той даде наставление на земните родители на Неговия Син относно Неговото име, като Спасител. През седмицата на сътворението ние виждаме Бог да дава имена дори на безжизнените творения на Неговата творческа сила. “Стана вечер и стана утро, ден първи” - Буквално преведено: “беше вечер, беше утро, ден един”. Така загадъчното описание на първия начален ден от Божията творческа седмица приключва. Много и различни обяснения са били дадени върху този пасаж от библията. Този израз посочва ясно времетраенето на всяка от седемте части на творческата седмица и се повтаря пет пъти в тази глава (ст.8,13,19,23,31). Някои имат мисълта, че всеки творчески акт трае една нощ, от вечерта до утрото. Други, че всеки ден започва с утринта, макар вдъхновеният доклад на Словото да посочва ясно, че вечерта предшества утрото. Много учени са взели този израз “стана вечер, стана утро, ден първи”, че означава един дълъг неопределен период от време, вярвайки, че някои от делата на Бога в следващите дни, като например сътворението на растения и животни, не са могли да бъдат изпълнени в един буквален ден. Те смятат, че намират оправдание в думите на апостол Петър: “един ден е пред Господа като хиляда години” (2Петр.3:8). Че този израз не може да бъде употребен да определи дължината на творческите дни е явно от втората част на стиха: “и хиляда години като един ден”. От контекста на Петровите думи става ясно, че той желае да наблегне, че Бог е неограничен от време. Създателят може да извърши в един ден делото на хиляда години и хиляда години период, дълго време за тези, които очакват Божиите съдби да бъдат изпълнени, може да се счете от Него като един ден. Пс.90:4 предава същата мисъл. Буквалното изказване в оригинала: “вечер беше (с последвалите я часове на нощта) и утро беше (с последвалите го часове на деня), ден един”, е ясно описание на един астрономически ден, т.е. един ден с времетраене от 24 часа. Той е равностоен на по късния еврейски израз “вечер-утро” (денонощие), което някои преводи на Библията предават с думата “ден”, в Данаил означават пророчески дни (Дан.8:14), и гръцката дума употребена от ап.Павел: "nuchthemeron" преведена “една нощ и един ден” (2Кор.11:25). Така евреите, които нямаха никакво съмнение относно тези изрази и тяхното значение започваха деня със залез слънце и го завършваха със следващия залез (Лев.23:32, Втор.16:6). От друга страна езикът на четвъртата заповед не остава сянка на съмнение, че вечерта и утрото от доклада на сътворението са равностойни на един земен ден. Тази заповед, предавайки с непогрешим език седмицата на сътворението, заявява: “За шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях и в седмия ден си почина” (Изх.20:11). Тенденциите, с които мнозина коментатори се накланят към идеята, че дните на сътворението са дълги периоди от време, дори хиляди години, намира широко отражение във факта, че те се опитват да направят примирение между Божествения доклад и теорията за еволюцията. Геолози и биолози са поучавали хората да вярват, че ранната история на земята включва милиони години, в които геологическите формации бавно са се наслоявали и живите видове са еволюирали. Всичките свещени страници на Библията са в противоречие с еволюционната теория. Вярването в Божественото и мигновено сътворение, като резултат от думите изговорени от Бога е в пълна противоположност с теорията поддържана от множество от учените и голяма част от теолозите днес, че светът и всички неща върху него са дошли в съществуване чрез бавни процеси на еволюция, траеща много векове. Друга причина, поради която много коментатори заявяват, че дните на сътворението са дълги периоди е тази, че те отхвърлят седмия ден, събота. Един известен коментатор изразява така тази мисъл: “Времетраенето на седмия ден по необходимост се определя от дължината на другите шест дни … Божията съботна почивка се разбира от най добрите тълкуватели на Писанието да продължава от приключване на сътворението до настоящия час, така че последователността изисква предшествуващите шест дни да бъдат считани не като кратки, но като неопределени периоди от време.” Такава причина само ни върти в кръг, защото съботата на седмия ден, така ясно определена в Свещеното Писание като повтарящ се седмичен почивен ден, бива отхвърлена, като се твърди, че седмия ден на творческата седмица продължавал и до наше време. Въз основа на това не библейско обяснение времетраенето на всички творчески дни е също удължено. Здравото библейско разбиране не е съгласно с такава причина, но настоява за даване буквално значение на текста, следвайки примера на Божествения Изяснител на Словото, който парираше всяка атака на противника чрез изявлението: “Писано е!” (Мат.4:4,7,10) Писанието говори ясно и открито за седем дни на сътворението (Изх.20:11), а не за периоди с неопределено времетраене. Ние сме задължени да заявим и да наблегнем, че първия ден на сътворението, посочен от израза на еврейски: “вечер беше, утро беше, ден един” бе един 24 часов буквален ден.